Р Е Ш Е Н И Е
Номер 815 03.06.2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1909 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.54, ал.6 от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Жалбоподателят - Община Камено, чрез упълномощен
процесуален представител- адв.Ж.Б. *** е оспорил Заповед №
18-7069-31.07.2020г., издадена от Началника на СГКК-Бургас, с която е одобрено
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Русокастро,
община Камено, съгласно скица-проект № 15-571703-02.07.2020г., състоящо се в
нанасяне на нови обекти в КККР и заличаване на обекти в КККР (л.41 от делото).
В жалбата се
излагат съображения, според които при иницииране на административното
производство не били посочени новите обекти, които били заявени за нанасяне. В
преписката липсвали документи и мотиви, сочещи фактическа грешка, нарушение на
закона или др. пояснения, които да налагат допускане промяна на КК по отношение
на имотите, собственост на община Камено. Според оспорващата страна, не е
налице правен интерес за заявяване промяна по отношение на чужди имоти. На
следващо място, сочи липса на фактически и правни основания за издаване на
оспорената заповед. Твърди се, че поради липса на надлежно сезиране на
административния орган относно извършената промяна, касаеща имотите на община
Камено, заповедта съставлява нищожен адм. акт. Иска се съдът да постанови
решение, с което да обяви заповедта за нищожна или да я отмени, като
незаконосъобразна и немотивирана, като се претендират и направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен представител -адв.Б. *** (л.96 от делото). Поддържа жалбата и направените
искания.
Ответникът – Началника на СГКК – гр.Бургас,
редовно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо, изразява
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Иска същата да
бъде отхвърлена, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Заинтересованите
страни – И.Г.Б. и В.Г.И. се представляват от адвокат Г. – надлежно упълномощена
(л.81). Оспорват жалбата. Твърдят, че е недопустима., тъй като не била
подписана от кмета и не е изведена от деловодната система на общината,
съответно няма изходящ номер, нито печат на общината. Евентуално иска същата да
бъде отхвърлена. Ангажират доказателства, включително СТЕ. Претендират се сторените
по делото разноски.
Заинтересованите
страни Н.Д.Г., М.Т.С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Не ангажират становище по оспорването.
Заинтересованата
страна М.Г.П., редовно призована, не се явява и не се представлява. Не ангажира
становище по оспорването.
Заинтересованата
страна Н.Д.Г., редовно призован, се явява лично. Изразява становище за
основателност на жалбата и се присъединява към искането за отмяна на заповедта.
По фактите:
С нотариален акт
№ 7, том VII, дело 1903/1961г. (л.48), Господин И.Д.
придобил собствеността върху дворно място, находящо се в землището на
с.Русокастро, площ 2940 кв.м. по скица и 2900 кв.м. по по удостоверение, представляващо
парцел втори, двеста и шест II-206, квартал 71 по плана на с.Русокастро, обл.Бургаска,
ведно с изградената в него масивна къща.
С решение на
поземлена комисия гр.Камено от 18.10.1995г. (л.56) на Георги И.Д. било
възстановено правото на собственост в съществуващи, стари, реални граници върху
имот – полска култура, площ 3,495 дка., четвърта категория, местност „До село“
извън регулация, имот № 082019 по картата на землището.
Според
удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.57) имената Господин И.Б.,
Господин И.Д. и Георги И.Д. са имена на едно и също лице.
След като починал
Господин И.Б. оставил наследници – двама синове и една дъщеря (л.49)
заинтересованите страни – В.Г.И., И.Г.Б. и М.Г.П..
Съгласно
нотариален акт № 21, том IX, дело 4679/1993г. (л.47), съпрузите Н.Д.Г. и Н.Д.Г. са собственици на празно
дворно място, а именно 2000 от 3270 кв.м. ид.ч. от имот пл.№ 562 по плана на
с.Русокастро, обл.Бургаска, целият имот с площ 3270 кв.м, при реално ползване
на собственото място в южната част на парцела.
Съгласно Акт за
публична общинска собственост № 1267/13.03.2014г. (л.8) община Камено е
собственик на недвижим имот – пасище с храсти с площ 8029 дка., ПИ № 082025, в
землището на с.Русокастро, обл.Бургаска. Съгласно скица на поземлен имот от
СГКК-Бургас (л.12) този имот е с кадастрален идентификатор **.25.
Във връзка с
исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е изготвена
скица-проект (л.41 от делото). Според този проект имоти с идентификатори
63476.82.19 с площ 3496 кв.м. и 63476.82.25 с площ 8028 кв.м. се заличават и се
образуват нови имоти: 63476.82.103 с площ по проект 2940 кв.м.; 63476.82.104 с
площ по проект 2000 кв.м.; 63476.82.105 с площ по проект 6294 кв.м.;
63476.82.106 с площ по проект 290 кв.м.
Заповедта за
одобряване изменението на КККР е постановена по заявление на заинтересованата
страна И.Г.Б. /л.33 от делото/, видно от уводната й част, като е посочено, че
се извършва съгласно скица-проект № 15-571703-02.07.2020г., състоящо се в
нанасяне на нови обекти и заличаване на два имота с посочените идентификатори.
По преписката е
приложено удостоверение, издадено на В.Г.И., според което проектът за изменение
на КККР за обект **.19 е приет (л.36).
Видно от
заявлението на И.Г.Б. /л.33/ поисканото изменение в КК и КРНИ за имот **.19
/частна собственост/ и за имот **.25 /общинска-частна собственост/ е инициирано, поради „настъпили
промени“ в картата и регистъра на недвижимите имоти.
Подадено е и друго
заявление, а именно от заинтересованата страна В.Г.И. ***, в което е посочен само поземления имот **.19 и отново
поради настъпили промени в кадастралната карта и регистър на недвижимите имоти
се иска нанасяне на тези промени, описани в оспорената по делото заповед. Видно
от точка 1 на заявлението на В.И. се иска „нанасяне
на 4 нови имота“ Приложена е скица-проект за промяна на поземлени имоти
63476.82.19 и 63476.82.25 по КК на с.Русокастро,
общ.Камено (л.41 от делото). Към заявлението на В.И. е представено и
геодезическо заснемане на поземлени имоти 63476.82.19 и 63476.82.25,
извършено на 03.02.2020г. /л.40 от делото/, протокол за трасиране от
20.01.2020г. /л.42/, а така също и извадка от съдържанието на КРНИ в с.Русокастро, с оглед процедираните
изменения.
Видно от данните,
обективирани в това извлечение /л.43 от делото/, имот с пр.идентификатор
82.105, със стар № 082025, земеделска
територия –нива, с площ 6294 кв.м. е собственост на кметство с.Русокастро и
съставлява общинска частна собственост /графа
18 от регистъра/, а имот с пр.идентификатор 82.106, със стар № 82025, урбанизирана
територия –„за второстепенна улица“,
с площ 290 кв.м. е собственост на кметство с.Русокастро, съответно
съставлява общинска публична собственост
/графа 18 от регистъра/. По отношение
на имота с пр.идентификатор 82.105, в раздела за лица носители на вещни права
освен Община Камено /чрез кметство
с.Русокастро/ като носител на такива права е отразена и М.Т.С., съгласно Договор
за наем от 01.08.2018г.
С уведомление
24-15186-02.07.2020г. (л.31) началникът на СГКК-Бургас уведомил жалбоподателя и
заинтересованите страни /община Камено, М.Т.С., Н.Д.Г., Н.Д.Г., В.Г.И. и М.Г.П.
за подаденото заявление, само от страна на И.Г.Б., като се сочи, че с него
се иска изменение на границите на имотите с идентификатори **.19 и **.25 в
с.Русокастро, обл.Бургаска. В уведомителното писмо се сочи, че
предвижданията са да се променят границите между имотите, на основание данни от
плановете за регулация и приложените документи за собственост, а като правно
основание на исканото изменение се сочи разпоредбата на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР. Указана е възможността в 7-дневен срок от уведомяването за
продставяне на документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за
изменението. За съобщаването били оформени известия за доставяне (л.25-30).
Служебно уведомление било изготвено и поставено на табло за известия и
публикувано на интернет страницата на АГКК за заинтересованата страна М.Г.П.
(л.24).
По делото не са налични данни за представяне
на документи, във връзка с уведомлението, подадени от уведомените лица.
С процесната
заповед Началникът на СГКК-Бургас одобрил изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Русокастро, община Камено, съгласно скица-проект №
15-571703-02.07.2020г. (л.41), изразяващо се в:
1. нанасяне на
нови обекти в КККР:
- поземлен имот с
идентификатор **.103, площ 2940 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, собственост на Господин И.Б. въз основа на НА № 7, том 3,
дело 1903 от 20.12.1961г. (л.48), издаден от БРС;
- поземлен имот с
идентификатор **.104, площ 2000 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, собственост на Н.Д.Г. и Н.Д.Г., въз основа на НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 21, том 9, дело 4679 от 23.06.1993,
издаден от Служба по вписванията – Бургас;
- поземлен имот с
идентификатор **.105, площ 6294 кв.м., начин на трайно ползване – нива,
собственост на кметство с.Русокастро въз основа на решение на ПК по чл.17, ал.1
от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 1012
от 31.03.1994г., издаден от ОСЗГ Камено и М.Т.С., въз основа на договор за
наем на земеделска земя от 01.08.2018г.;
- поземлен имот с
идентификатор **.106, площ 290 кв.м., начин на трайно ползване – за
второстепенна улица, собственост на кметство с.Русокастро – като не са отразени
документи за собственост.
2. заличаване на
обекти в КККР:
- поземлен имот с
идентификатор **.19, площ 3496 кв.м., начин на трайно ползване – нива,
собственост на Н.Д.Г. и Н.Д.Г. въз основа на НА за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 21, том9, дело 4679 от 23.06.1993, издаден от
Служба по вписванията – Бургас и Георги И.Д. въз основа на решение на ПК по
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в стари
реални граници № 1012 от 31.03.1994г., издаден от ОСЗГ Камено;
- поземлен имот с
идентификатор **.25, площ 8028 кв.м., начин на трайно ползване – пасище,
собственост на кметство с.Русокастро въз основа на решение на ПК по чл.17, ал.1
от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост с план за земераделяне № 1012
от 31.03.1994г., издаден от ОСЗГ Камено.
Заповедта е
съобщена на жалбоподателя и заинтересованите страни с уведомеление (л.22),
изпратено до всички с известия за доставяне (15-19). Уведомление било изготвено
и поставено на табло за известия и публикувано на интернет страницата на АГКК
за заинтересованата страна М.Г.П. (л.14).
Представена е по
делото и обяснителната записка (л.88 от делото), изготвена от лицензираното
лице, ведно с проекта за изменение, предмет на оспорената заповед. Видно от
заглавието на документа се сочи, че обект на тази записка е промяната на КК на
с.Русокастро за ПИ **.19 и 63478.80.25.
В Обяснителната записка се сочи следното:
Село Русокастро имало два кадастрални и
регулационни плана – стар недействащ кадастрален и регулационен план и
кадастрален и регулационен план от 1967г.
В стария кадастрален план за имот с пл.№
206 били отредени два парцела I-206 и II-206 в кв.71 (л.50),
собственост на Костадин Дончев Николов.
С нот. акт №7/20.12.1961г. Костадин
Дончев Николов продал парцел II-206 в кв.71 заедно с
масивната къща в него на Костадин И.Д.. След продажбата било извършено
изменение на ПР, като била намалена границата на регулацията и парцели III, IV и VI в кв.71 били изключени от регулацията. Част от
парцели I и II също останали извън регулацията, но продължили да се владеят от
собствениците.
От кадастралния и регулационен план от
1967г. било видно, че тези имоти вече целите са извън регулация и са отразени
като дворни места извън регулацията с пл.№ 563 и 562 (л.51). Имот с пл.№ 563
съответствал на частта от бившия имот 206, за която е бил отреден парцел 1. В
разписния лист (л.52) имотът с пл.№ 563 бил записан на Костадин Дончев Николов
и служебно с КВС бил възстановен на неговите наследници.
Имот пл.№ 562 обхващал бившия II-206,
така както бил владян съгласно стария peгулационен план и нот.акт за покупко-продажба. Южната му граница била зачертана
и същият бил разширен на юг (л.51). В КВС обаче, била нанесена само частта от имота
до зачеркнатата ограда и служебно, без да е заявяван, бил възстановен на наследници
на Георги И.Д.. В обяснителната записка се твърди, че в разписния лист била допусната
грешка като вместо Костадин И.Д. е записано Георги И.Д..
Сочи се, че от скица № 313/14.03.1995г.
(л.52 А от делото), издадена от Община Камено е видно, че имот пл.№ 562 е с
площ 4940 кв.м., от които 2940 кв.м. са собственост на И.Г.Б..
С нотариален акт № 21, том 9, дело 4673
от 23.06.1993г. е признато правото на собственост на Н.Д.Г. и Н.Д.Г. върху 2000
кв.м. ид. части от имот пл.№ 562, с реално ползване в южната част на имота. Сочи
се, че е допусната грешка при изчертаването на имот № 562 в „скица № 361 от 05.08.1994г.“ (л.54 от делото), което довело до последваща явна
фактическа грешка.
С Решение от 18.10.1995г. е бил възстановен
служебно имот № 082019 по картата на землището на с.Русакастро на наследниците
на Георги И.Д.. Това бил имотът по нот. акт от 1961г.
С копие от скицата № 961 от 05.08.1994г.,
заверена от техническа служба на 18.02.2014г. и изготвен трасировъчен чертеж е подадена
молба от собствениците, при подръжката на КВС. В регистъра за ПИ 82019 били вписани
и Н. и Н. Гогови.
Така в имот с площ 3496 кв.м. са вписани
собственици с документи за 4940 кв.м.
Грешката била установена при разговори за
продажба, при която Н. и Н. Гогови искали да продадат техния имот на съседите
си от север и се установява, че двата имота са неправилно нанесени в КВС и
оттам на кадастралната карта.
В обяснителната записка се описва още, че
било извършено геодезическо заснемане, но понеже е било трасиране от геодезист
на ПИ 83019, 83020 и 83021 и е направена обща ограда, то само била констатирана
допуснатата и повторена грешка. Извършено е трасиране на границите на имотите
съгласно предложената поправка и в съответствие с кадастралните планове и бил изготвен
протокол (л.42) и скица проект (л.41).
За установяване на факти от значение за спорното право, по делото
е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, извършена от инж.М.М.. Според заключението на вещото лице
имотът описан в НА № 7/1961г. представлява УПИ II-206, кв.71 по регулационен план на с.Русокастро от 1927г. (л.115).
С изключването на имота от новата регулация през 1967г., същият бил нанесен в
кадастралния пл.№ 562 върху оригинален картон №7 (л.116). Експертът е уточнил,
че в рамките на точността, имотът попадал изцяло в нанесените в КВС и КК с
номера респективно ПИ 082019 и ПИ **.19 (л.117 и 118). В експертизата се сочи
още, че имот пл.№ 562 изчертан на скица № 961/05.08.1994г., издадена от община
Камено представлява УПИ II-206, кв.71,
описан в НА от 1961г. и е имотът, нанесен първоначално в кадастъра към
регулационния план от 1967г., но с поправена северна граница, което водело до
извод, че посочената площ не е вярна. Текстовата част на скицата не отговаряла
на разписния списък към плана, където за собственик на имот пл.№ 562 е бил
записан Георги И.Д.. Нанесената допълнително граница между т.1 и т.2 не е
нанесена в нито един план. Такава граница няма по плановете и няма и следа за
топографски белези за такава граница.
На следващо място, експертът установил, че имотът на заинтересованите
лица Гогови, описан в НА от 1993г. е идеална част от имот пл.№ 562 по плана от
1967г. след неговата промяна. За целите на експертизата идентификацията на
имота била извършена по скица № 313/14.03.1995г. издадена от община Камено. По
тази скица имот пл.№ 562 бил с площ от 4940 кв.м. Същият бил идентичен с УПИ II-206, кв.71 в неговата
северна част. Остатъкът от 2000 кв.м., предвид посоченото в нотариалния акт
ползване на южната част на имота, представлява имота на Гогови и отговаряло на
предложението за поправка на КК.
При изслушване на
вещото лице в съдебно заседание, относно констатирани несъответствия между
скиците представени от общината и действителното положение, предвид изложеното
в заключението, че не е вярна площта на имот пл.№ 562 експертът уточнява, че същият
номер е използван и след разширението на имота, но площите не съответстват. Не сочи
с точност площта, тъй като експертизата е извършила оцифряване от копие на оригиналния
план, но тъй като планът е в мащаб М 1:1000 (1 мм от плана, отговаря на 1 м от
действителността) са възможни отклонения, т.е. ако в план ае допусната грешка с
1 мм, това щяло да се отрази на изчислението на площите в математическия модел.
