Решение по дело №71/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 35, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество във вр. с § 71, ал. 2 от ЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (Обн. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от „Епола Хънтинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.“6-ти септември“ № 2, партер – изток № 4, представлявано от управител М. Р. С., съдебен адрес: гр. Варна, ул.“Витоша“ № 10, ап. 9 (чрез адв. Д. К., АК - Варна) против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № Р1-02-16-448 от 11.02.2025г., издаден от Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 година, за възстановяване на публично вземане в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева – недължимо платени суми, финансирани по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-2.073-24380-C01 от 18.01.2021г. по процедура BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, въз основа на одобрен за финансиране проект. Оспорва като неправилни изводите на административния орган, че дружеството е недопустим кандидат по провежданата процедура за предоставяне на БФП единствено и само на основание, че упражнява икономическа дейност за 2019 г. с код по КИД-2008 на НСИ 01.70 "Лов и спомагателни дейности". Твърди, че става въпрос за публично известна информация, съобразно която органът е одобрил финансиране, което впоследствие отменя на основание същите обстоятелства, които са му били известни. От страна на дружеството не били декларирани неверни данни, подвеждаща информация или извършено каквото и да е друго действие, въз основа на което да се приеме, че бенефициентът е недобросъвестен. В тази връзка оспорва и действията по едностранно прекратяване на АДПБФП, като възразява също че дружеството не е уведомено за постановеното в този смисъл Решение № РД-02-16-34 от 06.02.2024г. От съда се иска да отмени изцяло оспорения АУПДВ като постановен при несъответствие с целта на закона, в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заявена е претенция за присъждане на разноски, съобразно представен Списък.

Ответникът Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 година ангажира писмено становище чрез упълномощен служител с юридическо образование и юридическа правоспособност, като оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, като неоснователна. Поддържа съображенията по оспорения АУПДВ, че разходите в представения от жалбоподателя финален технически и финансов отчет по проекта са недопустими за финансиране, съгласно чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗУСЕФСУ (редакция преди 01.07.2022г.), което дало основание за издаване на Решение за прекратяване на административния орган, което не е обжалвано и е влязло сила. Въз основа на него е издаден и оспорения АУПДВ, който счита, че е правилен и законосъобразен. Също заявява претенция за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Заявява и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на 18.01.2021г. между „Епола Хънтинг” ЕООД – гр. Разград, ЕИК ********* и Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 - 2020 година, е подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-2.073-24380-C01 по процедура BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. На основание същия договор и представен окончателен отчет с искане за плащане, на бенефициента е изплатена сума в размер на 10 000 лева, съгласно Акт за верификация от 30.05.2021г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020.

С цел гарантиране спазването на изискванията за допустимост на разходите и избягване припокриване на интервенциите между Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 и Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020 - подкрепа по процедурата да не получават кандидати, които са предприятия, извършващи основната си икономическа дейност, попадаща в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на европейската общност (Приложение 5 към Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата), УО извършил допълнителни последващи проверки спрямо бенефициентите на етап мониторинг на изпълнението по сключените административни договори по процедурата. Така, по процесния АДБФП с бенефициент "Епола Хънтинг" ЕООД е установено, че същият, заявявайки подкрепа за извършване на дейности, които попадат в код по КИД-2008 на НСИ 01.70 "Лов и спомагателни дейности", е недопустим кандидат по конкретната процедурата за предоставяне на БФП, тъй като разходите по проекта не съответстват на условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) - редакция преди 01.07.2022 г. и са недопустими за финансиране. УО приел, че бенефициентът не отговаря на изискванията на т. 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“, подт. 4 от УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ по процедурата:

,,...4) Кандидати могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че не са недопустими кандидати съобразно демаркационната линия с други планове и програми, финансирани със средства на ЕС.“ и … „ВАЖНО: Управляващият орган може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай че след проверката се установи, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване, вкл. начислената законна лихва.“, както и на изискванията на т. 11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“, подт. 2 от същите УСЛОВИЯ:

„…2) С оглед избягване на припокриването иа интервенциите между Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 и Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020, подкрепа по настоящата процедура за подбор на проекти не могат да получават кандидати, които са:

• предприятия, извършващи основната си икономическа дейност, попадаща в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на европейската общност (Приложение 5 към Условията).“

Във връзка с горното е инициирано производство за прекратяване на АДПБФП № BG16RFOP002-2.073-24380-C01 от 18.01.2021г. на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, за което на жалбоподателя е изпратено Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК чрез ИСУН 2020 на 28.07.2023г. (л. 26 - 28 от делото, ведно с Разпечатка за получаването му в ИСУН – л. 29). В защита интересите на бенефициента, му е предоставен 7 –дневен срок, на основание чл. 34, ал. 3 от АПК да изрази становище, както и да направи писмени искания и възражения във връзка с производството, но такива не са постъпили. С Решение № РД-02-16-34 от 06.02.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020, процесният АДПБФП е прекратен едностранно, за което бенефициентът е уведомен на 06.02.2024г. чрез ИСУН 2020 (л. 21 - 24 от делото, ведно с Разпечатка за получаването на документа в ИСУН – л. 25), като е указана изрично и възможността за обжалване на Решението. В последното е посочено, че Договорът се прекратява с цел отстраняване на тежки последици за обществения интерес, а именно изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта - договорът се изпълнява от недопустим за бенефициент икономически субект и посочените констатации компрометират напълно вложената инвестиция до степен на тежко увреждане на обществения интерес. Отбелязано е, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на нормативните правила, регламентиращи въобще правото тя да бъде получена, представлява и нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като разходването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които не се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и при условията, определени в тях, води до тежки последици за обществения интерес, пряко рефлектира върху основните принципи, приложими при управлението на тези средства, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - законност, добро финансово управление и устойчиво развитие, гарантиране на ефективност и ефикасност на разходите, като нарушаването на горепосочените разпоредби носи тежки последици за обществения интерес, доколкото и самото сключване на административен договор изисква наличието на значим обществен интерес по арг. от чл. 19а, ал. 1 от АПК.

Обсъжданото Решение № РД-02-16-34 от 06.02.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 не е било оспорено от бенефициента в определения срок, което дало основание за започване на производство за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, съгласно Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, рег.№ 26-Б-10 от 02.01.2025г. (л. 15-17 от делото), връчено на „Епола Хънтинг” ЕООД на 03.01.2025г. (представено Известие за доставяне – л. 18 от делото).

В предоставения 7-дневен срок за възражения, дружеството оспорило като незаконосъобразно инициираното производство с единственото възражение, че още при кандидатстване по въпросната програма кандидатите преминават през многобройни проверки и още тогава е било редно дружеството да бъде уведомено, че е недопустим кандидат по някой от критериите. Предвид наличието на сключен договор жалбоподателят възразил, че искането за връщане на изплатените суми е неоснователно.

Последвало издаване на оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ № Р1-02-16-448 от 11.02.2025г. от Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 година, с който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2, предл. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/2018 г.), във вр. с чл. 62 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, е установено подлежащо на възстановяване публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК срещу оспорващия в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи недължимо платена сума, финансирани със средства от ЕСИФ по процесния Договор от 18.01.2021г. по проект "Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат на епидемичния взрив от COVID 19". На основание чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. (изменена и допълнена от 22 октомври 2019 г.) е отчетено вземане в размер на 10 000.00 лева от УО на ОПК, както и указана на бенефициента възможността по чл. 43, ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба, установеното публично вземане да бъде доброволно платено в 14-дневен срок от влизане в сила на АУПДВ, вкл. както и благоприятните последици от това, съгласно ал. 2 на същата разпоредба, а именно, че при възстановяване на задължението преди крайния срок за доброволно изпълнение не се дължи лихва за забава.

В мотивите на акта подробно са обсъдени обстоятелствата във връзка с предприетото едностранно прекратяване на сключения между страните АДПБФП № BG16RFOP002-2.073-24380-C01 от 18.01.2021г. и наличието на недължимо платена сума по отношение на недопустимия за подпомагане кандидат „Епола Хънтинг” ЕООД, обсъдени по-горе. Възражението на дружеството относно липсата на основание за връщане на изплатените суми, е обсъдено като неоснователно по аргумент, че бенефициентът е запознат с Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата, за което е подписал Декларация, а в тези Условия изрично е предвидена възможността в т. 11.1 (обсъдено по-горе) Управляващият орган по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай, че след проверката се установи, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение, то получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване, вкл. начислената законна лихва.

АУПДВ е връчен на жалбоподателя „Епола Хънтинг” ЕООД с Известие за доставяне (л. 12 от делото), в която получаването на документа е удостоверено с подпис на получател, но датата на получаване е нечетлива.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение вх.№ 721 от 17.06.2025г. (л. 132 – 137 от делото) установява, въз основа на направените проверки, предоставени годишни финансови отчети и годишни данъчни декларации от счетоводството на „Епола Хънтинг” ЕООД, че дружеството е регистрирано на 18.01.2018г., като основната му икономическа дейност за 2018г., 2019г. и 2020г. е била „организиран ловен туризъм за български и чуждестранни лица“. Според експертното заключение, по Класификацията на икономическите дейност на НСИ, тази дейност се отнася към Раздел „Селско, горско и рибно стопанство“,

01 Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дейности

01.7 Лов и спомагателни дейности

01.70 Лов и спомагателни дейности,

като е направен извод, че дейността, която дружеството извършва към 18.01.2021г. – датата на сключване на процесния АДПБФП № BG16RFOP002-2.073-24380-C01, е организиран ловен туризъм, код на икономическа дейност по НСИ – 01.70 и попада в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на европейската общност, Списък, споменат в чл. 32 от Договора (Приложение 5 към Условията за кандидатстване и изпълнение за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020).

