Р Е Ш Е Н И Е
Номер 323/24.2.2020г. град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар
Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №
5428
по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е
образувано по жалба на С.К.Т. ЕООД, , със седалище и адрес на управление ***, ЗПЗ,
офис сграда Гранит, представлявано от управителя М.Я.М.Б., депозирана чрез адв.Н.Н.С. ***, против Наказателно
постановление № 03-011357/02.05.2019 г., издадено от директора на Дирекция
Инспекция по труда - гр.Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200
лева, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.128 т.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита наказателното
постаноление за незаконосъобразно и необосновано. Като основания за това се сочат
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се
фактическата обстановка, твърди се, че след приключване на проверката и преди
издаване на АУАН дружеството е изплатило изцяло на лицето С.М.С. дължимото
трудово възнаграждение за месец март 2019 г. Моли съда да отмени наказателното
постановление, а в условията на евентуалност да намали размерът на
административно наказание имуществена санкция до предвидения в чл.415в от
Кодекса на труда минимум от 100 лева, като се изтъква, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни
последици за работника или служителя.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, се представлява от адв.Н.С., редовно
упълномощен. По същество адв.С. поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление на посочените в нея основания,
които допълва и с допуснато съществено процесуално нарушение - липса на компетентност
на актосъставителя.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от началник отдел АИПО Д.О., редовно
упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното постановление и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 29.03.2019 г. служителите на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна Д.Д. и М.М. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на С.К.Т. ЕООД в офиса на дружеството в гр.Варна,
Западна промишлена зона, офис сграда „Гранит". Повод за проверката бил
получен сигнал от работници на това дружество за неизплатени трудови
възнаграждения. По време на проверката в офиса на дружеството присъствал един
от неговите управители М.Я.М.Б., на когото инспекторите от Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна обяснили, че следва да се изплатят трудовите възнаграждения
на работниците и служителите. На дружеството била връчена призовка на
04.04.2019 г. представляващ дружеството или упълномощен представител да се яви
в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна при началник отдел БТКД Д.Д. и да представи документация по спазване на трудовото
законодателство – документи за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, оценка на риска, провеждане на инструктажи, досиетата на работещите и
освободените лица, правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за
работната заплата, присъствени форми и платежни документи доказващи заплащането
на труда.
На 05.04.2019 г. част от изисканата
документация била представена в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна от
упълномощеното лице П.Д. – офис мениджър в дружеството. Тогава била представена
ведомост на дружеството за месец март 2019 година, в която на С.М.С. - асистент
офис, е изчислено трудово възнаграждение за получаване в размер на 1505,40 лева.
Част от документацията била представена по електронна поща на 11.04.19 г.,
18.04.19 г. и 19.04.19 г. От представената документация било установено, че не
е изплатено уговореното и начислено в платежната ведомост за месец март 2019 г.
трудово възнаграждение на С.М.С. на длъжност „асистент офис“, съгласно
уговорената периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение с трудов
договор № 00003/30.10.2018 г.
На 19.04.2019 г. дружеството
представило в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна доказателства /платежо
нареждане/ за изплатено на 19.04.2019 г.
трудово възнаграждение за месец март 2019 г. на С.М.С. в размер на
1 505,40 лева.
За извършената проверка бил съставен
Протокол за извършена проверка № ПР1910362/19.04.2019 г.
На 19.04.2019 г. св. Д.Н.Д. съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-011357. В съдържанието на
акта било посочено неизпълнението от страна на С.К.Т. ЕООД като работодател на
задължението за изплащане на уговореното и начисленото в платежната ведомост за
месец март 2019 година трудово възнаграждение за отработеното време от С.М.С. за
месец март 2019 г. За дата на извършване на нарушението била определена датата
11.04.2019 г., на която е следвало да се изплати дължимото възнаграждение
съгласно определената периодичност за плащане
на трудовото възнаграждение с трудов договор № 00003/30.10.2018 г.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на
упълномощено от представляващия дружеството лице – П.М.Д., която го подписала
без възражение.
