РЕШЕНИЕ
№ 3262
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110112715 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Н. А. Д., Т. А. Д. и М. Т. Д. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 72175/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. А. Д., Т. А. Д. и М. Т. Д.
за сумите от:
По отношение на всекиго от ответниците Н. А. Д. и Т. А. Д.: главница в размер на
904,92 BGN /деветстотин и четири лева и 92 стотинки/, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва, считано от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. в размер на 158,34
BGN /сто петдесет и осем лева и 34 стотинки/, главница в размер на 4,89 BGN
/четири лева и 89 стотинки/, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва, считано от 16.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. в размер на 1,06 BGN /един лев и 06
стотинки/, държавна такса в размер на 21,38 BGN /двадесет и един лева и 38
стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50 BGN /дванадесет
лева и 50 стотинки/;
По отношение на ответницата М. Т. Д.: главница в размер на 1809,86 BGN
/хиляда осемстотин и девет лева и 86 стотинки/, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва, считано от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
1
периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. в размер на 316,70 BGN /триста и
шестнадесет лева и 70 стотинки/, главница в размер на 9,79 BGN /девет лева и 79
стотинки/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до
30.11.2021 г. в размер на 2,10 BGN /два лева и 10 стотинки/, държавна такса в
размер на 42,78 BGN /четиридесет и два лева и 78 стотинки/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Ндежда 3, бл. 306, вх. В, ет. 8, ап. 77, аб. №
154205. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания
така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата М. Т. Д. твърди, че е извършила частично
погасяване на задълженията, като възразява срещу дължимостта на част от
претендираните от ищеца суми. Счита, че дължи единствено за месеците 02, 03, 04
2020 г. или общо сумата от 504,79 лева, от която сума заплатила по банков път ½ част,
като сочи, че заплатила и сумата от 103 лева лихви и разноски по делото.
Ответникът Н. А. Д. прави признание на иска, но оспорва дължимостта на сумите,
отнасящи се за частта от процесния период, погасена по давност.
Ответникът Т. А. Д. е депозирал отговор на исковата молба, след като е изтекъл
предвиденият в закона едномесечен срок за отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск, като сочи, че в процесния период не е пребивавал в имота и е имал
само едно посещение в него.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД представя
документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение в процесния период. Не
ангажира становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
2
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 11.11.2022 г., приет
за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между ищеца и подалите отговор на исковата молба ответници са отделени
обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане, както и обстоятелството, че в процесния
период между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение за
процесния имот.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни по делото е обстоятелството дължими ли са претендираните суми и в
какъв размер, респективно – погасени ли са същите поради изтекъл давностен срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
По делото е представена втората страница от нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение на Ангел Николов Д. срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ от 1985 г. на нотариус при СРС. От изготвените справки
3
за родствени връзки на ответниците Н. А. Д. и Т. А. Д. се установява, че същите са
синове на лицето А Д., за когото след служебно извършена справка се установи, че е
починало на 30.01.2020 г.
От приетия по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване
върху идеална част от недвижим имот № № дело № . по описа на нотариус М с район
на действие СРС, се установява, че на 17.08.2020 г. ответниците Т. А. Д. и Н. А. Д.,
всеки от тях притежаващ по 1/4 ид. част от процесния имот, учредяват в полза на
ответницата М. Т. Д., притежаваща собствеността върху останалата ½ ид. част от
процесния имот, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху общо
притежаваната от учредителите ½ част от имота.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответниците, като собственици на
процесния имот, имат качеството потребители на топлинна енергия в процесния
период.
Отделено като безспорно по делото е обстоятелството, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите
съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното
допускане. Ето защо съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът следва да отчете и
направеното от ответниците Н. А. Д. и М. Т. Д. възражение за погасяване на вземането
по давност, както и частично извършеното погасяване в хода на процеса на сумата от
355,40 лева от ответницата М. Т. Д..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение се
установява, че са налице данни за платена главница за топлинна енергия и цена за
извършена услуга дялово разпределение в процесния период в общ размер от 205,44
лева, като е посочено, че платената сума е взета предвид от ищеца при формиране на
оставащия дълг. Посочено е, че дължимата главница за незаплатена топлинна енергия
в процесния период е в размер на 3619,70 лева, а за дялово разпределение – в размер на
19,57 лева. Видно от последващо направените от вещото лице изчисления, същото е
допуснало грешка, като е посочило, че главницата за топлинна енергия е в размер на
3639,27 лева, вместо коректния размер от 3619,70 лева. Сумата от 3639,27 лева
представлява сборът от главницата за топлинна енергия и дялово разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от
363,47 лева за отчетен период м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. и сума за връщане в размер
на 19,25 лева за отчетен период от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 632,25 лева върху
непогасената топлинна енергия и 4,22 лева върху непогасената сума за дялово
разпределение.
По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в срок преди повече от три години преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вещото лице е
направило изчисления за задълженията с настъпила изискуемост след 16.12.2019 г. При
формулирането на въпроса към вещото лице е допусната техническа грешка, като
вместо 16.12.2018 г. неправилно е изписано 16.12.2019 г., което представлява срок от
две години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето
4
защо изчисленията на вещото лице по поставения допълнителен въпрос не следва да
бъдат взети предвид от съда.
С приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че със заплатената от ответницата М. Т. Д. сума след подаване на исковата молба са
погасени направени по делото разноски от ищцовото дружество.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно изготвени,
като същите са приети без възражения от страните.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.12.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.12.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от ищцовото
дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендирана сума за главница, чиято изискуемост е
настъпила до 16.12.2018 г., е в размер на 676,06 лева и обхваща потреблението в
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. Изискуемостта на вземането, касаещо
следващо фактуриране от ищеца, настъпва след 16.12.2018 г., пораи което не е
погасено поради изтекъл давностен срок. Налага се извод, че непогасеното задължение
за главница за доставена топлинна енергия е в размер на 2943,64 лева и за периода от
16.12.2018 г. до 30.04.2020 г. Припадащата се на ответника Н. Д. част е ¼ част от
посочената сума, а именно – 735,91 лева, а на ответницата М. Д. – ½ част от нея, а
именно – 1471,82 лева. Ответникът Т. Д. не е направил в срок възражение за давност,
поради което искът спрямо него следва да бъде уважен за ¼ част от общия дълг от
3619,70 лева, а именно – 904,92 лева и за целия процесен период.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
5
Вземанията не са погасени по давност, тъй като не са налице претендирани такива,
чиято изискуемост да е настъпила преди 16.12.2018 г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявените искове за
главница по отношение на ответниците Н. Д. и М. Д., поради което те не дължат
обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода,
погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
6
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество разноски, пропорционално на уважената част от исковете спрямо
всекиго от тях и съобразно размера на направените разноски съобразно частта от дълга
на всекиго от ответниците. Отговорността за разноски на ответника Н. Д. е в размер на
сумата от 133,04 лева, на ответника Т. Д. в размер на сумата от 152 лева, а ответницата
М. Д. в размер на сумата от 193,56 лева /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение първоначално определено в минимален размер, възнаграждение за
вещо лице/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Съобразно уважената част от исковете отговорността за
разноски на ответника Н. Д. е в размер на сумата от 23,48 лева, на ответника Т. Д. в
размер на сумата от 28,84 лева, а на ответницата М. Д. в размер на сумата от 46,96 лева
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да им бъдат присъждани.
По заплатената в хода на производството сума:
С отговора на исковата молба, подаден от М. Д., е представено доказателство за
заплатена от нея сума след образуване на делото в размер на 355,40 лева /л. 55/, което
следва да бъде взето предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК. От заключението по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че с постъпилата сума
ищцовото дружество е погасило разноски в производството. Така направеното
погасяване е правилно съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но единствено до
размера на дължимите от ответницата М. Д. разноски. Отговорността на тримата
ответници е разделна, поради което всеки от тях носи отговорност и за дължимите в
производството разноски. Общо дължимите от ответницата М. Д. разноски в исковото
и заповедното производство са в размер на сумата от 240,52 лева. Заплатената от нея
сума от 355,40 лева погасява изцяло дълга й за разноски, като, доколкото се установи,
че същата не дължи лихва за забава, с останалата част от сумата в размер на 114,88
лева следва да се приеме, че същата е погасила част от дължимата нея главница за
топлинна енергия. Ето защо сумата за главница от 1471,82 лева следва да бъде
намалена със заплатената в хода на производството сума от 114,88 лева, като
ответницата бъде осъдена да заплати главница в размер на 1356,94 лева.
Същевременно не следва да бъде осъждана за заплащането на разноски на ищцовото
дружество.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. А. Д., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 735,91 лева, представляваща ¼ част от цена на
доставена топлинна енергия в периода от 16.12.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. №
и адрес: гр. София,, както и сумата от 4,89 лева, представляваща ¼ част от
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
7
16.12.2021 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
904,92 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 15.12.2018 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 158,34 лева, представляваща
¼ част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. и за сумата
1,06 лева, представляваща ¼ част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 30.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.12.2021 г. по ч. гр. дело № 72175/2021 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. А. Д., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 904,92 лева, представляваща ¼ част от цена на
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № и
адрес: гр. София, , както и сумата от 4,89 лева, представляваща ¼ част от
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
16.12.2021 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 158,34 лева, представляваща
¼ част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. и за сумата
1,06 лева, представляваща ¼ част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 30.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.12.2021 г. по ч. гр. дело № 72175/2021 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. Т. Д., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1356,94 лева, представляваща ½ част от цена на
доставена топлинна енергия в периода от 16.12.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. №
и адрес: гр. София, ж.к. , както и сумата от 9,79 лева, представляваща ½ част от
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
16.12.2021 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
1809,86 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 15.12.2018 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 316,70 лева, представляваща
½ част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г. и за сумата
2,10 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 30.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.12.2021 г. по ч. гр. дело № 72175/2021 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. А. Д., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 133,04 лева разноски в исковото производство и
сумата от 23,48 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. А. Д., ЕГН: ********** да заплати на
8
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 152 лева разноски в исковото производство и
сумата от 28,84 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9