РЕШЕНИЕ
№ 1618
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от Х.Б. Н. Административно наказателно дело №
20211110206801 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Б. П. Т. против наказателно
постановление (НП) № 21-4332-005616/26.03.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 179,
ал. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото НП. Жалбоподателят твърди, че е налице неяснота при описание
на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съответно дали е санкциониран
за неосветена табела или табели. Излага аргументи, че неосветяването на
предната табела на МПС не представлява техническа неизправност, а в АУАН
и НП не е изрично посочено, че неосветена е била задната табела с
регистрационния номер. В условията на евентуалност счита, че са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено в
частта, с която на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП му е наложено
1
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
НП в частта, с която на Б. П. Т. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като необжалвано е влязло в сила.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения,
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 02.03.2021 г., около 04.33 ч., жалбоподателят Б. П. Т. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ........., в гр. София, по бул. „Витоша”
с посока на движение от бул. „Пенчо Славейков“ към ул. „Бяла черква”.
Преди кръстовището с ул. „Янко Забунов” водачът бил спрян за проверка от
свидетелите Н. СТ. СТ. и ЦВ. Г. Г. - полицейски служители при ОПП-СДВР,
в хода на която Т. не представил пред проверяващите контролен талон към
СУМПС. В хода на проверката било установено, че не била осветена задната
табела с регистрационния номер на автомобила. Тъй като водачът оспорвал
извършеното нарушение и отказал налагането на глоба с фиш, свидетелят С. –
на длъжност мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, съставил срещу Т. в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
326849/02.03.2021 г., който го подписал, като посочил, че има възражения. В
законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени
възражения от жалбоподателя с доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при описание на нарушението и
индивидуализацията на свидетеля по АУАН.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал НП № 21-4332-005616/26.03.2021 г., с което на
2
основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП било
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. НП било връчено на 13.04.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н. СТ. СТ. и ЦВ. Г. Г., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – възражение с
вх. № УРИ433200-24141/05.03.2021 г., справка картон на водача Т., заповед
№ 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност, заповед №
513з-1990/15.03.2016 г. на директора на СДВР.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетелите С. и Г., на
които съдът даде вяра като последователни и логични. Свидетелите имат
добре съхранен спомен за обстоятелствата, релевантни към предмета на
доказване по делото, като и двамата са категорични, че задната
регистрационна табела на автомобила, управляван от жалбоподателя, не е
била осветена и не са проверявали осветеност на предната такава, тъй като
няма такова изискване. Свидетелят С. посочва, че водачът е отказал
налагането на глоба с фиш, като съдът се доверява на показанията му,
предвид отбелязването в АУАН, че Т. има възражения и постъпилите
впоследствие такива. Свидетелят Г. също посочва, че жалбоподателят не е
бил съгласен с констатацията им, че е извършил нарушение.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
3
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване
на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение при описание на
нарушението, като не е налице твърдяната неяснота относно броя на
неосветените регистрационни табели на автомобила. При изписване на
констатираната от контролните органи техническата неизправност в АУАН и
НП е допусната очевидна фактическа грешка, като е изписано „не осветена
регистрационни табела“. От една страна използвано е множествено число
само при една от думите и общият смисъл явно е относно една
регистрационна табела, а от друга страна – законодателят е въвел изискване
за осветяване единствено на задната табела, такова е и стандартното
фабрично оборудване на моторните превозни средства. С оглед на това не
ограничава правото на защита на жалбоподателя неуточняването, че се касае
за „задна“ регистрационна табела, след като единствено тя е предмет на
проверка за съответствие на МПС с изискванията за техническа изправност,
уредени в ЗДвП и ППЗДвП. За да е съществено едно подобно нарушение, то
действително трябва да е препятствало лицето да разбере при какви
обстоятелства се твърди да е извършено нарушението, което в случая не е
налице.
Не е налице и твърдяното във възражението срещу АУАН нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен в
4
присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяването
на нарушението, за който няма законово ограничение да е полицейски
служител. Действително, в АУАН са посочени единствено трите имена и
адрес на свидетеля в нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН,
но допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, като съдът
не е препятстван да установи лицето, да призове същото и да бъде проведен
неговият разпит. В хода на съдебното следствие свидетелят Г. потвърждава
участието си в процедурата по съставяне на АУАН и полагането на подпис
върху него. Обстоятелството, че проектът на акт е подготвен в полицейския
автомобил, както твърди жалбоподателят, не означава, че същият не е
съставен в негово присъствие, тъй като АУАН се счита за съставен едва с
полагането на подписи върху него от всички посочени в него лица,
включително и нарушителят.
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин,
че Б.Т. е управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП място и време с
неосветена задна регистрационна табела, с което е нарушил разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Същевременно в чл.
10 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) са уредени изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се
считат за технически неизправни, сред които е и недостатъчно осветена
задна табела с регистрационния номер (чл.10, ал.1, т.12, т.е) от ППЗдвП).
Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия
са дефинирани в §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Според т. 71 „незначителни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия. Неосветяването
на регистрационната табела преимуществено затруднява контрола за спазване
правилата за движение по пътищата, особено през тъмната част на
денонощието, когато препятства индивидуализирането на автомобила от
разстояние или посредством АТСС от контролните органи, но не
представлява пряка опасност за безопасността на участниците в движението
5
по пътищата. С оглед на това според настоящия съдебен състав техническата
неизправност правилно е била квалифицирана от АНО като незначителна
такава.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като жалбоподателят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Като водач на МПС, преди да предприеме
управление, той е бил длъжен да се увери, че автомобилът отговаря на всички
законови изисквания, включително и че е технически изправен, което
очевидно в случая не е сторено (видно от показанията на свидетеля Г., който
посочва, че Т. е твърдял, че не е видял, че не е осветена табелата).
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и е наложил наказание глоба
в размер на 50 лева. Законодателят е предвидил абсолютно определен размер
на административното наказание и съдът няма възможност да измени същото.
Предвид оспорване на нарушението от жалбоподателя, контролните органи
правилно са пристъпили към съставяне на АУАН, а не е наложена глоба с
фиш.
Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи
обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е
управлявал МПС в тъмната част на денонощието, в оживена част на гр.
София, което повишава обществената опасност на деянието. Освен това
видно от приложения картон на водача, Т. е бил неколкократно санкциониран
за нарушения на движенията по пътищата в период, близък до процесната
дата, което сочи на трайно незачитане на правилата, установени в ЗДвП.
С оглед гореизложеното наказателното постановление в обжалваната
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
005616/26.03.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП на
Б. П. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В останалата част НП е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7