По тази причина експертът посочил площите, които са били първоначално посочени
по скица № 961 – 3200 кв.м. и по скица № 313 – 4940 кв.м. Според експерта, тези
площи били изчислявани с мащабна линийка и триъгълник и също не били точни. Това
съставлявала някогашната методология на изчисляване. Към настоящият момент, в
кадастралната карта действал математически модел, изчислявало се по електронен
начин и не се допускали изчислителни грешки в площите. Точно определение на
площите можело да има само при извършване измерване на място, или на
съществуващи граници, или при трасиране по дадени координати. Експертът сочи,
че при изготвяне на експертизата е ползвал площите по документи. В приложение 3
експертът посочил, че площта от 3242 кв.м. е сравнявнена с дадени по скица 3200
кв.м. – имало разлика от 42 кв.м. По другата скица не били извършени сметки,
тъй като тя била за част от целия имот. Имотът бил разширен до пътя, а в скица
№ 313 била дадена само част от този имот и било посочено, че е целият имот, но
това не е вярно. Затова, според вещото лице, площта не е вярна.
При така
направените фактически констатации съдът обосновава следните правни изводи:
Относно допустимостта на оспорването:
Процесната заповед е издадена на 31.07.2020г. (л.23) и била
съобщена на община Камено на 06.08.2020г. (л.18). По делото е представена
товарителница (л.63), издадена от оператор на пощенски услуги, според която на
20.08.2020г. процесуалният представител на жалбоподателя /адв.Ж.Б./***
пратка/плик с посочено съдържание „документи“. В писмо от оператора на
куриерската услуга (л.103) се сочи, че по посочената товарителница (л.149) и номер на опаковка 90537574017 в системата на дружеството не се
съдържа допълнителна информация за изпратените документи от подателя Б., освен
декларираното съдържание „документи“. Съдът намира, че въз основа на посочените
доказателства, въпреки липсата на изрично описание на документите, може да се
направи обоснован извод за подаване на жалбата в законния 14-дневен срок. Това
е така, тъй като на 20.08.2020г. в 17.39 часа процесуалният представител на
общината – жалбоподател изпратил пощенска пратка с документи до СГКК-Бургас, а
на следващия ден 21.08.2020г. в деловодството на службата била входирана именно
жалбата срещу процесната заповед. Доколкото по делото не се съдържат
доказателства и твърдения за размяна на друга кореспонденция между
жалбоподателя и административния орган след издаване на заповедта, съдът
приема, че с пратката, изпратена чрез пощенски оператор е била депозирана настоящата
жалба. След като същата била съобщена на общината на 06.08.2020г., а пратката
приета от куриера на 20.08.2020г. (сряда, присъствен ден), то жалбата се явява
подадена в срок. Следва да се отбележи още, че представената товарителница
съдържа надлежно вписани данни за оператора на услугата, за датата и часа на
приемане на пратката, при което фактическото приемане на пратката в 17.39 часа
на 20.08.2020г. и нейното внасяне на адреса на Агенцията по кадастъра в
гр.Бургас на 21.08.2020г., която дата също е посочена в товарителницата като
срок за доставка, обосновава извода, че в нея е изпратена именно процесната
жалба. По искане на съда, изрично е изпратен отговор от оператора /л.99 от
делото/, досежно съдържанието на пратката с описаната товарителница / с № на опаковката- 90537574017/, при
което е изтъкнато, че в системата на „Спиди“АД не се съдържа допълнителна
информация за изпратените документи от подателя Ж.Б., освен декларираното от
подателя съдържание „документи“. При
тези данни, не би могло да се направи извод във вреда на жалбоподателя, а
именно, че пратката не е съдържала процесната жалба, а други документи,
респективно доводите на заинтересованите страни Б. и И. за просрочие на
оспорването от страна на община Камено са несъстоятелни.
Неоснователни са и останалите възражения на тези две страни,
според които жалбата е недопустима, тъй като не била подписана от кмета, липсвал
печат на общината и не била изведена от деловодната система.
В самата жалба /л.6 от делото/ изрично посочено, че се подава от
Община Камено, представлявана от Жельо Вардунски- Кмет на общината, чрез адв.Ж.Б.
***, а по делото се съдържа доказателство (пълномощно
на л.96) за предоставяне на представителна власт от страна на оспорващата
Община Камено, чрез законния представител на юридическото лице- Кмета на общината Жельо Василев Вардунски, с
което е упълномощен адвокат Ж.Б. да представлява общината в настоящото
административно дело № 1909 от 2020г. по описа на АС-гр.Бургас. Нещо повече,
действията по оспорването са изрично писмено потвърдени с нарочна молба,
изготвена от законния представител на общината- Кмета Ж.Вардунски /л.62 от
делото/, в която отново изрично се заявява, че жалбата е подадена чрез
куриерска фирма „Спиди“, на 20.08.2020г. и изхожда от Община Камено, а не
от кмета на общината, както твърдят заинтересованите страни в искането си за
прекратяване на делото. Отново е представена същата товарителница, коментирана
и по-горе в изложението. Няма никаква законова пречка, жалбата да бъде
подписана от посочения адвокат, а не от законния представител. Липсата на
прецизно отразяване на този факт, че именно адвоката подписва оспорването, а не
кмета на общината, не води до извода, че оспорването е недопустимо, както се
твърди от заинтересованите страни Б. и И.. В случаят е налице изрично
потвърждаване действията на подалия жалбата адвокат /л.62 от делото/, като по
делото е приложено и надлежно писмено пълномощно за процесуално
представителство в настоящото съдебно производство /л.96 от делото/. Законът не
поставя изискване жалбата да съдържа печат на общината, видно от изискуемите
реквизити, съгласно чл.150 от АПК, нито указание, че следва да бъде извеждана
от деловодната система с поставяне на съответен изходящ номер. При това
положение, не намират опора в закона доводите на двете оспорващи страни,
обусловили нарочното им искане за прекратяване на производството, поради
недопустимост на оспорването. В заключение, жалбата съдържа изискуемите
реквизити, съгласно чл.150, ал.1 от АПК.
Успоредно с направените констатации по съдържанието на
жалбата, се обосновава извод и за наличие на правен интерес от оспорването. По
делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че общината –
жалбоподател е собственик на имот, засегнат от одобреното изменение на КК, в
това число и от неговото заличаване, с обособяване на други имоти, а никой не
твърди, нито се установява от доказателствата по делото, че общината е
предоставила съгласие за процедираното изменение, поради което несъмнено
оспореният административен акт засяга неблагоприятно правната сфера на
юридическото лице, като носител на вещни права в имот, засегнат от
процедираното изменение.
Предвид
изложеното, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
Относно компетентността на
органа-издател, спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените
правила, съответствието на заповедта с нормите на материалния закон и
съблюдаване на неговите цели, съдът констатира следното:
Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България
набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по
установен от този закон
ред.
Посоченото правно основание за издаване на процесната заповед
е:
- чл.54, ал.4 от ЗКИР, вр. с
- чл.53б и
Съгласно разпоредбата на чл.54,
ал.4 от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението
се съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.
Разпоредбата на чл.53б, ал.1 от ЗКИР указва, че явната фактическа грешка се
отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от
заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия,
картография и кадастър. Според ал.2, явната фактическа грешка се отстранява въз
основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията
по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице, а
според ал.5, т.1, измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл.51,
ал.1, т.3 се извършват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50
поземлени имота.
Според чл.51,
ал.1, т.3 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна
фактическа грешка. Според легалната дефиниция на §1,
т.9 от ДР на ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието в границите на
поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при
обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на
съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или
изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически
измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване
на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл.31.
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че
в случая процедурата по сезиране на компетентния орган, с искане за изменение
на КККР на гр.Бургас относно описаните недвижими имоти принципно е спазена,
доколкото постановяването на заповедта се основава на подадено заявление от
собственик /носител на вещни права/, с прилагане на съответни документи.
Принципно, издаването на оспорената заповед е от материалната и териториална КОМПЕТЕНТНОСТ
на Началника на СГКК-Бургас, който има правомощието да постанови такъв
административен акт. Оспорената по делото заповед съставлява именно
индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, издаден от
компетентния орган съгласно разпоредбите на чл.51,
ал.2 и чл.54,
ал.4 от ЗКИР и е в изискуемата от закона писмена ФОРМА. В този смисъл,
оспореният административен акт е валиден и не са налице основания за
обявяването му за нищожен, каквито неоснователни доводи се излагат в жалбата на
Община Камено.
Обаче, при издаване на заповедта са допуснати редица съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, опорочава-щи произнасянето на
ответния административен орган. Това е така, поради следното:
На първо място,
следва да се посочи, че при така изложените в заповедта факти и обстоятелства
органът не дава еднозначен отговор на въпроса кое е лицето, въз основа на чието
заявление се издава процесната заповед. Както вече бе посочено по-горе, по преписката
са приложени две отделни заявления, едното подадено от заинтересованата страна И.Б. /л.33 от делото/, а второто- от
заинтересованата страна В.И. /л.39
от делото/. Формално, в заповедта е посочено, че се издава въз основа заявление
вх.№ 01-260804- 22.06.2020г., съответстващ на подаденото от И.Б. заявление, но
от друга страна, описаното в заповедта основание за издаването й- чл.51, ал.1,
т.3 от ЗКИР, а именно изменение на КК и КР, с оглед отстраняване на явна
фактическа грешка не съответства на заявеното от И.Б., който е поискал
извършване на процесното изменение, поради настъпили промени в картата,
респективно в регистъра на недвижимите имоти. В това заявление, нито в
приложената скица, което е единственото приложение към заявлението на И.Б. от
22.06.2020г., не се сочи като основание за исканото изменение отстраняване на явна фактическа грешка. Последната се
твърди само в подаденото заявление от името на В.Г.И. /л.39 от делото/, като
именно сред приложенията на това заявление се представят т.нар. електронни
данни от измерванията, стар регулационен план, кадастрален и регулационен план
от 1967г., картони, скица на имот № 562, разписен лист, „грешна скица,
породила грешката“, идентификатори, цифров модел от АК и други.
Ответният
административен орган въобще не е обсъдил подаденото заявление на В.И. /с вх.№ 01-56762 от 03.02.2020г./, нито
заинтересованите страни са уведомявани за това по-рано подадено заявление.
Видно от текста на уведомлението по чл.26 от АПК /л.31 от делото/, засегнатите
лица са известени само за заявлението на И.Б. от 22.06.2020г. /с вх.№
01-260804/, с което обаче не се обосновава описаната в процесната заповед „явна фактическа грешка“, чието
отстраняване е основание за издаването й.
Съвсем отделен е
въпроса, че приложените към заявлението на В.И. документи са описани имоти с
различни идентификатори, а именно 63476.82.19
и 63476.82.15 /л.38 и л.40 от
делото/, за разлика от действителните описани в заповедта идентификатори – **.19
и **.25. Нещо повече, въпреки, че в оспорената заповед не се съдържат данни за
издаването й въз основа на заявената от В.И. явна фактическа грешка, самото
удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР /л.36 от делото/ сочи, че е приет проектът на В.И., с вх.№ 01-56762 от
03.02.2020г., а не проектът по заявление на И.Б., с вх.№ 01-260804 от
22.06.2020г. В този смисъл, ответният орган е издал необоснован административен
акт, а отразените в него факти и правни основания не кореспондират на описаното
заявление, послужило като фактическо основание за издаване на заповедта и при
така констатираните несъответствия между идентификаторите в приложенията,
респективно прпиемането на друг проект, а не на описаното в заповедта заявление
не могат обосноват еднозначен извод какви са предпоставките за издаването на
тази заповед. При тези констатации, заповедта е постановена при съществено
нарушение на производствените правила и е основание за нейната цялостна отмяна.
На следващо
място, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт
се издава в писмена форма, актът следва да съдържа фактически и правни
основания за издаване. В конкретният случай, дори да се приеме, че актът е
издаден само въз основа заявлението на И.Б. от 22.06.2020г., без да се обсъждат
останалите факти и обстоятелства от другото заявление, отново се констатира несъответствие
между фактическите и правните основания за издаване на акта. Това е така, тъй
като административният орган е бил сезиран с искане (л.33) за нанасяне на „настъпили
промени“ в кадастралната карта и кадастралният регистър с приложена, към
заявлението, преписка с проект на изменението. Вписването на настъпили изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри е самостоятелно основание за изменение на
КК и КР (чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР и
чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР), които основания обаче не са посочени в заповедта.
Съвсем
различно основание за изменение на КК и КР е наличието на явна фактическа
грешка, на каквато се е позовал административният орган (чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР), но изменението на КК и КР на тези различни, самостоятелни основания е уредено
в отделни производства по ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, като според заявеното основание са наличие специфични
изисквания за провеждане на производството.
При положение, че органът е бил сезиран с искане за нанасяне
на настъпили изменения в КК и КР, ответникът е следвало да проведе
производството по нормативните изисквания за допускане на изменение на това
основание. Ако, с оглед приложенията към сезиращото заявление, органът е възприел,
че е следвало да бъде сезиран с искане за допускане на изменение, но на друго
правно основание – явна фактическа грешка, то на
основание чл.30, ал.2 от АПК е бил длъжен да укаже на
заявителя да отстрани недостатъците в съответния срок. На заявителя е следвало
да бъде указано да конкретизира дали се
касае за изменения
в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри, по смисъла
на чл.51,
ал.1, т.1 от ЗКИР или за явна фактическа грешка по смисъла на §1,
т.19 от ДР на ЗКИР, както и да индивидуализира и опише подробно в какво
точно се изразява тя, респективно да приведе в съответствие приложенията, в
случай, че са налице несъответствия, например в описаните идентификатори. Като
не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем относимите факти
и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод,
административният орган е допуснал друго съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което също представлява отменително
основание за касиране на заповедта. Съгласно константната практика на Върховния
административен съд на република България, неизлагането на конкретни мотиви е
нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което
лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна
защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от
страна на съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно процедурата за отстраняване на явна фактическа грешка:
Съдът намира, че след като административният орган се позовал
на правно основание, допускащо изменение на КК и КР, поради наличие на явна
фактическа грешка, същият не спазил процедурата, установена в ЗКИР и Наредбата за отстраняване на явна фактическа
грешка. Това е така по следните съображения:
Съгласно чл.53б,
ал.4 от ЗКИР, респективно чл.81, ал.8 от Наредбата, при искане за
отстраняване на явна фактическа грешка, службата по геодезия, картография и кадастър изпраща
проектите за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за
съгласуване от директора на областна дирекция „Земеделие“ по отношение
обезщетението по реда на чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно по чл.6
ЗВСГЗГФ и §8
от ПЗРЗВСГЗГФ. Агенцията по геодезия, картография и
кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти по ал.2 на директора на областна дирекция
„Земеделие“ за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл.10б
от ЗСПЗЗ, съответно на чл.6 и
§8 от
ПЗР на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна
дирекция „Земеделие“ връща проекта с мотивирано становище.
В конкретният случай, по делото не са налице доказателства, че
проектът е изпращан на ОД „Земеделие“ за съгласуване съобразно тези разпоредби.
Неспазването на описаната
процедура се отразява на правата и интересите на жалбоподателя, тъй като би
могла да го лиши от дължимо обезщетение. Разпоредбите на чл.53б,
ал.4 от ЗКИР и чл.81, ал.8 от Наредбата са императивни и не дават възможност
на органа, компетентен по изменение на КККР, да направи преценка дали да го
стори или не. Той е задължен да изпрати преписката за съгласуване. Видно от
последното изречение дори и при основания за отказ за обезщетение, е необходимо
да бъде постановено мотивирано становище от директора на ОД „Земеделие“ (в този смисъл и Решение № 7999 от 23.06.2020
г. на ВАС на РБ по адм. д. № 1107/2020 г.).
По изложените съображения съдът намира, че началникът на
СГКК-Бургас е издал административен акт освен при неяснота на фактическите и
правни основания на искането, ако въобще е ясно кое точно заявление е това
основание, с което са допуснати няколко съществени нарушения на
административнопроизводствените правила описани по-горе, което е основание за
отмяна на административния акт, по смисъла на чл.146,
т.3 от АПК.
Относно спазване
разпоредбите на материалния закон:
новонанесен нов обект с
идентификатор **.106:
От доказателствата по делото се установява, че съгласно
действащия регулационен план на с.Русокастро от 1967г. (л.116) имоти пл.№ 563 и 562 се обслужват от урегулирана улица.
С процесната заповед имот с
идентификатор **.106 е нанесен като новообразуван (отделена част) от имот с
идентификатор **.25, който е представлявал пасище, публична общинска
собственост (л.8). Новообразуваният имот е с площ 290 кв.м., с начин на трайно
ползване „за второстепенна улица“, вписан в проекта за изменение на КРНИ
в с.Русокастро (л.43) като публична общинска собственост. Видно от приложенията
към проекта за изменение на ККР, функцията на новообразуваната второстепенна
улица е да обслужва същите имоти (пл.№ 563 и
562) с нови кадастрални идентификатори **.103 и **.104.
Материалноправните предпоставки и производството по регулиране
на улици са уредени в ЗУТ. Съгласно чл.14, ал.1, с подробните устройствени планове се
урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други
нужди без застрояване. Според разпоредбата на чл.110, ал.1, т.2, подробните
устройствени планове могат да бъдат: план за регулация - ПР (план за регулация
на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може
да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на
поземлени имоти за обекти на публичната собственост). Производстата по
създаване, одобряване и изменение на устройствените планове са уредени в глава
седма от ЗУТ. Тези производства, включително това по изготвяне на план за
регулация на улици, представляват строго формалин процедури, инициирани от
правоимащи лица и приключени с издаване на акт за одобрение на плана от
съответния компетентен орган, който в нито един от случаите не е началникът на
съответната СГКК. В хипотеза на изготвяне и одобряване на ПУП-ПР, компетентен
да проведе производството е съответният общински съвет, а компетентен да одобри
плана е кметът на общината (чл.129, ал.2 от ЗУТ). Едва след като заповедта за
одобрение на плана влезе в сила и в случай, че бъде сезиран, началникът на СГКК
ще бъде задължен да издаде заповед за изменение на КК и КР на някое от
основанията по чл.51, ал.1 и чл.53, ал.1 от ЗКИР. В никакъв случай обаче,
началникът на СГКК не може да допусне изменение на КК и КР преди провеждане на
производство по изготвяне, одобряване и влизане в сила на съответен ПУП, т.е.
преди да бъде осъществен описания сложен фактически състав.
На практика, с
процесната заповед началникът на СГКК-Бургас нанесъл новообразуван имот, по
смисъла на придружаващия проект (л.38), с идентификатор **.106, за
който вписал начин на трайно ползване „за
второстепенна улица“, но без дори да се твърди наличие на сложния
фактически състав по изготвяне, одобряване и влизане в сила на съответен ПУП за улична
регулация. По тази причина, в съответната част заповедта е и материално незаконосъобразна,
поради липса на изискуеми фактически основания за издаването й.
Относно новонанесени обекти
с идентификатори **.103, **.104, **.105 и заличени обекти **.19, **.25:
Съгласно доказателствата по делото и заключението
на вещото лице по изслушаната, неоспорена от страните и приета
съдебно-техническа експертиза, имот с пл.№ 562 по кадастралния и регулационен план на с.Русокастро от 1967г.
е с площ 4940 кв.м. (л.52) и е идентичен с имот УПИ II-206
по регулационния план на с.Русокастро от 1927г. в неговата северна част. Според
нотариалния акт от 1993г. заинтересованите страни Гогови придобили собственост
върху 2000 кв.м. ид.ч. с реално ползване в южната част на същия имот. Експертът
сочи още, че в процеса на нанасяне на имота в регулационните планове и издаване
на скици за този имот била допусната грешка в отразяването на площта му, което
довело до неправилно нанасяне в кадастралната карта. Такова е заключението и на
специалистът, изготвил обяснителната записка за процесната промяна на
кадастралната карта (л.85-86 от делото). Въз основа на тези данни, административният
орган издал заповед с правно основание чл.51, ал.1, т.3 – явна фактическа
грешка в КККР на с.Русокастро, но с разпоредителната част на същата одобрил
изменение на картата и регистъра, като нанесъл нови имоти и заличил тези, от
които били образувани новите – чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР.
Легална дефиниция на понятието „явна фактическа грешка“ по смисъла
на ЗКИР се съдържа в разпоредбата на §1,
т.9 от ДР на ЗКИР. Според посочената норма такава грешка е налице, 1. когато бъде констатирано
несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1
или 2. при несъответствие в
границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване
на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл.31. Следва да се отбележи, че в заповедта липсват мотиви, коя от двете
хипотези на ЯФГ е възприел органът, за да е възможна проверка за материалноправна
законосъобразност. В случая не става ясно изобщо, защо, след като бил сезиран с
искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и КРНИ, което
може да се отнесе към разпоредбите на чл.51, ал.1, т.1, респективно чл.53,
ал.1, т.1 от ЗКИР,
органът одобрил исканото изменение, но с основание ЯФГ. В случая
не е ясно и защо административният орган приема наличието на явна фактическа
грешка и допуска изменение на данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в
сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (производства с две
различни правни основания), след като установените факти относно
несъответствието в площта на имота, отразена в доказателствата и действителното
положение са настъпили преди влизането в сила на КККР, а от друга тези факти не
изпълват нито една от двете хипотези от определението за ЯФГ.
Отделно от изложеното, съдът следва да анализира нанасянето на
нови имоти **.103 и **.104. Фактически тези два имота са образувани чрез
разделяне на процесния имот пл.№ 562 по кадастралния
и регулационен план на с.Русокастро с актуален кадастрален идентификатор **.19
(л.10) и добавяне в южната част на площ от имот с
кадастрален идентификатор **.25 (л.12), предишен идентификатор 082025, собственост на кметство Русокастро /община Камено/
(л.12). Според доказателствата по делото имот пл.№ 562 по кадастралния и регулационен план на с.Русокастро с актуален
кадастрален идентификатор **.19 (л.10) е съсобствен в съответните квоти между
заинтересованите страни Н.Г., Н.Г. и наследници на Георги И.Д. (л.10-11 и л.37)
със съответно разпределение за реално ползване.
Разпоредбата на чл.52 от ЗКИР указва
случаите, в които службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект (л.32) за
недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните
регистри, въз основа на проект за изменение. Съдът намира, че в конкретния
случай не е налице нито една от законовоизискуемите предпоставки за издаване на
такава скица. По делото няма данни между съсобствениците на пл.№
562 по кадастралния и регулационен
план на с.Русокастро с актуален кадастрален идентификатор **.19 (л.10) да е извършвана делба, нито е
доказано взаимно съгласие за промяна на границата между този имот и имота,
собственост на кметство Русокастро /община Камено/, което всъщност е и индиция
за наличие на спор за материално право. Както е известно, съгласно чл.54, ал.2
от ЗКИР наличието на спор за материално право е абсолютна отрицателна
предпоставка за извършване на исканото изменение на КК и КР, преди разрешаване
на този спор по съдебен ред от общия граждански съд, дори да се твърди
наличието на явна фактическа грешка.
На първо място,
заявителят И.Б., съответно В.И. следва ясно и точно да формулират в какво се
изразява твърдяната явна фактическа грешка, т.е. дали грешката установена по
отношение процесния имот се състои в това, че в хронологията по издаване на
скици за имота била допусната неточност и имотът бил очертаван с по-малка площ
от действителната (в южната част), респективно да се обоснове връзката на
твърдяната грешка с другия описан имот, засегнат от процедираното изменение,
който е изцяло общинска собственост. В този смисъл книжата, заявяването и
административното прозиводство е следвало да бъдат изготвени и водени
единствено с цел отстраняване на тази неточност, но при спазване на указанията
на закона.
При тези
неизяснени обстоятелства, не може да се обоснове наличие на материалноправните
предпоставки за издаване на подобен акт, порати което заповедта е
незаконосъобразна.
На следващо място, но не по важност, следва да се отбележи, че
незаконосъобразно се явява и извършеното изменение в КК и КР за с.Русокастро по
отношение на нанесения нов обект с идентификатор **.105, който е вписан с начин
на трайно ползване „нива“, собствен на кметство
Русокастро, частна общинска собственост.
Този имот се явява образуван от имот с кадастрален идентификатор **.25 (л.12),
предишен идентификатор 082025, площ 8029 кв.м., съгласно АПОС №1267/13.03.2014г.
публична общинска собственост (л.8). В този АПОС е вписано правно основание
чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, според който публична общинска собственост са имотите и
вещите определени със закон. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОС, имотите и вещите – публична общинска
собственост, които са престанали да имат предназначението по чл.3, ал.2, се обявяват от общинския съвет за
частна общинска собственост. Следователно, общинският
съвет е органът, който в условията на оперативна самостоятелност, може да
променя вида на собствеността на имотите – общинска собственост, но, за да се
промени вида на общинската собственост от публична в частна, следва да е
настъпила промяна в предназначението на имота. В конкретния случай, по делото
не са налични доказателства, които да сочат, че общински съвет Камено е взел
решение за промяна на вида на собствеността на имот с
идентификатор **.105, предишен идентификатор 082025 в землището на
с.Русокастро. По този начин издателят на оспорения индивидуален административен
акт е одобрил изменение, за което не са били налични изискуемите от специалния
ЗОС предпоставки. По тези съображения и в този аспект заповедта се явява материално
незаконосъобразна, като противоречи и на законовите цели.
За пълнота, следва да се отбележи, че неправилно в
производството по издаване на заповедта и в списъка по чл.152, ал.3 от АПК като
заинтересована страна е посочена М.Т.С., респективно неправилно е призована
като заинтересована страна и в хода на съдебното производство по оспорване на
заповедта. Видно от доказателствата по делото, които са непротиворечиви в тази
насока, това лице е само наемател, съгласно цитирания Договор за наем от
01.08.2018г. /по отношение на имот с предходен номер 082025 /л.43 от делото/.
При това положение, това лице не притежава изискуемите вещни права, които да я
легитимират като засегната от процедираните изменения. Това е така, защото
наемателят е само „държател“ на вещта, но не притежава право на собственост,
нито ограничени вещни права /сервитути и др./, които да я легитимират като
носител субективни вещни права, обуславящи участието в качеството на
заинтересована страна по делото. При това положение, спрямо тази страна
производството следва да бъде прекратено и М.С. следва да бъде заличена като
заинтересована страна по делото.
Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната
заповед е процесуално и материално незаконосъобразна, като противоречи и на
целите на закона, доколкото с този акт недопустимо са смесени отделни законово
регламентирани процедури, поради което и на основание чл.172,
ал.2 от АПК следва да бъде отменена изцяло.
Съдът няма правомощие да се произнесе по редовността, допустимостта
и основателността на подадените заявления на В.И. и И.Б. /л.33 и л.39 от
делото/, включително по даване на указания за отстраняване на констатирани в
тях нередовности, поради което след отмяна на оспорената заповед, преписката следва
да бъде върната на ответния административен орган за ново произнасяне при
съблюдаване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143,
ал.1 от АПК, такива следва да му бъдат присъдени. Представено е
доказателство за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500.00 лв. (л.96 от
делото), както и за внесена държавна такса в размер на 50.00 лева или общо
разноски в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, които следва да бъдат
възстановени на Община Камено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
тъй като ответният административен орган е част от нейната структура. В
съпроводителното писмо, с което ответникът е изпратил административната
преписка в съда е заявено възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна възнаграждение (л.4)., но с оглед разпоредбите на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения това възражение е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед №
18-7069-31.07.2020г., издадена от Началника на СГКК-гр.Бургас, с която е
одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Русокастро,
община Камено, съгласно Скица- проект № 15-571703-02.07.2020г., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на Началника на СГКК – гр.Бургас за ново произнасяне на ответния
орган, с оглед контекста на изложеното в настоящото решение, при съобразяване с
указанията по тълкуване и прилагане на закона.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 1909 от 2020г. по описа на
Административен съд-гр.Бургас по отношение на М.Т.С. и я ЗАЛИЧАВА като заинтересована страна по делото.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/ да заплати на Община Камено, представлявана от
Кмета на общината, сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, съставляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба,
в 14-дневен срок от съобщението, пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: