РЕШЕНИЕ№294
гр. Видин, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1780 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, против Е.С.П. ***.
С исковата молба са предявени три обективно
кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 59,49 лв. – главница и
2)
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД с цена на иска 269,75 лв. – неустойка; 3) иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена на
иска 15,48 лв. – лихва за забава.
С влязло в сила определение от
20.08.2018г. съдът е прекратил частично производството по делото на основание
чл. 233 от ГПК, поради отказ, в частта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена на иска 15,48 лв. – лихва за забава.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и
ответницата е сключен Договор с индивидуален потребителски номер П1434824 от
дата 15.05.2009 г., с който на ответницата са предоставяни далекосъобщителни
услуги.
В срока на действието на договора ищцовото дружество издало
на абоната-ответник следните фактури :
-
фактура № *********/09.04.2015 г., с падеж на плащане 24.04.2015 г., за
отчетен период от 07.03.2015 г.до 06.04.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 31,64 лв.;
- фактура № *********/12.05.2015
г., с падеж на плащане 27.05.2015 г.. за отчетен период от 07.04.2015г. до
06.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 27,85 лв.;
-
фактура № *********/18.09.2015 г., с падеж на плащане 18.09.2015 г.. за
отчетен период от 07.08.2015 г.до 06.09.2015 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги в размер на
269,75 лв.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията
си по посочения договор, като не е заплатила в срок всички дължими суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило правото на ищеца да прекрати
едностранно сключения договор за далекосъобщителни услуги и да начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата Е.С.П., че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „А1 България” ЕАД в размер на 59,49 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга по договор номер П1434824
от дата 15.05.2009 г. и 269,75 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор номер П1434824 от дата
15.05.2009 г.
Претендират се направените по делото разноски.
От ответницата е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения по делото особен представител, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди се, че ищецът не бил обявил на длъжника предсрочното
прекратяване на договора, както и че от представените писмени доказателства не
се установявало ответницата да е подписвала договор за посочения във фактура № *********/09.04.2015 г. и фактура № *********/12.05.2015
г. телефонен номер **********.
По делото са
представени писмени доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и
съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 84/2018г. по описа на Районен съд -
Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от ищцовото дружество срещу ответницата за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 47-РЗ от 08.01.2018г., която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземанията си.
На 15.05.2009г. между страните е сключен договор с номер П1434824, по
силата на който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответницата
електронни съобщителни услуги при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи. Договорът е сключен за срок от 24 месеца и
тарифен план M-Tel Comfort 500.
На 04.06.2014г. е подписано допълнително приложение към договора, с
което е променен тарифния план, по който са предоставяни услуги, като е
преминато към тарифен план Мтел Трансфер М.
Ищцовото дружество е издало фактура № *********/09.04.2015г. с получател ответницата, с падеж
на плащане 24.04.2015г., за отчетен период от 07.03.2015 г.до 06.04.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 31,64 лв.; фактура №
*********/12.05.2015г., с падеж на плащане 27.05.2015 г. за отчетен период от
07.04.2015г. до 06.05.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 27,85 лв.; фактура № *********/18.09.2015г., с падеж на плащане 18.09.2015
г., в която е начислена неустойка в размер на 269,75 лв.
Към доказателствения материал по делото са
приети и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношенията с абонатите
и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи /л. 77-101/.
На основание чл. 26.4 от ОУ, заплащането на
услугата се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. Съобразно чл. 26.5 от ОУ на абоната се предоставя 15 дневен срок след
издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява
от приетите писмени доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по
чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок от цесионера, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
Съдът приема, че е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. В т.6.3. от договора се
сочи, че за неуредените условия се прилагат Общите условия. Ответницата е
декларирала, че е получила екземпляр от Общите условия. Според т.26.4.
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, издадена за
таксуващия период, за който абоната е уведомен при сключване на договора.
Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението за плащане на дължимите суми. За предоставените в периода 07.03.2015г.
– 06.05.2015г. далекосъобщителни услуги ищцовото дружество е издало фактури на
обща стойност 59,49 лева. Ответната страна не ангажира доказателства, от които
може да се направи извод, че задължението е погасено посредством плащане или
чрез друг способ за погасяване на дълга, с оглед което претенцията като
основателна следва да бъде уважена в тази част.
Съдът намира за неоснователен иска досежно
претендираната неустойка по следните съображения:
В т.6 от приложение №1 е уговорена неустойка
в полза на ищцовото дружество при предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната в размер на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане на посочения
в договора срок. Съобразно разясненията дадени в т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по
ТД №1/2009г. на ВКС, ОСТК: „Нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции“. В настоящия казус, преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, съставляващ сбор от всички
месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока му, е в
разрез с присъщите ѝ по закон функции, тъй като не е съобразен нито с
естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение.
Така уговорената неустойка би довела до несправедлив правен резултат доставчика
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не е прекратен, но без да предоставя ползването на услуга.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за
неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за
справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън присъщите ѝ по
закон функции.
Отделно от горното, визираната клауза се
явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане абонаментна такса до
края на уговорения срок, без доставчика да предоставя съответните услуги.
Неустоечните клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като съставляват част от
предварително изготвени от оператора бланкови договори, в които се попълват при
подписването им единствено данните, индивидуализиращи конкретния потребител и
избрания план или вид предоставяна услуга. Това води до извод, че ответникът, в
качеството на потребител не би могъл да влияе върху съдържанието им,
договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи.
Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните
договори, не се установява от доказателствата, ангажирани от ищцовата страна.
С оглед изложеното, съдът намира, че
претендираната въз основа на нищожна договорна клауза неустойка не се дължи и
претенцията в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените в хода на настоящото производство разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 265,00 лева, от които 25,00 лева за платена държавна
такса, 90,00 лева за платено адвокатско възнаграждение и 150,00 лева за
възнаграждение на особен представител.
Размерът на полагащите се разноски за адвокатско възнаграждение съдът
определи като взе предвид, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
защита по двете искови претенции в общ размер на 180 лв., без конкретизация
каква сума е заплатил за защита по всеки един от исковете. При това положение
съдът приема, че за защита по всеки един от обективно предявените искове ищецът
е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 90,00 лв. Така, ищецът има право на разноски в размер
на 90,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение по уважената искова претенция
с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по ч.гр.д. № 84/2018г. на РС - Видин в общ размер на
205,00 лева, от които 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.С.П. *** дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, сумата от
59,49 /петдесет
и девет лева и четиридесет и девет ст./ лева – незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор номер П1434824 от дата
15.05.2009 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 47-РЗ от 08.01.2018г. по ч.гр.д. № 84/2018г.
на Районен съд – Видин.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 92 ЗЗД от "А1 България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, срещу Е.С.П. *** за признаване за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 269,75 лева –
неустойка за предсрочно
прекратяване на договор номер П1434824 от
15.05.2009 г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение № 47-РЗ от 08.01.2018г. по ч.гр.д.
№ 84/2018г. на Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА Е.С.П. *** ДА
ЗАПЛАТИ на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, сумата от
265,00 /двеста шестдесет и пет/ лева,
представляваща реализирани от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.С.П. *** ДА
ЗАПЛАТИ на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, сумата от
205,00 /двеста и пет/ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 84/2018г. на Районен съд - Видин.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: