№ 83
гр. Бургас, 20.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Елена П. Г.
и прокурора В. М. Р. К. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600155 по описа за 2023
годИ..
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради участие на
двама членове от състава в разглеждане на НДВ № 98/2024 г. в същата
съдебна зала.
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К. К..
Явява се и прокурор В. Р. от Окръжна прокуратура-Варна,
командирована за участие в днешното съдебно заседание.
ПРОКУРОР Р.: Представям заповед № РД-07-608/14.05.2024 г. на
Административния ръководител на Окръжна прокуратура – Варна за
командироването ми за участие в днешното съдебно заседание по делото.
Подсъдимият В. М., редовно призован, се явява лично и с
упълномощените защитници адв. И. Л. и адв. М. Р..
Подсъдимата К. К. , редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Д. Д..
1
Жалбоподателят частен обвинител и граждански ищец А. М.,
редовно призован, се явява лично и със своя повереник адв. А. Я..
По хода на делото:
ПРОКУРОР Р.: Да се даде ход на делото, липсват процесуални
пречки.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ А. М.:
Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: СъглА. съм да продължи разглеждането
на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА К. К. : Съгласна съм да продължи
разглеждането на делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон
за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие във въззивното
производство.
ПРОКУРОР Р.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще се
възползвам от възобновеното съдебно следствие, за да представя запитване
до Националното бюро за контрол на СРС във връзка с техните правомощия
по даване на становища по приложението на Закона за СРС, във връзка с
хипотезата на чл. 176, ал. 2 от НПК, кой е компетентният прокурор при смяна
на компетентност при наблюдение на наказателното производство и
получения отговор. Същият е получен на 16.05.2024 г., за това го представям
в днешното съдебно заседание. Представям писмото и отговора.
Тъй като в предходно съдебно заседание по отношение на
2
изготвената справка или изложените твърдения, бях обвинена от защитата, че
свидетелствам относно дадени факти, единственото, което не се основаваше
на някакъв елемент официален в справката, беше по отношение на това кой е
компетентният прокурор по чл. 176, ал. 2 и тъй като единственият независим
орган в Република България, който може да дава становища по приложението
и процедурата по прилагането, експлоатацията и приобщаването на ВДС по
експлоатирани СРС-та, е Бюрото за контрол по СРС, за това представям пред
Вас този отговор.
АДВ. Л.: Уважаеми съдии, ние Ви молим да не приемате този
документ, така наречен отговор, тъй като становището на председателя на
Националното бюро за контрол на СРС по приложението на НПК и
разясняване как той трябва да се прилага, е без всякакво значение. Съдът
тълкува закона и не е обвързан от каквито и да е становища на каквито и да е
други органи, с изключение на тълкувателните решения на ВКС, респективно
решенията на съда в Люксембург и на ЕСПЧ по конкретни казуси.
ПРОКУРОР Р.: Уважаеми съдии, аз искам да възразя по това
становище на защитата, тъй като съгласно и ЗСРС и закона, Бюрото е
единственият орган, за който указанията по приложението на, отново
повтарям, процедурата по експлоатация на СРС, са задължителни както за
прокуратурата, така и за съда.
АДВ Л.: Уважаеми съдии, тълкуването е по НПК, което се дава,
което мисля, че няма нищо общо със ЗСРС.
АДВ Я.: Да се приемат представените писмени документи.
След като изслуша становищата на страните, съдът намира, че не
следва да приема като писмени доказателства представените от прокурор Р.
документи, тъй като същите не са свързани с предмета на делото, а касаят
тълкуване и прилагане на разпоредби от закона, досежно правомощията на
прокурора по чл. 176, ал. 2 от НПК.
Предвид на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за приемане
като писмени доказателства на писмо № 4279/24.04.2024 г. и писмо рег. №
4279/14 г. от 16.05.2024 г.
3
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат други искания по
доказателствата.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ДАВА ХОД на
съдебните прения.
ПРОКУРОР Р.: Заявявам, че поддържам всичко казано до сега в
предходното съдебно заседание. За да не се преповтарям, ще продължа от
там, до където беше прекъсната моята пледоария.
По делото са налице достатъчно доказателства за това, че
подсъдимият М. е именно този, който е организирал събарянето на тентата
пред „Р. х. п“. Въпреки получената амнезия по делото от охраните от
пловдивската фирма „"Д****"“ ООД, със собственик свидетелят А. П., по
делото са налице достатъчно доказателства за тази създадена организация,
като се започне от обстоятелството, че първо са били привикани на
инструктаж в офиса на подсъдимия М., на ул. „С******“ № 1, охранителите,
които е трябвало да присъстват при събарянето, до това къде са били, какво
са правили и какво възнаграждение са получили. Видно от приложените по
делото ВДС по експлоатирани СРС, по отношение на подсъдимия М., лично
същият диктува на свидетеля П. адреса, на който трябва да пристигнат рано
сутринта неговите служители, а именно на ул. „С******“ № 1 и проведения
впоследствие разговор между двамата, че подсъдимият М. е дал много пари
на момчетата. Също така е установено и движението по клетките на
мобилните оператори на подсъдимия М. и на тези служители на фирма
„Д****“, които преди отпътуването от гр. Варна съвпадат в един определен
район. Това е по отношение на отменителното решение на ВКС, защо
прокуратурата е приела, че подсъдимият М. е платил за това събаряне.
По отношение на това, кога е довършено престъплението в
случая, кога е започнало то и кога е довършено. Според теорията и
практиката, както посочих в началото на пледоарията си, започва с действията
на подсъдимия М. да мотивира пострадалия М., да поеме имуществено
задължение чрез отправяне на заплаха. Това се случва на 09.10.2014 г. в „М.
б.“ гр. Варна, когато след поредното подканяне пострадалият М. да започне
да му плаща по 5000 лв. на месец и последвалия отказ от пострадалия,
подсъдимият М. с агресивен и нетърпящ възражения тон му заявява, че това
упорство ще му коства 10000 лв. на месец и ако не започне да плаща,
заведението няма да работи и още утре ще дойде и ще му го разруши. Че тази
закана е отправена и че е възприета от свидетеля М., са налице множество
доказателства. Както от разпита на свидетеля Д., който визуално възприема
агресивните действия на подсъдимия М., а впоследствие и лично възприема
притесненията на М., споделени при излизането му от „М. б.“. Така също и от
4
подадената лично от М. още същия ден жалба до полицията за заплашването,
а така също и от заключенията на двете комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи, за констатираното от вещите лица състояние на
пострадалия във връзка с тази принуда.
Въпреки че за съставомерността на деянието не е необходимо
пострадалият да се е уплашил, от тези заключения е видно колко сериозно е
възприел случващото се свидетелят М. и какво отражение е имало това
въздействие върху волята му.
Принудата продължава с действията върху допълнителния
предмет на престъплението в случая, а именно заведението „Р. х. п“, което е
повреждано, разрушавано, блокирана е работата му чрез неправомерни
проверки на контролните органи, чрез спиране на тока и създаване на пречки
за възстановяването му, паркиране на автомобили пред входа на заведението,
за да не може да бъде посещавано и всичко това се случва в изпълнение на
тази закана, че ако не започне пострадалият М. да плаща наем на М.,
заведението няма да работи. Тази принуда приключва на 16.11.2014 г., както е
посочила и прокуратурата в обвинителния акт. Това е датата, когато пред
входа на заведението по разпореждане именно на подсъдимия М. са
паркирани автомобили, с цел да се попречи на нормалния работен процес.
Това е последното действие по осъществената на принуда, разбира се, не по
собствена подбуда на подсъдимите, а единствено поради обстоятелството, че
от правоохранителните органи и от прокуратурата, от този момент са
предприети действия по пресичане на тази брутална престъпна дейност на
двамата подсъдими. Доказателства за осъществената принуда и авторство на
деянието безспорно се съдържат и в разпита на свидетеля Г. А. от 05.02.2015
г., както е отбелязал ВКС в последното отменително решение. Последният е
бил пряк свидетел на случващото се при спирането на тока в заведението, на
присъствието там на двамата подсъдими и на демонстративните им действия,
а и поводът, по който той е отишъл да вземе интервю от пострадалия, е
именно, както твърди в разпита си, появилата се информация в Интернет за
предходното въздействие върху имота от страна на двамата подсъдими, а
именно предприетите действия по демонтажа на терасата, на 10.10.2014 г.
Пред свидетеля А., пострадалият М. отново е разказал подробно как и защо се
е стигнало до отправянето на заплахата, че същата вече е приведена в
изпълнение и всичко това, което се случва и в момента на техния разговор, е
поради неговия отказ да плаща наем на подсъдимия.
Безспорно, освен при отправянето лично от подсъдимия М. на
първоначалната заплаха към пострадалия М., във всички други случаи при
осъществяване на принудата подсъдимите са действали при условията на
посредствено извършителство, защото нито свидетелят Ч., нито служителите
на ОбщИ. Варна и Район „Приморски“, нито служителите на „Енерго-про“, а
служителите на фирма „Д****“ ООД, са имали представа, че вършат нещо
незаконно. Това е така, защото през цялото време подсъдимите са се старали
5
да облекат незаконните си действия в някаква правна форма, било то чрез
представяне на оттеглено пълномощно и легитимиране на собственост, чрез
така наречения договор за охрана на машини и съоръжения, сключен между
фирма „Д****“ и подсъдимата К., чрез нотариални заверки на копия на
документи и други.
Тъй като в една от пледоариите на защитата имаше упрек към
прокуратурата, че това посредствено извършителство не е посочено в
диспозитива на обвинението. Следва да се посочи, че в наказателния закон не
се сочи легална дефиниция за посредствено извършителство. Непосочването
в диспозитива на тази законодателна техника, за да бъде обяснено
използването на наказателно неотговорни лица от извършителите, никога не е
било приемано за процесуално нарушение в съдебната практика, когато от
обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че деянието е
осъществено при такова посредствено извършителство.
В настоящия случай изключително подробно това е обяснено в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Още повече, че в противен
случай биха били налични обвинения към други лица, в качеството им на
помагачи.
С оглед на гореизложеното, считам, че обвиненията по отношение
на двата подсъдими, са безспорно доказани, като по отношение на
предлаганите от прокуратурата наказания и тяхната индивидуализация, ще
предоставя на колегата К. възможност да изложи своите аргументи.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, считам протеста на
Окръжна прокуратура - Варна срещу оправдателната присъда по НОХД №
733/2017 г. на Окръжен съд - Варна, както и жалбата на частния обвинител и
граждански ищец за основателни, тъй като съдът неправилно е оправдал
подсъдимите М. и К..
В предходно съдебно заседание пред настоящия състав бе
извършен разпит на свидетеля Д. и бяха приобщени по съответния законов
ред показанията му от досъдебното производство, тъй като поради измИ.лия
дълъг период от време свидетелят заяви, че не си спомня подробности за
случилото се. В този смисъл е изпълнено указанието на ВКС в Решението от
01.06.2023 г. по к.н.д. № 178/2023 г. за отстраняване на допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение.
Считам, че по делото са събрани всички възможни доказателства
за установяване на обективната истИ..
От техния прочит е безспорно установена предисторията на
събитията преди 09.10.2014 г., случилото се на тази дата и последващите
събития до 16.11.2014 г., когато е довършено престъпното деяние.
Въз основа на установеното от фактическа страна следва да се
направят правни изводи, че подсъдимите М. и К., са осъществили от
6
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 4 НК.
Действията на двамата подсъдими, както подчерта и прокурор Р.,
са били предварително съгласувани и непрекъснато координирани през
периода на деянието. Независимо, че подсъдимата К. не е участвала в срещата
между подсъдимия М. и пострадалия М. на 09.10.2014 г., установено е, че тя е
участвала активно в нейната подготовка. Именно тя е лицето, обърнало се
към М. за помощ, за да получава наеми от заведения, отдадени под наем от
дружества, от които е била отстранена. Съзнавайки, че няма правно основание
да получава тези наеми, е убедила М. да й съдейства. Последният е бил
заинтересован да го стори, предвид паричния заем в размер на 65 000 лева,
отпуснат й от фирма „В. Ф.“, в която е бил съдружник и неформален
управител, който заем е била в невъзможност да обслужва, а по този начин е
можела да погасява дълга си. Затова за двамата подсъдими е било без
значение на кой от тях двамата М. ще заплаща наема. По идея на подсъдимата
К., подсъдимият М. се е обърнал за съдействие към свидетелите Б. К. и В. Ж.,
известни фигури в кримИ.лните среди във Врана, които е следвало да
„мотивират“ М., да плаща наем на него.
Считам, че за общността на умисъла на двамата подсъдими може
да се съди от действията им, предхождащи срещата между подсъдимия М. и
пострадалия на 09.10.2014 г. и последващите такива, за които са налице
обилни доказателствата. Имуществените претенции на подсъдимия М. към
М., които първоначално са били за сумата от 5 000 лева, като наем за двете
стопанисвани заведения – „Р. х. п“ и „Д******“, за които при проведената
среща с пострадалия, подсъдимият декларативно е заявил, че са негови, са
нямали никакво правно основание. Искането за заплащане на наем, изречено
от М., е било със заплашителен и агресивен тон, който в хода на разговора
ескалирал, както и претенциите му, че М. следва да му заплаща не 5000 лева,
а 10 000 лева за допълнително изградената към заведението тераса.
Подсъдимата К. е била уведомена от подсъдимия М. за случилото се на
същия ден и отказа на М. да поеме имуществено задължение, и още вечерта
на 09.10.2014 г. се е обадила на свидетеля Ч., с който в присъствието на М.,
провела разговор за демонтаж на терасата на „Р. х. п“. Същата е участвала
лично в създаването на пречки за работата на заведението и в причиняването
на значителни имуществени вреди и в унищожаване на имущество на
дружеството „Р. х. Б.“, т. е. активно се е включила в сломяването на волята на
М.. Без нейното участие подсъдимият М. не би могъл да използва
пълномощното, с което тя се е представила за собственик и е поискала
спиране на електрозахранването, както и да се снабди с констативния
протокол от Район „Приморски“ на ОбщИ. - Варна, за да предприеме
действия по събаряне на заведението.
Предвид наличието на доказателства по делото за тези факти
считам, че в случая е налице задружна дейност и общност на умисъла на
двамата подсъдими, т. е. налице е квалифициращият признак по чл. 213а, ал.
7
2, т. 4 НК. От правната теория и съдебна практика е утвърдено разбирането,
че при съучастие под формата на съизвършителство, при което е налице
задружна дейност и общност на умисъла, дейците отговарят едновременно за
извършеното деяние, независимо от отделния и различен принос на всеки от
тях. Това е общо правило валидно както за престъпленията с проста
конструкция, така и при тези с усложнена конструкция, каквото е процесното
деяние. В този смисъл е Решение № 33 от 07.02.2013 г. на ВКС по н. д. №
2151/2012 г., III н.о.
На следващо място, в настоящия случай предвид събраните
доказателства, се касае за квалифициран случай на изнудване, тъй като
безспорно са причинени значителни имуществени вреди, деянието е
придружено с унищожаване на имущество и е извършено от две лица. Ето
защо, процесното престъпление по чл. 213а НК не е на просто извършване,
тъй като е придружено с унищожаване на имущество и са причинени
значителни имуществени вреди, които са настъпили след 09.10.2014 г. –
датата, на която подсъдимият М. е отправил съставомерни заплахи.
По отношение на наличието на доказателства за извършените от
М. действия на 09.10.2014 г., такива се съдържат, на първо място, в
показанията на пострадалия свидетел М., които следва да се кредитират, тъй
като са последователни и логични и се подкрепят от показанията на
свидетеля Д., разпитан пред съдебен състав и на досъдебното производство,
приобщени по съответния ред, от тези на свидетеля А., както и от тези на
свидетелите П., Д. и Б.. Между показанията на изброените свидетели няма
противоречия, а са налице единствено дребни несъответствия, дължащи се на
това, че всеки един от тях е възприел и възпроизвел разказаното им от
пострадалия през различен период от време. Техните показания имат
производен характер и е нормално да не съвпадат на 100 процента с тези на
М.. Последните се подкрепят и от приложените ВДС по използваните СРС, и
заключенията на извършените експертизи, както по-подробно каза прокурор
Р..
Пред настоящата инстанция изрично се установи и че могат да
бъдат ползвани като доказателствени средства ВДС, получени при
подслушване на свидетелите В. Ж. и Б. К.. Разрешенията за това са дадени по
съответния законов ред, приложим към този момент, от компетентния
Окръжен съд - Варна, по ДП № 37-9/2014 г. по описа на ТД-„НС“-Варна,
първоначално наблюдавано от ОП-Варна, образувано за престъпление по чл.
214, ал. 2 НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 176, ал. 2 НПК,
прокурорът при ОП-Варна, поискал разрешението, е постановил и въпросните
ВДС да се изготвят в три екземпляра и съответно с Постановление от
31.03.2015 г. е разделил същите, след което ВДС са приобщени по
настоящото наказателно производство.
Предвид изложеното, предлагам да приемете, че двамата
подсъдими, са осъществили състава на престъплението, за което са обвинени
8
и да отмените частично оправдателната присъда и да признаете двамата
подсъдими за виновни в извършване на деяние по чл. 213а, ал. 3, т.2, вр. ал. 2,
т. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 4 НК.
Предвид наличие на предходен оправдателен диспозитив по
отношение на подсъдимата К., намирам, че същата следва да бъде частично
оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение, съгласно което целта
на упражнената принуда е била А. М. да поеме имуществено задължение към
нея – да й заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лева.
По отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на
подсъдимите, следва от една страна да се отчете високата обществена
опасност на деянието, механизмът и престъпната упоритост при
извършването му, от друга - да се вземат предвид чистото съдебно мИ.ло на
подсъдимите, продължителността на наказателния процес, поради което
намирам за адекватни наказанията, наложени от предходната въззивна
инстанция, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 8 000 лева
глоба за подсъдимия М., съответно „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 6 месеца за подсъдимата К. и 6000 лева глоба. Тези наказания
отчитат приноса на двамата в извършеното деяние и са справедливи.
Гражданският иск на гражданския ищец за причинени
неимуществени вреди е основателен и доказан по размер и предлагам да го
уважите.
Моля за присъда в този смисъл.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, аз също вече имах
възможността да изложа подробно съображенията си по предмета на делото
при разглеждането му за втори път от Апелативен съд - Варна и от ВКС. За
това чрез настоящото изложение ще се опитам да се концентрирам основно
върху важните моменти, идентифицирани в последното отменително решение
на ВКС.
Както посочва ВКС, от съществено значение за обективната
страна на престъплението изнудване, е установяването на отправена заплаха
от дееца към изнудвания, като критиките на върховната инстанция към АС –
Варна, са относно начИ., по който контролираният съд е анализирал
събраните по делото доказателства за това фактическо обстоятелство.
При Вашето изследване на този факт, моля да вземете предвид
следното:
Показанията на пострадалия А. М. за случилото се на 09.10.2014 г.
при срещата му с подсъдимия М., са последователни и безпротиворечиви и са
единствените преки доказателства, защото само двамата с М. са участвали в
разговора, макар и да е проведен на публично място. Това е и съвсем
закономерно предвид естеството на разговора между двамата, напълно
нормално е той да се води на четири очи, а не с участието на множество
9
свидетели.
Налице са обаче ред косвени и производни доказателства, които
подкрепят визираните преки доказателства.
На първо място, показанията на свидетелите, посочени и в
решението на ВКС, на които А. М. е пресъздал разговора си с М..
Най-съществени са, разбира се, показанията на К. Д., който макар
и да не участва в разговора, присъства на мястото и непосредствено
възприема реакциите на двамата, особено ядосаната реакция на подсъдимия
М., който става и ръкомаха. Непосредствено след това М. пресъздава на Д.
съдържанието на разговора между него и М..
Според ВКС обаче, въззивният съд не е констатирал наличието на
противоречиви данни между заявеното от свидетелите, на които М. е
преразказал разговора си с М. досежно обекта, за който последният е поискал
наем, както и относно размера му.
Отново ще споделя убеждението си, че по делото не се съдържат
никакви съществени противоречия в производните доказателства относно
съставомерността на поведението на М., които да дискредитират
проверяваните чрез тях преки доказателства. Инкриминираното
обстоятелство в диспозитива на обвинението относно поисканото от
подсъдимия от пострадалия поведение е, че подсъдимият е поискал от
пострадалия да му плаща ежемесечно сумата от 10 000 лв. Т.е. това се явява и
подлежащият на доказване факт като елемент от изпълнителното деяние -
какво е поискал подсъдимият от пострадалия. За какво точно е поискана
сумата не е елемент от фактическия състав на престъплението, елементът е
какво е поискано - да се поеме задължение за плащане на дадена сума. Касае
за сума, за заплащането на която така или И.че няма никакво правно
основание, между двамата няма бизнес отношения, които те да преуреждат,
например М. да вдигне наема на М. за един или няколко търговски обекта.
Естествено, абсолютно безспорно е посоченото в решението на
ВКС, че претенцията на дееца може да бъде и основателна, т.е. да има правно
основание за плащане на парите и ако такова има, това не прави автоматично
поведението му несъставомерно, когато той претендира уреждане чрез
насилие или заплахи на тези си имуществени отношения с контрагента си.
Само че в конкретния случай именно защото бизнес отношения между
двамата няма и няма защо той да му иска наем за едно, друго или трето, то
следователно и няма как да има съществено значение за какво точно е
поискана сумата, защото претенцията на дееца е изначално неоснователна.
Ако такива отношения имаше, ако например М. беше плащал наем на М. за
някакъв обект и последният чрез заплахи би поискал да увеличи размера на
този наем, тогава положението би било различно в сравнение с положението в
конкретния случай, при което М. изначално няма за какво въобще да иска да
получава пари от М., което е същественото обстоятелство в случая.
10
Т.е. абсолютно ирелевантно от гледна точка съставомерността на
поведението конкретно на М., е дали сумата е поискана като „наем“ за едното
или двете заведения, управлявани от пострадалия М., или за част от едното
заведение, така наречената тераса, или сумата е поискана като наказание, че
пострадалият му се е противопоставил, тъй като подсъдимият М. така или
И.че не е имал право да налага глоби на когото и да е.
След като за това М. да иска от М. сума пари няма никакво правно
основание, тъй като те нито имат договорни отношения, нито има за какво да
ги имат във връзка с едното или двете заведения, съвсем нормално и
житейски логично е и самият подсъдим дори и да не е имал ясна представа за
какво иска сумата или да я е искал първоначално за едно, после за друго, или
пострадалият да го е възприел така, или да е разказал на другите свидетели
различна версия за какво точно му се искат тези пари, или другите свидетели
да са направили собствена интерпретация за какво точно се искат парите.
Констатираните размИ.вания между показанията на свидетелите,
доколкото съществуват, са за какво точно е поискана сумата, но това според
мен, както аргументирах подробно по-горе, не може да бъде съществено
обстоятелство, защото предмет на установяване по делото в конкретния
случай не може да бъде съдържанието на облигационно отношение, каквото в
конкретния случай просто няма, а на неправомерна заплаха за поемане на
имуществено задължение, за което в конкретния случай изначално няма
основание. Всъщност, тези така наречени „противоречия“ не само не
дискредитират обвинителната теза, а напротив, потвърждават я, защото
недвусмислено показват, че няма никакво „стиковане“ между свидетелите от
кръга на пострадалия, да говорят абсолютно едни и същи неща.
Същественият факт е, че недвусмислено от подсъдимия е заявено на
пострадалия, че трябва да плаща въпросната сума, защото в противен случай
няма да може да работи, заведението му „Р. х. п“ ще бъде разрушено,
респективно ще бъдат създадени други пречки, които да доведат дотам, че
заведението няма да може да работи.
В този смисъл и съвсем не е нелогично, както се твърди от
защитата, а обратно - напълно логично е, че подсъдимият, след като
пострадалият е отказал да плаща, е пристъпил към осъществяване на
действията, за които се е заканил, по нанасяне на вреди на бизнеса на
пострадалия, за да го убеди, че е сериозен и че пострадалият трябва да
започне да плаща, за да бъде оставен да работи на спокойствие. Точно
толкова, колкото са логични всички подобни действия, насочени към
мотивиране на изнудвано лице към определено поведение чрез причиняване
на вреди.
На следващо място, в подкрепа на версията на пострадалия, са
както предхождащото и последващото срещата на 09.10.2014 г. поведение на
подсъдимия М., така и депозирането без забавяне от пострадалия М. на сигнал
до органите на реда на следващия ден - 10.10.2014 г., в който сигнал описва
11
събитията до тази дата. Последното обстоятелство, разбира се, нито може да
има решаващо значение само по себе си, нито на самия документ – сигнал,
може да бъде придадено правното значение, което му е придал съставът на
АС - Варна. Обаче, съпоставено с останалите установени обстоятелства,
незабавното сигнализиране на полицията и прокуратурата, просто
допълнително подкрепя извода за достоверност, какъвто не би бил случаят,
ако например, сигналът беше подаден с необяснимо закъснение във времето.
В подкрепа на версията на пострадалия са предхождащите
действия на подсъдимия М. по ангажиране на свидетелите В. Ж. и Б. К.,
възпроизведените чрез СРС разговори как свидетелите Ж. и К. чакат 25 000
лв. от подсъдимия М., как той чака от тях предприемането на по-интензивни
действия, като пукане на гуми и палежи на автомобили, срещата на
подсъдимия М. със свидетеля М. Г., обаждането от М. на М. в присъствието
на Г., при което и Г. е възприел непосредствено, че подсъдимият иска
плащане въпреки липсата на правно основание за това, обажданията от М. на
М., срещата на Б. К. с М. по заръка на подсъдимия.
Още по-безспорно доказателство за версията на М. са
последващите действия на подсъдимия М. по причиняване на имуществените
вреди, които започват още от следващия ден, чрез тях заплахата от 09.10.2014
г. започва да се реализира. Последващите действия се явяват от една страна
част от изпълнителното деяние на престъплението по квалифицирания състав
на изнудването, а от друга - и доказателство за първоначално отправената
устна заплаха, защото са обективно и субективно насочени към нейното
продължение и реализиране.
Относно обстоятелството почувствал ли се е пострадалият М.
застрашен по време или непосредствено след срещата на 09.10., е необходимо
да се изтъкне, че законът не изисква пострадалият да се е почувствал
действително застрашен, а заплахата обективно да е от естество да
предизвика основателен страх от осъществяването й, което е, разбира се,
нещо различно.
На следващо място, както многократно беше изтъкнато,
изпълнителното деяние не е довършено на тази дата, а продължава напред във
времето с причиняването на имуществените вреди, което именно служи
пострадалият да бъде по-ефикасно и допълнително мотивиран да предприеме
изисканото от дееца поведение. Така че дори и да търсим белега „реално
предизвикано чувство на застрашеност“, той безспорно е налице в момента, в
който подсъдимият е започнал да реализира заплахата, ако и да не е бил
налице по време или непосредствено след срещата между двамата, ако
например, пострадалият е имал различна представа за подсъдимия в смисъла,
че не е човек, който би се занимавал с подобни дейности.
Самото изпълнително деяние в случая не е довършено с
първоначалната заплаха и довеждане до знанието на пострадалия какво се
иска от него, както в обичайните случаи на изнудване по основния състав на
12
чл. 213а от НК, а с последното от поредицата различни фактически действия
по причиняване на вредите на имуществото, които се явяват допълнителен
елемент към първоначалната заплаха, осъществени със същата цел -
пострадалият да бъде мотивиран да заплати поисканата му сума. Така и
следва да бъде приет продължителен период на осъществяване на
престъплението, като е и сторено, а не конкретна единична дата, доколкото
неговото изпълнително деяние в случая представлява една фактически
усложнена дейност.
Различните допълнителни признаци на изнудването по чл. 213а от
НК, като „придружено с“ и „е причинена/ са причинени“, без никакво
съмнение могат както времево да съпътстват, така обаче и да следват двата
неизменни елемента на изнудването по чл. 213а от НК - заплахата и
довеждането до знанието на пострадалия какво се иска от него.
В този си вид квалифицираните състави отразяват напълно
адекватно една съвсем обичайна житейска ситуация, при която, за да усили
ефекта от първоначалната заплаха, деецът извършва и последващи действия
със същата цел, да мотивира пострадалия, да извърши имущественото
разпореждане.
Престъпното мотивиране на пострадалия няма никаква пречка да
бъде и продължителна по своето естество дейност, включваща различни
отделни действия, подчинени на една цел, а не еднократен акт.
Относно необсъденото от въззивния съд възражение на защитата,
че подсъдимият М. не извършил лично фактическите действия по
причиняване на имуществените вреди, поради което не може да бъде осъден
за извършено от него квалифицирано изнудване без обвинение в
„посредствено извършителство“, се присъединявам към казаното от прокурор
Р., следва да бъде възразено, че така нареченото „посредствено
извършителство“ не се съдържа в която и да е норма на общата част на
материалния наказателен закон, нито в нормите от особената част, под които
е подведена престъпната дейност в случая. Т.е. изричното посочване на
такава конструкция в диспозитива на обвинителния акт не е необходимо,
защото чл. 246, ал. 3 от НПК изисква в заключителната част на обвинителния
акт да бъде посочена правната квалификация на деянието, а наличието или
липсата на „посредствено извършителство“, не променя правната
квалификация в един или друг смисъл. Посредственият извършител е
извършител, а не някаква друга специфична правна фигура като подбудител
например, която би изисквала отразяването й в правната квалификация. В
обстоятелствената част на обвинителния акт в случая, съгласно чл. 246, ал. 2
от НПК, са описани достатъчно подробно твърдените обстоятелства относно
начИ. на извършване на деянието. Описани са конкретните твърдени
действия на подсъдимите, които са в пряка причинна връзка с фактическите
действия на други лица по демонтажа на терасата, спиране на електрическото
захранване, възпрепятстването на възстановяването му и разрушаване на
13
терасата, които пък са в пряка причинна връзка с посочените инкриминирани
вреди. Това напълно достатъчно и точно маркира фактическите и правни
параметри на обвинението. Подсъдимите са се защитавали и по фактите, и по
правото. Коректно са описани извършените от тях действия, резултатът от тях
и правната им квалификация.
Относно евентуалното представяне на действията на подсъдимия
М., насочени към първоначалния демонтаж и последващото разрушаване на
терасата на търговския обект като правомерни и едва ли не
общественополезни, са налице мотиви в решението на ВКС за
несъстоятелността на подобна теза.
Не съм съглА. и с твърдението, че тъй като терасата е пристройка
към имот в жилищна сграда, а не самостоятелен обект и като такава е
собственост на собственика на имота, поради което инкриминираните вреди
не са настъпили за „Р. х. Б.“ ООД. Като наемател на имота именно „Р. х. Б.“
ООД отстранява повредите и имотната вреда настъпва за това дружество,
което може да търси стойността им от наемодателя си. Причиняването на
вредата създава и пречка за нормалното функциониране на обекта, което е в
ущърб на ползващия го, а не на отдалия му го наемодател.
Дори и да би се приело, че вредата от действията по разрушаване
на терасата не е настъпила за „Р. х. Б.“ ООД, такава вреда обективно все пак е
настъпила, но даже и да се изключи от стойността на причинените
инкриминирани вреди, това няма да промени правната квалификация на
деянието от състава по ал. 3, т. 2, в този по ал. 2, т. 3, защото „значителните
вреди“ по смисъла на закона все ще продължат да са налице.
Относно указанията на ВКС, че при новото разглеждане на делото
съдът следва да се съобрази с рамката на повдигнатото на подсъдимите
обвинение, отразена в обвинителния акт, както и с това, кога престъплението
по чл.213а от НК е довършено, да концентрира усилията си към изясняване на
фактите, случили се на 09.10.2014 г. и изложи ясни мотиви дали деянието е
извършено от две лица, като се занимае с общността на умисъла между
подсъдимите.
Касае се за изнудване по чл. 213а от НК, което е квалифицирано
по три отделни квалифициращи белези - два по ал. 2 - „деянието е
придружено с унищожаване и повреждане на имущество“ и „извършено от
две лица“, и един по ал. 3 - „причинени значителни имуществени вреди“.
Престъплението в случая не е довършено с първоначалната
заплаха и довеждане до знанието на пострадалия какво се иска от него, както
подробно аргументирах по-рано, а с последното от поредицата фактически
действия по причиняване на вредите на имуществото, които се явяват
допълнителен елемент към самата заплаха, осъществени със същата цел -
пострадалият да бъде мотивиран да заплати поисканата му сума.
Фактите, случили се на 09.10.2014 г., за мен са достатъчно добре
14
изяснени чрез събраните по делото доказателства, които вече коментирах.
Всички съставомерни факти по отношение подсъдимия М., считам
за доказани по изискуемия несъмнен начин - и отправената заплаха с
цитираната цел, и времето и мястото на деянието, и причиняването на
значителни имуществени вреди.
Относно обстоятелството, дали е доказано деянието да е
извършено от две лица и дали има общност на умисъл между подсъдимите, и
въобще участието на подсъдимата К., няма да взема изрично отношение,
присъединявам към казаното от държавното обвинение.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
двамата подсъдими, също се присъединявам към казаното от представителите
на държавното обвинение.
Гражданският иск считам за доказан. Моля да бъде уважен
съответно до размера, който беше уважен и при предходното разглеждане на
делото пред Апелативен съд – Варна.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. М.:
Присъединявам се към казаното от адв. Я.. Нямам какво да допълня.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви помоля на
основание чл. 338 от НПК да потвърдите изцяло оправдателната присъда по
отношение както на В. М., така и на К. К., тъй като до голяма степен доводите
в протеста и жалбата срещу първоинстанционното решение преповтарят
аргументацията, развита от представителите на обвинението пред първата
инстанция и са намерили адекватно отражение и са били обсъдени
изчерпателно от първоинстанционния съд, като правилно са били приети за
неоснователни, включително и по причИ., че сме изготвили подробни
възражения срещу протеста и жалбата. Няма да повтаряме тези аргументи,
които сме развили пред първата инстанция и в нашите възражения, и моля да
ги приемете като част от нашите позиция по съществото на спора пред
въззивната инстанция.
Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че
действията на М. и К., са както обективно, така и субективно несъставомерни,
включително и по чл. 213а от НК. До този извод следва само от запознаване
със съдържанието на обвинителния акт, разбира се разглеждан като единство
от обстоятелствена част и диспозитив. Това е така и защото именно
обвинителната теза е развита в обвинителния акт и това е максималната
рамка, в която трябва да се преценява поведението на подсъдимите. За това и
всякакви опити, които бяха направени за пореден път и в днешно съдебно
заседание, обвинителната теза да бъде недопустимо разширявана, допълвана,
доразвивана, аз мисля, че ще намери съответната санкция и във Вашия
съдебен акт, тъй като това е процесуално недопустимо.
15
ВКС, Първо НО, в своето отменително решение по касационно
дело № 180/2021 г., страница 6 и 7, вече е имал повод да констатира, че ако
описаните в обвинителния акт факти, са в противоречие с неговия
диспозитив, съдът няма процесуална възможност да ги приведе в
съответствие, тъй като това е от изключителна и единствена компетентност
на прокурора. Изводът, който се налага е, че при констатирано такова
несъответствие единствената правна възможност е подсъдимият да бъде
оправдан, именно това и правилно е сторил Варненския окръжен съд.
Обвинението страда именно от такива пороци. Според
диспозитива на обвинителния акт, където е посочено, че инкриминираният
период е 09.10. – 16.11.2014 г., всеки от подсъдимите се обвинява да е
извършил деянието с лични действия, в свой личен интерес и със
самостоятелна цел. Според диспозитива на обвинителния акт, заплахи са
отправени от подсъдимите поотделно, искането да се поеме имуществено
задължение е отправено от всеки един от тях поотделно и за всеки един от
тях. Т.е. всеки сам е искал за себе си тази имуществена облага. Описани са по
този начин две напълно самостоятелни деяния, осъществени от всеки един от
двамата подсъдими, според логиката на диспозитива на обвинителния акт. В
обвинителния акт най-общо са описани факти за среща на 09.10.2014 г. между
М. и М., на която подзащитният ми бил поискал сумата от 10 000 лв. за
ползването на терасата, а свидетелят М. отказал да ги плати.
Описано е съответно разрушаване и повреждане на терасата на
10.10., спиране на тока на 14.11., отново разрушаване на терасата на 16.11.,
като следва да се отбележи, че след 09.10.2014 г. срещи между М. и А. М., на
които да се е коментирало, обсъждало, искало и въобще говорело за пари,
няма такива. В инкриминирания период срещи между К. К. и А. М. въобще
няма описани в обвинителния акт.
Престъплението по чл. 213а от НК, е довършено с осъществяване
на принудата, т.е. с отправяне на заплахи и съответно извършител може да
бъде само този, който участва при отправяне на заплахите, с цел мотивиране
да се поеме имуществено задължение към някого конкретно. Следва да се
подчертае, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат
факти за отправена заплаха от подсъдимата К. към свидетеля М.. К. никога
нищо не е искала от А. М., нито пък се твърди тя да е отправяла заплаха, като
забележете, в обвинителния акт изобщо няма описани нейни действия на
09.10.2014 г., нито се твърди пък на тази дата да е било постигано
предварително съгласие между М. и К. за отправяне на такива заплахи. За
това и липсата на обвинителни факти по обвинението срещу К. за
престъпление по чл. 213а НК, правилно е дало основание за оправдаването й
и сочи за неоснователност на протеста и жалбата на частния обвинител.
На второ място, за да е осъществен квалифицирания състав на
престъплението, допълнителните признаци трябва да са осъществени
едновременно с основните белези на изпълнителното деяние, а не по-късно. В
16
този мисъл е и отменителното решение по наказателно дело на касационната
инстанция № 178/2023 г. на ВКС, Трето НО, стр. 17 – 18.
За да са елемент от състава на престъплението, квалифициращите
елементи следва да са осъществени преди деянието да е довършено, а не след
като то е довършено. Квалификацията по чл. 213а, ал.2 и ал. 3 от НК,
предвижда унищожаването, повреждането и значителните имуществени
вреди да са елемент от противоправното мотивиране да се поеме
имуществено задължение и те трябва най-късно да са осъществени
едновременно с отправяне на заплахи, а не да се осъществяват някога по-
късно във времето, както се домогва да изложи пред Вас тезата си
обвинението. От обстоятелствената част обаче на обвинителния акт е видно,
че унищожаването, повреждането, причиняването на значителни вреди, не са
придружаващи деянието. Според диспозитива, деянието е осъществено в
периода 09.10. – 16.11.2014 г. Според обстоятелствената част на
обвинителния акт, отправено искане за заплащане на пари, квалифицирано от
прокуратурата като заплахи от М. към М., обаче има само на 09.10.2014 г. Не
са изложени факти К. да е отправяла заплахи на тази или която и да е дата от
инкриминирания период. Всички действия след 09.10., според обвинителния
акт „били за обективиране на отправената закана“, цитат от лист 13, от
обвинителния акт. И никога след 09.10. към свидетелят М. не са отправяни
искания за поемане на имуществено задължение, независимо от какво
естество и от какъв характер. Следователно, отново според логиката на този
обвинителен акт, твърдяното разрушаване, увреждане на имущество,
причиняването на значителни вреди, те не са придружаващи деянието, защото
то вече е „довършено“ на 09.10.2014 г. Подходът на прокуратурата да
квалифицира деянието по ал. 2 и ал. 3 на чл.213а, на база последващите
действия, правилно е оценен от Варненския окръжен съд като недопустим
именно според структурата и логиката на внесеното и съдържащо се в
обвинителния акт обвинение. И поради това дали в тях са участвали и
двамата подсъдими или само единия от тях, фактите за тези последващи
действия нямат никакво отношение към обвинението и тези действия след
09.10.2014 г. не могат да обосноват нито записания в обвинителния акт
период на деянието, нито съучастието, нито съставомерност на
разрушаването, повреждането и пр. За това и изводът, който се налага е, че
изложеното в обвинителния акт като обстоятелствена част и диспозитив,
изключва от предмета на делото всички факти преди 09.10.2014 г., т.е. стр. 1 -
11 от обвинителния акт, а и всички след тази дата, защото след 09.10.2014 г.,
според обвинителния акт М. не е отправял никакви искания към М. да поеме
имуществено задължение независимо в какъв размер и на какво основание.
Следователно, именно с оглед обвинението по чл. 213а НК, правно значение
имат само фактите за действия на подзащитния ни на 09.10.2014 г. при
срещата му с А. М..
На трето място, налице са други непреодолими пречки в
обвинителната теза, изводими отново само от съдържанието на обвинителния
17
акт. Както правилно е имал повод да отбележи ВКС в отменителното си
решение по к.д. 178/2023 г. на стр. 8, 13 и 14, налице е неяснота в
обвинителния акт по три основни пункта. На първо място, относно обекта, за
който се твърди, че подсъдимите са поискали от М. поемане на имуществено
задължение - за двете заведения, за които М. е заплащал наем на дружеството
на свидетелката П. или за терасата пред „Р. х. п“, за което към онзи момент
въобще не е плащан наем от никого. Тук трябва да се отбележи, че
единствено според показанията на свидетеля М. Г., наемът на заведението е
бил 5000 лв., тъй като той въобще не е посочен в обвинителния акт, докато
имущественото задължение според диспозитива на обвинителния акт бил в
размер на 10 000 лева.
На второ място, непреодолимо противоречие относно лицето,
което е поискало поемането на имуществено задължение. Според
обвинителния акт, да се поеме имуществено задължение, на първо място, е
към двамата - М. и К., лист 6 от обстоятелствената част. На лист 12 се сочи -
само към М., но пък забележете, там е за терасата, а според диспозитива, само
към М. и отделно само към К.. Е, кое от всички тези неща и към кого се иска
поемане на имуществено задължение.
На трето място, непреодолимото противоречие е относно
предмета на изнудването според обвинителния акт. Отговорът е даден на лист
12 от обстоятелствената част, че това са пари, които М. бил поискал от М., с
думите: „Освен това, терасата ти е на моя земя и искам да ми плащаш 5000
лева, не 10 000 лева ще ми плащаш“. Следователно, въпреки поставения
акцент в делото между отношенията на К. и нейният бивш съпруг, свидетелят
М. и пр. във връзка с някакви заведения и това, на кого да се плаща наем за
тези заведения, отново според рамката на обвинението, М. е искал 10 000 лева
от свидетеля М., но за ползване на терасата, а не за наем на заведението. Това
означава, че всички факти във връзка с наеми на заведения, отношенията
между Д., К., М. и К. К. и пр., са неотносими към предмета на обвинението,
тъй като парите са искани като наем за терасата и нямат нищо общо с наем за
заведението, респективно с отношенията между М. и К., насочени към
уреждане на проблемите с бившия й съпруг. Това в крайна сметка означава,
че според прокурора, инкриминираното искане да се поеме имуществено
задължение, не е свързано с наеми за заведения, съответно с интересите на К.
и уговорките с него.
Тук е мястото още веднъж да се отбележи, че пък в този
обвинителен акт никъде не се сочи колко е бил размерът на наемите, които са
били плащани от свидетеля М., но със сигурност не се сочи той да е бил
10 000 лева. И след като размерът на наемите всъщност изобщо не е посочен в
обвинителния акт, то обвинение за оказване на принуда за заплащане в неясен
размер, на К. и М., вместо на П., на практика не е предявяван.
Изнудване за поемане на имуществено задължение без обаче да са
посочени параметрите му, без да е индивидуализирано по вид и размер, на
18
практика то е несъставомерно и не може да доведе до накърняване на
имуществената сфера на което и да е лице. И още нещо, искането да се
заплаща наем за заведенията вместо на досегашния наемател, на друго лице,
въобще не е съставомерно по чл. 213а НК, защото не води до поемане на
ново, друго имуществено задължение, а се претендира само смяна на
кредитора и на практика това с нищо не би рефлектирало на имуществената
сфера на М..
Според вносителя на обвинителния акт, сумата от 10 000 лева
била поискана от М. за ползване на терасата. Свидетелят М. отказал да ги
плати и си тръгнал. А, според прокурора, М. бил казал, че щом отказва да
плати, ще му разруши заведението. Само че това е поради отказа, а не за да
накара, за да мотивира М. да плаща. Т.е. не за да го мотивира да поеме
имуществено задължение, а защото му се е ядосал, това е написано в
обвинителния акт. Но, това поведение дори и да беше доказано само по себе
си, за което защитата изразява категоричното си несъгласие, то не би било
съставомерно по чл. 213а НК, тъй като законодателят санкционира принудата,
за да се поема имуществено задължение, т.е. за да се мотивира пострадалият
да поеме имуществено задължение и да действа. Ако някой реагира с
неправомерни действия на категоричния и ясен отказ, може да носи
отговорност ако тези действия осъществяват състав на някое престъпление
сами по себе си, но не и по чл.213а или по чл. 214 НК. За това сме изложили
подробни аргументи пред първата инстанция, защо не може да се носи
самостоятелна наказателна отговорност, защото действията, описани в
обвинителния акт след 09.10.2014 г., не осъществяват какъвто и да е друг
състав на престъпление по НК.
Следователно, дори да беше доказано, че подзащитният ни, като
реакция на отказа на М. да му плаща за терасата 10 000 лева наем, е участвал
при унищожаването и пр. на имуществото, то това не е съставомерно деяние
по чл. 213а НК, защото именно не е целял мотивиране от страна на М. да
действа, каквато е и целта на това престъпление. Така че за наличието на
квалифициращи признаци по чл.213а НК, обвинението е явно необосновано
само съобразявайки и изхождайки от съдържателната част на обвинителния
акт.
На четвърто място, следва да бъде споделена констатацията на
Окръжния съд, че в обвинителния акт не са изложени факти за съставомерно
поведение на М. на 09.10.2014 г. и по основния състав на чл. 213а НК. За да е
налице изнудване по този състав, трябва да е отправена реална заплаха с
противоправни действия, за да се мотивира лицето да поеме имуществено
задължение и деянието на практика приключва с отправяне на заплахите. В
обвинителния акт обаче такива заплахи, насочени именно към мотивиране на
М. да плаща каквото и да е било – наем за заведение или за терасата, няма.
Според обвинителния акт, М. е поискал 10 000 лева за терасата, а свидетелят
М. отказал да плаща такъв наем, като заявил, че ще престане да я ползва.
19
„Това спокойствие“, отново цитирам обвинителния акт, „на свидетеля М.,
както и оказаната от него неочаквана съпротива, още повече разгневили М. и
той изкрещял, че още утре ще отиде и ще му разруши заведението“. „В този
момент свидетелят М. преценил, че е безсмислено да продължава спора с М.
и тръгнал към изхода на заведението“ – стр. 12-13 от обвинителния акт. От
съдържанието следва, че заплаха с цел мотивиране на поемане на
имуществено задължение няма, а заканата за разрушаване е описана само
като реакция на отказа на М.. За това и поддържаната от прокуратурата
правна конструкция е невъзможна. Това е така и по още едно съображение,
защото не е мислимо на 09.10.2014 г. да е искал пари за ползване на терасата.
Още на 10.10.2014 г. да се предприемат действия по нейното събаряне,
разрушаване, като форма на мотивиране за плащането на наем за терасата.
На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт
не са включени и описаните в диспозитива заплахи, че ще бъдат създадени
пречки и преустановена дейността на заведението. Според прокурора, цитат
от лист 12 на обвинителния акт: „На 09.10.2014 г. при срещата в „М. б.“, М.
казал на М. да му заплаща наем за двете заведения, а М. поискал да му се
покажат документи обосноваващи претенциите и да се срещне с адвокатите
му. На това М. отговорил, че няма да се срещне с адвокатите, че ако не му
плаща наем, ще направи всичко възможно това заведение да не работи“.
Следователно, заплахата за спиране на дейността, не е във връзка с исканите
10 000 лева, защото именно отново на стр. 12 е посочено, че после е поискал
10 000 лева за терасата. Т.е. първата част на твърдяния от прокуратурата
разговор е приключен: „Плащай наем за заведенията!“, „Няма да плащам.“
Тогава е „заплахата“ за спиране на дейността. Първият епизод приключва.
„Тогава плащай за терасата!“ и едва тогава М. си тръгва.
Тук е мястото още веднъж да се отбележи, че създаването на
пречки и преустановяване дейността на заведението като последица от
решенията на компетентни органи, не е противозаконна дейност, защото
вИ.ги проверката на контролни органи, е упражняване на част от техните
законово разписани правомощия и са една правомерна дейност, заплахата със
събаряне на терасата няма как да бъде вредоносно, а в случая е
законосъобразно, дори видно от съдържанието отново на самия обвинителен
акт.
За това, че терасата е незаконно съоръжение, от една страна е
сезирал компетентните органи Т. Д. още в жалбата си от февруари 2012 г.,
справка – том 6, лист 150. Обстоятелството се потвърждава и от
представените пред настоящата инстанция заповеди № 699 и № 700 от
декември 2014 г. на кмета на Район „Приморски“ и определенията на
Варненския административен съд по административни дела № 161 и № 162 от
2015 г. и на ВАС по касационни дела № 6127 и № 3313 и двете по описа за
2015 г.
Повече срещи между М. и М., при които да се говори за плащане
20
на наем било за заведението, било за терасата - няма. Следователно,
мотивирането да се поеме имуществено задължение е приключило на
09.10.2014 г. След като последващите действия по разрушаване, унищожаване
и пр., не са обвързани с мотивиране за поемане на имуществено задължение
за ежемесечно заплащане по 10 000 лева, очевидно те нямат отношение към
тезата, поддържана от обвинението за изнудване, защото и действията по ал.2
и ал. 3 на чл. 213а, следва да са от категорията мотивиращи лицето да
извърши разпореждане, а не като реакция на отказа му, както е посочено в
обвинителния акт. И както е посочил самият прокурор в обвинителния акт на
лист 13: „М. впоследствие бил взел решение с К. да обективират отправената
от него закана, като реално осъществят действия, които да нанесат щети на
заведението „Р. х. п“, както и да възпрепятстват търговската му дейност. Т.е.
да се предприемат действия, защото М. отказал да плати, а не за да бъде
мотивиран да плаща.
В крайна сметка какво има описано в този обвинителен акт.
Има един спор, едно лице претендира нещо и другото, което го
репликира и отказва, и то дефинитивно. До тук са и отношенията във връзка с
искането за плащане. Следващите действия дори да са доказани, може да се
обсъждат като мотивирани от отказа, а не както вече посочих, за поемане на
такова задължение. Да не говорим, че въобще житейската логика в този
обвинителен акт не съществува, защото няма как да мотивираш някого да ти
заплаща за терасата пари, с действия насочени към нейното унищожаване или
повреждане.
В заключение по този пункт, че след като в обвинителния акт М. е
искал от М. да му се заплати 10 000 лева за терасата, а М. му бил отказал,
което разгневило първия и той се заканил, че ще разруши заведението,
подзащитният ми правилно е бил оправдан, тъй като именно фактите по
обвинителния акт не установяват извършено престъпление по чл. 213а НК.
Това прави безпредметно преповтаряне и на аргументите ни за липса на
съучастие между подсъдимите, след като те не са осъществили състава на
възведеното срещу тях обвинение.
Окръжният съд правилно е имал повод, обсъждайки доводите на
обвинението да констатира, че именно според диспозитива на обвинителен
акт, всеки от двамата подсъдими се обвинява да е извършил деянието с лични
действия и в свой интерес, като вписването на съизвършителството е
формално и без факти.
Не е необходимо в Бургаския апелативен съд да бъде посочвано
отново, че за съизвършителството е необходимо и двамата да са участвали
задружно, съвместно при осъществяване на елементите от изпълнителното
деяние, както безспорно не е така в конкретния случай, отново според
обвинителния акт. Съпоставката на двата напълно самостоятелни
диспозитива в този обвинителен акт, установява първия проблем на
обвинението. Очевидно е противоречието във волята на прокурора - кой е
21
отправил съставомерните заплахи – В. М. или К. К. и на кого е следвало да се
заплаща. И ако за съставомерността на деянието да не е решаващо за кого е
искано плащането, то несъмнено за носенето на наказателна отговорност е от
съществено значение - кой е отправил заплахите. И по този въпрос обаче
прокуратурата очевидно не е наясно със собствената си обвинителна теза – ту
М., ту К. К., обаче пък за това няма съответно годна обстоятелствена част.
Така формулирано обвинението е неясно и противоречиво, а неяснотата и
противоречието се задълбочават от факта, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се твърди въобще отправяне на заплахи от страна на К.
К.. Изобщо няма описани нейни действия на 09.10.2014 г., нито се твърди
постигнато предварително съгласие между двамата подсъдими за отправяне
на такива заплахи.
Инкриминираният период беше вече посочен, като именно
прокуратурата не твърди преди 09.10.2014 г. да има постигнато
предварително съгласие за осъществяване на деяние, наказуемо по чл. 213а,
тъй като в диспозитива на обвинителния акт не е включен такъв период, за
това и той няма как да бъде включен като част от обвинението.
Не се твърди и на 09.10. преди срещата с А. М., да е имало среща,
разговори или каквито и да е уговорки между В. М. и К. К. от каквото и да е
естество. За това и считаме, че отново според обвинителния акт, деянието по
отношение на всеки един от двамата е лишено от каквато и да е
конкретизация и е безспорно, че няма каквато и да е задружна, съвместна
дейност в осъществяване на каквито и да е елементи от престъпен състав на
престъпление. Нещо повече. Според диспозитива на обвинителния акт,
заплахите са отправени или от К. К. или от В. М., но всеки поотделно и
искането да се поеме имуществено задължение, е отправено от всеки един от
тях поотделно, за всеки един от тях. Казано с едно изречение, всеки е искал за
себе си отделно. За това по никакъв начин, отново и само на база диспозитива
на обвинителния акт, не може да говорим за съизвършителство, т.е. за едно
деяние, осъществено задружно от двамата подсъдими, а очевидно става дума
за две напълно самостоятелни деяния, осъществени от всеки един от двамата
подсъдими. Не е без значение и обстоятелството, че според пък
обстоятелствената част на обвинителния акт, К. никога не е искала нищо от А.
М. и въобще не се твърди между тях да е имало каквато и да е среща,
разговори, още по-малко отправяне на каквито и да е заплахи от нея към М., а
и не се твърди да е постигнато предварително съгласие между двамата
подсъдими за отправяне на такива заплахи. За това и правилно хаосът в
обвинението, изводим само от съдържателната част на обвинителния акт, е
бил преодолян от окръжния съд чрез оправдаване на подсъдимите. И както
правилно той е отбелязал, за постановяване на оправдателна присъда е
достатъчен само обвинителният акт. След като окръжният съд е възприел
обвинителната теза, по който начин тя е изложена в обвинителния акт, то
немислимо е обвинението да изразява несъгласие и упрек, поддържани и днес
пред Вас, към решаващата дейност на съда относно приетите за установени
22
факти по делото.
И това е така, защото от тези факти не следва извод за виновност
на който и да е от подсъдимите и именно поради това те са били оправдани,
защото правната оценка на тези факти, които са изложени в обвинителния
акт, не сочат на каквато и да е съставомерност, било по чл. 213а или по който
и да е текст от НК, а пък оценката на окръжния съд, ще Ви моля да приемете
като правилна и обоснована.
В заключение, по някой от доводите, развити и в съдебно
заседание, че имало съгласуване на волите между М. и К. К.. В
доказателствената част на обвинителния акт не се твърди, че между тях има
постигнато съгласие да се искат пари за ползване на терасата, а нали именно
за тях, според същия този обвинителен акт, М. е поискал от М. сумата от 10
000 лева за терасата, която разбира се М. счита за своя собственост. К. К.
даже и не е знаела, че на 09.10.2014 г. между М. и М. ще се провежда среща,
още по-малко, че М. ще отправя отново според логиката на обвинението
такова предложение за заплащане на наем на терасата, което, бързам да
подчертая, че е категорично опровергано от анализа на доказателствата. До
този извод ще Ви помоля да стигнете и чрез анализа на доказателствата по
делото, които сочат на несъставомерност на действията на М. и К., който
анализ ще поднесе на вниманието Ви колегата Л..
Съдът ОБЯВИ почивка в 12.25 часа, като съобщи на страните по
делото, че съдебното заседание ще продължи в 12.45 часа.
Съдебното заседание продължава в 12.45 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор Р., прокурор К., подсъдимия В. М. и
неговите защитници адв. Л. и адв. Р., подсъдимата К. К. и нейния защитник
адв. Д., гражданския ищец и частен обвинител А. М. и неговия повереник адв.
Я..
АДВ. Л.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място, искам да
поставя въпроса относно доказателствената дейност, която извърши
настоящият съдебен състав, а именно значението на изисканите и приобщени
документи относно СРС и тяхното разрешаване, и използването им, и с оглед
на това доказателствената съвкупност, която може да се ползва от въззивния
съд. Безспорно е, че съдът трябва да провери законосъобразното разрешаване
на СРС, но също така е безспорно, че законосъобразното им разрешаване
същевременно не гарантира тяхната процесуална годност. При проверката на
законосъобразното разрешаване съдът трябва да провери както
компетентността на органа, който е поискал прилагането, така и
компетентността на органа, който го е разрешил и спазването на процедурата.
В случая ние твърдим, че е допуснато нарушение и по трите белега –
23
компетентност и на орган, който иска, и на орган, който разрешава и
неспазване на процедурата. Изначално искам да кажа обаче, че тези
възражения се правят, защото за защитата е важен въпросът за това, какви
доказателствени средства ползва съдът, а не защото счита, че във ВДС се
съдържат факти, които обслужват обвинението. На такива обвинението не се
позова, не само, обвинението днес заяви пред Вас напълно неверни факти, а
именно, че К. била потърсила, или М., били потърсили Ж. и К., за да влязат с
тях във връзка и пр. и пр., което не е вярно. Това се вижда и от ВДС и от
разпитите на Ж. и К.. Не е вярно. Не е вярна и активността, която се преписва
на моя подзащитен, не е вярно това, което се твърди за договорките с Ж. и К.,
нищо не е вярно. Но, ние считаме, че все пак е съществено с оглед на
исканията, които бяха направени от мен, да се постави въпросът и за СРС,
респективно ВДС.
На първо място, ние считаме, че искането за прилагане не е
направено от компетентен орган. Това е така, защото към момента, в който са
искани СРС, а именно говоря за тези, за Ж. и за К., искането е направено на
26.08.2014 г. до Окръжен съд – Варна. В този момент делото вече е било
изпратено на Специализираната прокуратура за разглеждане по
компетентност. Т.е. Окръжна прокуратура - Варна е била наясно, че не е
компетентна да разглежда това дело, тъй като от фактите е било установено,
че е налице ако не престъпна група, то поне сговаряне по смисъла на чл. 321,
ал. 6 от НК. Действително с постановление от 09.09.2014 г. Специализираната
прокуратура отказва да го приеме. Впоследствие е повдигнат спор за
подсъдност и впоследствие обаче делото отново е изпратено на
Специализираната прокуратура. Т.е. исканията, които са правени, са правени
при ясното съзнаване от страна на Окръжна прокуратура – Варна, че се касае
до факти, които изключват нейната компетентност. И тук искам специално да
посоча, че обстоятелството, че дори в един момент делото не е било прието
от Специализираната прокуратура, не означава, че Окръжна прокуратура е
била компетентна, защото компетентността се определя не от формалната
квалификация, която прокуратурата дава на даден момент, както в случая чл.
214 от НК, а от фактите, които се твърдят и тези факти впрочем подлежат на
проверка от съда, който се произнася по искането и на базата на тях той
трябва да прецени своята компетентност. Поради това ние тук твърдим, че
разрешението е дадено от некомпетентен съд, тъй като фактите, които са
изложени в искането за разрешаване на СРС, установяват, че Окръжна
прокуратура не е компетентна да разследва тези деяния, респективно
Окръжен съд – Варна - не е бил компетентен председателят да даде
разрешение за използването на такива СРС. Това е ясно от самото
съдържание, което е изложено в искането, а именно сговаряне на две лица да
вършат престъпления, там пише – еди-какви си, еди-какви си и еди-какви си,
че има включени и други лица биячи и пр., очевидни факти както посочих,
които сочат ако не организирана престъпна група по чл. 321, ал.1, то поне
сговарянето по ал. 6, което също е подсъдно на Специализираната
24
прокуратура. Съдът не е бил обвързан по никакъв начин от това, че
прокуратурата е дала друга квалификация, когато излага факти, които
изключват неговата компетентност. Съдът е следвало да извърши проверка и
да прецени доколко е компетентен и тогава да се произнася, а не да играе с
гумен печат върху искането на прокуратурата.
На следващо място, по отношение на мотивирането също не са
спазени изискванията на закона. Беше представено едно писмо от Окръжен
съд - Варна, по вашето искане, за прилагане на частните дела, че те, видите
ли, не образували частни дела, защото не се изисквало изрично частни дела
по Закона за СРС, от правилата, които са приети или правилник от ВСС за
администрацията на съдилищата, действащи към 2014 годИ.. Този подход е
крайно неприемлив, това твърдение в писмото, защото първо, правилникът не
може да игнорира разпоредбите на закона за мотивиране на актове и
произнасянето по надлежния ред. И няма значение дали има частни дела или
не, трябва да има мотивирани актове. Освен това, в същия този чл. 76, ал. 1,
т.1, б.„в“ от Правилника, действащ към 2014 г., е посочено, че частни дела се
образуват по всички искания и жалби към съда в досъдебното производство.
Исканията за прилагане на СРС, безспорно е искане до съда в досъдебното
производство и по него следва да се образува частно дело, по което съдът да
се произнесе. Но това пак не е най-същественото, защото независимо дали в
частно дело или не, съдът се произнася всякога с актове, а това е правилник,
той се отнася до вътрешната организация и няма никакво отношение към
това, как следва да се прилага НПК и Закона за СРС, защото ЗСРС към 2014
г., чл. 15 предвижда, че разрешенията се дават от компетентни органи с
актове, които се мотивират. Актовете се мотивират, като съдът следва да
извърши преценка, както казах, както на компетентния орган, на своята
компетентност и за това, дали са налице основанията на закона за
разрешаването им. Удрянето на печат, както е в случая, не отговаря на
изискването за мотивиране. Мотивирането на съдебните актове като елемент
на тяхното съответствие с Конституцията, изрично обосновано и като
Решение № 7/2020 г. по к.д. № 11/2019 г. на Конституционния съд. В него се
казва именно, че всички съдебни актове трябва да се мотивират, като съдът
прави разяснение, че някои актове, мотивите за чието издаване е ясно, а
именно по движение на делото, по издаване на преписи, не е необходимо да се
мотивират, стига да е ясна причИ.та за издаването им. Като казва
Конституционният съд, че изключението в обема на мотивите следва да е
предвидено в закона. В случая такова изключение не се предвижда и
Конституционният съд посочва, че мотивите трябва да са такива, че да
позволяват последваща проверка за законосъобразност. Мотивираността,
казва Конституционният съд, е гаранцията за легитимността на съдилищата.
В случая е ясно, че мотиви няма изложени и че съдът не е осъществил
възложения му контрол при издаване на разрешението, а е действал просто
като печат на искането на прокуратурата. При това положение, според нас,
тези СРС, които са приобщени на основание чл. 177 от НПК, не могат да
25
бъдат ползвани в хода на наказателното производство. В хода на
наказателното производство не могат да бъдат ползвани и разговорите, които
са записани на нашия подзащитен с негови адвокати. Това възражение
защитата го направи, като посочи номерата, които са на адвокати, но сега Ви
моля да имате предвид и че и от разговорите изрично личи, че разговорите са
с адвокати. Там са искани правни съвети, там е обсъждан статута на
територията пред заведението. Питан е адвокатът, какъв е статутът на земята,
дали е на физическо лице или дружеството е собственик на земята, а в част от
разговорите с К. К., това са № 51, 52, 53 и 57, директно се казва, М. казва:
„Дай ми адвоката“ и говори с адвоката, и се вижда, че К. се консултира с
адвоката и след това се обажда. Същото се отнася и до разговорите на нашия
подзащитен - № 5, 6, 10, 11, 15, 16, 25, 27, 29, 33, 61. Тези разговори
безспорно се установява, че са водени с адвоката М. Б.. Разговорите №
137, 160, 188, 249, 256, 276, 277, са водени с адвоката П. и това си личи също
от номера първо, който се ползва и второ, в част от съдържанието от
разговорите, разбира се има един-два, в който те си уреждат и срещи в
заведение, но които нямат отношение към предмета на делото. Така че тези
разговори, аз пак казвам, те не засягат по същество по някакъв начин интереса
на нашия подзащитен, но показват впрочем пълното нежелание на
прокуратурата да се съобразява със закона и една фиксираност в нашия
подзащитен, която се проявява и до последния момент. Впрочем, от тези
веществени доказателствени средства, които ние считаме, че не могат да
бъдат ползвани, но ако Вие решите да ги ползвате, Ви молим да имате
предвид, че от съдържанието им се установяват факти, които са различни от
тези, които твърди прокуратурата. В разговорите, които са записани на В. Ж.,
например № 76, на лист 86-87, 135, № 79 и др., се установява, че В. Ж. води
разговори с К. К. във връзка със спирането на тока, където тя обяснява, че тя е
решила, че тя ще го направи и пр. Нещо, което опровергава обвинителната
теза за водещата роля и интереса на М.. В разговор № 81 К. К. съобщава:
„Няма съдебно решение, с което да е потвърдено, че не съм съдружник.“ Т.е.
показва нейното разбиране и субективната увереност за правомерност на
действията й. А, записан разговор № 93 на лист 101, отразява становището на
М. какво е казал: „Да се вършат нещата както трябва, само по закон“. Това е
от веществените доказателствени средства.
От разговорите, които са на Б. Ж., № 42 например, се установява,
че Б. Ж. урежда срещата на А. М. и М.. Той се ангажира с това. Отново той
води разговори за тока, които нямат нищо общо с поведението на М. и пр. Аз
ще цитирам на друго място отделно, които са по другите теми.
Всичко това показва, че тези ВДС, казвам го това, за да не се
счита, че защитата по някакъв начин се притеснява от тях или има съмнение –
не, но не може да се гради един съдебен акт върху негодни доказателства. А
тези факти, които са установени и във ВДС, впрочем относно твърденията на
Ж. и К. за връзката им, по какъв повод се свързва с К. К., кой се свързва и чия
е инициативата, и как се развиват реално отношенията, се установява и от
26
техните показания, за които ще кажа след малко.
В крайна сметка, делото както е ясно, два пъти е гледано от
въззивен съд, два пъти е отменяно от ВКС. ВКС в последното си решение,
част на което се спря и колегата Р., казва следното: „Няма очевидци на
срещата, на която се твърди заплаха. Твърди се само от М.. Съдът казва, че те
се подкрепят неговите показания, но цитирам от дадени свидетели: „Нито
един от свидетелите не е предоставил информация за отправени от
подсъдимия М. към М. заплахи, с изключение на Д.“ и казва: „Разпитайте
отново Д.“. Какво казва Д.. Д. пред Вас каза, след като му бяха прочетени
показанията, бяха му прочетени, защото нищо не си спомня, а в досъдебното
заседание казва: „Не ги чувах какво си говорят, виждах ги“. После А. му
казал, че М. настоявал той да получава наема като собственик. Т.е. Д. знае, че
е искан наем на заведението. След което А. му казал, че иска да види
документи за собственост и няма претенции на кого ще плаща, М. му казал,
че не му трябва нищо, няма да му предоставя документи, достатъчно е, че му
го казвал той. А. казал, че няма как да стане, ако не се представят документи
за собственост. Тогава М. се ядосал и казал, че наемът е 10 000 лева, но вече
не за заведението, а само за терасата. Т.е. разговорът за наеми и това, за което
е първоначалната идея на срещата, е спряла и мИ.ва на друга тема. В съдебно
заседание, това е различно от показанията, които дава А. М., той не обяснява
нито един от тези факти. В съдебно заседание пред Вас, Д. каза обаче, че
поддържа това, което е казал, но че знае нещо, което А. М. абсолютно избягва
и не споменава, и никой от свидетелите, които го подкрепят, не споменават,
че знаят, че реален наемодател е К., че тя е била там, че тя и мъжът и са
наемодателите на А. М.. Т.е. потвърждава, че целият разговор, който с А. М. е
воден, е воден за наема, по който обаче М. казва: „Добре, като не го искаш,
като не го плащаш, аз не го претендирам повече, ще говорим за друго“.
По отношение на показанията на свидетеля М., за които изрично
ВКС казва, че трябва да се обсъди доколко те се подкрепят реално от другите
свидетели, отново трябва да се посочи, че твърдения за такава заплаха и за
искане за имуществено разпореждане със заплахи, не се съдържат никъде
другаде, освен като първично доказателство в твърденията на М., а очевидци
на срещата, освен него и нашия подзащитен, няма. И ВКС е казал напълно
основателно, че обясненията на нашия подзащитен, са напълно игнорирани.
Какво е казал нашият подзащитен в съдебно заседание на 16.10.2019 г. и по
делото не е налице нито един безпротиворечив факт, който да опровергава
казаното от него. М. казва, че след като са го запознали с К.: „Проведох
консултации с адвокати и разбрах, че тя е в правото си да получава наеми и
законът е на нейна страна. Потърсих контакт с наемателя. Намерението ми бе
да му обясня проблема на К. и ако може, да й помогне. На срещата в „М. б.“
обясних на А. М. ситуацията с К. и бившия й мъж и му предложих за в
бъдеще да заплаща дължимия наем за заведенията на нея, тъй като и тя е
съсобственик“. Тази част от обясненията на нашия подзащитен се подкрепя
изцяло от казаното от Джеджев, че след срещата той е знаел, че и К. е
27
собственикът, на който се дължи наем, а изглежда го е знаел и отпреди,
впрочем. „За това трябваше да се подпише нов договор“, казва нашият
подзащитен. „Той отказа категорично да приеме предложението и с това
разговорът ни приключи. Стана дума, че част от заведението, терасата пред
пицарията е разположена върху земя на наше дружество, също така цялата
кухня, която е отзад и за тези две пристройки не плаща никой нищо.
Възможно е да съм казал, че и за тях трябва да се плаща“. Две са темите в
този разговор, наемът, който А. М. казва, че няма да плаща и приключва, и
споменатото, че терасата и заведението, са на земята на дружество, които са
притежавани от М., за които той отрича да е искал пари. Нищо не
опровергава това. В обясненията си К. К., които даде също пред
първоинстанционния съд, каза, че сама е решила да спре тока, сама е подала
заявлението, сама е решила да предприеме действия по разрушаване на
незаконния строеж, като е получила организационна помощ от М., но
действията са решени и осъществени лично от нея. И тук се поставя въпроса,
впрочем за тези указания на ВКС, извинявам се че прекъснах с показанията
на М., но за тези указания, които дава ВКС и казва, че решението е
постановено при пълна неяснота относно обекта, за който се иска наем,
размера на наема, лицата, на които следва да се плаща и съдът казва, че това
има решаващо значение за правилното решаване на делото, най-малкото
защото при твърдения за съучастие и съвместни действия, тези обстоятелства
са решаващи, за да се установи общността на умисъла. Ние твърдим, че
установяването на тези обстоятелства е решаващо и за да се прецени до къде
са налице лични действия на нашия подзащитен в изпълнение на негово
намерение да помогне на К. К. и къде неговите действия свършват и започват
действията на К. К., които тя осъществява, тъй като се счита, че интересът й е
накърнен. Накърнен интерес като собственик на два имота. И това са две
отделни неща, и за това е важно да се знае кое точно, колко, кой за кого е
искал. Особено е съществен въпросът, защото след като днес се каза, че
нямало значение на кого се плаща наема от юридическа страна, защо тогава
веднъж прокуратурата повдига обвинение, че двамата са искали тези суми за
себе си всеки, а впоследствие въззивният съд, пък и днес прокуратурата
поиска да бъде признато, че ги искали само за М.. Защо след като има
увеличение на сумата, както се твърди от прокурора, от 5000 лв. на 10 000 лв.,
за тази сума пък трябва да отговаря К., ако няма значение за какво е искана и
да има предварителна уговорка, и общност на умисъла. А, ако наемът е
претендиран за терасата, както се твърди от свидетеля М., че това е станало
ей така в разговора, както казва и нашият подзащитен, че е поставен
въпросът, без да се искат пари, защо за това нещо се търси отговорността на
К..
Относно показанията на М., както казах, ВКС изрично е посочил
в решението си, че никой от свидетелите, които са посочени в отмененото
възззивно решение, не е потвърди заявеното от М., че сумата от 10 000 лева
му е искана като наем за терасата. Безспорно е, че очевидци няма на срещата
28
на 09.10.2014 г., когато според обвинението, са отправяни съставомерните
заплахи. Нашият подзащитен отрича да е отправял такива заплахи и отрича да
е искал 10 000 лева за терасата.
Нашият подзащитен е обяснил, че с оглед ноторните по обем и
вид дейности, с които се занимава, е нелогично изобщо да се занимава с такъв
въпрос. И понеже днес много се говореше и от прокуратурата и от частното
обвинение, кое е логично и кое не е логично, ние считаме, че това е един от
най-логичните доводи. На В. М. не му трябват днес 10 000 лева да му даде А.
М., с цената на осъществяване на едно от най-тежките престъпления. Но,
показанията на тези свидетели – П., Д.а, Б. и Д., не подкрепят заявеното от А.
М., което е единственото първично доказателство и те са противоречиви не
само с него, но и помежду си.
Днес се оказа, че това били дреболии в противоречията и въобще
нямали никакво значение. Аз смятам, че Вие не може да приемете този довод,
не само защото ВКС е дал такива указания, а защото когато се иска някой да
бъде осъден за това тежко престъпление на базата на показанията на
единствен свидетел и то заинтересован от изхода на делото, да се твърди, че
съпоставката с показания на свидетели, на които той е разказал уж истИ.та
след твърдяното деяние, а пък това, че те не казват това, което той твърди
пред Вас е без значение, е най-малкото изключително несериозно.
Нито един от тези свидетели безспорно не е присъствал на
срещата, а това, че днес се каза, че Д. бил възприел движенията по отправяне
на заплахи, това е някакво възприятие и някакво чувство, което някой като
маха ръце, още не значи, че установява заплахи. Това също не е някак си
сериозно по такова дело да твърдим, че понеже някой бил станал и бил
ядосан, то очевидно е отправял заплахи именно с такова съдържание и за
претендиране на тази сума. Това е извращаване на действителния смисъл на
показанията.
Същественото обаче е, че според свидетеля М., аз ще си позволя
една съпоставка, защото това са дребните несъответствия или без значение,
просто не може на базата на тези декларации да се прави опит да се мотивира
волята на съда. Според свидетеля М., в съдебното заседание на 29.03.2018 г.,
В. М. му казал да плаща наем за заведенията на него, вместо на наемодателя
си и след това назидателно му казал: „От утре искам да ми плащаш за
терасата 5000 лв., не 10 000 лв.“. „Аз му казах, че няма как да заплащам такъв
наем и ще я освободя при това положение“ и казва: „Заплахите продължиха.
Бяха от рода, че заведението няма да работи. След като си тръгнах, му казах:
„Добре, щом така смяташ, заповядай, чакам те“. И заплахата за какво е приел
свидетелят М., и тук е въпросът за реалността, защото, извинявам се, но
слагам пак една скоба, но просто нахвърляха се толкова много абсурдни
твърдения. Реалността на заплахата не е в това, че той трябва да се уплаши на
всяка цена. Ние никога не сме твърдели, че трябва да изпита страшен страх,
но той трябва да усети естеството на заплахата и да я приеме за реална със
29
съдържанието, за което твърди. А свидетелят М. казва: „Заплахата я приех, че
на мен ще ми е случи нещо лошо в късните часове на нощта, но не вярвах, че
в 21 век някой така назидателно ще ми дава уроци“. И в съдебното заседание
той заяви, че тези заплахи той ги усеща и до момента, и като си излиза от
гаража ги усеща. Очевидно е, че свидетелят М. не е приел като реална
никаква заплаха за никакво разрушаване на заведение, унищожаване и пр.
Показанията на свидетелката Н.а не подкрепят показанията на свидетеля М.,
относно основанието на което се претендира сумата и в тях не се
възпроизвеждат фактите за тези съставомерни заплахи така, както са описани
в обвинителния акт. В съдебното заседание свидетелката Н.а казва, че тя знае
от М., че сумата е поискана като глоба, наказание от 10 000 лв. еднократно,
никакъв наем месечен и пр.
Т. Д. също не подкрепя показанията на М., относно това каква е
сумата, за какво е искана и какъв е бил характерът на заплахите. Според Т. Д.,
отново 30.03.2018 г., В. М. поискал наеми за заведенията, знае само, не за
терасата, а цялата обвинителна теза, както Ви обясни колегата Р. е за това, че
парите са искани за терасата, му казал: „Ти на какъв се правиш, не 5000,
10 000 лв. ще плащаш“ и с това разговорът е приключил. Свидетелката П.
казва, че М. й е споделил за среща с М., на която М. бил поискал документи
за собственост, които да покаже на адвокат, а М. се развикал и казал, че
никакви документи няма да му показва и от там става скандалът. М. не говори
за такива разговори, за документи, адвокати и пр. И това, уважаеми съдии, не
са дреболии, защото пак казвам, това е проверка на показанията на
единствения свидетел, който твърди съставомерно поведение - отправяне на
заплахи, за да се накара деецът да поеме имуществено задължение, нито
какви, нито за какъв размер, нито за какво. Не се подкрепя от нито един
свидетел казаното от свидетеля М. и не е вярно това, което каза днес
повереникът на частния обвинител, че видите ли, не било важно за какво били
искани парите, защото нямало облигационно задължение, нямало
облигационна връзка. ВКС също е казвал, че няма значение облигационната
връзка, но е ноторно за всеки юрист, че изнудване може да се осъществи ако
се отправят заплахи и при претендиране на дължимо вземане. Дали вземането
е дължимо или не е дължимо, дали е на правно основание или не, няма
никакво значение за изнудването.
Впрочем, това беше един от големите проблеми, които ние имаме
с нашия подзащитен, защото не можем да му обясним как така, ако имаш
право на нещо да ти се плати, ти можеш да отговаряш, но законът е такъв.
Защото от фактите по делото се установява, не че той е претендирал да му се
плащат 10 000 лв. за терасата, но че действително тази тераса е на земя, която
е собственост на дружеството, част от нея. Така че всички тези детайли, които
цитирах и още много има в показанията на тези свидетели, напълно се
различават от показанията на свидетеля А. М.. Неговите показания, както
казах, не се подкрепят от показанията на свидетеля Д.. Там не се съдържат
потвърждения на заплахите и потвърждения на исканията, които са отправени
30
към свидетеля М., но свидетелят Д. заяви пред Вас този особено съществен
факт за ролята за наемател, в качеството на наемодател на К. К., от който
всички други свидетели бягаха като дявол от тамян.
ВКС е казал, че били пренебрегнати показанията на Г. А.. Г. А. в
досъдебното производство, което няма противоречиви други показания,
казва: „М. заставил А. да плаща наем за пицарията на него, а пък той щял да
дава парите на К. К., която е бивша съдружничка и съпруга на Т. Д.. Поискал
му 5000 лв. наем. В противен случай щял да събори терасата, която била
негова собственост“. Както виждате, този цитат няма нищо общо с това, което
твърди А. М. и прокуратурата. Такъв разговор А. М. отрича да е воден, отрича
качеството на наемател на К. К., отрича да са искани конкретни суми за наеми
на заведения.
Тази версия, която излага и Г. А. и Д., са различни от твърденията
на А. М., в които никаква К. К. не се споменава.
Съществено е обаче, че и свидетелят Д. и свидетелят А., който бил
пренебрегнат, не сочат нито в досъдебната фаза, нито пред съда свидетелят
М. да им е казвал, че М. е говорил за глоби, за заплахи, за да се плати и ако не
се плати… Следователно, показанията и на Г. А. и на Д., не са нито
идентични, нито еднопосочни с показанията на свидетеля М., още по-малко с
П., Д. и пр.
ВКС е признал в отменителното решение, така че в заключение
по този повод искам да кажа, че ако се изпълни стриктно, а Вие сте длъжни
да изпълните указанията на ВКС за анализ на показанията на свидетеля М.,
съпоставяйки ги с тези на Д. и А., защото ВКС е приел, че нито един от
другите не сочи за отправени такива заплахи и искане на такъв наем, това е
посочено в решението, ще установите, че показанията не се подкрепят по
начин, който да позволи въз основа на тях да бъде постановен
безпротиворечив и еднозначен осъдителен съдебен акт. В решението на ВКС
се казва и че не са обсъдени възраженията на защитата, че нито едно от
действията приети за съставомерни след 09.10.2014 г., не е извършено лично
от нашия подзащитен, за да бъде признат за лично извършителство. Тук аз
отново искам да посоча, че в СРС след срещата е записан разговор на нашия
подзащитен, който казва, че го е отразял А. М. „…и го мятам на адвокатите,
да си действат както е по закон“ или в този смисъл, но той казва - до тук,
отряза ме и вече да си действат адвокатите. И до тук свършва цялата пряка
връзка с разговорите за наем и някакви имуществени претенции в интерес на
когото и да е било на нашия подзащитен с А. М. във връзка с тези заведения.
До тук са неговите действия. От тук нататък лични действия по
осъществяване на някакви съставомерни твърдени деяния, за които казвам,
тук са само заплахите, за които се твърди и които не са доказани по несъмнен
начин.
От тук нататък, за всички действия след 09.10.2014 г. нашият
подзащитен не може да отговаря за лично извършителство. И тук днес се
31
развиха едни теории, които аз честно казано не мога да разбера. Казва се, че
видите ли, защитата си измисляла някакви теории за посредствено
извършителство, които не пишело в закона за посредствено извършителство.
Не можах да разбера доводите, честно казано.
Въпросът за посредственото извършителство ние сме поставили
пред ВКС на два пъти, на два пъти ВКС казва, че това възражение е
основателно. Тук ние не твърдим, че в закона пише „посредствен
извършител“, разбира се че не пише, но според процесуалния кодекс, когато в
обвинителния акт пише, че някой е извършил нещо, той отговаря за него, т.е.
който го е извършил. И за това ние казваме, че когато се казва, че „Енерго-
про“ е спряло тока, отговаря „Енерго-про“. Когато дадена фирма е
предприела действия по разрушаване, отговарят тези лица, които са
извършили действията по разрушаването. Ако те не отговарят, защото ако
има факти, според които са невменяеми или на друго основание не носят
наказателна отговорност, тези факти трябва да са ясно обосновани в
обвинителния акт, за да се носи отговорността като извършител, който
теорията и практиката нарича „посредствен“, за чуждите действия. Но, тези
факти трябва да са обосновани - кой е фактическият извършител, който е
наказателно неотговорен, на какво основание и защо за тези действия да
отговаря друг. Ние твърдим, че такива факти не са изложени. Това се приема
от ВКС, който казва, че не са изложени мотиви, като това е начинът, по който
касационната инстанция може да се произнесе, когато не се произнася по
съществото на делото, а преценява допуснатите процесуални нарушения.
Защото, за да се твърди, че М. е извършител на тези деяния, трябваше да се
прецени какво беше длъжно да провери „Енерго-про“, какво е проверило, за
да спре тока, каква е легитимацията и пр. действия, които да обосноват
неговото лично извършителство в тези действия. Такива факти не се
съдържат в обвинителния акт, поради което той не може да отговаря нито за
спирането на тока, нито за разрушаването на терасата. Да го бяха написали.
Нас за това са ни учили как се пише и как се обоснована една теза в
наказателния процес. За това юристите учат 5 години, а не четат просто
закона.
Отделно от това, от обясненията на К. К., които не са опровергани
от нищо, напротив от ВДС се установява, че това е точно така, се установява,
че тя казва: „Аз реших да спра тока“, това го казва и пред съда, решава да
разруши терасата и това е нейното отмъщение за несправедливостите, на
които е подложена до тогава. Това няма нищо общо нито с наема, за който А.
М. отрязва М. и му казва „гледай си работата“, нито с терасата, за която М.
казва, според А. М., което не се подкрепя, защото и Г. А. казва, че иска наем
за заведенията, и си тръгва. Казва „здрасти“ и си тръгва. От там нататък, дори
действията на М., с които той подпомага К. и намират негативно или някакви
други фактически облекчения, не представляват лично извършителство дори
и по унищожаване на имущество, защото ако може да се говори за нещо тук,
това е евентуално за престъпление по чл. 216 от НК.
32
След като повреждането на терасата на 10.10. е извършено от Ч.,
П. и Жечев, свидетели, които са разпитани, искането за спиране на
електрозахранването е отправено от К. К. и е разпоредено от компетентен
органи, разбиването на незаконната тераса на 16.11. е извършено от неназован
багерист, ангажиран от фирма „Варненски строежи“, то нашият подзащитен
не може да носи отговорност за лично извършване на тези действия, както
казах, нито по чл. 216 НК, нито като елемент от престъплението по чл. 213а
НК или за което и да е друго престъпление на лично извършване.
Следващото нещо, което ВКС казва е, че в решението, което е
отменено, не е направен доказателствен анализ, а е налице пълно игнориране
на показанията на свидетелите Ж. и К.. Честно казано изненадана бях, че и
днес пред Вас се направи някакво изявление все едно, че нашата страна тук
не присъства и няма да Ви каже, че Ви се говорят неверни неща. На какво се
разчита? Аз, честно казано, нямам представа.
Представиха Ви се документи, видите ли М. с какви лоши хора
общувал, защото те били осъдени или поне единият. Каза се, че К. К. била
потърсила Ж. и К., тези престъпници, да й помагат, но не е така, уважаеми
апелативни съдии. Не е така. Няма да кажа точния глагол, който установява
едно такова твърдение.
Какво казват Ж., К., които са разпитани в съдебно заседание,
четени са от досъдебното производство показания, прокурор Р. е присъствала.
Те казват, че са установили трайни отношения много преди тази случка с Т.
Д., със свидетелката П. и със свидетеля М., насочени към увреждане на
интересите на К. К.. Прочетете тези показания. Аз ще Ви цитирам някой
части, защото пренебрежението им наистИ. е възмутително. И свидетелите
установяват действителния характер на отношенията им с В. М..
Според показанията на М., той не е имал никакви отношения с
тях, те му били само за охрана, т.е. те му предложили фирма за охрана.
Свидетелят Т. Д. казва, че заедно били ходили по заведения само с Ж. и К.. А,
според П., Ж. и К. я придружавали на срещи и места, където смятала, че може
да срещне К., защото тя непрекъснато я нападала. Те я пазят срещу К. К.. За
подкрепа морална, физическа, за това били с нея. И това се подкрепя от
прокуратурата, които очевидно толерират това нещо, което казват тези
свидетели.
А какво казват Ж. и К.? К. казва, че е бил упълномощен от П. да
представлява фирмата й, и като наемодател и наемател се познават с А. М. от
момента, в който той е наел „Д******“ и „Р. х. п“. Многократно е бил в
заведенията именно като представител на П..
Според показанията на Ж. и К., двамата са имали уговорка с Т. Д.
и М. П., да им се плаща 1/3 от наема на заведенията, за да не се плаща на К.
К., срещу която те ги пазят, 1/3 от наемите, като след приключване на сагата с
подсъдимата К., споровете по собствеността върху дружествените дялове, да
33
им бъде прехвърлена 1/3 от собствеността на заведенията. Това са обещали
тези напълно непричастни към работата хора. Нямат нищо общо с К. и Ж.,
само по заведения се срещали. Свидетелят К. е категоричен, че в разговора с
М., който той пък е провел, впоследствие не са предявявани никакви
претенции, освен това, че наем трябва да се плаща и на К., което и Т. Д. и П.
са искали да избегнат. Вие ще видите, вътре има договаряния, които не
съответстват на действителното. Някакви нищожни наеми, представяне на
неверни документи, за да се удостовери несъстоятелност на дружеството, за
което, без да бъда в момента напълно коректна, Т. Д. е осъден за едни
документи, които са неверни и които касаят именно отношенията му с К..
В. Ж. подробно също обяснява за отношенията си с Д. и П. и
казва, че отново също е имал уговорка да получава 1/3 от наемите, срещу
които, той казва: „Да покривам Т. и М. срещу К.“ и ги е покривал
максимално, а те са обещали след приключване на сагата, да му прехвърлят
1/3. И се е срещал свидетелят Ж. също с М., за да му плаща тази 1/3 от наема.
И именно защото пък Т. Д. и М. П. в един момент спират да изпълняват това
си обещание към Ж. и К. - не им дават 1/3 от наемите. Очевидно започват да
увъртат и за прехвърляне на собствеността. Двамата свидетели Ж. и К. казват:
„Ние тогава решихме да потърсим К. К. и да застанем на нейна страна“. Не тя
да ги търси, както днес се твърди неколкократно. Свидетелят Ж. обяснява и за
разговора със свидетеля М. Г., който е посочен и в обвинителния акт. На
същия той обяснил, че е по-добре да работят с М., който впрочем се появява
на една от срещите с адвокати, защото М. може да свали наема и да помогне
със заведенията. Това казва Ж. на М. Г.. „Има пари много, налични и може да
свали наема. И това са така наречените „дълги пари“, с които много се
спекулираше до сега във всички инстанции, че видите ли, М. имал „дълги
пари“. „Казах му, че трябва да се плащат наемите на другата страна, имам
предвид К.“. И още, и още подробности те заявяват. Няма да Ви затормозявам
с тях, те са в делото. Но е категорично, че показанията на свидетелите Ж. и К.
категорично установяват недостоверност на показанията на свидетелите Д.,
П., Г., М. относно фактите за връзките помежду им, за връзките с К., за
претенциите, които са предявявали, а по принцип, с оглед липсата на
подкрепа и по другите елементи от тези показания на свидетеля, основно М. и
Д., тези показания изцяло поставят под съмнение достоверността им, защото
показанията на М., са недостоверни във всички проверяеми части. Всичко,
което може да се провери дали е така, показва, че не е така, обективно с други
доказателства.
Днес се каза, че в СРС-тата имало информация, че В. Ж.
обяснявал, че очаква от М. 25 000 лева. Това по никакъв начин не установява
нито съставомерността на деянието така, както е описано, нито от
достоверността на показанията на М.. Аз не мога да си спомня точното
съдържание и смисъла на това очакване, но то беше, че те се надяват, че той
ще им плати нещо за съдействието, което ще окажат на К., но не твърдят да
имат уговорка с него той да им плати.
34
И сега всъщност, защо за нас е важно, тук навлизам малко в
територията на колегата Д., установяването на това, имало ли е съвместна
дейност или не, на М. и на К. в съучастие при осъществяването на това
престъпление. Категорично твърдим, че няма. Но, прокуратурата си го е
измислила наистИ., защото И.че, ако сме коректни към фактите и от ВДС-те и
от показанието на К. и Ж. и от обясненията на М. и на К., поставени в логична
връзка се установява, че – да, по някакви причини М. е решил да помогне на
К., включително и като я свързва с адвокати, което също е установено по
делото, след разговора с М.. Отива да говори с М., че е хубаво на тази жена да
й се плаща нещо, защото очевидно я тормозят и я пренебрегват, и накърняват
интереса й, и до тук неговото участие във връзка с наемите приключва. До
тук е договорката той да помага с нещо на К. за наеми. И ако коректно беше
правено всичко по делото, до тук щеше да спре и обсъждането на участието
му като извършител, има ли или не на някакво престъпно деяние, защото от
там нататък вече, всички действия по разрушаването нямат нищо общо с
разговора на В. М. с А. М., защото този разговор не касае наеми, а К. К. пък
няма никакъв интерес да предприема действия по разрушаване, спиране на
ток и пр. И не се е договарял, за да получава В. М. някакви пари за тераса. И
за това трябва да се направи това напълно изкуствено сливане, което
противоречи и на фактите, за да може да се ангажира за тежко престъпление,
за едно от най-тежките престъпления, отговорността и на М. и на К. К.. За
това се прави тази абсолютно изкуствена и опровергана от фактите
конструкция. Ние непрекъснато сме твърдели, че по делото няма факти, които
да установяват съгласие между М. и К. за каквито и да е действия, извън това,
които те обясняват, а то е различно от това, което твърди обвинението.
Няма факти за общо решение на двамата подсъдими след
09.10.2014 г. да ползват оттегленото пълномощно от К.. Няма факти изобщо
М. да е знаел и да се е интересувал от факта, има ли е К. К. пълномощно,
оттеглено ли е или не. Няма факти, които да установяват съпричастност на М.
към действията на К. пред общИ.та във връзка с незаконния строеж, за
свързаност на заема пък на К. с някакво дружество, което не се управлява от
М. и действията, които са предмет на настоящото дело.
Всъщност, както каза и колегата Р., аз се извинявам, че малко
може да се получи повтаряне, но разберете, това е дело, по което ние водим
една титанична борба за едни общо взето прости факти, според нас, от самото
начало така сме смятали. И впрочем прокуратурата отначало е действала
напълно, според нас, законосъобразно. Отначало бе по чл. 131 от НК,
впоследствие при разрушаването на 16.11., мисля, че има предупредителни
протоколи и е образувано производство за самоуправство. Да, това е
възможно, това може да се обсъжда, но не и тази изкуствена конструкция.
Според обвинението, независимо от общата цел, която имат
двамата, пък М. отишъл да иска пари за терасата. При това положение с какво
съучастие е свързано, след като е независимо от обща цел и след като няма
35
нито един факт, че той във връзка с някакви техни общи цели е предприел
каквото и да е било действия. Следователно, това действие на 09.10., си е
лично на М. и това не се опровергава от никакви факти и няма нищо общо с
К.. И това изключва наказателната отговорност на К. К. за всички действия
осъществени на тази дата, респективно няма нищо общо М. с действията,
които се предприемат впоследствие от К., защото тези действия по отправяне
на заплахи, твърдени, които ние не считаме, че са доказани, нямат нищо
общо. Те са независимо от общата им цел.
Както казахме и това не се оспорва, че престъплението по чл. 213а
от НК е на формално извършване. И при това положение, то е довършено със
самия факт с отправяне на принудата, на заплахите и съответно извършител
може да бъде само този, който участва с отправяне на заплахите, с искане за
поемане на конкретно имуществено задължение и това го пише в учебника на
професор Стойнов, който е цитиран и в последното решение на ВКС.
К. К. не е отправяла заплахи към М., не е искала той да поеме
имуществено задължение, поради което всички нейни действия по
разрушаване, спиране на тока и пр., към които М. няма отношение като
извършител, са несъставомерни по това обвинение, което е предявено,
респективно и той не може да носи отговорност за тях.
По отношение на това, което ВКС казва за сезирането на
общинските органи, че сезирането за проверки дали би могло да бъде и
престъпно действие. Този довод за защитата е ясен, но ако се приеме, че
заплахата с това, че ще бъде сезиран някой орган, е съставомерна, то ние
поставяме под риск една голяма част от българските граждани, които казват -
“Ще те дам на прокурор“, „Ще те дам на съд“, „Ще се оплача в полицията“ и
пр. Казвам го, защото просто не знам какви други аргументи трябва да кажа.
Според мен това е ясно, не може да има заплаха с правомерно действие. И то
гарантираното право на сигнали, жалби и предложения на граждани.
Друг е въпросът, че те не могат със заплахата, че ще сезират
органите, да преустановят дейността на заведението, тъй като това е право на
съответните общински органи, а впрочем, пред първата инстанция ние сме
обосновали и колко основания е имало общинските органи да спрат
дейността на това заведение, защото М. казва, че никога преди това не е имал
проблем с проверките.
Цитирали сме в пледоарията, в хода по същество, конкретните
актове, проверки и нарушения, които са установени в дейността на
заведението. Няма да Ви затормозявам с тях. Но тези проверки са правомерна
дейност и не може да бъде прието обратното.
Безспорно е, че нашият подзащитен няма нищо общо със
спирането на електричеството. Електричеството може да се спре само от
лице, което е титуляр на партида. За такава се е представила К.. Както казах,
нашият подзащитен няма данни въобще да е знаел за някакво пълномощно,
36
изтекло, отменено и пр. Това, че се твърди, че той препятствал органите на
Енергото да включат обратно захранването, не е престъпление. Позволили
сме си да го цитираме и пред предходните инстанции, че НК обявява за
наказуемо препятстването на дейността само на орган на власт, представител
на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен
изпълнител, не на представител на „Енерго-про“.
На следващо място и това е наистИ. особено възмутително за нас,
разсъжденията, които се излагат в съдебно заседание по повод премахването
на незаконния строеж, защото това, което се случва се случва на 16.11.2014 г.,
е премахване на незаконен строеж. Молба за това, че строежът е незаконен и
сезиране на общинската администрация, е подадена две години по-рано и е
приложена по делото, от Т. Д., който казва: „Незаконна е терасата. И кухнята
отзад също е незаконна“. Това е констатирано от органите на общинската
администрация. По неизвестни причини, които са ясни за всеки един от нас,
но неустановени по надлежния ред, общинската администрация бездейства 2
години, нищо не прави и този незаконен строеж си стои. Впоследствие К. К.
отново сезира общинската администрация и казва, че има незаконен строеж.
Тук въобще не трябва да обсъждаме дали тя е собственик или не. Всеки може
да сезира за незаконен строеж и общинската администрация е длъжна да
реагира. И тя е реагирала. Констатирано е, че строежът е незаконен и е
пристъпено към отстраняването му и – да, нашият подзащитен е помогнал да
се организира това действие, но това действие не е противозаконно.
И тези твърдения, които бяха развити преди от въззивните
инстанции, че видите ли, че трябвало да се изчаква влизането в сила актове,
обжалване и пр., са израз на едно типично формализиране на процеса, без
оглед на това, защо съществува правото, защото правото съществува да
решава спорове, а където няма спор, да не се бърка.
В случая няма спор, че строежът е незаконен. Няма спор, че
трябва да бъде разрушен и двамата собственици Т. Д., К. К., независимо,
може да не я приемете за собственик, изрично го заявява пред общинската
администрация и разрушават строежа, вместо да го разруши общИ.та и те да
плащат разноски и за това.
И тук ние имаме някакъв страшен проблем и едно теоретизиране,
което въобще няма да се занимаваме с него, тъй като то е невярно. Когато
лицето, чиито интереси се засягат, не оспорва акта на администрацията, няма
нужда да чака никакви срокове и никакви по-нататъшни правни усложнения.
Т. Д. не е възразил срещу това, че строежът е незаконен. Сам го е посочил.
На следващо място, не може да се твърди изобщо, че с
разрушаването на слънцезащитната конструкция, така наречената зимна
градИ., е причинена вреда на „Р. х. Б.“ ООД. Този извод противоречи на
разпоредбите в Закона за собствеността и това подробно сме изложили в
допълнението към касационните жалби, мисля че и в допълнението във
възражението към протеста.
37
След като дружеството не е собственик на конструкцията, защото
пристройките стават собственост на този, на когото е основната вещ и така
пише в Закона за собствеността, то по никакъв начин с това не може да се
твърди, че се причиняват вреди на наемателя. Вещта погива за собственика,
уважаеми апелативни съдии, както ние знаем, а този собственик не е „Р. х. Б.“
ООД. И днес това, което се каза, че видите ли, наемателят дължал поправяне
на вредите, аз се извинявам, обаче наемателят дължи поправяне на вреди,
които се причиняват от обикновената употреба, а не възстановяване на обект,
който е престанал да съществува и е погИ.л за собственика. Така пише в ЗЗД
и в Закона за собствеността.
Впрочем, в Постановление на Пленума на ВС от 1984 г., раздел 2,
точка 7, се казва, че подлежащите на премахване незаконни строежи, не се
заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да го
запази. Т.е. незаконният строеж не е вреда дори за собственика на имота,
който не е „Р. х. п“. Няма да повтарям доводите, които сме излагали за
премахването на незаконния строеж, което е общественополезно действия и е
задължение и по ЗУТ. Посочили сме тези текстове многократно и в
допълненията към жалбите.
По повод на заплахата, както казах и в началото, заплахата трябва
да бъде такава, че да се възприеме като реална и с това й съдържание от
лицето, към което е отправена. И казвам това, не защото смятам, че заплахи
са отправени, а защото днес много се обясняваше колко бил изплашен, колко
бил разстроен и на тези експертизи, които бяха назначени много години след
деянието.
Какво казва свидетелят М. и според прокурора, всъщност, също
така излиза от обвинителния акт, А. М. казва - М. му казва 10 000 лева за
терасата и М. му отговаря, че не може да плаща такъв наем и ще я освободи, и
тогава М. се ядосва. При това положение не може да се твърди, че е налице, а
освен това А. М. казва, че тези каквито и да са заплахи, защото не може да се
направи реална логична връзка между това, че М., според него и според
прокуратурата заплахата е това, че ще се разруши заведението, а пък М. приел
заплахата като такава за живота му и че ще му се случи нещо на него. Това
установява според нас отново една недостоверност на показанията и
нагаждането им към обвинителната теза и едно противоречие, което ги прави
отново недостоверни и неубедителни. Но, след като според показанията на
самия М., той приема поведението като застрашаващо физическата му
неприкосновеност, то очевидно не е налице мотивиране за поемане на
имуществено задължение. И последващите действия в същия момент и М.
никога не казва, че ги е приел като мотивиране за поемане на имуществени
задължения. Той казва: „Заплахите бяха за физическата ми неприкосновеност.
Страхувах се. И от гаража се страхувам да излизам“ и т.н. А обвинения за
заплахи срещу физическата неприкосновеност няма. И както казах, М. не
свързва действията, той самият, никъде по премахването на терасата, със
38
заплахите срещу физическата му неприкосновеност, за които говори. При
това положение, след като заплахите не се свързват със събарянето на
заведенията, а се оценяват като заплахи срещу физическата неприкосновеност
и като такива са оценени от съдебнопсихиатричните експертизи, то тези
съдебнопсихиатрични експертизи нямат никакво отношение към предмета на
доказване по делото, защото обвинение, както казах, за такива - няма.
Колегата Р. каза за принципа, кога едно деяние се счита за
довършено, кога в случая следва да се приеме, че е довършено така
нареченото престъпление по чл. 213а от НК – със заплахи, което изключва
последващите действия и твърденията за отправени заплахи във вида, в която
са инкриминирани в обвинението, макар и противоречиво, неясно, напълно
негодно да обосноват осъдителен съдебен акт, са и опровергани.
В този смисъл, ние Ви молим да оставите протеста без уважение.
АДВ. Д.: Уважаеми съдии, колежката в един момент каза: „Тук
навлизам в полето на колегата Д.“, малко като извинение може би за това, че
е посегнала на моите правомощия. И Р. и Л. всъщност не навлязоха, не е
точният израз „навлязоха“ или „засегнахме неговия проблем и неговата
защита“. Те не навлязоха в моето поле, те направо го ожънаха, защото всичко
което имах или имам да кажа, всъщност беше казано от тях двамата.
Абсолютно всичко, което касае обвинението срещу моята доверителка. Даже
в един момент бяха в положение, в което се занимаваха, така да се изразя, със
защитата само на моята доверителка. Така че ако всеки от тях каза или пък
последна колежката Л., защото последните помня, че - „съжалявам, че трябва
да се повторя аз“. Аз пък би трябвало да се потретя, но няма да си позволя да
се потретя, защото смятам, че достатъчно ясно и достатъчно аргументирано
моите двама колеги всъщност защитиха и моята доверителка.
На пръв поглед само интересите на М. и на К. К. се размИ.ват в
някои моменти. Всъщност, тяхната защита може да бъде обща, според мен. За
това ще се опитам по възможно най-краткия начин просто да изложа някои
съображения, защото пък ще ме разберете, че аз не мога да изляза от тук с
ръце в джобовете, защото някой друг ми е свършил работата, но ще се
постарая да го сторя преди всичко като споделя моето разбиране на прочита,
който двата състава на ВКС са направили и на доказателствата по делото и на
обвинителния акт и на въззивните актове – решения, които той е коментирал
и които е отменил по изложени съображения.
За мен като защитник на К., най-значимият момент във всичко
това, което се случва, е проблемът с това, за едно престъпление става дума,
дали всичко, което се е случило е обект на описание в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Деяния, действия, относими към едно обвинение по чл.
213а от НК или се касае за различни деяния, които не могат да бъдат
обединявани по начИ., по който прави това прокуратурата. В този смисъл
39
искам да обърна внимание на „аргументите“ на обвинението по този проблем
специално, който считам за основен. Тя го счита за съществен, аз го считам за
основен и за най-съществения. Тя казва: „Категорично е становището на
прокуратурата, че се касае за едно деяние и то не може да бъде изкуствено
разделяно на няколко, за да бъде осигурено по-добро положение на
извършителите“. Аргументи към едно тогава заявление в допълнителните
писмени съображения няма. Какво от това, че е категорично становището на
прокуратура. Моето становище, че е обратното, е също категорично. Аз обаче
представям и аргументи за това, доказателства за това и считам, че по този
начин би следвало. Характерно обаче за стила на обвинителния акт и на
допълнителните писмени съображения са такива заявления. Аз ще Ви
цитирам някои, които не дават възможност фактически за един смислен спор
- спор посредством анализ, спор посредством факти, коректен спор, наистИ.
спор в съдебната зала.
Страница 2 на допълнителните писмени възражения: „Следва да
се направи категоричния извод“ – звучи като директива. На стр. 3 - абсолютно
същият израз. На стр. 5, абзац 5 - „Съдът прави неочаквани изводи“. Стр. 5,
точка 7 - „Изключително впечатляващ е епизодът“. Стр. 4, абзац 1 -
„Абсолютно неправомерно и впечатляващо нагло поведение“. Стр. 6, абзац 1 -
„Налице е интересна специфика“. Това което казах, категорично е
становището на обвинението, че е недопустимо разделянето на
осъществената дейност. Стр. 8 - „Абсолютно ненужно е било съдът да прави
определени разсъждения и изводи“. Стр. 10 - „Изненадващо съдът обаче…“.
С такива заявления, които издават по-скоро емоции, но издават също така и
един маниер да се отнася обвинението абсолютно непримиримо към
становището на защитата, към становището на опонента. Една нетърпимост
към противното, т.е. становище, което очевидно не работи за спокоен,
смислен анализ, което да доведе съда до възможност, да помогне на съда да
формира убеждение по начИ., по който законът повелява, чрез обективно
всестранно и изследване и анализ на всички доказателства по делото.
Във връзка с обвиненията срещу моята доверителка. Казах, че ще
се позова на прочита на съставите на ВКС. По първото наказателно дело, в
прочита на обвинителния акт ВКС казва: „Всеки /и К. К./ е обвинен, че е
отправил заканата лично“, на стр. 4, точка 1, абзац 2. В същия пасаж, в
обвинителния акт не е повдигано обвинение това да е сторил в
съизвършителство с другия. И с още нещо, което ще прочета, но то е в
решението на втория състав. Аз съм удовлетворен от обстоятелството, че
ВКС разсъждавайки върху законосъобразността в едни съдебни решения и
обсъждайки обаче и обвинителния акт, всъщност е решил проблема, според
мен, със спора ни дали се касае за едно деяние или за две. Решил го е с
няколко заявления в своето решение. В диспозитива на обвинителния акт не
се съдържа друго обвинение, освен че подсъдимата е целяла да принуди
пострадалия да плаща на нея и нищо друго, и нищо повече. Онова, което аз
считам, че по този начин и с такива изрази, те присъстват както казах и във
40
второто решение, съдът е приел и е заявил, че изразът „извършено от две
лица“, няма качествата да повдигне обвинение за съизвършителство, защото
съдът казва „неправомерно“, К. К. пък и М. са осъдени за съизвършителство
или за съучастие. Тъй като няма специално обвинение за това и той казва:
„Без да е повдигано такова обвинение по предвидения в закона ред, очевидно
тези две състава на ВКС не считат израза „деянието е извършено от две
лица“, като повдигане на обвинение за някаква форма на съучастие, дали
съизвършителство, дали помагачество или подбудителство“. И ако К. К.,
което се признава както разбирам от всички, включително и от обвинението
вече, не е лично отправяла закани към А. М. и искала от А. М. той да й
заплаща пари за наеми, то няма как да се чувства и не съществува според
ВКС обвинение по отношение на нея, а всъщност що се касае до два еднакви
диспозитива по отношение на М. и на К. К., да съществува и по отношение на
М.. При едно съучастие, ако приемем и ако гледаме на тази дейност като на
съучастническа дейност, като каква се явява К. К., като подбудител или като
помагач. Тя извършител очевидно не е, но като подбудител и като помагач,
какво твърди прокуратурата, че е подбуждала и за какво е помагала К. К.. Не
го е подбуждала да търси за нея 10 000 лева, не му е помагала да се сдобие на
всяка цена с обещанието на А. М. да плаща такива пари. Т.е. и така
погледнато К. К. не може да бъде обвинявана и съответно съдена за това, за
което обвинението предлага.
Доколкото може би някой ще изрази известни резерви, че така
или И.че става въпрос за коментар, става въпрос за оценка на едно съдебно
решение, на един съдебен акт, е съществено и важно обстоятелството, че ВКС
в първия си състав на стр. 5, точка 2, абзац 2 е заявил неясноти и
противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. една оценка
за характера, за качествата на обвинението, са се пренесли и в мотивите на
Апелативния съд. Така че по този начин трябва да се гледа на обвинението,
което толкова усърдно, толкова активно поддържа и държавното, а
установявам и частното обвинение.
В прочита на състава по касационно дело № 178, това е вторият
състав, в прочита на съдебния акт и също така на обвинението, което е
направил, съществуват същите тези бележки, но съществува и още нещо,
което е свързано с един от елементите на състава по чл. 213а, целта заради
която и в преследване на която се извършват действията на интелектуално
насилие, ако мога така да нарека заканата, заплахата, с едно или друго
противозаконно действие. В хипотезата, възприета от въззивния съд на стр.
10 – „За разпределение на ролите между съизвършителите е необходимо да
бъде установено“, това е като указание и като оценка на изложеното в
съдебния акт, но и на становището писмено от прокуратурата: „Трябва да
бъде установено, че те имат умисъл за едно и също престъпление и цялостна
представа за всички признаци на неговия състав“. И на следващо място, на
стр. 11 – „Съдът следва да се съобрази с рамката на повдигнатото обвинение“,
това има отношение към казаното от мен за становището му за
41
съставомерност на деянието и до къде – „…да се съобрази с рамката на
повдигнатото обвинение, отразено в обвинителния акт, както и с това, кога
престъплението по чл. 213а от НК е довършено“. Ако ВКС приема, че всичко
може да се е случило, е едно престъпление, той никога не би по този начин
формирал едно указание. Една критика за становището на съда и едно
указание действително. „Да се насочи вниманието и да се установи, кога
престъплението по чл. 213а от НК е довършено и да концентрира усилията си
към изясняване на фактите случили се на 09.10.2014г. и изложи ясни мотиви,
дали деянието е извършено от две лица, като се занимае с общността на
умисъла между подсъдимите“. Искам да кажа, че лично по мое мнение,
съвсем съзнателно обвинението бяга от това да обсъжда, да реши проблема с
това, кога престъплението е довършено по чл. 213а, което ВКС отбелязва.
Прескача се някак коментара на случилото се на срещата в бара между М. и
А. М. и с много голяма охота започна едно обсъждане на това, колко страшно,
първо как още на следващия ден е започнало изпълнение на тези закани и
колко много дълго са били извършвани действия, с които тези закани да
бъдат изпълнени. А, всъщност пропускат обстоятелството, в този текст е
важно не какво е сторено, а защо е сторено и не обръщат внимание на това
обстоятелство. Това, какво е сторено, няма спор, но по въпросът защо е
сторено, имаме един спор, който и аз се присъединявам към колежката, може
да бъде решен толкова просто, защото е елементарен спор и защото могат да
бъдат безброй аргументи приведени в защита на това, кога е приключил този
спор. Това деяние е приключено с последната реплика на В. М., която е
записана в обстоятелствената част на обвинителния акт, срещата приключва с
репликата му: „И тогава той изкрещя: „Щом не искаш да плащаш“ или
„Тогава ще дойда още утре и ще ти разруша заведението“. Може ли да
намерим при нормален, спокоен, непредубеден прочит на тази реплика, че тя
съдържа намерение да се прави нещо, с цел този човек да бъде пречупен и да
бъде заставен да поеме задължение да плаща. Това, че е започнало веднага,
говори точно за противното. От този човек не се очаква да промени мнението
си. На него не му е даден гратисен период, на него не му е дадено време за
размисъл, та той поради някакви обстоятелства и главно поради тази закана,
да се съгласи в крайна сметка да изпълни искането на М.. Още на следващият
ден започва изпълнението на заканата и изпълнението на онова, което цели не
да бъде получено, да бъде изстискано, да бъде изсмукано едно такова
обещание, а да бъде наказан този човек. Сега, в съзнанието на М., според мен,
тук пък аз малко ще вляза в тяхната роля, това е било недопустимо. Това е
било грях, да кажа, защото какво му е казал А. М., тук всякакви приказки се
изприказваха, А. М. му е казал: „Гледай си работата“. Ето това му е казал А.
М.. На претенцията за наеми на заведенията, той е казал: „Ако ми представиш
документи, че дължа на тях, ще плащам на тях, за мен няма никакво значение
на кого ще плащам“. А, на претенцията да плаща за терасата, е казал: „Ако ми
представиш документи, че си собственик на терасата, аз няма да остана,
защото този наем не ме устройва. Всичко хубаво“. Или в очите или в слуха на
42
М., с неговия характер, това означава „гледай си работата“. И той си отива,
уплашеният, стреснатият, едва ли не паникьосан А. М. си замИ.ва. Той
решава да прекрати този безсмислен спор, защото наистИ. не очаква нещо от
него, нито пък вижда нещо кой знае какво.
Аз смятам, че има достатъчно основания този проблем с това, за
едно престъпление ли се касае или за повече от едно престъпление, да бъде
решен по начИ., по който аз считам, че трябва да бъде решен и поради което
считам, че деянието по чл. 213а е приключило с приключването на срещата,
със закриването на срещата в бара и само на това основание мога да твърдя,
наред с всички останали доказателства, които бяха цитирани, че К. К. не е
участник в деянието квалифицирано като престъпление по чл. 213а НК.
За другото, колегите изложиха съображения, че стореното не бива
и не може да бъде квалифицирано като престъпление – повреда или
разрушаване на чуждо имущество и поради това не може да се носи
отговорност, включително и тя като участник вече в действия, които те
квалифицират като такива.
Моля Ви в този смисъл и като приемете разбира се, като добавя,
че това си становище съм изразил по-подробно в допълнителните си писмени
съображения към жалбата срещу първия въззивен акт. Там по-подробно във
връзка с това, какво представляват действията на В. М.. Свързано е с умисъла,
свързано е с целта и по какъв начин трябва да се гледа на тези неща, когато се
решава спора за отговорността, за това как трябва да бъдат оценени
действията на моята доверителка.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИТЕ.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА К. К.: Уважаеми
господа съдии, първо, искам да започна с извинение за отлагане на делото
мИ.лата седмица, поради не доброто ми здравословно състояние.
Благодарение на всичко това, което изслушахте, както като обвинения, така и
като защита, моето състояние в годините се влоши, а определено прокурор Р.
е на мнение, че всичко при мен е игра, но благодарение на всички тези
стресове, вече 10 години да слушам по безцеремонен начин всички лъжи и
буквално да ме изкарват най-черната, доведе до моето състояние, в което аз
вече съм дори инвалид по документи официално, защото съм в много тежко
здравословно състояние.
Нямам какво да добавя, защото адвокатите от страна на господин
М. и моя адвокат, са достатъчно изчерпателни. Само искам да кажа, че се
надявам най-сетне наистИ. да се види обективно цялата ситуация, да се
погледнат обстоятелствата и да се вземе правилно и адекватно решение. Не се
считам за виновна. В никакъв случай не смятам, че съм направила
43
престъпление. И до ден днешен твърдя, че имам основания да имам
претенции към съответните помещения.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ В. М. : Уважаеми
апелативни съдии, обвинението към нас се крепи на толкова много откровени
лъжи, че самото то накрая става една голяма лъжа. Към днешна дата аз даже
все още се обърквам, не мога да разбера, тук основната е К., която ме е
поканила аз да й помагам по някакъв начин, накрая разбирам, че основният
съм аз и съм търсил пък тя да ми помага, неизвестно за какво. Но, към
днешна дата има няколко неща, които са на 100 % доказани. Едно от тях е, че
М. е превзел чужда собственост, частично моя и на моето семейство, на наша
фирма и частично общинска такава. В това няма никакво съмнение, доказано
е с няколко съдебни решения до ВКС. Противно на волята на собствениците,
е изградил в тази собственост незаконни постройки, също доказано на
няколко съдебни инстанции и за това те са разрушени към днешна дата.
Включил ги е незаконно в електрическата мрежа и е започнал да трупа ползи
от цялата тази своя незаконна дейност, включително и най-дребните такива
нарушения, да работи без разрешение след 24.00 часа.
Второто, което е абсолютно категорично и ясно, че прокуратурата
е знаела за тази незаконна дейност и дори и днес, след толкова години, не
предприема нищо за да я прекрати и да потърси правата и нашите - като
потърпевши, но и на държавата, за това, че има хора, които са трупали
незаконни доходи на база на своята незаконна дейност. Не само това,
напротив, постоянно обяснява колко добър бизнесмен е нарушителят и това е
описано на няколко страници във всички актове.
Искам да благодаря на нашите адвокати, защото те чисто правно
много добре обясниха цялата ситуация, но аз искам да отбележа няколко
факта, където съответно някой ще се повторят, но има някой, които не бяха
казани, такива някой най-елементарни житейски въпроси, които някой ако си
ги зададе, ще започне да търси и най-вероятно ще намери правилните
отговори.
Всъщност, само да добавя, че още едно категорично нещо към
момента е, че има решение на Окръжен съд – Варна, в което ние сме обявени
за невинни.
Никой през тези години не си задава въпроса, защо след като от
2010 г. К. К. има спорове със своя съпруг и съответно неговата сестра и
наемателите, и въобще тази сага се извърта малко повече от 4 години, до 2014
г., никой не си задава въпроса, защо мен ме няма до този момент. Въпреки че
К. К. е споделяла с мен проблемите си, единственото, което съм направил е,
че чрез мой приятел се опитах да й направя среща с шефа на полицията във
Варна, който да й съдейства във връзка с това как са я мародерствали. Защо
обаче 2014 г. се появявам аз. И всъщност, всичко това, което казвам, е точно
44
за това, защото аз на никого не пожелавам някой да се самонастани днес в
дома му и когато вие се приберете в къщи, да срещнете някой наглец, който е
завзел апартамента ви и вие не може да влезете и да ви прати да се
разправяте, да го съдите.
Но, какво става. К. К. до 2014 г. си има проблеми с тези хора,
както казахме закононарушители. В 2014 г. обаче, септември месец, тези хора
решават да навлязат и в нашата семейна собственост. За това и 2014 г. се
появявам аз. Ние не сме никакви съдружници с К., нито някакви обединени
престъпни групи, просто ние сме собственици на два съседни имота, които са
заграбени от един и същи човек в случая.
В единият случай той има някакви договор за наем, но в случая, в
който е навлязъл в нашите имоти, той няма никакво правно основание, за да
ги ползва. И всъщност, септември месец е построено в нашия имот и
октомври месец аз го питам: „Какво правиш“ нищо повече: „Какво правиш
там“.
Също никой не си задава въпроса, защо всичко това се върти
около това заведение, а не около второто. Просто защото е ясно, че около
второто ние нямаме никакви собственост и аз нямам каква моя собственост да
защитавам в това друго заведение.
По темата, за това как ме забъркват със спирането на тока. Просто
аз не мога да повярвам как в едното изречение прокуратурата пише, че М. е
спрял тока, заради което някой има увреди, а малко по-надолу пише, че
„Енерго-про“ е спряло тока. И аз вече наистИ. не мога да се ориентирам каква
е моята роля, как аз мога да спра тока, как и К. К. и който и да е друг може да
спре тока, освен ако не отидем да отрежем кабелите. А, явно е, че ние такива
действия не сме предприемали. И това, че „Енерго-про“ е спряло тока, ние не
може да носим никаква отговорност, но дори и да носим някаква отговорност,
което, както казах, няма как да я носим, реално от това няма никакви вреди,
така че това няма никакво значение.
Опитаха се да ми очернят името, като казаха и тук добре беше
обяснено как дългогодишните съдружници на А. М. и брата и сестрата,
забравих им имената, Ж. и К., са били мои приятели, които аз съм познавал и
да ми ги прехвърлят на мен, при положение, че аз никога не съм ги виждал
тези хора и в единствения случай, в който ги видях, това е когато един познат
ми каза, че тези хора са били измамени от техните съдружници до момента и
имат документи, които са готови да представят, как те са изфалшифицирали
документи и са заграбили имота от К., за което аз заедно с К., мисля че без
нея, тя ми даде името и телефона на нейния адвокат по тези дела и аз им
направих обща среща в офиса на адвоката, за да си представят документите и
да съдействат на адвоката, който се занимава с нейното дело. Нищо повече,
никакви други отношения съм нямал с тях, нито пък съм ги търсил. Дори
видно и от СРС-тата, че те са преценили, че могат да изкарат някакви пари от
мене и евентуално да съдействат по този начин.
45
Мисля, че абсолютно категорично става ясно, че никой няма
интерес да види В. М. и К. К. в затвора.
От действията на прокуратурата, с премИ.ването по чл. 213а към следващите
неща, стигащи до въпроса за възможност за конфискация на половИ.та от
имуществото ми и възможността по този начин да се стартира репресията със
запори на имоти, препятстване на дейността и както пак на две инстанции са
ми отхвърлени тези неща, защото недоказаната вреда от 14 000 лева, се
поиска запор на имущество за над 140 000 000 лв. И ясно е, че идеята беше да
бъде заграбен фармацевтичния ми бизнес. И това е всъщност в основата. В
момента фактите, които излизат с много други бизнесмени, които са мИ.ли по
този път, говорят за една съща схема, при която се намира някой, който да
свидетелства. От там започват запорите и т.н. и им изземат имотите.
Но, сега по същество. Чл. 213а НК е ясен - който заплаши и т.н.,
но какво казва прокуратурата, че има вреда, която е претърпяна за особено
големи размери. Тук само ще Ви прочета едно становище на нашите
адвокати, които са по гражданската част, че изводът на Апелативния съд –
Варна, че: „Деянието е съставомерно по чл. 213а, ал. 2, т. 3 от НК, е
формирано при неправилно приложение на закона, защото съдът е приел, че
незаконната постройка – слънцезащитна конструкция, зимна градИ., е
собственост на „Р. х. Б.“. Този извод обаче противоречи на разпоредбите на
Закона за собствеността. Защото в Закона за собствеността има две
тълкувания. Едното е, че незаконната постройка става собственост на
собственика на земята, а второто - съгласно чл. 97 от ЗС, че когато чужда вещ
е присъединена като част от главната вещ по такъв начин, че не би могла да
се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази
вещ придобива правото на собственост и в присъединената част. И понеже
изградената слънцезащитна конструкция представлява пристройка към
изградената сграда, функционално свързана с обекта до нея, представляващ
пицария, която пристройка няма самостоятелни функции и не може да се
ползва самостоятелно. Това означава, че тази пристройка отпред, което е и за
кухнята отзад, се присъединяват към обекта, който е така наречената
пицария, защото това не е било самостоятелен обект, а е било пристройка
присъединена към главната вещ. От тук следва, че пристройката е станала
собственост на собственика на пицария. Т.е. самостоятелен обект, към който
слънцезащитната конструкция е присъединена. И в този смисъл се посочва и
практиката на Гражданската колегия на ВКС по приложението на чл. 97, с
Решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 48/2010 г. и Решение № 138 от
04.05.2010 г. по гр.д. № 265/2009 г. Първо гражданско отделение на ВКС се е
произнесло по въпроса на кого прИ.длежи пристройка към съществуващ
обект.
В случая по делото е установено, че към момента на премахването
на незаконната конструкция „Р. х.“ е била собственост на дружеството „В.
П.“ ООД. Следователно и тези слънцезащитна конструкция, присъединена
като пристройка към пицарията, е станала собственост на „В. П.“ ООД. И
46
този извод не се променя от факта, че „Р. х. Б.“ било инвестирало свои
средства за удължаване на незаконната конструкция.
За придобиването на правото на собственост чрез присъединяване,
е без значение кой е бил собственикът на материалите вложени в постройката
и кой фактически я е изградил. И от тук следва, че чрез действията си за
премахването на незаконната конструкция, К. К. няма как да е причинила
вреди на „Р. х. Б.“.
Следователно, в случая липсва квалифициращото обстоятелство
по чл. 213а, ал. 2 т. 3 от НК и деянието е несъставомерно по този
квалифициран състав. Дори да се приеме, че с действията, насочени към
премахване на незаконната конструкция, е повредено имущество, то не е
прИ.длежало на „Р. х. Б.“.
Също, малко доводи за това във връзка с така наречените
„развалени продукт“. Съдът е приложил неправилно закона чл. 213а, ал. 3, т.
2, при формиране на извода, че стойността на развалените продукти, които са
се съхранявали в хладилните съоръжения на пицария „Р. х.“, представлява
имуществена вреда за „Р. х. Б.“, причинена от поведението на подсъдимите. В
случая, развалянето на продуктите не е пряк резултат от поведението на нас в
случая, а следствие от неполагането на грижата от страна на персонала на „Р.
х. Б.“ ООД. Ако дружеството бе положило необходимата грижа, щеше да
вземе съответните мерки и да премести продуктите от неработещите
хладилни съоръжения, и така да избегне развалянето им. Обстоятелството, че
в период на няколко дни, при липса на електрозахранване в обекта,
дружеството не е положило дължимата грижа да премести продуктите и така
да избегне развалянето им, не може да се вмени във вИ. на подсъдимите.
В допълнение, извън всичко това, хладилните съоръжения, в
които се съхраняват продуктите, са били разположени в незаконната
пристройка, в помещение с площ около 20 кв/м, в задната част на
заведението, като незаконността на това помещение е установена от
контролните органи с констативен протокол № 259 от 06.11.2014 г. на Район
Приморски, ОбщИ. Варна. Така наречената „кухня“ на пицария „Р. х.“, се
намира именно в това помещение. Съответно в това помещение като
незаконна постройка, никога не е трябвало да има ток, а не да бъде спиран.
Чрез изграждането на двете незаконни постройки - слънцезащитно
съоръжение пред входа на заведението и помещението в задната му част,
съществено са променени характеристиките на самостоятелния обект, на
първия етаж на сграда. По този начин целият самостоятелен обект е придобил
характеристиките на незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Чрез изграждането
на пристройките, присъединени към самостоятелния обект, без одобрени
строителни книжа и разрешение за строеж, са извършени съществени
преустройства в обекта. Променена е площта му, както и входовете и
изходите в обекта. По този начин целият обект е престанал да отговаря на
характеристиките съгласно одобрените инвестиционни проекти, при които
47
строежът е въведен в експлоатация. Ползването на незаконни строежи,
въобще на строежи които не са въведени в експлоатация по надлежния ред, е
забранено. Следователно, използването на незаконния строеж по какъвто и да
е било начин, включително за съхранение на хранителни продукти,
представлява противоправно поведение, тъй като е от значение за закона.
Компетентните органи разполагат с правомощия да забранят достъпа до
строежа по реда на чл. 224 и чл. 224а от ЗУТ, като тези разпореждания
предвиждат, че при необходимост се разпорежда прекъсване на захранването
с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на незаконния строеж. Ето
защо лицата, ползващи незаконен строеж, какъвто в случая вече се явява
цялото заведение, освен това, което е било законно, преди присъединяването
на незаконните постройки, не биха могли да претендират, че някой
неправомерно им е причинил вреди, като е предприел действия насочени към
преустановяване на неправомерното им поведение, включително изразяващи
се в прекъсване на електрозахранването. Противното би означавало да се
допусне ползването на незаконни строежи, а ползвателите на незаконни
строежи да черпят права от собственото си неправомерно поведение, отново е
противоречие с един от основните правни принципи.
Всичко това доказва, че всъщност „Р. х. Б.“ няма абсолютно
никаква причинена вреда и много странно защо през всичките тези години
прокуратурата не изследва всички доказателства, за да стигне сама до тези
изводи и да не ми се налага сега аз да ги подсказвам.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание, че аз от
далечната 1991 г. самостоятелно развивам семеен бизнес. Изцяло семеен
бизнес, почти на 99,9 % без никакви съдружници. В целия този период, освен
че съм изградил доста сериозен бизнес, в лично качество и семейно, и на
наши фирми, сме направили преки дарения в размер на няколко, може би на
10 000 000 лева и непреки такива, под формата на отстъпки към хората, в
рамките на стотици милиони, ежедневно. Точно в тази връзка, най-вероятно
опитът да бъде очернено името ми няма как да постигне успех, защото
всъщност всичко, което аз постигам, се гради точно на доброто име, което
имам сред хората и това, че над 2 000 000 – 2 000 000 и половИ., а защо не и
3 000 000 българи всеки месец посещават обектите, наречени „А. М.“.
Извън това, от може би 2001 г. благодарение на усещането ми, че
имам добро име в обществото, полагам усилия по някакъв начин да се
занимавам и с обществена дейност, в желанието си да покажа качествата ми и
в управлението на град и държава и т.н. В тази си дейност съм постигнал
може би най-големите резултати, които някой е постигал в България. Като
мажоритарен кандидат, независим, за кмет на Варна. Два пъти съм бил втори,
като единият път с фалшификации не ме допуснаха на балотаж. Вторият път
все пак бях и на балотаж и пак с фалшификации не станах кмет на Варна, но
тогавашният победител до момента, макар и четири мандата кмет на Варна не
може да се разхожда спокойно сред съгражданите си, а пък аз абсолютно
48
спокойно го правя и не само сред варненци или в Бургас. Ходя без охрани,
защото принципно и възпитанието и принципите ми са, че никой не трябва да
вреди на някой друг.
И впоследствие се случиха тези събития, заради които аз от 2014
г. съм обвиняем, включително показно арестуване, очерняне по всички медии
и т.н. И въпреки това, 2 години по-късно, след като името ми се вихри като
престъпник, аз постигам и следващият най-голям резултат явявайки се на
президентските избори и никой не е постигал самостоятелен резултат от
430 000 гласа. Това в никакъв случай не може да се каже, че е благодарение
на това, че съм престъпник и че постоянно правя нещо, за да вредя на хората,
да ги ограбвам. За тези тридесет и няколко години в бизнеса, няма друг
случай, в който някой да е казал, че аз съм го изнудвал, заплашвал и каквото
и да е нещо лошо за мен. Напротив. В момента, дори и сега сме пред сделка за
продажба на част от бизнеса и всички хора, това са мултИ.ционални,
мултимилиардни компании от Щатите и от Европа. Никой не иска да се
разделя и да работи с някой друг, искат аз да си остана собственик и те да
продължават да контактуват с мен. Говоря за компании, които са в топ 10 на
света.
След като постигнах като обвиняем, нали разбирате че обвиняем и
да те въртят с белезниците, няма как да излъжеш толкова хора из цяла
България, по най-малките села, които да повярват, че този престъпник трябва
да е едва ли не най-обичания в България, защото тогава спечелилият -
президентът Р., на първи тур изкара много по-нисък резултат от мене, ако
махнем резултата на БСП и другите, които го подкрепят. След това обаче,
следва и следващото ми участие, следващата годИ. на предсрочните
парламентарни избори. Там пак за първи и единствен път, някой
самостоятелен човек, още повече от провинцията, успява да вкара собствена
партия в Парламента. Като казвам собствена партия, имам предвид адвоката
ми, управителите ми на бизнеса и няколко приятели, нито един чужд човек. И
не Ви казвам тези неща просто тук за да се хваля, въпреки че няма за какво да
се виня, а да Ви кажа следното, че в най-големите неща които правя, бизнес
за много милиони, обществена дейност с най-високи резултати, аз правя
всичко сам, нямам съдружници. И ако някой е преценил, че едва ли не мога да
тръгна и да рекетирам някой за 5, не, за 10 000 лева, няма да търся помощта
на някой друг или на К. К., а ще се обърна към адвокатите, както обикновено
правя, защото аз всичко правя точно заради такива неща до най-дребния
детайл и вИ.ги го правя с помощта на адвокатите, като вече с много обици на
ухото, вИ.ги казвам, дори и каквото и да стане, ако има дори и най-малък
шанс някакво мое действие да носи наказателна отговорност, въобще да не се
предприема. Най-многото, което мога да си позволя, някъде за нещо могат да
ме обвинят, за някаква глоба. Както и адвокатите споменаха, ако там е имало
някакво самоуправно действие, да може да е имало, но в никакъв случай
изнудване или нещо друго.
49
Но, каква беше допълнителната идея на този разказ, че реално
погледнато, каквото и да е ставало, аз не съм бил в съдружие с никого, а ако
съм правил нещо, това е било за собствения ми интерес, на моя и на
фамилията ми. При всяко положение не съм нанесъл никакви вреди. Това са
доказани вече неща.
Единственото, което не е доказано, но то няма как да бъде
доказано, защото то е в разговора, както твърди и самият потърпевш, че съм
го заплашвал с нещо. ИстИ.та е съвсем различна, но аз няма смисъл да Ви я
казвам, защото това е било на четири очи, както няма ето така да вярвате на
него, така може да не вярвате и на мен. Така че от един такъв разговор на
четири очи не знам как може да възникне обвинение, въпреки че
последващите неща, включително, че и аз в момента съм тук, следвайки
логиката на прокуратурата, абсолютно доказват отправената от него заплаха,
че има съответните контакти и ще види какво ще се случи с живота ми и с
бизнеса ми, което е факт. Аз наем от заведението не получих, но съм
обвиняем и това, което получих като заплаха. На нормалният въпрос: „Защо
не сте пуснали жалба“, защото това беше на четири очи и няма как да го
докажем. Точно това беше и подскока или изтрещяването ми, когато чух тази
заплаха, в този разговор на четири очи.
Всъщност, ако все пак някой може да приеме, че независимо, че
няма никакви доказателства, а има отправена заплаха, то в никакъв случай тя
не е свързана в съдружие с някой друг, това е гарантирано и не е довела до
никакви щети.
И последно само да кажа, което също е много важно. Имаме един
бизнесмен А. М., голям бизнесмен, който развива една силна дейност. Той
определено, включително и тук едно изречение само ще Ви прочета от ВКС:
„Даването на вяра на гласни доказателствени средства по причИ., че
обслужват обвинителната теза, с основание може да се приеме, че сочи не
пристрастност. По отношение на последното съображение, Касационният съд
споделя становището на защитниците на подсъдимия М., че
последователността на свидетелските показания не установява сама по себе
си достоверност, тъй като процесуалният закон не предвижда формални
признаци за достоверност на доказателствата“. Но, аз по-скоро исках да се
върна на посредствеността. Значи, имаме един голям бизнесмен, имаме една
прокуратура и полиция и явно всякакви други органи, които са в негова
защита. Имаме едно добре работещо заведение, което обаче към днешна дата
не работи. Логично е да си зададем въпроса – след като бизнесмен е в защита,
прокуратурата по същия яростен начин продължава да го защитава и да го
подкрепя, заведението е на същото място, но то не работи. Аз също обичам да
разсъждавам логически и единственият отговор, който намирам на този
въпрос – защо то днеска не работи, е, защото това заведение, без най-вече
кухнята, незаконната кухня, която беше построена върху моя имот, най-вече
тя и пристройката отпред, правят така нареченото заведение, което
50
официално е било под наем, е неработещо, защото то не може да работи като
пицария без кухнята. Всъщност излиза, че благодарение на своята незаконна
дейност, той е направил едно неработещо заведение работещо, само с такива
незаконни пристройки. И сега понеже тези незаконни пристройки, т.е. когато
той не навлиза в наша собственост, не може да работи. Той може да работи
само ако нахлуе в наша собственост и изгради незаконни постройки и за това,
това заведение не работи.
Това показва, че реално погледнато, защо толкова упорито той се
опитва и с всякакви контакти, защото има и такива данни, кой, с кого, къде са
се срещали и какво е правил, да се опитва да защити възможността до
последно да работи в тези незаконни постройки.
Мисля, че Ви дадох достатъчно данни за много лъжи, които са
изказани, за това, в какво аз съм участвал и дали съм виновен или не, и се
надявам правилно да прочетете всички доказателства и да потвърдите
решението на Окръжен съд – Варна.
Реплика на ПРОКУРОР Р.: Уважаеми апелативни съдии, понеже
тук чух от защитата за логиката в изложението на прокуратурата, аз искам да
кажа с една латинска фраза по повод на формалната логика в изложеното от
защитата. С едно изречение, това е reductio ad abcurdum, което преведено на
български означава - довеждане до абсурд. И това се изразява в това да бъдат
логически продължени твърденията от тезата на противната страна, което да
доведе до съществено и непреодолимо противоречие с признати от
противната страна факти или други нейни твърдения. Това естествено цели
единствено разрушаване на противната теза. Какво ли не чухме тук – и
неназован багерист, който впрочем е разпитан пред съдия, и кой му е казал
как да удря с кофата по тази тента, заплахата, че е само на 9-ти, а после и
други случки са се случили, М. не бил се появявал никъде след заплахата, а
пък това, което се е случило било, защото трябвало да бъде наказан за отказа
да плаща пострадалия М.. Много интересно ако беше се съгласил да плаща,
защо трябваше после да се въздейства на волята му в такъв случай, абсолютно
противно на всякаква логика. Това, което искам да кажа, че защитата,
уважаеми апелативни съдии, се опитва да ви накара да гледате всяко едно
дърво поотделно и да забравим въобще какво представлява гората, а това е че
тези двама подсъдими са извършили една принуда по изключително брутален
начин, несъобразявайки се с абсолютно никакви закони.
В нито едно от проведените съдебни заседания, прокуратурата не
е разширявала диспозитива на обвинението. Напротив. Предвид частичното
оправдаване на подсъдимата К. да е искала за себе си заплащането на
паричната сума, от Апелативен съд – Варна, при предходното разглеждане на
делото и в тази връзка липсва подаден протест срещу това, което означава, че
прокуратурата се е съгласила с тези изводи на съда, беше и настоящото
пледиране на колегата К., че не поддържа обвинението в тази част. Но, това
51
не е разширяване на обвинението, а напротив, стесняване.
Няколко пъти защитата посочи, че действията по повреждането и
унищожаването на заведението, не били за да се въздейства върху волята на
пострадалия. Както казах, едва ли не беше, че заради отказа е наказан. Няма
други доказателства, защо се е случило всичко това, пак повтарям, още от
следващия ден и не е вярно, че той искал да унищожи терасата, за която пък
искал наеми. Не. Първоначално в разговора с Ч., подсъдимият М. подробно
разпитва как, дали тя може да бъде вдигната и преместена, без да бъде
разрушавана, а пък после да бъде върната, когато вече, така да кажем, кандиса
да плаща.
По отношение на приложените ВДС по експлоатираните СРС,
безспорно се позовава на решението по СЕС по дело С-349/2021 г., по
отношение на мотивирането на разрешенията. Веднъж вече в съдебно
заседание ги цитирах. Бях обвинена, че лъжа в съдебно заседание, буквално
при цитат на решението, но така или И.че харесва ли се или не то на
защитата, то е такова.
Исканията са направени от компетентен орган – прокурор от
Окръжна прокуратура – Варна, до компетентен орган – Окръжен съд – Варна.
Все още по Конституция, единствен да повдига и поддържа обвинение за
извършено престъпление от общ характер, е Прокуратурата на Република
България и кой е компетентният орган да даде разрешение при повдигнато от
прокуратурата обвинение, е в зависимост от повдигнатото от прокуратурата
обвинение в досъдебното производство и съдът не може да се намесва в тази
фаза на процеса.
На следващо място, твърдя, че записи, с негови, на подсъдимия М.
адвокати, говоря такива, които са афиширали по някакъв начин по делото, не
са записвани. Отново подчертавам, че единствено упражняването на
адвокатска професия, не е достатъчно да бъдат изключени от
доказателствения материал такива записи.
Никъде свидетелят Д. не казва, че той е знаел, че подсъдимата К. е
собственик на заведението. А, че той е възприел така в дните със сагата със
спирането на тока, защото тя през цялото време е афиширала точно това
обстоятелство. През цялото време пред всички е целяла да афишира, че тя е
собственик на заведението, въпреки че към онзи момент вече е знаела, че не е.
На следващо място, никой от прокуратурата не е твърдял, че К. К.
е търсила свидетелите Ж. и К., а, че тя е тази, която е предложила на
подсъдимия М. тези двама свидетели да бъдат привлечени на тяхна страна,
като не сме отричали, че преди това очевидно са били на другата страна. Така
са и записани – „да мИ.т на страната на дългите пари и паричните потоци“.
Цитирали сме го и в обвинителния акт и в пледоарията.
По отношение на заявеното от подсъдимия М. за това, че
изградената тента е върху негов или на семейството му терен, по делото
52
безспорно са приложени доказателства, установено е, че теренът под
изградената тента ул. „Студентска“ никога не е било собственост както на
подсъдимия М., така и на свързани с него фирми. Към момента на деянието
теренът е общински и това обстоятелство, видно от приложените ВДС е
известно на подсъдимия М.. Кухнята, която е изградена отзад на заведението,
пък въобще е във въздуха изградена, така че няма как да е върху земя на М..
И още нещо, по отношение на посредственото извършителство.
Няколко пъти вече казах и заявих, че не сме твърдели, че лично подсъдимите
със собствени действия са извършили част от действията по принудата. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено кои лица са го
извършили, но също така е посочено с какви действия на подсъдимите тези
лица са били подведени, за да не знаят, че това е незаконно и аз ги цитирах в
пледоарията си - различни видове договори, различни видове заверки на
заверките на договори и т.н., само и само за да се придаде някаква правна
форма. И тук искам да цитирам едно Решение № 69 от 24.01.2024 г. по н.д. №
554/2023 г., Второ НО на ВКС, по отношение на фигурата на посредствено
извършителство. Правото на защита на подсъдимите не може да се счита за
нарушено, поради липсата на изрично позоваване в диспозитива, в
обвинителния акт, тъй като всички данни за начИ. на извършване на деянието,
са подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е,
което исках да кажа.
Реплика на АДВ. Я.: Буквално няколко изречения и от мен като
реплика, уважаеми апелативни съдии.
Първо, ако трябва да бъдем коректни, в решението си ВКС говори
за това, че не са обсъдени възраженията на защитника досежно въпросното
проблемно посредствено извършителство, а не, че в самата конструкция на
обвинението съществува проблем с това, че не е посочено така визираното
посредствено извършителство и понеже колегите казаха, че тезата относно
посредственото извършителство не е достатъчно ясно артикулирано от нас,
само искам да допълня тук, че тезата максимално ясно е артикулирана. Моята
специално е това, че не е необходимо да се формулира изрично посредствено
извършителство. Думичките „посредствено извършителство“ не е
необходимо да присъстват в диспозитива на обвинителния акт, в неговата
обстоятелствена част или където и да е другаде и това по никакъв начин не
ограничава правото на защита на подсъдимите, а именно по-конкретно това,
да научат в какво са обвинени, защото в диспозитива не е необходимо, тъй
като не е елемент от правната квалификация.
Посредствен извършител, както казах, е извършител. Това, дали е
посредствен или не е посредствен, няма да промени по никакъв начин
правната квалификация. За това не е необходимо да се описва „посредствено
извършителство“ в диспозитива.
53
В обстоятелствената част се описват конкретните действия или
бездействия съответно на подсъдимите, които са в причинна връзка с
престъпния резултат. В случая това е направено, описани са конкретните
факти твърдени от обвинението за поведението на подсъдимите, които
обвинението счита, че са в причинна връзка с резултата. Така че проблем с
посредственото извършителство няма. От това, че не е написано
„посредствено извършителство“ в обвинителния акт, по никакъв начин не се
ограничава правото на обвиняемите да научат в какво са обвинени.
Вторият пункт, на който искам да обърна внимание, много се каза
от защитата, че престъплението по чл. 213а е на формално извършване. Да, на
просто извършване е по основния състав, но в случая се касае за
квалифициран състав, при който има престъпен резултат. От този престъпен
резултат са причинените имуществени вреди. Дали придружено с
имуществени вреди, дали довело до причиняване на имуществени вреди и
т.н., различни са по ал. 2 и по ал. 3. Но, има престъпен състав, той е с
престъпен резултат, той е именно причинените имуществени вреди. И това
изрично беше казано в първото отменително решение на ВКС, когато се
коментира въпросът за завършеността на престъплението. Тъй като има
престъпен резултат в случая, както вече казах, престъплението се явява
довършено с именно настъпване на престъпния резултат, който е
причиняването на вредите.
Поведението на подсъдимите е в причинна връзка с
причиняването на тези вреди, е съответно и елемент от този престъпен състав.
Ясно е каква е тезата, ясно е защо е такава защитата на разделяне, че
заплахата свършва до 9-ти, от там насетне всичко е нещо съвсем различно, но
то просто не почива на законовата разпоредба, на НК, материалния закон,
когато се касае за резултат и за престъпление по квалифицирания състав.
Реплика на АДВ. Л.: Няколко неща. Довеждането до абсурд, с
което се започна възражението, е техника в риториката и тя разбира се, че
цели да разбие насрещната теза и е въпрос на, дали тя е уместна в даден
случай или не. Така че аз не разбрах защо въобще се поставя тази работа.
Да, ние се опитахме да доведем до абсурд, за да Ви покажем, че
тя е крайно несъстоятелна. Каза се, че не било вярно, че ние сме били казали,
че М. не се бил появявал след заплахата. Ние казахме, че М. след 09.10. не е
отправял искания за пари, а той се е появявал на много места и са конкретно
описани действията му, но тези действия не установяват претендиране на
суми и свързването на действия с мотивиране на искания да се плаща сума.
Що се касае до това дали е наказание или не е искането за сумата, това
твърди свидетелката П., че и е казано от М.. М. е казал на П., че сумата е
искана за наказание. За това говорим и ние. По повод на това, че видите ли, К.
К. била частично оправдана и за това те няма да се занимават с това, тук се
касае до абсолютно отново опит да бъде подведен съдa. Аз честно Ви казвам,
54
чудя се как може да се проявява такова отношение към съда, като се
подвежда с елементарни реплики, които искат да Ви въведат в заблуда.
Няма присъда, която да е оправдателна за К. К., извън тази, която
Вие разглеждате и тя е изцяло. Въззивната присъда, с която К. беше призната
за невинна да е искала парите за себе си, а, че ги е искала за М., е отменена
още при първото разглеждане на ВКС и впоследствие пак е отменена, защото
съдът е посочил изрично, че тя е осъдена за нещо, за което не е била обвинена
и е оправдана и за това, за което е била обвинена. Т.е. нямаме такова
частично оправдаване. И аз искам да поставя въпроса, ако К. не е искала
парите за себе си, на базата на какво ще я осъдите Вие? Тя друго обвинение
няма. И затова два пъти е отменяна тази присъда от ВКС изрично на това
основание.
На следващо място, сега се появява твърдение, че терасата не
трябвало да бъде разрушавана, а да бъде демонтирана, за да бъде върната.
Нали се твърдеше, че трябва да е разрушена. Какви демонтирания? Въобще
някакви чисто нови отново спекулации, които нямат нищо общо с
твърденията и в обвинителния акт.
Що се касае до това, дали прокурорът е компетентен орган – да,
той е компетентен орган да повдига обвинение, но не всеки орган е
компетентен да повдига обвинение по всякакви дела, както и не всеки съд е
компетентен да се произнася по всякакви дела. Вие не можете да гледате дала
на Видинския окръжен съд като въззивна инстанция.
По отношение на това, че видите ли, единствено от
упражняването на адвокатската професия не гарантирало поверителност на
разговорите. За съжаление това твърдение за сетен път показва отношението
на прокуратурата в цялост и пълното неразбиране на адвокатската тайна.
Няма адвокат по дело, всеки един от нас е адвокат щом се е заклел и е вписан
в тези регистри, и всеки въпрос, който се отправя към нас по право, е въпрос
на адвокат и клиент, без никакво изискване за формалност. И щом в един
разговор се казва - „Дай ми адвоката“ или “Ще питам адвоката“, от тук
нататък този разговор не се слуша от прокуратурата когато става дума за
право, а такива са всички разговори.„
На следващо място, мИ.лият път се каза, че К. К. играе, аз не
играя, честно Ви казвам, но не мога да разбера как може да се каже, че
свидетелят Д. никога не бил казвал, че знаел, че К. К. е наемодателка, а само
че нещо не знам какво бил чувал, в заседанието пред Вас свидетелят Д. казва:
„Едната жена, която присъстваше на място, е подсъдимата. Тя е истинската
наемодателка и бившият й съпруг. Аз знам, че те са наемодатели на
заведението“. Не се знаело, не бил казал такова нещо. Просто наистИ. нямам
капацитет да реагирам на това.
По отношение на посредственото извършителство, никога
защитата не е твърдяла, че трябва в диспозитива да пише „посредствен
55
извършител“, по никакъв начин. Разбира се, че „извършител“ пише в
диспозитива. Само че обосноваването на посредственото извършителство в
обстоятелствената част и излагане на мотиви е необходимо, защото в
обвинителния акт трябва да пише, че ако „А“ е извършил едни действия,
респективно разбил терасата, защо не трябва да отговаря той, а трябва да
отговаря „Б“. Това трябва да е описано. Това е описанието на посредственото
извършителство, което има изискване и това е въпрос на обстоятелствена
част.
На следващо място, по повод на престъпния резултат. Престъпен
резултат от изнудването имаме, когато имаме извършено престъпление по чл.
214 НК. Тогава има резултат от изнудването, защото се казва, че тогава се
причинява нему вреда. Всички други действия, които сега се обсъждат за
унищожаване, това са действия, които са в средството на престъплението, а
не резултатът му и те имат точно това значение, което защитата им придаде и
за което вече изложихме много обстойни съображения.
Реплика на АДВ. Д.: Госпожо председател, аз само искам да
подкрепя това, което каза колежката Л.. Четох пасажи от решението на ВКС.
В Решение № 95/2021 г. се казва – „В диспозитива на обвинителния акт“,
защото не разбирам за какво друго ще я съдят, „не се съдържа друго
обвинение, освен че подсъдимата е целяла да принуди пострадалия да плаща
на нея“. Е, отказаха се и от това, приеха го за нормално оправдаването. Друго
обвинение ВКС казва, че не се съдържа в диспозитива. Това как трябва да се
обяснява? Аз като казах, че това не е спор и че не се създават условия за спор,
защото се говорят всякакви, ето такива, за които говори адв. Л..
Реплика на ПРОКУРОР Р.: Само искам да кажа, че разбира се,
че не е вярно, че ако отпадне това, което е в диспозитива - да се плаща на нея,
дали би отпаднало и цялото обвинение. Разбира се, че обвинението е за
принуда и то е принуда в съучастие, извършено от две или повече лица. Това
е обвинението. На кого да се плаща и за какво да се плаща, както казахме, е
абсолютно несъставомерно, несъставомерен признак на състава и няколко
пъти изложихме аргументи в тази насока.
Единственото, което е съставомерно, е, че две или повече лица, са
въздействали върху волята на пострадалия М., за да го принудят да плаща, да
поеме имуществено задължение, а не да плаща. Никъде не е посочено за
тераса. В диспозитива не е посочено. Посочено е поемане на имуществено
задължение за 10 000 лв. Даже не е за тераса, не е за наем, не е
конкретизирано за какво е, защото пак казахме, че самите подсъдими във
времето, техните отношения приемат различен характер. Всеки един от тях в
един момент започва да има различни претенции към тази собственост и към
тези парични средства. Няма как прокуратурата да знае при тази
трансформация в два месеца, която настъпва в техните щения, по какъв начин
да фигурира за какво точно са имали. Но, ние казваме, че за каквото и да са
56
искали това плащане, те не са имали никакво правно основание да го
направят.
И последно, което искам да кажа, достатъчно са фактите по
делото, прекалено достатъчно. И ще завърша само с една латинска сентенция,
че contra factum nec valet argumentum – срещу фактите доводите не важат.
Реплика на АДВ. Л.: С пълното уважение към съда, но все пак се
иска нашите подзащитни да бъдат осъдени ефективно 10 години след
деянието и по едно много тежко обвинение. И все пак това е последния шанс
пред въззивна инстанция ние да кажем нещо.
Сега прокуратурата Ви каза, че те не разбират точно за какво са
били искани парите, от кого, как, колко и какво, но да ги признаете за
виновни. Че не е ясно точно как са се споразумели, но да ги признаете за
виновни. Че няма значение какви са, преди малко се каза „заплахата точно“,
защото А. М. каза едно, другите казват друго, има противоречие, но пак не е
важно това, защото те са виновни. Че К. К. не е искала парите за себе си, но
не ги е искала и за М., и няма значение за кого ги е искала, но пак да ги
признаете за виновни. И че, тя самата прокуратура не знае точно за какво
става дума, но те са виновни. Това не е българският наказателен процес.
Реплика на ПОДСЪДИМИЯ М.: Забравих предния път само да
добавя нещо. Съдружниците и охранителите на М. и на другите - Ж. и К., в
един момент той толкова, понеже ги знае колко са бутални, той отива на
среща с тях като взема Д., който явно е по-голям престъпник от тези двамата,
за да ги респектира и Вие просто да си направите изводи какви хора
коментирате.
А основното, което исках да Ви кажа, за да си направите изводите,
защото наистИ. прокуратурата по някакъв начин, за да се опита да докаже
недоказуемото, наистИ. стана брутална. Преди малко чухте как постройката
на кухнята, за която има решения на три инстанции, еднакви, до ВКС, на
които пише, че тази кухня е незаконна постройка върху имот на мисля че „В.
Ф.“ беше фирмата, която е собственик на този имот. Това е абсолютно
категорично доказано.
И другото и за това само ще Ви представя тази скица, за да видите
колко е брутално и да видите дали ще вярвате на очите си или това, което
брутално твърди прокуратурата. Скицата я има по делото. В жълто е
отбелязана собствеността на „В. Ф.“, където отпред пристройката явно се
вижда, че преди да стигне общинския имот, мИ.ва изцяло на имот на „В. Ф.“
и да се твърди, че ние нямаме собственост там, вече наистИ. е абсолютно
брутално.
57
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА К. К.: Моля,
уважаеми господа съдии, да не уважавате протеста на прокуратурата и да ни
оневините.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ В. М.: Не се считам
за виновен и Ви моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд - Варна.
АДВ. Л.: Моля да ми разрешите да си тръгна, тъй като ме чака
дълъг път до София. Адвокат Р. ще остане да защитава подсъдимия М..
ПОДСЪДИМИЯТ М.: СъглА. съм да остане само адв. Р..
Съдът се оттегля на тайно съвещание, като обяви на страните по
делото, че същото ще продължи в 16.15 часа.
Съдебното заседание продължава в 16.15 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор Р., прокурор К., подсъдимия В. М. и
неговия защитник адв. Р., подсъдимата К. К. и нейния защитник адв. Д.,
гражданския ищец и частен обвинител А. М. и неговия повереник адв. Я..
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните, че ще произнесе
съдебен акт в предвидения от закона срок, за което страните ще бъдат
уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 16.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
58