РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Варна, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500592 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2391/11.01.2024г. от С. Ю. С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Решение № 4215/27.12.2023 г. поставено
по гр.дело №20233110113199 по описа за 2023 г. от XXXV-ти с-в на ВРС, с
което съдът ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Ю. С. ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ в лично качество и в качеството му на баща и законен представител
на малолетното дете А. С. С. ЕГН **********, обективираща искане за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН
срещу С. Р. С. ЕГН ********** , с адрес: ***, а именно: - да се задължи С. Р.
С., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо С. Ю. С., ЕГН ********** за срок от 12 месеца и спрямо малолетното
дете А. С. С., ЕГН ********** за срок от 12 месеца; - да се забрани на С. Р.
С., ЕГН ********** да приближава жилището, находящо се на адрес. ***, в
което живеят С. Ю. С., ЕГН ********** и малолетното дете А. С. С., ЕГН
**********, за срок от 12 месеца; - да се забрани на С. Р. С., ЕГН **********
1
да приближава С. Ю. С., ЕГН ********** и малолетното дете А. С. С. ЕГН
********** на по-малко разстояние от 50 метра за срок от 12 месеца, като
неоснователна.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необсъждане на всички доказателства
по делото. Не се сочи кои доказателства не са обсъдени.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи молбата по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, доколкото отговорът, подаден на 19.03.2024г. се явява
просрочен.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с молба от С. Ю. С. ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ в лично качество и в качеството му на баща и законен представител
на малолетното дете А. С. С. ЕГН **********, обективираща искане за
постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу С. Р. С. ЕГН
********** , с адрес: ***.
Излага се, че молителят и ответницата живеят на съпружески начала от
2020 г., като от съвместното им съжителство имат родено дете А. С. С., ЕГН
**********, с което живеят в семейното им жилище, находящо се на адрес:
***. Излага се, че на сутринта на 04.10.2023 г. около 8 ч.15 мин. в семейното
им жилище е възникнал скандал, предизвикан от С. Р. С., в който
ответницата започнала да му крещи и да го обижда с думите: „мухльо“,
„тъпанар“, „ти не си мъж за мене “. Сочи още, че ответницата е упражнила
физическо насилие, изразяващо се в изблъскването му от нейна страна с ръце
в посока към външната врата на жилището им, докато държал в ръцете си
детето им. След като ответницата го изблъскала с детето извън жилището, тя
взела една чанта в която била сложила два, три чифта дрешки на детето и
едно шише с биберон за хранене и извикала „да не съм ви видяла повече
тука", след което затръшнала вратата и повече не се показала навън. Счита се,
че с действията си по време на скандала ответницата е извършила домашно
2
насилие и спрямо детето А. С. С., ЕГН **********, тъй като то е станало
свидетел на случилото се, то се уплашило, разплакало се силно и дълго време
след това не можел да го успокои.
Ответницата оспорва всички изложени в сезиращата молба
обстоятелства и твърдения относно извършени на 04.10.2023г. актове на
домашно насилие. Сочи се, че бащата е бил извън територията на РБългария,
в Германия, като се е завърнал на 02.10.2023г. и в периода 02.10.- 05.10.2023 г.
той е бил със семейството си. На 04.10.2023г. вечерта те се прибират от
града, той отново се връща в гр.Варна, за да изпрати брат си, който пътува
извън страната. Прибира се на 05.10.2023г. сутринта около 8ч . и той решава
отново да се върне в града, за да посети близки, като й казва, че ще вземе
детето със себе си. На следващия ден той й заявява, че няма да се прибере
заедно с детето при нея, поради което на 06.10.2023г. – петък, вечерта
ответницата търси съдействието на Полицията в гр.Варна. На 07.10.2023г. е
подала сигнал към ДСП –Варна, а на 10.10.2023г. е подадена жалба до
Районна прокуратура за съдействие. Между страните е образувано
производство с правно основание чл.127 ал.2 от СК. Счита се, че сезиращата
по реда на ЗЗДН молба е подадена единствено и само с цел препятстване
предоставяне на родителските права на майката.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В настоящия случай не се оспорва, че молителят и ответницата имат
3
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезата на чл.3, т. 2 от ЗЗДН, а
именно “лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство“. Поради това молителят е активно легитимиран да предяви
молбата по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото актът, който се твърди е извършен на
04.10.2023г., а молбата е подадена на 13.10.2023г. поради което същата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на
спора.
За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена
доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в
случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото,
декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона,
която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са
осъществени. Тежестта на доказване относно оборване на доказателствената
сила на декларацията, е на ответника.
В конкретния случай събраните по делото доказателства – разпита на
свидетелите и писмените доказателства, не доказват обстоятелствата,
изложени в молбата и декларацията за извършен акт на насилие.
Св. на молителя Р.Б.Р. /три пъти при разпита си в о.с.з с едни и същи
думи/ обяснява, че когато е видял молителя на 04.10.2023г. между 10ч.-11ч.
сутринта, същият дошъл в дома на свидетеля и им казал, че С. му е връчила
детето заедно с едно сакче с дрехи и го е изгонила с думите: „ти си гледай
твоето дете, аз ще си гледам моето дете“, „И това е“ /цитат на свидетеля/.
Сочи още, че С. е бил разплакан и разтревожен за детето, но не обяснява на
какво точно се дължи това му емоционално състояние. Никъде обаче
свидетелят не споменава, че С. е споделил за извършено насилие над него или
детето, изразяващо се чрез изблъскване или друга форма на укоримо
поведение.
От своя страна св. на ответницата Л.А.Г. сочи, за последно е видяла С.
на 04.10. след работа в 17-17,30ч., когато той казал, че ще тръгне на Варна да
изпрати брата си. После го видяла на 05.10. сутринта, като се върнал от Варна
между 8,10ч. -8,30ч. След това разбрала, че е поискал да отиде на разход при
роднини във Варна и взел детето, а когато С. на другия ден звъняла да пита
4
дали ще се прибират, той казал, че няма да се прибира повече с детето.
Не се доказва извършено насилие и от писмените доказателства. Видно
от същите, на 09.10.2023г. С. Р. С. е подала до Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна заявление, в което моли за съдействие да си види
детето, тъй като баща му го е взел да го разходи до Варна и не го е върнал.
Представена е и жалба от ответницата от 10.10.2023г. до РП-Варна относно
искане на съдействие за извършване на проверка досежно установяване на
местоживеенето на детето А., както и се моли същото да бъде върнато в
безопасна среда в дома на майката.
С решение № 848/14.03.2024г. по г.д. № 13459/2023г. на ВРС, съдът е
предоставил родителските права по отношение на малолетното дете А. С. С.,
ЕГН ********** на майката С. Р. С. ЕГН **********, определил е
местоживеенето на детето при нея, а на бащата е предоставил режим на личен
контакт. В производството по г.д. № 13459/2023г. на ВРС, в което е разрешен
спора по чл. 127 ал. 2 от СК, като част от предмета на доказване са въведени и
твърденията на С. Ю. С. за осъществено домашно насилие от страна на
майката С. Р. С. спрямо него и детето А..
Събраните по делото доказателства оборват доказателствената сила на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което съдът намира, че не се
доказва извършването на домашно насилие от страна на ответницата спрямо
молителя и детето.
Настоящата инстанция споделя виждането на първоинстанционния съд,
че спорните въпроси между родители досежно упражняване на родителските
права, следва да бъдат уреждани само по реда на чл.127 ал.2 от СК, а не и по
реда на ЗЗДН. Този закон е предвиден като специално и незабавно средство
за съхраняване физическата и психическата неприкосновеност на лицата –
реални жертви на домашно насилие.
Въз основа на съвпадащите изводи на двете инстанции, Решение №
4215/27.12.2023 г. поставено по гр.дело №20233110113199 по описа за 2023 г.
от XXXV-ти с-в на ВРС, следва да бъде потвърдено.
Ответната страна, съгласно изявление от о.с.з. от 09.04.2024г., не
претендира разноски.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4215/27.12.2023 г. поставено по гр.дело
№20233110113199 по описа за 2023 г. от XXXV-ти с-в на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6