На 02.05.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 03-011357, в което административно-наказващият
орган възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя, квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 във
вр.чл.128 т.1 от Кодекса на труда и наложил на С.К.Т. ЕООД административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
Разпитана в качеството на свидетел в
съдебно заседание актосъставителката Д.Н.Д. потвърди
отразените в АУАН обстоятелства. В края на месец март 2019 г. с колежката си М.М. извършили проверка на С.К.Т. ЕООД във връзка с постъпили
сигнали за неизплатени възнаграждения. Съгласно представената им документация
част от работниците били пуснали и заявления за прекратяване на трудовите
договори поради неизплащане на трудовите възнаграждения. Извършили проверка в
офиса на дружеството в сграда Гранит, където било седалището на дружеството, и
там се срещнали с един от управителите М.Я.М.Б.,
който бил чужд гражданин. С помощта на една от служителките му обяснили, че
следва незабавно да изплати неизплатените трудовите възнаграждения и му
оставили призовка за представяне на документация в инспекцията по труда. При
представянето на документацията в инспекцията по труда установили, че част от възнагражденията
за февруари и март не били изплатени, като получили уверение от упълномощеното
лице, което се явило, че ще бъдат изплатени в най-кратък срок. В деня на
приключване на административното производство били представени документи за
изплащане на трудово възнаграждение на голяма част на служителите, включително
и на С.С. за месец март 2019 г. За допуснатото нарушение, а именно, че не е
изплатено в срок уговореното трудово възнаграждение за месец март съставила акт
на работодателя. Съдът кредитира свидетелските показания на св.Д. като обективни,
непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка
и събрани в хода на съдебното призводство, приобщени към доказателствата по
делото, които са непротиворечиви и взаимно допълващите се и не се оспорват от
страните.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на св.Д.Н.Д., и писмени доказателствени средства, а именно: заверено за вярност
копие от пълномощно № 5225/17.04.2016 г. от М.Я.М.Б. за П.М.Д.; заверено копие
от Трудов договор № 00003/30.10.2018 г. между С.К.Т. ЕООД и С.М.С.; Протокол за
извършена проверка № ПР1910362/19.04.2019 г.; заверено за вярност копие от
ведомост за месец март 2019 година на С.К.Т. ЕООД; заверено копие от преводно
нареждане от 19.04.2019 г.; Акт за установяване на административно нарушение №
03-011357/19.04.2019 г., съставен от Д.Н.Д. – началник отдел БТКД в ДИТ-Варна;
Наказателно постановление № 03-011357/02.05.2019 г., издадено от И.А.И. –
директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна; заверено копие от известие за
доставяне на наказателното постановление на 17.05.2019 г. на П.Д.; Заповед №
0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда; справка от Търговски регистър при Агенцията по вписванията
за С.К.Т. ЕООД; длъжностна
характеристика на длъжността „началник на отдел Безопасност на труда и
контролна дейност“ в Дирекция Инспекция по труда-Варна, кредитирани от съда на
посочените по-горе основания.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Наказателното постановление е връчено на
17.05.2019 г. на адреса на седалището и управление ***, Западна промишлена
зона, офис сграда Гранит, на П.Д., видно от известието за доставяне, в което е
отбелязано, че са връчени 14 броя наказателни постановления, между които и
11357. От представеното от дружеството заверено копие от пълномощно рег.№ 5225
от 17.04.2019 г. на нотариус Д.В. с район Районен съд Варна е видно, че М.Я.М.Б.
в качеството на управител на С.К.Т. ЕООД е упълномощил П.М.Д. да представлява
дружеството пред ТД на НАП, Инспекция по труда и всички други държавни и
общински органи и служби, да получава и подписва всички документи от името на
фирмата, да извършва всички необходими правни и фактически действия,
включително да подписва актове и наказателни постановления. Следователно
наказателното постановление е връчено на упълномощено за това лице.
Седемдневният срок за обжалване на наказателното постановление изтичана
24.05.2019 г., но тъй като този ден е обявен за официален празник и почивен ден
в Република България, срокът изтича на следващия работен ден – 25.05.2019 г.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена на 25.05.2019 г., видно от
известието за доставяне. Жалбата е подадена в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на наказателното постановление, от надлежна страна и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.416 ал.1 от Кодекса
на труда нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Съгласно чл.399 от Кодекса на
труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция
по труда към министъра на труда и социалната политика. АУАН е съставен от Д.Н.Д., работеща в
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна на длъжност началник отдел „Безопасност на
труда и контролната дейност“. По силата на чл.21 от Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната администрация,
служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители
на Агенцията, назначени на експертни длъжности. Според представената от
въззиваемата страна длъжноостна характеристика на длъжността „началник на отдел
Безопасност на труда и контролна дейност“ в Дирекция Инспекция по труда-Варна
като пряко задължение е включено „Съставя актове при констатиране на
административни нарушения“. Следователно като ръководител на административно
звено, а именно - началник отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“ Д.Д. има правомощия на инспектор и като заемащ посочената
длъжност може да съставя АУАН. Поради което и възражението за липса на
компетентност, направено от процесуалния представител на жалбоподателя в
съдебно заседание, не се приема от настоящия съд.
Наказателното
постановление също е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция
Инспекция по труда-Варна. Съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда
наказателните постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или
оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399 от Кодекса на
труда цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна
инспекция по труда към министъра на труда и социалната политика. В случая наказателното постановление е
било издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна, който е бил
надлежно оправомощен за това от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда със Заповед № 0280/03.08.2010 г. Видно от т.4
от заповедта с нея изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция е оправомощил директорите на дирекции Инспекция по труда да
издават наказателни постановления по актове, съставени от контролните органи от
съответната дирекция Инспекция по труда.
АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
При служебната проверка на атакуваното
наказателно постановление съдът установи, че са спазени изискванията на чл. 42
от ЗАНН, като в АУАН е описано пълно и точно нарушението, датата и мястото
на извършване, обстоятелствата при които е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба, посочени са данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазени са изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в издаденото наказателно
постановление е дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано и позволяващо на наказания субект да
разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното и
начислено в платежна ведомост за м. март 2019 г. трудово възнаграждение за
отработеното време на С.М.С., изпълняваща длъжността „асистент офис" в С.К.Т.
ЕООД, ***, ЗПЗ, офис сграда „Гранит", съгласно уговорената периодичност на
изплащане на трудово възнаграждение с трудов договор № 00003/30.10.2018 г.
От изложеното съдът стига до извода, че в хода
на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя,
направено с виззивната жалба, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като административно-наказващият орган не е спазил
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и не е посочил в наказателното
постановление датата и мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. В наказателното постановление изрично е отбелязано, че
нарушението е извършено на 11.04.2019 г. в гр.Варна, ЗПЗ, офис сгради „Гранит“,
посочени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като
доказателства са посочени платежна ведомост за месец март 2019 г., трудов
договор № 00003/30.10.2018 г., банково извлечение от 19.04.2019 г.
Наказателното постановление съдържа реквизитите, посочени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и няма допусното нарушение на законовите разпоредби.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя,
направено с виззивната жалба, че липсва индивидуализация на административното
нарушение, като не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя.
В наказателното постановление е посочено точно в какво се състои нарушението на
дружеството – неизплащане на уговорено и начислено трудово възнаграждение на С.С. за месец март 2019 година съгласно уговорената
периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение с трудов договор №
0003/30.10.2018 г. Нарушението е индивидуализирано пределно точно и ясно.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено с въззивната жалба, че не е извършил нарушение на
чл.128 т.2 от Кодекса на труда, тъй като след приключване на проверката и преди
издаване на АУАН дружеството е изплатило изцяло на С.С.
дължимото трудово възнаграждение за месец март 2019 г. Както бе посочено
по-горе, по делото категорично се установи, че С.К.Т. ЕООД в качеството на
работодател не е изплатил трудовото възнаграждение на С.С.
за месец март 2019 година в договорение помежду им срок в трудов договор №
00003/30.10.2018 г., а именно до 10-то число на месеца, следващ месеца на
начисляване на заплатата или в случая – до 10.04.2019 г. Дължимото възнаграждение е изплатено на
19.04.2019 г., който факт не се оспорва от страните. Фактът на последващо плащане
на дължимото трудово възнаграждение не може да се разглежда като основание за
заличаване на нарушението и отпадане на административно-наказателната
отговорност на нарушителя.
Съдът счита, че административно-наказващият
орган правилно е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно посочените
разпоредби в наказателното постановление - чл.128 т.2 и чл.128 т.1 от Кодекса
на труда, както и съгласно чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа,
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки или по писмено искане на
работника или служителя - чрез превеждането му на влог в посочената от него
банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното
деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно
нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово
възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото
задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за
това, се осъществява съставът на визираното в чл.128 т.2 от Кодекса на труда
административно нарушение. В конкретният случай, видно от
представения Трудов договор № 00003/30.10.2018 г. и по точно чл.4 от същия
работодателят С.К.Т. ЕООД е следвало да изплаща трудовото възнаграждение на
посочения в АУАН и наказателното постановление работник/служител С.М.С. в срок
до 10-то число на месеца, следващ месеца на начисляване на заплатата. В
процесното наказателно постановление административно-наказващият орган коректно
е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното и начислено
трудово възнаграждение на лицето за месец март 2019 година. След като
трудовото възнаграждение е следвало да се изплати до 10-то число на месеца, следващ
месеца, през който е начислена заплатата и съответно през който е положен
трудът, то задължението е следвало да се изпълни най-късно до 10.04.2019 г . Така че правилно е определена
и датата на нарушението - 11.04.2019 г., тъй като към тази дата със своето
бездействие въззивното дружество вече се
е намирало в нарушение.
Неизпълнението на това задължение е
установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост
за месец март 2019 година, съгласно която възнаграждението е начислено, но не е
изплатено, както и от преводно нареждане, представено от въззивното дружество
по административно-наказателната преписка, от което е видно, че трудовото
възнаграждение на С.С. за месец март 2019 година е
изплатено на 19.04.2019 г. Горните обстоятелства не се оспорват от въззивното
дружество.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че въззивното дружество като работодател не е
изплатило на работника уговореното и
начислено трудово възнаграждение за извършената работа през месец март
2019 г. в установения срок до 10.04.2019 г.
Съдът счита, че правилно административно-наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 от Кодекса на труда. Правилно е
била ангажирана обективната отговорност на С.К.Т. ЕООД в качеството му на
работодател чрез налагане на административно наказание имуществена санкция. Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът счита, че правилно административно-наказващият
орган правилно е приложил санкционната норма. Съгласно чл.415в ал.1 от Кодекса
на труда маловажно е нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители. В случая нарушението е отстранено веднага
след установяването му, като трудовото възнаграждение на Стоянова е изплатено
от работодателя в пълен размер. Не са налице условията за ограничението на
чл.415в ал.2 от Кодекса на труда, поради което съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган е определил санкционната норма на чл.415в
ал.1 от Кодекса на труда. Нормата гласи, че за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. С оглед на изложените
по-горе обстоятелства съдът счита, че са налице предпоставките, залегнали в
нормата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
За извършеното нарушение административно-наказващият
орган е наложил имуществената санкция на дружеството – работодател в средата на
размера, предвиден от законодателя. В действителност в наказателното
постановление липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция,
административно-наказващият орган не е изложил основания защо е приел, че
следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма
доказателства С.К.Т. ЕООД да е бил санкционирано за извършени други нарушения
на трудовото законодателство. Същевременно от протокол ПР1910362/19.04.2019 г.
и от показанията на св.Д. се констатират данни за допуснати и други нарушения
на трудовото законодателства от въззивното дружество. Това се потвърждава и от
извършената служебна проверка от съда за наличието на образувани множество
административно-наказателни дела по жалби на С.К.Т. ЕООД срещу издадени срещу
него наказателни постановления от Дирекция Инспекция по труда-Варна – 14 броя
за 2019 година. Тези обстоятелства според съда
следва да се отчетат при определяне на размера на административното наказание.
При паритета на отекчаващите и смегчаващите вината обстоятелства съдът приема,
че наложеното административно наказание имуществена санкция в средния
законоопределен размер от 200 лева съответства на тежестта на допуснатото
нарушение и с нея ще се постигнат целите на административното наказание,
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава
наказателно постановление № 03-011357/02.05.2019
г., издадено от И.А.И., директора на Дирекция Инспекция по труда - гр. Варна, с
което на С.К.Т. ЕООД, Булстат 204 933 274, със седалище и адрес на
управление:***, ЗПЗ, офис сграда Гранит, представлявано от управителя М.Я.М.Б.,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200/двеста/
лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса на
труда за извършено нарушение на чл.128 т.2 във връзка чл.128 т.1 от Кодекса на
труда.
На основание чл.63
ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ осъжда С.К.Т. ЕООД, Булстат 204 933 274 да
заплати на Дирекция Инспекция по труда - гр. Варна сумата от 80/осемдесет/ лева
за юрисконсултско възнаграждение за защита в съдебното производство.
Да се
изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда - гр.
Варна и на С.К.Т. ЕООД чрез адвокат Н.С., че решението е изготвено.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :