№ 17661
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110169035 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на Р. И. Р.,
С. Н. Р. - Ковачева и Р. Н. Р. да заплатят в условията на разделна отговорност на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 1192,57 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
20.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 203,52 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020 г.
до 30.11.2022 г.; сумата от 41,18 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,33 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент №
58, находящ се в гр. София, община „Подуяне“, ж.к. „ Хаджи Д.“, бл. ... , ет. 6, аб. №
281110, при следните квоти:
Р. И. Р. – 4/6 - за суми в размер от 795,04 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.12.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 135,68 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.;
сумата от 27,45 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
20.12.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,22 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2019 г.
до 30.11.2022 г.;
С. Н. Ковачева - 1/6 - за суми в размер от 198,76 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.12.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата от 33,92 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.;
сумата от 6,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 1,55 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г.;
Р. Н. Р. - 1/6 - за суми в размер от 198,76 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.12.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 33,92 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.; сумата от
6,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,55 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2019г. до 30.11.2022г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение възникнало между него и ответниците в производството, въз основа на
което им е извършвал продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът/ответниците в производството/ не са престирали
насрещното си задължение, а именно не са заплатили дължимата цена. Иска се от съда
да постанови решение, с което да осъди ответниците, да заплатят на ищеца процесните
суми в условията на разделна отговорност. Претендира разноски.
Ответницата С. Н. Р. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който не оспорва качеството си на
потребител на ТЕ, както и количество на потребена ТЕ в имота за сочения период.
Посочва, че претенцията за сумите за ТЕ по отношение на нея, съгласно уточнителната
молба на ищеца, е погасена с извършено плащане от дата 20.07.2023г. Предвид
признанието на дължимите суми и с оглед на извършеното плащане, моли за
отхвърляне на исковете.
2
Ответниците Р. Н. Р. и Р. И. Р. не са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК.
В хода на производството по делото с молба от 18.06.2024г. ответникът Р. Н. Р.
моли за отхвърляне на исковете, поради извършено плащане, за което представя
писмени доказателства.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците по
силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Безспорно между страните, а и от приетата по делото Заповед № РД-41-
3652/08.12.1982г. на Председателя на ИК на СНС се установява, че наследодателят на
ответниците Н. Р. Д. е собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент №
58, находящ се в гр. София, община „Подуяне“, ж.к. „ Хаджи Д.“, бл. ..., ет. 6. Видно
от представено удостоверение за наследници изх. № РПД23-ТД26-452/24.04.2023г.,
издадено от Столична община, район „Подуяне“, