МОТИВИ по НОХД №20094410200146 по описа на РС-гр.Левски

 

          Срещу подсъдимата С.Й.А. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 05.09.2008 г., в гр.Левски, противозаконно присвоила чужди движими вещи: един брой мобилен апарат „Нокиа 7373” на стойност 178 лева, един брой златен синджир с тегло 90 гр. на стойност 3510 лева, един брой златна верижка с тегло 20 гр. на стойност 780 лева, един брой златен пръстен с камъчета с тегло 10 гр. на стойност 390 лева, един брой златен пръстен с тегло 10 гр. на стойност 390 лева, един брой златен пръстен с тегло 10 гр. на стойност 390 лева и сумата от 400 лева, всички вещи на обща стойност 6068 лева, собственост на Г.З.М. и Г.И.М.,***, които владеела.

Престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

По искане на подсъдимата С.А., производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.2 от НПК на подсъдимата е назначен служебен защитник и е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Подсъдимата С.А. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата и моли за осъдителна присъда. Предлага наказанието да бъде определено при задължителното приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наказание пробация, само с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и шест месеца.

Частните обвинители, чрез повереника си, в с.з. след приключване на съдебното следствие, поддържат повдигнатото обвинение срещу подсъдимата и молят за осъдителна присъда. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата споделят изцяло изложеното от представителя на РП-Левски, както относно задължителното приложение на чл.55 от НК, така и относно вида и размера на пробационните мерки.

            Защитата на подсъдимата пледира същата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото обвинение, като по отношение на наказанието пробация, което следва да й се наложи, моли съда пробационните мерки, предложени от представителя на РП-Левски да са за минимален срок от шест месеца, предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства.

            Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено изразеното от подсъдимата съгласие доказателствата от досъдебното производство и самопризнанията й да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимата С.Й.А. е родена на 13.05.1967 г., в гр.Приморско, обл.Бургас, живее в гр.Пазарджик, ул.”Дрян” №22, понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора – Сливен, българка, с българско гражданство, със завършено средно образование, омъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********.

            На 04.09.2008 г., подсъдимата пристигнала в гр.Левски, в дома на свидетелите Г. и Г. Маринови. Същата била доведена от живеещият в с.Аспарухово син на свидетелите Маринови – Златко. Последният имал намерение да заминава за чужбина, поради което искал да остави подсъдимата в дома на родителите си. Представил подсъдимата с известния й прякор – „Сузи Кралицата” и ги уверил, че същата многократно е оказвала помощ на съпругата му, докато е изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвора – Сливен. По тези причини подсъдимата била добре приет в дома на пострадалите. А. им обяснила, че има работа в гр.Ловеч, относно оформяне на документи, във връзка със сключен от нея брак в затвора – Ловеч, поради което се налага да преспи. Същата вечер предстояла сватба на роднини на Маринови, на която била поканена и подсъдимата. През деня, свидетелката М. и А. ***, като последната закупила обувки на подсъдимата. Непосредствено, преди да тръгнат за тържеството, пострадалите дали на С.А. да сложи върху себе си златни накити, тяхна собственост, подробно описани в обвинителния акт, за да бъде с тях по време на сватбата. След тържеството, пострадалите и подсъдимата се прибрали в дома на Маринови, където А. била настанена в отделна стая, за да пренощува.

            На следващия ден, сутринта, подсъдимата обяснила на Маринови, че разполага с чужда лична карта и лицето на снимката имало голяма прилика с нея. Предложила им да вземе за тях различни скъпи вещи и мебели на изплащане на името на другото лице. Маринови приели направеното предложение, направили поръчка какво точно да им вземе, като й предоставили и сумата от 400 лева за начална вноска за мебели и плазмен телевизор, сумата от 30 лева за гориво и мобилен апарат марка „Нокиа 7373”, за да поддържат връзка по-между си. Преди да тръгне за гр.Ловеч, подсъдимата оставила собствения си мобилен телефон, за да се зарежда батерията, както и личния си багаж. За гр.Ловеч била откарана от един от синовете на Маринови – Върбан, с личния му автомобил. Тръгвайки, подсъдимата А. все още била със златните накити, дадени й от пострадалите предния ден.

            В гр.Ловеч, подсъдимата се опитала да закупи на изплащане мебели и телевизор, но след проверка на личната карта, представена от нея, й било отказано. Тогава А. ***, което направила като се качила на автобус в тази посока, без да се обади на Върбан. Пристигайки в гр.Габрово продала вещите на свидетелите Маринови в заложна къща, а получената парична сума похарчила.    

            Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда, предвиден в НПК  доказателства: от протокол за доброволно предаване от Г. и Г. Маринови на лични вещи на подсъдимата, останали в дома им, на един брой диск с надпис на него „Гошо сватбата – с.Аспарухово, и на един брой снимка на подсъдимата от сватбата, от протоколите за разпит на свидетелите, от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, от справка за съдимост на подсъдимата. Направените от подсъдимата самопризнания се подкрепят изцяло от така събраните по делото доказателства.

            От изложената фактическа обстановка се установява, че подсъдимата А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимата умишлено, при форма на вина пряк умисъл.

Съдът счита, че С.Й.А. следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК, като наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, дори и без да са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.

За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Съдът е заменил предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода до шест години, тъй като няма специален минимум, с наказанието пробация, като счита, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, на подсъдимата А. следва да бъдат наложени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на А. обстоятелства, а именно добро процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, тежкото й имотно и семейно положение, съдът счита, че няма да е целесъобразно налагането и на друга пробационна мярка, предвидена в закона, наред със задължителните такива. При определяне на срока на двете пробационни мерки, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, произтичаща от преходните осъждания на подсъдимата за престъпления от общ характер, за които й е било налагано и наказание лишаване от свобода, което е търпяла реално, и въпреки това след преходните осъждания по отношение на подсъдимата целите на наказанието не са били реализирани, което от своя страна е мотивирало съда да й определи срок наложените пробационни мерки над минималния, предвиден в закона, а именно за срок от една година и шест месеца. Съдът е определил периодичност при явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти в седмицата.

Тъй като наложеното на подсъдимата А. наказание по настоящото дело и наложеното на подсъдимата наказание с влязла в законна сила присъда, постановена по н.о.х.д. №912/2009 г. по описа на РС-Пазарджик, са за деяния, извършени от нея при условията на реална съвкупност, съдът е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК.

Видно от приетата в съдебно заседание актуална справка за съдимост, подсъдимата С.Й.А. е осъдена с присъда №249/17.06.2009 г., постановена по н.о.х.д. №912/2009 г. по описа на РС-Пазарджик, влязла в законна сила на 03.07.2009 г., за деяние извършено в периода от началото на месец декември 2008 г. до 20.02.2009 г., като на основание чл.210, ал.1, т.1, пр.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим на изтърпяване. По настоящото дело, наложеното на подсъдимата наказание е за деяние, извършено от нея на 13.05.1967 г., т.е. двете престъпления са извършени от А. преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. При това положение съдът е определил на С.Й.А. едно общо, най – тежко наказание, измежду така наложените й по горецитираните присъди, а именно наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът е приспаднал от така определеното на А. общо, най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, фактически изтърпяното от нея наказание лишаване от свобода.

 

                       ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

В наказателния процес срещу подсъдимата на основание чл.84 от ЗЗД е  приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от пострадалите Г.З.М. и Г.И.М. *** за сумата от 6068 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, в резултат на деянието, а именно стойността на отнетите им движими вещи, описани в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 05.09.2008 г., до окончателното й изплащане.

В качеството на граждански ищци по делото са конституирани Г. и Г. Маринови.

Гражданските ищци, чрез повереника си, в с.з. след приключване на съдебното следствие, молят съда да уважи в пълен размер предявеният граждански иск, като основателен и доказан.

            Съдът приема за безспорно установено, че на пострадалите, в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление са им причинени имуществени вреди в  размер на 6068 лева, представляваща стойността на отнетите им движими вещи, предмет на престъплението. Стойността им, по пазарни цени, към момента на извършване на деянието от подсъдимата, съгласно заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза е в общ размер на 6068 лева. При това положение съдът счита, че предявеният граждански иск, следва да бъдат уважен в пълен размер, като основателен и доказан.

            Съдът, като е признал подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, и като й е наложил съответно наказание, е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД С.Й.А. да заплати на гражданските ищци сумата от 6068 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, в резултат на деянието, а именно стойността на отнетите им движими вещи, описани в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 05.09.2008 г., до окончателното й изплащане.

Върху уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимата да заплати държавна такса в размер на по 242,72 лева.

            При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата С.А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 80 лева, както и направените деловодни разноски от гражданските ищци и частни обвинители – Г.М. и Г.М. в размер на 200 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: