Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр.София, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен състав, в публично заседание, проведено на девети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Галина И.и прокурора Снежанка Копчева,
разгледа докладваното от мл.съдия Атанасова ВНОХД № 3062 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.11.2017 г. по НОХД № 10102/2015 г.,
СРС, НО, 6-ти състав, подсъдимата Л.П.С., е призната за невинна в това, че за
времето от 26.05.2008г. до 31.12.2008г. в гр.София, бул. „******, чрез Н.С.Д.(управител
на „Т.“ ООД) и Н.Т.Н.(управител на ЕТ „Н.– Н.Н.“) –
посредствени извършители, противозаконно унищожила чужда недвижима вещ, а
именно: едноетажна жилищна сграда, със застроена площ около 69 кв.м., състояща
се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, на стойност
69 978.59 лева, собственост на Х.И.Х., като с деянието са причинени
значителни вреди в размер на 69 978.59 лева – престъпление по чл. 216, ал.
5, предл. 1, вр. с ал. 1 от
НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдана по така повдигнатото
обвинение. Отхвърлен е и предявеният от Х.И.Х. граждански иск против
подсъдимата С. за причинени му имуществени вреди в размер на 69 978.59
лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от частния
обвинител и граждански ищец – Х.Х., съдържаща
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в хода на
съдебното следствие пред Софийски районен съд са събрани достатъчно
доказателства за вината на подсъдимата във връзка с повдигнатото и обвинение по
чл. 216, ал. 5 от НК. Поддържа се, че като посредствен извършител същата е
сключила договор за разрушаване на притежаваната от частния обвинител и
граждански ищец едноетажна масивна сграда, находяща
се в гр.София, бул. „******, м. „ГГЦ-Зона В-17“ кв. 39, построена в УПИ VІ-20,
по плана на гр. София, с площ от 69 кв.м, състояща се от две стаи, вестибюл,
кухня, килер и входно антре. Предвид изложеното се моли, постановената от
Софийски районен съд присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна, а предявеният граждански иск –
уважен.
По делото в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК от частния
обвинител и граждански ищец е подадено допълнение към въззивната
жалба, в което се излагат съображения, че Софийски районен съд в мотивите към
присъдата не е анализира събраните по делото доказателства относно 1.статута и
състоянието на разрушената сграда, 2. възможността сградата да е била опасна,
3. доводите изложени от частния обвинител и граждански ищец в хода по същество.
Посочва се, че изложеното от първостепенния съд в мотивите към присъдата от
фактическа страна не кореспондирало със събраните по делото доказателства, като
се твърди, че съдът не е подходил обективно, като е кредитирал само
допълнителната повторна тройно оценителна експертиза. Жалбоподателят изразява
несъгласие и с изводите на първоинстнационния съд, че
не била установена пряка причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. Ето защо счита, че по делото били
събрани достатъчно доказателства както за извършеното от подсъдимата
престъпление, така и за основателността на предявения граждански иск.
В закрито заседание на 03.08.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена повторна
съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е била
пазарната стойност на едноетажна жилищна сграда, със застроена площ около 69
кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, находяща се в гр.София, бул. „******, към датата
26.05.2008г., като при изготвяне на заключението вещите лица да извършат
проверка във всички институции за наличните документи относно процесната сграда и да съобразят свидетелските показания
дадени по делото, които описват сградата към датата 26.05.2008г. Съдебният
състав е приел, че не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или на вещи
лица.
Пред въззивният съд частният
обвинител и граждански ищец поддържа жалбата си и моли при постановяване на въззивния съдебен акт да се вземе предвид представените от
защитата доказателства, а именно депозирани от подсъдимата молби до община
Сердика, до кмета на район „Сердика“, до ДАК, до арх.Калинов и договора за
събаряне на сградата, които давали сведения за състоянието на сградата и за
действията, предприети от управляваното от С. дружество с цел придаване на
законосъобразност на действията и по събаряне на процесната
сграда. Подчертава в пледоарията си, че подсъдимата нито за момент не била
изразила съжаление за стореното от нея, а е правила опит да въведе в
заблуждение органите на досъдебното производство относно състоянието на
разрушената сграда, като се представял протокол № 2 от 2002г., с който не била
освидетелствана процесната сграда, а паянтова
постройка в западната част на имота. Посочва, че от доказателствата по делото
се установява, че притежаваната от него сграда била разрушена след сключването от страна на С. на договор.
Свидетелите твърдящи, че сградата била самосрутваща
се, според частния обвинител и граждански ищец Х. били служители на
подсъдимата. С оглед изложеното моли обжалваната присъда да бъде отменена, като
подсъдимата бъде призната за виновна, а предявеният от него граждански иск – да
бъде уважен.
Представителят на Софийска градска прокуратура заявява,
че не възразява по подадената от частния обвинител и граждански ищец жалба, но
намира, че отразеното в мотивите на първоинстанционния съд съответства на
събраните по делото доказателства, поради което счита, че претенциите на
жалбоподателя може да бъдат удовлетворени по гражданско-правен път.
Защитникът на подсъдимата – адв.
Б. оспорва жалбата, като в пледоарията си излага доводи, че не били налице нито
фактически, нито правни предпоставки за уважаване на депозираната жалба. Поддържа,
че частният обвинител и граждански ищец не е следвало да бъде конституиран като
страна в наказателното производство, тъй като бил придобил процесната
сграда три месеца след датата, инкриминирана в обвинителния акт – 26.05.2008г.,
като това било единственото допуснато процесуално нарушение в хода на
производството. Посочва, че постановената от Софийски районен съд присъда е
правилна и законосъобразна, като от събраните доказателства и в частност
назначените експертизи се установявало, че не може да бъде установена
стойността на съборената сграда. Не било установено от доказателствата по
делото според защитата и авторството на деянието, доколкото самият Х. в
показанията си заявявал, че сградата е изчезвала „тухла по тухла“. Адв.Б. поддържа, че подсъдимата е закупила земята и в
постановлението за възлагане ЧСИ не е посочило да фигурира сграда, поради това
този терен следвало да бъде разчистен. Излага доводи, че писмата до различните
институции са изпращани от подзащитната му, защото
същата се е притеснявала, че при евентуален инцидент, тя като собственик на
земята е щяла да бъде държана за отговорна. Защитникът изразява и несъгласие с
приетото пред въззивната инстанция заключение по съдебно-оценителна
експертиза, тъй като не следвало да се включва в цената на сградата стойността
на правото на строеж, доколкото то било „интелектуално право“. Като
неоснователен е определен и предявения граждански иск, тъй като вече имало и
водени граждански дела за заплащане на обезщетение за същите вреди. С оглед
изложеното, защитата моли за справедливост.
Подсъдимата Л.С.
заявява, че поддържа казаното от защитника си, като моли обжалваната присъда да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав счита, че проверяваният съдебен акт е
бил постановен без да са събрани всички възможни и относими
към разкриването на обективната истина доказателства и по свой почин назначи
съдебно-оценителна експертиза. След оценка на събрания от първостепенния съд и
на събрания в хода на въззивното съдебно следствие доказателствен материал и след като обсъди доводите в
жалбата‚ в допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ съдът в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за
нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло
по общия ред и въпреки че настоящият състав допусна събирането и други
доказателства за разкриване на обективната истина, и установи различна
фактическата обстановка по отношение на съставомерните
признаци на деянието, това не оказва влияние върху правилността на постановения
от Софийски районен съд краен съдебен акт. Фактическата обстановка приета от въззивната инстанция по категоричен начин се установява от
събрания по делото доказателствен материал – както
гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани пред първостепенния съд, така и от приетото пред Софийски
градски съд заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза.
От фактическа страна въззивният
съд за разлика от първоинстанционния съд прие за установено следното:
Подсъдимата Л.П.С., е роден на ***г.
в гр.Козлодуй, с ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, разведена,
със средно образование, работи, с адрес: гр. София, ул. „******.
С решение от 09.12.2003г.
постановено по гр.д.№ 9217/2002г. по описа на СРС, 53 ти състав, влязло в сила,
е допуснато извършването на делба между К.С.Г.и С.В.И.на недвижим имот,
съставляващ дворно място, имот пл. №
20, от кв. 39 (стар 14), находящ се в м. ГГЦ-Зона В –
17 (стара Банишора), гр.София, с площ от 284 кв.м., а
по скица № АС-94-С-139/08.01.2002г., изд. От СО район „Сердика“, съставляващо
УПИ VІ-20, в кв. 39 по плана на гр.София, м. „ГГЦ-Зона В – 17“, при съседи:
бул. „Сливница“, УПИ VІІ-21,22, УПИ V -19, УПИ ІV – 8,9, с площ от 284 кв.м, при
квоти – 35.04 % ид.ч. за К.Г.и 64.96 % ид.ч. за С.И.. След допускане на делбата и провеждана на
производство по извършване на самата делба, е постановено влязло в сила решение
от 15.07.2004г. по гр.д.№ 9217/2002г. по описа на СРС, 53 ти състав, с което на
основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) гореописаният имот е изнесен на публична
продан. Във връзка с това е образувано изп.дело№
10545/2005г. по описа на второ отделение, втори участък на СИС при СРС,
преобразувано под изп.дело № 20067830400245/2006г.,
по описа на ЧСИ И.Ч., рег.№ 783 на камарата на ЧСИ, район на действие СГС. На
датата на търга – 21.12.2007г. С.И. била придружена от адвокат - свидетеля В.И.,
който заедно с нея присъствал на отварянето на наддавателните
предложения, а „Е.С.“ ООД било представлявано от адв.Н.
Б.. При провеждане на публичната продан процесното
дворно място е било закупено от „Е.С.“ ООД, с ЕИК *******, с управител
подсъдимата Л.П.С., като имотът е бил възложен от съдебния изпълнител на
дружеството след внасяне на цената от 437 000 лева с постановление за
възлагане от 11.01.2008г. по изп.дело №
20067830400245/2006г. по описа на ЧСИ Чолаков, влязло в сила на 18.01.2008г. В
постановлението за възлагане е описано, че на „Е.С.“ ООД, с ЕИК ******* се
възлага единствено дворно място, но не е посочен обект на проданта да са били находящите се в дворното място сгради.
В процесното
дворно място имало построени две сгради, а именно едноетажна жилищна сграда с
лице към бул. „Сливница“, застроена на около 69 кв.м., състояща се от две стаи,
вестибюл, кухня, килер и входно антре, и къща с площ около 19 кв.м., находяща се в западната част на имота, състояща се от една
стая и антре с чешма. Едноетажната жилищна сграда, съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 170, том. ХVІІ, дело 3182/1975г. от 14.02.1975г. е била
собственост на С.В.И., а другата постройка е била собственост на К.С.Г.. Тези
две сгради не са били обект на делбата извършена по отношение на дворното
място.
Постройката, която е била
собственост на К.Г.е била освидетелствана като негодна за обитаване и
застрашена от самосрутване съгласно протокол № 2 от
05.03.2002г. на комисия по чл. 195 от ЗУТ и същата след извършване на делбата
на дворното място е била премахната съобразно заповед № РД-09-026/28.03.2002г.
В закупеното от „Е.С.“ ООД дворно място е останала да съществува единствено
сградата, собственост на С.И., която към 26.05.2008г., била с пазарна стойност
34 579 лева, от която стойността на сградния
фонд била 1917 лева, а на правото на строеж – 32 662 лева.
Тъй като между С.И. и
представителите на дружеството, собственик на дворното място, имало
неразбирателство и спорове относно премахването на притежаваната от И.сграда,
като подсъдимата С. изпитвала притеснение, че в имота се влизала неправомерно.
Предвид това на 19.05.2008г. подсъдимата в качеството си на управител на „Е.С.“
ООД сключила с представител на „ИН-80“ ЕООД договор за охрана на обект, а
именно дворно място с площ 248 кв.м., находящо се в
гр.София, ГЦ „Зона Б – 17“, с планоснимачен № 20,
кв.39. Три дни по-късно на 22.05.2008г. подсъдимата е подписала договор и с „Т.“
ООД, с който представляваното от нея дружество „Е.С.“ ООД възлага на „Т.“ ООД,
представлявано от свидетеля Н.Д., да извърши събаряне на сграда, находяща се на бул.“ ****** – УПИ VІ – 20 в квартал 39 по
план на гр.София, местността ГГЦ – Зона В – 17 със срок за изпълнение на
договора – 20 дни, считано от датата на подписването му.
Представителите на дружеството
подсъдимата С. и свидетелят Я.Д., който към онзи момент бил съпруг на Л.С., се съветвали
по въпросите свързани с имота с адв.Б., който им
обяснил, че находящите се в имота постройки били за
събаряне. За решаването на споровете си със С.И. подсъдимата решила да потърси
и второ становище освен това на адв. Б. и се обърнала
за помощ към адв. П., която и обяснила, че сградата в
имота наистина е за събаряне и че след извършена проверка за нея нямало
документи в общината, а и освен това, че собственикът на земята е собственик и
на подобренията, следователно и на сградата, построена върху него.
На 26.05.2008г. в изпълнение на договора за събаряне
на сграда в дворното място, притежавано от „Е.С.“ ООД, бил
докаран багер, който да предприеме действия по събаряне на сградата,
притежавана от С.И.. Били осъществени действия, които са довели до деформиране
на част от стената и покрива на сградата. Във връзка с подадена от С.И. жалба,
мястото било посетено от свидетеля К.Й.– районен инспектор. При пристигането
му, той констатирал наличието на багер, който бил преустановил работа, като
част от покрива на къщата бил разрушен. Там присъствали и жалбоподателката
И.и подсъдимата С., като всяка от тях се легитимирала с документи, поради което
той предупредил подсъдимата да не осъществява действия спрямо къщата до
решаването на спора между тях.
Относно предприетите на 26.05.2008г. от
представляваното от С. дружество действия бил подаден сигнал в полицията, във
връзка с който на място били изпратени полицейски служители - свидетелите Р.Б.и
Ц.Д.. След пристигане на мястото същите изготвили докладна записка, в която
посочили, че на място са установили лицето Б.М., който им обяснил, че багер е
бутнал част от стената на стара къща, като багерът не се намирал към момента на
проверката там. В докладна записката свидетелите посочили, че на мястото се
намирали още св.Д.М., Б.М.и Н.Н., които обяснили, че
имат разрешение за срутване. Няколко дни по-късно – на 28.05.2008г. от С.И. е
депозирана жалба-сигнал до Софийска районна прокуратура, в която жалбоподателката моли да бъде извършена проверка във връзка
с извършено според нея от представителите на „Е.С.“ ООД
престъпление по чл. 216 от НК по отношение на притежаваната от нея сграда.