Експертното заключение не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Изхожда от активно легитимирано лице, неблагоприятно засегнато от постановения акт и с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в определения от закона срок (чл. 149, ал. 1 АПК). Предвид липсата на категорични и конкретни данни относно датата на връчване на АУПДВ по отношение на жалбоподателя, то в негов интерес, следва да се приеме, че оспорването пред съда е направено в срок, а и ответната страна не е заявила възражения за недопустимост в тази връзка.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. По аргумент от чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и чл. 35, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., приложим е редът по ДОПК, който от своя страна в чл. 166, ал. 2 препраща към реда по АПК и вменява на ръководителя на съответната администрация - в случая министъра на иновациите и растежа, задължението да определи компетентен орган за издаване на актове за установяване на публично държавно вземане. Видно от представената по делото Заповед № РД-14-41 от 29.01.2025г. на министъра на иновациите и растежа (л. 13 по делото), издателят на оспорения административен акт –Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ е определен да изпълнява функциите на Ръководител на управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9 на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 г., с всички произтичащи от това права, отговорности и задължения, включително да провежда производства по издаване на АУПДВ и да издава такива актове по отношение на бенефициенти по ОПИК за недължимо платени или надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени суми по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Т.е. налице е компетентност на издателя на оспорения административния акт, като е действал в рамките на надлежно делегираните му правомощия и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на оспорения административен акт:

Законодателят регламентира, че при наличие на недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Доколкото законодателят не предвижда специална форма, която следва да има процесният акт или други специални изисквания, различни от общите, то следва да се приеме, че в случая Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа в себе си разписаните в чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК реквизити. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването и съответно приложимите правните норми, съдържа ясни и конкретни разпореждания, актът е надлежно датиран и подписан. Ето защо съдът приема, че същият е действителен административен акт, издаден в изискуемата от закона форма, като не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването му няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, въз основа на която е издаден оспорения административен акт предвижда, че следва да бъдат спазени правилата за издаване на административен акт, предвидени в АПК, то съответно приложими са изисквания за издаване на индивидуални административни актове по чл. 21 и сл. от АПК и същите са спазени. От материалите по административната преписка се установи, че производството е образувано по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 62 от ЗПФ и чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. с предмет възстановяване на недължимо получена безвъзмездна финансова помощ, имаща характер на публично държавно вземане по см. на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Оспорващият е надлежно уведомен за започналото административно производство по издаване на АУПДВ, съобразно изискванията на чл. 26 от АПК, като Управляващият орган е осигурил възможност на бенефициента в предвидения от закона срок да представи своите писмени искания и възражения в производството и по този начин да защити своите права и законни интереси. Оспорващият е подал възражение, което е обсъдено от административния орган.

Относно съответствието на акта с материалния закон съдът прецени, че същият е законосъобразен. При издаването на оспорения АУПДВ административният орган е съобразил обстоятелството, че с обсъденото горе Решение № РД-02-16-34 от 06.02.2024 г., Ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 е прекратил едностранно сключеният с жалбоподателя административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес – изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Посочени са причините за прекратяване на административния договор, а именно установеното обстоятелство, че дружеството е недопустим бенефициент в проведената процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и основанията за това. Обсъдено е правото на Управляващия орган, вкл. и в отговор на направеното от бенефициента възражение, че съобразно Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай, че след проверката установи, че същият не отговаря на изискванията на условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване. Това Решение не е било оспорено от бенефициента и е влязло в сила.

При съобразяване на тези обстоятелства, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е издал Акта за установяване на публично държавно вземане с цел възстановяване не недължимо платената финансова помощ.

По същество всички възражения, които жалбоподателят поставя за разглеждане в настоящото производство, особено тези, свързани с естеството на упражняваната от него икономическа дейност по организиране на ловен туризъм – дали е реален или симулиран лов и попада ли тази дейност в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на европейската общност, Списък, споменат в чл. 32 от Договора (Приложение 5 към Условията за кандидатстване и изпълнение за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020), всъщност са относими към производството по прекратяване на административния договор. Именно в това производство е установено и прието от административния орган, че дружеството-жалбоподател е недопустим кандидат по процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като разходите са недопустими за финансиране и тези изводи, обективирани в Решението за прекратяване на АДПБФП са били оспорими по съдебен ред, каквото оспорване не е проведено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, заявено едва в последното съдебно заседание по настоящото дело, че Решението за прекратяване на АДПБФП не му е било известно и не му е връчвано. Както беше обсъдено в обстоятелствената част на настоящото решение, кореспонденцията с бенефициента „Епола Хънтинг” ЕООД е осъществявана посредством „Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020“ (ИСУН 2020) - изрично уговорено в т. 3.5 „Адреси за контакти“, подт. 3.5.1 от сключения между страните АДПБФП, като е създаден специално за целта и профил за достъп по отношение на бенефициента (раздел 4 от подписаната от жалбоподателя Декларация, че е запознат с Условията за кандидатстване и за изпълнение по процедурата (л. 54 – 59 от делото). Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Този ред на връчване е регламентиран и в чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН.

Цитираните разпоредби, отнесени към установените факти по настоящото дело, дават основание да се приеме, че бенефициентът „Епола Хънтинг” ЕООД е надлежно уведомен за сезираното производство по прекратяване на АДПБФП на 28.07.2023г., когато е изпратено чрез ИСУН Уведомлението по чл. 26, ал.1 от АПК за инициираното производство, респ. самото Решение за прекратяване на АДПБФП е връчено на бенефициента (отново чрез ИСУН) в деня на постановяването му – на 06.02.2024г. Не се установиха данни същото да е обжалвано в законния срок.

Респ., оспореният в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № Р1-02-16-448 от 11.02.2025г., издаден една година по-късно от Ръководителя на УО по ОПИК 2014-2020, е законосъобразно издаден при съобразяване изцяло на влязлото в сила Решение за прекратяване на Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (в този смисъл Решение № 7692 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2025 г., I о.).

В Условията за кандидатстване изрично е посочено (обсъдено и в АУПДВ и в Решението за прекратяване на АДПБФП), че УО може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване. В чл. 3.4 от АДПБФП (който бенефициентът е подписал и приел) също е посочено, че когато предоставената безвъзмездна помощ на бенефициента бъде обявена за недопустим разход от УО, сертифициращ, одитиращ или друг контролиращ орган или отпускането й противоречи на условията за кандидатстване по процедурата, същата подлежи на възстановяване от бенефициента, съгласно чл. 16 от Приложение II към договора. При определяне допустимостта на разходите административният орган се ръководи от критериите посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в този смисъл е длъжен да се съобрази с констатациите и мотивите по Решението за прекратяване на АДПБФП. Оспореният Акт установява определено по своето основание и размер публично вземане. Такова възниква съобразно фактическия състав на правната норма, обуславящ тази ликвидност. В случая процесното вземане произтича от недължимо платени и неправомерно получени средства по проект, финансиран от средства на Европейския съюз, поради което по силата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК то съставлява публично държавно вземане. Като такова то е подчинено на режима за установяване на публични вземания, предвиден в чл. 165 и чл. 166 ДОПК. Същият е приложим по силата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Съгласно посочената разпоредба, бенефициентът възстановява предоставената финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. И тъй като разглежданият казус се отнася за възстановяване на недължимо платена сума, то това възстановяване е подчинено именно на реда, посочен в чл. 35, ал. 3 от Наредбата, чрез издаване на Акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Вземането става изискуемо с изтичане на 14-дневен срок от влизане в сила на АУПДВ (арг. чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредбата), като след изтичането на този срок бенефициентът изпада и в забава.

Оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на закона. Целите на процесната процедура (ОПИК) са свързани с подкрепа на българските микро и малки предприятия за преодоляване на последиците от пандемията COVID-19. След като оспорващият не е доказал, че отговаря на условията за бенефициент, то единствената предвидена от закона възможност в този случай, е да се откаже финансиране, респ. да се възстанови недължимо изплатената финансова помощ. В този смисъл АУПДВ съответства на целта на закона.

Оспорването следва да бъде отхвърлено, като при този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски следва да се уважи. Същият е представляван по делото от упълномощен служител с юридическо образование и правоспособност, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 150.00 лева - към минималния, нормативно установен и съобразен с фактическата и правна сложност на конкретния случай. Отделно следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в размер на 200.00 лева – припадаща се част от възнаграждението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, или обща сума за присъждане от 350.00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК, Административен съд – Разград

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Епола Хънтинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.“6-ти септември“ № 2, партер – изток № 4, представлявано от управител М. Р. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № Р1-02-16-448 от 11.02.2025г., издаден от Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 година.

ОСЪЖДА „Епола Хънтинг” ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител М. Р. С. ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на иновациите и растежа, сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева – деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.