№ 10733
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110165381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „(фирма) против Д. Т. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1076,26 лева, ведно със
законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК на 02.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща непогасено задължение по запис на заповед от 10.12.2020 г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 33392/21.11.2022 г. по ч. гр. д. № 59582/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
F9004214/10.12.2020 г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен
заем, а Д. Т. се задължил да погаси задълженията, произтичащи от съглашението на
седмични вноски в срок до 10.06.2021 г. Представителят на страната поддържа, че за
обезпечаване на вземанията по заема кредитополучателят е издал в полза на заемодателя
процесния запис на заповед от 10.12.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на редовен от външна страна запис
на заповед, подлежащ на изпълнение, наличието на валидно правоотношение между
страните по спора, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит, изпълнението
на което е обезпечено с процесния запис на заповед и предоставяне на заемната сума на
заемателя.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
обстоятелствата разпределени в доказателствена тежест на ищеца, респ. да установи, че е
погасил вземането.
1
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит №
F9004214/10.12.2020 г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен
заем в размер на 600 лева, а Д. Т. се задължил да върне отпуснатата сума ведно с
възнаградителна лихва или сумата общо в размер на 663,13 лева на седмични вноски в срок
до 10.06.2021 г. В договора е посочено, че годишният лихвен процент по заема възлиза на
37,89, а годишният процент на разходите по сделката на 39,43. Съгласно чл. 11 от
съглашението кредитополучателят се задължава в седмодневен срок от сключване на
договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения - банкова гаранция,
издадена от търговска банка със седалище в Република България или застрахователна
полица за сключен в полза на дружеството договор за застраховка с одобрен застраховател
срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на кредитополучателя,
като при неизпълнение на соченото задължение съгласно чл. 11.3. кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 413,14 лева, дължима на части, заедно с всяка погасителните
вноски по кредита. Като писмено доказателство по делото е приет погасителен план за
дължимите суми, произтичащи от процесния договор, съдържащ вноски в погашение на
главницата, възнаградителната лихва и неустойка по чл. 11.3, като задълженията възлизат
общо сумата в размер на 1076,27 лева.
Съгласно чл. 11.8 от договора вземането по договора може да бъде обезпечено със
запис на заповед, издаден от кредитополучателя в полза на „(фирма), за сума, включваща
заемната сума, лихви и евентуално дължимите неустойки, такси и разноски при
изпълнението, респ. неизпълнението на договора за потребителски кредит, увеличена с 10
%. Като писмено доказателство по делото е представен издаден от ответника в полза на
ищеца запис на заповед от 10.12.2020 г. за сумата в размер на 1076,27 лева.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по чл. 11.3 от договора за потребителски кредит за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение ( банкова
гаранция или представяне на застрахователна полица за сключен договор за застраховка
срещу риск от неизпълнение на финансови задължения) е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г.,
ОСТК, ВКС. От изложението следва, че с уговаряне на процесната неустоечна клауза
2
кредиторът получава допълнително възнаграждение по договора извън уговорената
възнаградителна лихва.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия без да са необходими
специални знания, с каквито съдът не разполага, като разход не е включено допълнителното
задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или
стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г.
по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно нормата на чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. Предвид
изложеното и доколкото безспорно процесният запис на заповед е издаден в обезпечение на
вземанията по процесния договор за кредит, ответникът дължи единствено сумата в размер
на 600 лева, явяваща се непогасена главница по заема, като за разликата до пълния предявен
размер от 1076,26 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявения иск. Направените в заповедното производство
разноски възлизат на сумата в размер на 277,33 лева, представляваща сторени съдебни
разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от заявлението, като с оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата в размер на 154,60 лева. Направените в настоящото производство
разноски възлизат на сумата в размер общо на 425 лева, от които сумата в размер на 25 лева
довнесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 400 лева заплатено
по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. По
съразмерност в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 236,93
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „(фирма), ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. (адрес), срещу Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес)
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600 лева, ведно със законна лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК на 02.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща
непогасено задължение по запис на заповед от 10.12.2020 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
33392/21.11.2022 г. по ч. гр. д. № 59582/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважената част от 600 лева до пълния
предявен размер от 1076,26 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) да заплати на (фирма), ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 154,60 лева, представляваща сторени в заповедното производство
3
съдебни разноски и сумата в размер на 236,93 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 59582/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4