Предвид възникналия проблем между представителите на „Е.С.“ ООД и С.И., от подсъдимата
С. *** и изпратена молба с вх.№ 2008-АС-2600-209/02.06.2008г. с искане да бъде разпоредено заснемане на рушаща се сграда на бул. „******,
тъй като едната и стена е съборена и същата подлежала на разчистване.
От името подсъдимата Л.С. адв.
П. е депозирана молба с вх. № ТК-94-Л-21/26.06.2008г. до директора на Дирекция
„Контрол по строителството“ при ДАГ – гр.София за осъществяване на
освидетелстване на сградата, находяща се в
притежаваното от „Е.С.“ ООД дворно място. В молбата било
посочено, че съгласно действащото законодателство, тъй като дружеството е
собственик на земята, всички подобрения върху нея са негова собственост, в това
число и сградата, намираща се на уличната линия.
След извършените от „Е.С.“ ООД действия с цел разрушаване на сградата,
собственост на С.И., тя с нотариален акт
№ 157, том І, рег. № 2817, дело № 148/2008г., съставен от нотариус С.М., дарила
на частния обвинител и граждански ищец Х.Х. процесната едноетажна жилищна сграда, като Х. бил колега на
свидетеля В.И.. На 01.10.2008г. С.И. изпратила нотариална покана до „Е.С.“ ООД, в която посочила, че
във връзка с осъществените от дружеството действия по разрушаване на
притежаваната от нея къща и дължат заплащане на нанесените вред, като е
прехвърлила вземанията си за обезщетение на Х.И.Х., на когото е прехвърлила и собствеността
на къщата. Така изпратената нотариална покана е била връчена на 24.10.2008г.
Междувременно на 06.10.2008г. С.И.
починала, за което бил съставен акт за смърт № 0510/07.10.2008г.
Поради това, че свидетелят Х. се
страхувал, че сграда му може да бъде унищожена, той се обърнал за помощ към
свой бивш съученик – свидетеля Ю.В., като го помолил за съдействие във връзка с
наемане на дружество, осъществяващо охранителна дейност, което да му осигури
видео наблюдение на къщата. Установили обаче, че няма къде да бъдат поставени
камери. Въпреки това, свидетелят В.всеки ден минавал покрай постройката за работа
и забелязал, че същата постепенно се руши – изчезвали прозорци, черчевета.
Поради това се обадил на частния обвинител Х., за да му съобщи какво е
забелязал.
С постановление от 22.10.2008г.
(изх.№ 26154/05.11.2008г. на СРП) е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за това, че на неустановена дата след 28.05.2008г.
противозаконно е повредил чужда недвижима вещ – къща, находяща
се в гр.София, бул. „******, собственост на С.В.И.– престъпление по чл.216,
ал.1 от НК.
Междувременно била осъществена
връзка между представителя на частния обвинител Х. – свидетеля В.И. и
представителя на „Е.С.“ ООД – свидетелката О.П., като същите обсъждали
обстоятелството дали след като дружеството е придобило право на собственост
върху земята е придобило правата върху постройката. В този разговор свидетеля И.
заявил на адв.П., че в Закона за собствеността е
предвидено и правото на строеж и че собственикът на земята не ставал собственик
и на приращенията върху нея.
На 11.11.2008г. частният
обвинител Х.Х. депозирал жалба срещу „Е.С.“ ООД до
Главния прокурор на Република България, в която излагал фактите във връзка с
придобиването на собственост върху процесната сграда
и относно предприетите действия по събаряне на сградата от страна на
дружеството, като въпреки изпратената до дружеството нотариална покана, от „Е.С.“
ООД продължавали да рушат притежаваната от него постройка. В жалбата си Х. е
посочил, че с неговия пълномощник се е свързала адв.П.,
която представлявала „Е.С.“ ООД. Жалбоподателят е заявил още, че невежеството и слабата
подготовка на адвоката на дружеството, който ги съветва, допълнително давало
кураж на представителите на „Е.С.“ ООД да предприемат действия по увреждане на
вещата му.
До края на месец декември 2008г. къщата лека по лека
се рушала, изчезвали керемиди, тухли, прозорци, като от „Е.С.“ ООД многократно са
изпращани писма до кмета на район Сердика за това, че около сградата постоянно
обикалят бездомници.
На 08.01.2009г. от подсъдимата в качеството и на
представител на „Е.С.“
ООД до кмета на район „Сердика“ изпратило писмо с вх.№ АС-26 00-1257-0/1/08.01.2009г.,
в което С. посочила, че в изпълнение на дадените и устни указания от началника
на отдел „Контрол по строителството“ – район Сердика, внася план за безопасност
и здраве, проект, съгласуван на 22.12.2008г. със „Сектор организация и
безопасност на движението“ – Столична община и с пътна полиция КАТ. Внесеният
от нея план за безопасност е с обект „Разрушаване на жилищни сгради в УПИ VI-20, кв. 39,
м. „Зона Б-17“ гр.София“, в който били предвидени организационни етапи на
работа по събарянето, като върху приложения проект било направено отбелязване,
че е извършено на 22.12.2008г. съгласуване от ОПП-СДВР и поставен печат от
Столична община Сектор „Организация и безопасност на движението“ за извършено
на 22.12.2008г. съгласуване с посочен период на валидност от 10.01.2009г. до
15.01.2009г. Към молбата до общината подсъдимата приложила и квитанция от
09.01.2009г. за заплатена от „Е.С.“ ООД такса за „тротоарно право – строителни
материали“.
Въз основа на изготвените и
съгласувани от компетентните институции документи, в периода от 10.01.2009г. до
15.01.2009г. съгласно уговореното в договора за събаряне на сграда от
22.05.2008г. била премахната на процесната жилищна
сграда. Фактическото събаряне на постройката било осъществено от подизпълнител
на „Т.“ ООД, а именно от ЕТ „Н.– Н.Н.“, тъй като
служителите на „Т.“ ООД в този период имали много работа.
След събарянето на едноетажната
къща от Столична община, дирекция „Софийски кадастър“ издали на „Е.С.“ ООД, с
управител Л.П.С. удостоверение с изх.№ ДСК 70-00-105/15.01.2010г., че именно
това дружество е съборило в качеството си на собственик на поземлен имот, находящ се в р-н „Сердика“ и представляващ УПИ VI-20, кв. 39,
м. „Зона В-17“, ул. „******, находящата се в имота
стара масивна жилищна сграда.
След събарянето на сградата
частният обвинител и граждански ищец Х.Х. предявил
иск срещу „Е.С.“ ООД иск с правна основание чл. 124,ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 111 от ЗС, вр. с чл. 63
от ЗС за установяване на това, че той притежава вещно право на строеж въз
основа на договор за дарение на недвижим имот от 15.07.2008г., обективиран в нотариален акт № 175, том І, рег. № 2817,
дело 148/2008г., върху УПИ VI-20, кв. 39, по плана на гр.София, м. „ГГЦ-Зона
В-17“. Във връзка с предявения иск било образувано делото пред СРС, който
постановил решение от 14.04.2014г. по гр.д.№ 36470/2011г. по описа на СРС, Го,
29ти състав, влязло в сила на 13.06.2016г., с което предявеният от Х. иск бил
уважен, като било признато за установено правото му на строеж.
От частния обвинител Х.Х. срещу представляваното от подсъдимата дружество били
предявени и частични искове за заплащане на обезщетение за причинените му
имуществени и неимуществени вреди, в следствие на събаряне на притежаваната от
него сграда. По предявения иск било постановено влязло в сила неприсъствено
решение от 07.12.2009г. по гр.д.№ 5195/2009г. по описа на СРС, ГО, 35ти състав,
с което в полза на Х. била присъдена сума в размер на 5 500 лева –
обезщетение на имуществени вреди и 500 лева – обезщетение за неимуществени
вреди.
Във връзка с повреждането на процесната сграда, а в последствие и със събарянето и
подсъдимата С. била разпитвана в качеството си на свидетел многократно по
образуваното с постановление от 22.10.2008г. (изх.№ 26154/05.11.2008г. на СРП)
досъдебно производство.В хода на същото разследващите органи са назначили
няколко експертизи за установяване на стойността на разрушената сграда, като
съгласно изготвената техническа експертиза от 09.03.2010г. процесната
сграда е била негодна за обитаване, предвид приложени снимки на същата, и самосрутваща се, поради което използваеми от нея били само
тухлите, тъй като можели да се ползват за повторна употреба. Предвид това,
вещото лице е дало заключение, че стойността на къщата към 22.05.2008г. била
300 лева.
Назначена била и тройна
техническа експертиза със задача да се определи пазарната стойност на процесната къща към датата на извършване на деянието, като
експертите работили по задачата са посочили в заключението си от 06.11.2013г.,
че постройката не била годна за обитаване и е била застрашена от самосрутване, поради което стойността на постройката към
датата на деянието би могла да се определи само като остатъчна стойност на
материалите, но от делото не можело да се установи какви са останали от нея
годни за повторно използване материали, поради което не са посочили и пазарна
стойност.
От органите на досъдебното
производство е назначена и допълнителна тройна техническа експертиза отново за
установяване стойността на съборената сграда, като вещите лица са дали
заключение от 15.07.2014г., че не може да бъде определена пазарната стойност на
имота към датата на деянието, тъй като липсва информация за остатъчните
материали.
Съгласно назначената повторна тройна
оценителна експертиза пазарната стойност на процесния
недвижим имот – къща към датата на деянието е в размер на 69 978.59 лева,
като за да определят така посочена пазарна стойност вещите лица са съобразил
площта на сградата, нейното местонахождение и средната цена на база
реализираните сделки за продажби на къщи в този район за месец юли 2008г., като
получената стойност е била намалена с процент определен на база годината на
построяване на къщата.
Назначена е и графическа
експертиза, която да установи от кого са положени подписите върху договор от
22.05.2008г., сключен между „Е.С.“ ООД и „Т.“ ОО, като вещите лица дават
заключение (протокол № 290/Е-2014г, че подписът на възложител е положен от
подсъдимата, а подписът за изпълнител – от свидетеля Н.Д..
На 10.06.2015г. на Л.П.С. било предявено постановление
от 03.06.2015г. за привличането и като обвиняем и от СРП е внесен обвинителен
акт срещу подсъдимата за това, че за времето от 22.05.2008г. до 11.06.2008г.
чрез Н.С.Д.и Н.Т.Н.– посредствени извършители, противозаконно унищожила чужда
недвижима вещ – едноетажна жилищна сграда, застроена на около 69 кв.м.,
състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, на стойност
69 978.59 лева, собственост на Х.И.Х., като с деянието са причинени
значителни вреди в размер на 69 978.59 лева - престъпление по чл. 216, ал.
5, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. По повдигнатото обвинение е
образувано НОХД № 10102/2015г. по описа на СРС, 6ти състав.
В проведеното на 25.01.2017г. открито съдебно
заседание по реда на чл. 287 от НПК по искане на прокурора е допуснато
изменение на обвинението срещу Л.С., а именно по отношение на времето на
извършване на деянието от „за времето от 22.05.2008г. до 11.06.2008г.“ в „за
времето от 26.05.2008г. до 31.12.2008г.“.
В хода на съдебното производство съдът е преценил, че
следва да допусне допълнителна задача по повторната тройна оценителна
експертиза с оглед допуснатото изменение на обвинението. След извършване на
справка за процесния имот вещите лица са установили,
че сградата е построена през 1923г. и че към датата 26.05.2008г. е била с
нулева стойност.
Пред въззивния съд е
допусната повторна съдебно-оценителна експертиза, по която вещите лица, за да
дадат отговор на поставения им въпрос са проучили както наличните по делото
документи, така и свидетелските показания, като са дали заключение, че
пазарната стойност на сградата към 26.05.2008г. е била приблизително
34 600 лева с индикативна вещева пазарна стойност на оценявания недвижим
имот 34 579 лева, която представлява сбор между индикативната пазарна
стойност на сградния фонд – 1917 лева и индикативната
пазарна стойност на съответната идеална част от правото на строеж – 32 662
лева.
Така
установената фактическа обстановка, се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, както следва:
От показания на
полицейските служители Ц.Д. (дадени пред първоинстанционния съд и в хода на
досъдебното производство на л. 389, том ІІ, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Р.Б.(дадени пред първоинстанционния съд и в хода на досъдебното производство
на л. 390, том І, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), Е.В.(дадени пред първоинстанционния
съд и в хода на досъдебното производство на л. 408, том ІІ, приобщени по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК) и К.Й.(дадени
пред първостепенния съд и в хода на досъдебното производство на л. 411, том ІІ,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК), отчасти от показанията на частния обвинител и граждански ищец Х.Х., показанията на Н. Н. (дадени пред първоинстанционния
съд и в хода на досъдебното производство на л. 94, том І, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК),
показанията на К.Г.(дадени пред първоинстанционния
съд и в хода на досъдебното производство на л. 165, приобщени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), от показанията
на В.И. (дадени пред първоинстанционния съд и в хода на досъдебното
производство на л. 163, том І, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), показанията на свидетеля Ю.В. (дадени
пред първоинстанционния съд), показанията на Я.Д., показанията на О.П. – Крашевска, показанията на Н.Д. (дадени пред първоинстанционния
съд и в хода на досъдебното производство на л. 334, том ІІ, приобщени по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК) и
отчасти от обясненията дадени от подсъдимата С. пред Софийски районен съд.
От писмените доказателства – препис от решение
от 09.12.2003г. по гр.д.№ 9217/2002г. по описа на СРС, 53ти състав (находящ се на л. 45 от досъдебното производство), препис от
решение от 15.07.2004г. по гр.д.№ 9217/2002г. по описа на СРС, 53ти състав (находяща се на л. 49 от досъдебното производство), препис
от решение от 14.04.2014г. по гр.д.№ 36470/2011г. по описа на СРС, 29ти
състав (находящ
се на л. 145 от съдебното производство), препис от протоколно решение от
07.12.2009г. по гр.д.№ 5195/2009г. по описа на СРС, 35ти състав (находящ се на л. 273-274 от досъдебното производство), заповед
№ РД-09-026/28.03.2002. на кмета на район Сердика (находящ
се на л. 53 от досъдебното производство), протокол № 2 от 05.03.2002г. на
комисия по чл. 195 от ЗУТ (находящ се на л. 54 от
досъдебното производство), протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложение и на купувач от 21.12.2007г. (находяща се на л. 44 от досъдебното производство), постановление
за възлагане на недвижим имот от 11.01.2008г., издадено от ЧСИ Чолаков (находяща се на л. 35 от досъдебното производство), копие от
договор от 22.05.2008г. (находяща се на л. 60-62 от
досъдебното производство), копие от договор за охрана на обект от 19.05.2008г.
(находяща се на л. 63-66 от досъдебното
производство), жалба-сигнал от 28.05.2008г., подаден от С.И. до СРП (находяща се на л.39 том І от досъдебното производство), молба
с вх. № ТК-94-Л-21/26.06.2008г. (находяща се на л.
201,том І от досъдебното производтво), молба с вх. №
2008-АС-2600-209/02.06.2008г. (находяща се на л. 205
от досъдебното производство), жалба с вх.№ 15793/11.11.2008г.
на Х.Х. до Главния прокурор на Република България (находяща се на л.83-84 от досъдебното производство), препис
от нотариален акт № 175, том І, рег.№ 2817, дело № 184/2008г. (находящ се на л.85 от досъдебното производство), препис от
нотариална покана рег.№ 8594, том ІІ, № 339 (находяща
се на л.87-88 от досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт №
510/07.10.2008г. (находящ се на л. 101
от досъдебното производство), писмо от „Е.С.“ ООД до кмета на район Сердика с вх.№
АС-26 00-1176/14.11.2008г. (находящо се на л.198 от
досъдебното производство), писмо от „Е.С.“ ООД до кмета на район Сердика с вх.№
АС-26 00-1257-/1/08.01.2009г., ведно с приложените към него проект, план за
безопасност и здраве и квитанция за платена такса за тротоарно право (находящи се на л.278-290 от досъдебното производство и
л.216-232 от съдебното производство), удостоверение № 70-00-105/15.01.2010г., издадено от
Столична община, дирекция „Столичен кадастър“ (ноходящо
се на л. 240 от съдебното производство), справка за съдимост (находяща се на л. 84 от първоинстанционното
производство).
От приетите по делото заключения на техническа
експертиза от 09.03.2010г. – л. 207-208 от досъдебното производство, на тройна
техническа експертиза от 06.11.2013г. – л. 343-345 от досъдебното производство,
допълнителна тройна техническа експертиза от 15.07.2014г. – л. 432-434 от
досъдебното производство, повторна тройна оценителна експертиза л. 558-565 от
досъдебното производство, графическа експертиза – протокол № 290/15.12.2014г. –
л. 530-535 от досъдебното производство, допълнителна задача по повторна тройна
оценителна експертиза – л. 251-260 от първоинстанционното
производство, съдебно-оценителна експертиза – л. 34-54 от въззивното
производство.
Така посочените доказателства, събрани в хода на наказателното
производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени
действия, подкрепят приетата от настоящия състав фактическа обстановка.
При анализа на доказателствата въззивният
съд отчете обстоятелството, че обясненията на подсъдимата имат двойствен
характер, доколкото те представляват доказателствен
източник, но и едновременно с това и начин да бъде упражнено правото и на
защита. В случая казаното от С. пред Софийски районен съд относно начина на закупуване на имот, консултациите с
адвокат досежно правния статут на постройката,
сключените договори за охрана и за събаряне, и опита за събаряне на сградата на
26.05.2008г., както и за водената кореспонденция със Столична община се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Твърдението на подсъдимата, че представляваното от нея
дружество е закупило дворното място, в което се е намирала разрушената
постройка, на публична продан със съдействието на адв.Б.
се подкрепя от показанията на свидетеля Д., които въззивният
състав кредитира в тази им част, като съобразява обстоятелството, че същият е
бивш съпруг и бивш съдружник на подсъдимата в управляваното от нея дружество.
Въпреки това показанията му за начина на протичане на публичната продан са
логични и последователни, като кореспондират с показанията на свидетеля В.И.,
който не е заинтересован от изхода на спора, поради което показанията му следва
да се ценят като безпристрастни, и наличните писмени доказателства, а именно –
протокол за обявяване на постъпили наддавателни
предложение и на купувач, в който като представител на дружеството „Е.С.“ ООД е
вписан адв.Б., и от постановлението за възлагане на
недвижим имот, издадено от ЧСИ Чолаков.
Заявеното от С. за наличието на сключени договор за
охрана и договор за събаряне на процесната сграда, по
време на обясненията и, кореспондира и с показанията на свидетелите Х.Х. за този факт, на свидетеля Д.и свидетеля Н., които
относно този факт са последователни и непротиворечиви. Същите са в съответствие
и с приетите по делото писмени доказателства – преписи от договор от
22.05.2008г. и договор за охрана от 19.05.2008г., както и от изготвената
съдебно-графическа експертиза, която установява, че именно С. е положила
подписа си върху договора за събаряне от 22.05.2008г. в графата за възложител,
а Н.Д. – в графата „изпълнител“.
Един от основните спорове от фактическа страна по
делото е именно кога точно е осъществено събарянето на процесната
сграда и към момента на събарянето и – кой е бил неин собственик. Във връзка с
това въззивинят състав намира, че следва на първо
място да кредитира показанията на частния обвинител Х.Х.,
дадени пред Софийски районен съд, показанията на свидетелите Ц.Д., Р.Б., Е.В.и К.Й.,
дадени в досъдебното производство и приобщени по надлежния процесуален ред,
показанията на Я.Д., дадени пред първостепенния съд, както и обясненията на
привлеченото към отговорност лице, досежно
обстоятелството, че на 26.05.2008г. от
страна на представляваното от Л.С. дружество чрез наетите по договора за
събаряне на сграда лица, от дошъл в притежаваното от „Е.С.“ ООД дворно място
багер е нанесена вреда върху притежаваната към онзи момент от С.И. сграда, а
именно били са деформирани и частично разрушени част от покрива на къщата и
част от нейната стена. Показанията досежно този факт
на изброените свидетели са непротиворечиви, последователни и логични, поради
което са кредитирани и от въззивната инстанция.
Подсъдимата потвърждава в обясненията си
обстоятелството, че процесната сграда е била
прехвърлена чрез договор за дарение от С.И. на частния обвинител и граждански ищец
Х. след датата на първоначалните действия по събаряне на сградата – 26.05.2008г.
Така заявеното от нея се установява и от казаното от самия Х. пред Софийски
районен съд, както и от свидетеля В.И. и свидетеля В., които в частта за
придобиването на собствеността са безпротиворечиви,
поради което настоящият състав ги кредитира. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. единствено относно начина, по който е станало прехвърлянето на
собствеността, доколкото същият твърди, че Х. е закупил сградата, а наличният
по делото даказателствен материал сочи, че частният
обвинител е приболи постройката въз основа на дарение, което обстоятелство се
подкрепя и от представения по делото нотариален акт нотариален акт № 175, том
І, рег.№ 2817, дело № 184/2008г.
Обстоятелството, че от датата 26.05.2008г. до края на
месец декември 2008г., подсъдимата С. чрез своя адвокат – свидетелката П. са
изпращали множество писма до Столична община във връзка със състоянието на
сградата не се оспорва от частния обвинител, като същото се установява и от
приетите по делото писма от водената между различните институции и „Е.С.“ ООД
кореспонденция.
Досежно точния момент на разрушаване на сградата въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимата С., а
именно че окончателното събаряне на процесната
постройка е извършено от представляваното от нея дружество, посредством
възлагане на друго дружество, именно през месец януари 2009г. Нейните обяснения
независимо че имат характер на средство за упражняване на правото на защита,
представляват и доказателствен източник, който не е
изолиран, а се подкрепя от по-голяма част от събраните по делото доказателства.
В тази насока са показанията на свидетеля Д., който е заявил пред първоинстанционния
съд че през месец януари 2009г. дружеството, на което е било възложено
разчистването на строежа е получило необходимата документация. В тази насока са
и показанията на свидетеля Д., който си спомня, съгласно заявеното пред
Софийски районен съд, че през 2009г. е имал много работа и поради това
фактическите действия по събаряне на сградата е възложил на ЕТ „Н.– Н.Н.“.
Тези негови твърдения се подкрепят от
представените по делото план за безопасност и здраве за обект: „Разрушаване на
жилищни сгради в УПИ VІ-20, кв. 39, м. „Зона -17“ гр.София“ и проект за същия
обект, който е бил съгласуван на 22.12.2008г. съответно от органите на ОПП-СДВР
и от Столична община, сектор „Организация и безопасност на движението“, който е
валиден от 10.01.2009г. до 15.01.2009г., видно от направеното върху него
отбелязване. Именно тогава е извършено и плащане от името на представляваното
от подсъдимата С. дружество на дължимата такса за т.нар. тротоарно право –
строителни материали. Видно от приетото
по делото писмо до кмета на район Сердика, така описаната документация е била входирана на 08.01.2009г. Така описаните документи е
необходимо да бъдат изготвени преди започване на дейностите по събаряне, а не
след тяхното приключване, особено с оглед местонахождението на процесната постройка, която се намира на оживен булевард –
бул.Сливница, в центъра на гр.София и извършването на подобни дейности по
събаряне на сграда с необходимата за това техника и машини биха довели до
затруднения в движението по булеварда. Това предполага, че е невъзможно
осъществяването на действията по събаряне на процесната
сграда преди 10.01.2009г., т.е преди да е била налице нужната за събарянето
документация със съответния валиден проект. Обстоятелството, че сградата в
действителност е била разрушена от представляваното от подсъдимата дружество е
и приетото по делото удостоверение №
70-00-105/15.01.2010г., издадено от Столична община, дирекция „Столичен
кадастър“, в което като субект извършил събарянето на сградата е посочено именно
„Е.С.“ ООД.
Въззивният състав обаче не кредитира показанията на частния
обвинител и на свидетеля В.И. в частта досежно
твърденията му, че сградата била разрушена окончателно в края на месец декември
от представляваното от подсъдимата С. *** ООД. На първо място, настоящият
състав счита, че частният обвинител и граждански ищец е заинтересован от изхода
на делото, поради което неговите показания следва да се разглеждат критично,
като същото важи и за свидетеля И., който посочва, че с Х. са колеги. Освен това
Х. въпреки че твърдят, че именно от „Е.С.“ ООД сградата е била разрушена през
месец декември 2008г., свидетелства, че къщата е започнала да изчезва керемида
по керемида, т.е постепенно, в каквато насока са и показанията на свидетеля В..
Следователно нито един от тях не е видял именно представители на дружеството да
извършват конкретни действия по събаряне на процесната
къща, а само са констатирали постепенното изчезване на единични, самостоятелни
елементи от сградата.
Настоящият състав намира за необходимо да посочи и че
кредитира обясненията на подсъдимата относно това, че се е съветвала при
извършването на всяко едно действие именно с адвокати. Тези нейни твърдения са
подкрепят както от показанията на свидетеля Д., които в тази си част са
последователни, логични и непротиворечиви, така и от показанията на
свидетелката О.П.. Заявеното и от тримата е еднопосочно и безпротиворечиво,
като намира опора и в извън съдебно заявеното и от частния обвинител Х. в
неговата жалба вх.№ 15793/11.11.2008г до Главния
прокурор на Република България, в която същият е посочил, че пълномощникът на „Е.С.“
ООД – адв.П. се е свързала с неговия пълномощник,
както и че представителите на дружеството твърдят, че щом са собственици на
земята, са собственици и на постройката. В жалбата си Х. изрично е посочил, че
невежеството и слабата подготовка на адвоката на дружеството окуражава
представителите на дружеството. За осъществяването на описаната от Х. връзка с
представител на дружеството свидетелства и В.И., който пред Софийски районен
съд подчертава, че е влязъл в спор с собствениците на „Е.С.“ ООД и се опитал да
им обясни разпоредбата на Закона за собствеността, която касае правото на
строеж и че собственикът на земята е собственик и на насажденията, но без да се
вземат приращенията. Така изложеното от двамата
свидетели подкрепя дадените от Л.С. обяснения, че е координирала предприетите
от нея действия с адвоката, който ги е съветвал във връзка с възникналия казус
с постройката, притежавана от Х.Х..
Въззивният състав, обаче не кредитира обясненията на подсъдимата
относно заявеното от нея, че между нея и починалата С.И. съществувало договорка
да не предприемат действия по отношение на сградата през зимата, през което
време И.следвало да изнесе кучето си. Сведения за подобни уговорки не могат да
бъдат извлечени от нито едно от събраните по делото доказателства.
В рамките на съдебното производство по делото са
разпитани множество свидетели, като част от тях дават сведения единствено за
състоянието на разрушената сграда, с което допринасят единствено за изясняване
на въпроса относно стойността на процесната къща към
датата 26.05.2008г., които са използвани от вещите лица при изготвяне на
даденото от тях заключение по допусната от въззивния
съд експертиза. Предвид това съдът намира, че не се налага обсъждане на
показанията дадени от свидетелите К., А., Х., М., Г.и Г..
Софийски градски съд кредитира и заключението по
допуснатата и приетата от въззивния състав
съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойността на сградата към
26.05.2008г., т.е преди да започнат действията по разрушаване на същата от
представляваното от подсъдимата дружество, доколкото същото е изготвено въз
основа на целия наличен по делото доказателствен
материал, от вещи лица притежаващи необходимата професионална квалификация и
нужните теоретични и практически познания в съответната област.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитника на
подсъдимата, че при определяне на пазарната стойност на дадена сграда не следва
да се взема предвид правото на строеж. Същото не представлява „интелектуално
право“, както смята защитникът на подсъдимата, а е ограничено вещно право,
което намира правната си уредба в чл. 63-67 от Закона за собствеността и не
следва да бъде отделено при определяне на пазарната цена на сградата, доколкото
с придобиването на собственост върху къщата, частният обвинител е придобил и
правото на строеж. По друг начин стои обаче въпроса дали при определяне на това
каква е стойността на причинените на собственика на сградата вреди от нейното
разрушаване следва да се включва и стойността на правото на строеж, доколкото с
погиването на сградата това ограничено вещно право – правото на строеж не е
погинало. Ето защо при кредитиране на заключението, въззивният
състав съобразява, че стойността на причинените на собственика на сградата
вреди от нейното разрушаване се равняват единствено на стойността на сградния фонд, който съгласно заключението е 1917 лева,
защото и към настоящия момент Х.Х. продължава да е
носител на вещното право на строеж, което му е признато и с влязъл в сила
съдебен акт.
Въззивният съд не споделя становището на защитата, че при
изготвяне на експертизата вещите лица не били използвали официални източници –
данни от Националния статистически институт или други източници на информация
за стойността на строителните материали. В проведеното пред Софийски градски
съд съдебно заседание експертите посочват какви източници на информация са
използвали при изготвяне на заключението си, като подробно разясняват, че при
определяне на стойността на сградата не са взели предвид остатъчната стойност
на материалите, защото това би била една ликвидационна стойност, а не пазарна,
каквато е и поставената им задача. Правилно според въззивният
съд е обосновано и становището на вещите лица, че при определяне на стойността
на имота не следва да се разглеждат средни пазарни цени статистически, което би
обусловило използването на данни от Националния статистически институт, а да се
определи пазарната цена на конкретния имот в съответствие с неговото
местоположение и с неговите характеристики.
Съдът не установи и твърдените от адв.
Б. противоречия в заключението по допуснатата и приета от Софийски градски съд
експертиза. Обстоятелството, че строителната годност на една сграда е максимум
80 години не означава, че след изтичането на този срок същата се обезценява или
че тя става неизползваема.
Прието по делото заключения от назначените в
досъдебното производство техническа експертиза, тройна техническа експертиза и
допълнителна тройна техническа експертиза, които разглеждат въпроса за
пазарната стойност на процесната сграда не се
кредитират от настоящия състав, доколкото при изготвянето им експертите не са
разполагали с цялата необходима информация, за да могат да определят пазарната
цена на имота.
По отношение на назначената повторна тройна оценителна
експертиза, която дава заключение, че стойността на сградата е 69 978.59
лева, въззивният състав намира, че не следва да бъде
кредитирана, доколкото при отговора на въпроса вещите лица са съобразили
единствено годината на построяване на конкретната сграда без да вземат предвид
нейното конкретно състояние към 2008г. Следователно оценката не отразява
стойността на конкретната къща, а дава една средно-статистическа оценка на
която и да е било друга сграда с местонахождение в този район на града,
построена през 1923г. и площ от 69 кв.м.
Заключението на приетата от Софийски районен съд по
допуснатата от него експертиза с допълнителна задача, също не се кредитира от въззивния състав, за разлика от първостепенния съд, тъй
като тя дава нулева стойност на сградата, без да е направен анализ на наличните
по делото доказателства относно състоянието на сградата, а се обосновава само с
дата на построяване на сградата – 1923г. и липсата на сведения за останали
остатъчни материали. В конкретния случай, не е от значение стойността на
остатъчния материал от къщата, т.е нейната ликвидационна стойност, а е от
значение стойността на самата сграда, преди да бъде разрушена.
Въззивният съдебен състав изцяло кредитира заключението по
допуснатата графическа експертиза, от което се установява авторството на
положените върху договора за събаряне на сградата от 22.05.2008г. подписи,
доколкото същото е изготвено от вещо лице в рамките на неговата професионална
компетентност, при съобразяване на събрания по делото сравнителен материал.
При така установената
фактическа обстановка, въззивният състав приема, че
от обективна и субективна страна подсъдимата Л.С. не е осъществил състава на
престъплението по чл.216, ал. 5, пр.1, вр. ал. 1 от
НК, за което и е повдигнато обвинение. Аргументите на съда в тази насока са
следните:
Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически дадености очертават рамката на предмета
на доказване по делото. В настоящия
случай представителят на прокуратурата в обвинителния акт е изложил фактически твърдения, след допуснатото изменение по реда на чл. 287 от НПК, че в периода
от 26.05.2008г. до 31.12.2008г. подсъдимата е унищожила чрез посредствени извършители противозаконно чужди недвижима вещ – едноетажна жилищна
сграда, с площ 69 кв.м. на стойност 69 978.59 лева, като така причинените вреди са
значителни по размер.
От обективна страна - за да е налице
описаното в обвинителния акт престъпление следва да бъде установено, че
деецът е накърнил по някакъв начин чужда вещ, която е на
значителна стойност, като съгласно Тълкувателно решение 50-79 ОСНК унищожаването
представлява такова качествено изменение в субстанцията или структурата на
вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за използване по
първоначалното и предназначение.
Безспорно е установено
от събраните по делото доказателства и че процесната
къща е била разрушена, т.е структурата и е била до такава степен засегната, че
я прави негодна за използване, доколкото е престанала да съществува.
Разрушаването е извършено съобразно договор за събаряне, по който възложител е
именно представляваното от подсъдимата дружество, от Н.Т.Н.в качеството му на
ЕТ „Н.– Н.Н.“ като подизпълнител на представляваното
от Н.Д. дружество – „Т.“ ООД. Дори самата подсъдима в своите обяснения не
отрича обстоятелството, че къщата е била премахната съгласно подписан от нея
договор, като изрично посочва, че за целта са били изготвени всички необходими
документи като план за безопасност и здраве. Ето защо за неоснователно
настоящият състав приема възражението на адв.Б., че процесната къща е била разрушена окончателно не от
подсъдимата С., а е изчезнала „тухла по тухла“, т.е. е била разрушена от
неизвестни лица.
В разглеждания случай,
от събраните по делото доказателства е установено, че процесната
сграда, която по своята същност по смисъла на чл. 110 от ЗС представлява
недвижима вещ, не е принадлежала на подсъдимата С. или на представляваното от
нея дружество, т.е била е чужда, доколкото „Е.С.“ ООД е придобило съгласно
постановление за възлагане от публична продан единствено дворното място, но не
и построените в него сгради, в това число и процесната
едноетажна къща, а същата безспорно е самостоятелен обект на правото на
собственост. В връзка с това е прието и Тълкувателно решение №5/18.05.2017г. по
тълк.д.№ 5/5015г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е
разяснено, че при придобиване на право на собственост върху недвижим имот на
основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния
изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било
насочено принудителното изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и
оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако
същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира
приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. От
доказателствата по делото се установява, че сградата е била собственост на С.И.
до 15.07.2008г., т.е към датата на първоначалното посегателство спрямо вещта –
26.05.2008г., частният обвинител и гражданският ищец не е бил собственик, но в
последствие е придобил процесната едноетажна къща –
на 15.07.2008г., когато тя като самостоятелен обект съгласно наличните по
делото доказателства все още е съществувала, т.е унищожаването на чуждата вещ е
осъществено след като Х.Х. е придобил собствеността
върху вещта. Предвид това, въззивният състав намира,
че Х. се явява пострадал от описаното в обвинителния акт деяние, поради което възражението
на защитника на подсъдимата С., че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като го е конституирал в качеството му на частен
обвинител и граждански ищец, е неоснователно.
Ирелевантно за съставомерността на деянието е и състоянието
на процесната сграда преди нейното унищожаване и това
дали същата е законна или не постройка, поради което възражението на частния
обвинител за опити от страна на защитата да подведе съда относно състоянието на
сградата са неоснователни. Законността на строежа има отношение единствено към
това дали той подлежи на събаряне или не, но не и към това дали подобна сграда
може да бъде предмет на престъпление по чл. 216 от НК. В този смисъл решение №
444/02.11.2011г. по н.д.№ 2178/2011г. на ВКС, І н.о. Същевременно по делото не
е установено, че преди започването на действията по разрушаване на сградата
същата е била опасна, доколкото писмата, изпращани до община от страна на
подсъдимата във връзка с твърдяното от нея опасно състояние, са с дата след
започване на действията по унищожаване на сградата, а именно след първото
посегателство спрямо нея – 26.05.2008г.
Независимо, че от
доказателствата по делото се установява, че подсъдимата чрез посредствените
извършители, в качеството си на представляващ дружеството „Е.С.“ ООД е унищожила
притежаваната от Х.Х. сграда, настоящият състав
намира, че разрушаването е осъществено в периода от 10.01.2009г. до
15.01.2009г., т.е извън инкриминирания в обвинителния акт период, което е самостоятелно
основание подсъдимата да бъде оправдана за извършването на престъплението, за
което е обвинена, а именно за унищожаване на процесната
сграда в периода от 26.05.2008г. до 31.12.2008г. В посочения от представителя
на държавното обвинение период, в действителност се установява извършено
посегателство от страна на представляваното от подсъдимата дружество, но то не
е довело до унищожаване на вещта, а само до нейното повреждане, доколкото от доказателствата
по делото е установено, че на 26.05.2008г. е било извършено действие по
посегателство спрямо процесната сграда, но същата не
е била унищожена, а е била повредена.
За разлика от
първоинстанционния съд, настоящият състав приема, че процесната
чужда вещ има и стойност, но размера в следствие на разрушаването на сградата не
попада в обхвата на признака „значителна стойност“, доколкото причинените вреди
според настоящия състав се равняват на стойността на сградния
фонд – 1917 лева, защото в следствие на деянието е погинала самата вещ, но
правото на строеж, което безспорно е включена в пазарната стойност на къщата,
не е погинало. На още по-голямо основание, не може да се приеме, че при
повреждането на 26.05.2008г. причинените вреди върху сградата са били на
значителна стойност.
С оглед изложеното, въззивният състав намира, че от обективна страна
подсъдимата е осъществила на 26.05.2008г. състава на престъплението повреждане
по смисъла на чл. 216, ал. 1 от НК.
От субективна страна
обаче, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимата не е осъществила състава
на престъпление – нито на това по чл. 216, ал. 5 от НК, за което е повдигнато
обвинението, нито на това по чл. 216, ал. 1 от НК. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
За да е налице пряк умисъл у
дееца за извършване на дадено престъпно деяние, той трябва да има съзнание за
всички фактически обстоятелства, които са част от престъпния състав. От
събрания по делото доказателствен материал се
установява, че при извършване на инкриминираното деяние подсъдимата С. се е
допитала до адвокатите, обслужващи представляваното от нея дружество, които са
и обяснили, че като собственик на земята, закупена при проведената публична
продан, е собственик и на построените върху нея сгради. Дали това е така, е
правен въпрос, който дълго време е пораждал спор в теорията и практиката,
доколкото това е наложило приемането на Тълкувателно решение №5/18.05.2017г. по
тълк.д.№ 5/5015г. на ОСГК на ВКС по въпроса „При
придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична
продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира
построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудителното
изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния
изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение
правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за
възлагане е придобита собственост и върху сградата?“. За да намери отговор на
този въпрос, подсъдимата С. е положила усилия, като се е допитала до адв.Б. и в последствие е проверила казаното от него, като
се е обърнала за съвет и към адв.П.. Предвид това
подсъдимата Л.С., в качеството си на управител на „Е.С.“ ООД, съветвана от адв.Б. и от адв.П., не е съзнавала,
че на 26.05.2008г. предприема действия по повреждане на сграда, която не е
собственост на представляваното от нея дружество, и следователно не е целяла
повреждане или унищожаване на чужда недвижима вещ, тъй като е възприемала
сградата като собственост на „Е.С.“ ООД, доверявайки се на експертното
становище на адвокатите си. Това обстоятелство е потвърдено от самия частен
обвинител, който в своята жалба от 11.11.2008г. изрично е признал, че представителите на
дружеството предприема определени действия спрямо притежаваната от него къща
съветвани от адвокатите си. В същия смисъл е и заявеното от свидетеля В.И.,
който също е адвокат и който посочва, че се е налагало да обяснява на представителите
на „Е.С.“ ООД приложението на Закона за собствеността в конкретния случай.
Въззивният състав намира, че след съвкупния анализ на доказателствената маса по делото, може да се достигне и до
извода, че от субективна страна подсъдимата не е съзнавала, нито е целяла противоправно унищожаване на сградата. Дори и да се приеме,
че на 26.05.2008г. подсъдимата е установила, че
съществува спор относно собствеността върху процесната
едноетажна сграда, съветвана от своите адвокати, тя е продължила да счита, че при
унищожаването на постройката през месец януари 2009г. осъществява напълно
законосъобразни действия по премахване на самосрутваща
се постройка, които дори представляват нейно задължение в качеството на
представител на дружеството собственик на дворното място, в която насока са и
изпращаните от нея и адв.П. писма до Столична община.
С оглед всички изложени съображения въззивният съд споделя крайния правен извод на районния съд,
независимо че по различни от изложените от него съображения, че са налице
предпоставките на чл. 304 от НПК за признаване на подсъдимата за невинна по
повдигнатото и обвинение.
По отношение
на предявения граждански иск:
За да се произнесе по основателността на предявения
граждански иск, съдът отчете, че за да се реализира отговорността за претендираните от гражданския ищец Х. от подсъдимата С. неимуществени
вреди, следва да са налице в условие на кумулативност
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно поведение, увреждане, причина връзка между противоправното поведение и увреждането, както и вина на делинквента.
В конкретния случай от доказателствата по делото по
категоричен начин бе установено, че чрез поведението си подсъдимата не е
осъществил състава на предвидено в НК престъпление. Това от своя страна
означава, че липса още първия елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
предвид което първостепенният съд правилно е преценил, че предявеният
граждански иск следва да бъде отхвърлен в цялост, като неоснователен.
По отношение на
сторените по делото разноски:
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените пред въззивната инстанция разноски, представляващи
възнаграждение за вещи лица по допуснатата от Софийски градски съд повторна
съдебно-оценителна експертиза в общ размер на 2720 лева остават за сметка на
държавата.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, които да налагат нейното изменение
или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.11.2017 г. по НОХД № 10102/2015 г., СРС,
НО, 6-ти състав.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените пред
Софийски градски съд разноски в размер на 2720 лева остават за сметка на
държавата.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.