РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 954
гр. Пловдив, 13.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 574 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ИА“Медицински
надзор“, против Решение № 260636/02.12.2020г. на Районен съд - Пловдив, ХVI наказателен състав,
постановено по АНД № 3342/2020г., с което е отменено Наказателно постановление
№ НП-13-503/18.02.2020 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция "Медицински надзор"-гр. София, с което на д-р К.Й.К., ЕГН **********
е наложено наказание "Глоба" в размер на 3 000/три хиляди/лева за
нарушение на чл. 71, т. 2 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ на основание
чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ.
Жалбоподателят моли да се отмени
решението като незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е приложен материалния
закон.
Ответникът К.Й.К., оспорва жалбата и
моли да се потвърди решението на ПРС. Излага подробни съображения в писмен отговор.
Представителят на Окръжна
Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните доказателства и
наведените касационни основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № НП-13-503/18.02.2020 г. издадено от Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция "Медициски надзор"-гр. София, с което на д-р К.К.
е наложено наказание "Глоба" в размер на 3 000/три хиляди/лева за
нарушение на чл. 71, т. 2 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ на основание
чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ.
От фактическа страна е установено, че на 01.07.2019 г.
в МБАЛ-Карлово била приета пациентка на 35 години, която била бременна в
последен месец. Приемната диагноза била ''Прееклампсия''. Вследствие на
започнало раждане се получили усложнения и на 05.07.2019 г. бил роден мъртав
плод. Постъпила жалба до ИА ''Медицински надзор'' от пациентката Дрянкова и във
връзка с това била извършена проверка от контролния орган, която установила,
пропуски в работата на лечебното заведение. Било установено, че за пациентката,
въпреки, че е с наднормено тегло от 117кг., не била направена прогноза за раждането,
както и не били отразени в пълен обем данни за плода. Раждането се водило не от
акушер-гинеколог,а от специализант, липсвала медицинска документация за визитациите
по време на престоя на пациентката, не била назначена и консултация с ендокринолог.
Въз основа на това е прието,че е извършено нарушение по чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ,
тъй като д-р К., като административен ръководител, началник отделение
«Акушерство и гинекология» в МБАЛ-Карлово не е организирал медицинската дейност
в ръководената от него структура така,че да не се допускат пропуски при
оказване на медицинска помощ,както и пропуски при обективизиране и проследяване
състоянието на плода,като не е контролирал своевременно изготвяне на план
акушерско поведение при бременна в риск,като е оставил специализант да води
раждане.
Нарушението било извършено на 05.07.2019 г. в гр.
Карлово. За така извършеното нарушение е съставен АУАН, а впоследствие и обжалваното
наказателно постановление.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд, след като е разгледал събраните по делото гласни
и писмени доказателства, е приел, че по фактите спор няма, а спорен се явява
въпросът дали действията на жалбоподателя представляват нарушение по чл. 71, т.
2 от ЗЛЗ. Мотивирано е,че нормата на чл. 71, т. 2 ЗЛЗ е обща и отговорността е
предвидена по отношение на дейността, а не спрямо конкретен лекар при
осъществяване на професионалните му задължения за конкретен пациент. Изложено
е,че началникът на отделение в съответно лечебно заведение е субект на
административнонаказателна отговорност по чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ и безспорно
неговите права и задължения по чл. 71 ЗЛЗ са част от регламентацията на
управлението и контрола на лечебните заведения за болнична медицинска помощ.
Лицата, на които се възлагат и неизпълнението на което и да било от
задълженията или неспазването на закона при осъществяването им не са изключени
от приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ, но е налице
и изискване за посочване на нарушените законови разпоредби, тъй като тяхното
непосочване или неправилна правна квалификация на фактическата обстановка би
съставлявало съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на НП. В
конкретния случай е прието,че липсва препратка към конкретно задължение от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ-Карлово или в
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Отделението по
Акушерство и гинекология към лечебното заведение, обвързани с посочените в чл.
71, т. 2 ЗЛЗ общи за всички медицински отрасли задължения на административния
ръководител в подчинената му структура. Правилникът за устройството, дейността
и вътрешния ред на лечебното заведение е този, който вменява съответни задължения
на Началник отделение, и който конкретен текст е следвало да бъде посочен като
нарушен от страна на наказаното лице.
Решението е правилно. От гледна точка на
материалния закон, нормата на чл. 71, т.2 от ЗЛЗ, която се сочи за нарушена, е
обща: "Началникът на клиника, отделение и лаборатория: т.2. планира,
организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в
структурата, която ръководи". Вменените в същата норма задължения са за
планиране, за организиране и за контролиране на медицинската дейност. От тук,
задължение за съответния ръководител е осигуряването на предварителен план за
провеждане на медицинската дейност в съответната структура при конкретни
хипотези, свързани със здравословното състояние на пациентите, създаването на
необходимата организация за неговото изпълнение и извършването на контрол на
всички нива при осъществяването на дейността.
С оспореното НП е посочено изрично,че наказанието се
налага на д-р Каченов в качеството му на началник на отделение по акушерство и
гинекология, посочени са и конкретните нарушения – бездействия, с които се
приема,че е обективирано нарушението, но не и от какво произтичат тези именно
конкретни задължения, от какъв нормативен акт, медицински стандарт или вътрешни
правила на лечебното заведение.
Според разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН,
задължителен реквизит на АУАН и на НП е посочването на конкретните законови
разпоредби, които са нарушени. Запознаването на нарушителя с тях е основен
елемент от правото му на защита.
В конкретния случай, предвид на изложеното, не може да
се приеме, че в АУАН и НП е спазено изискването нарушителят да е запознат с
конкретните законови или подзаконови правила, които е нарушил. Посочено е само
общото нарушаване на принцип за планиране, организиране и контрол от страна на
лицата, изпълняващи ръководни административни функции в лечебните заведения.
Няма позоваване в АУАН и в НП поне на конкретен
медицински стандарт, а още по малко на конкретно правило от медицински стандарт
или вътрешни правила.
Изложеното налага извод за съществено нарушено право
на защита на нарушителя, доколкото не му е предоставена възможност да разбере
за нарушения на кои точно конкретни изисквания от нормативен или експертен
медицински характер му е наложено административно наказание. Допуснатото
нарушение е от категорията на абсолютните основания за отмяна на наказателното
постановление, тъй като е в нарушение на изискването за обосноваване на
наказателното постановление, което от своя страна е една от гаранциите за
защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административно-наказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага
лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт.
Ето защо обжалваното решение ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260636/02.12.2020г. на Районен
съд - Пловдив, ХVI наказателен състав, постановено по АНД № 3342/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: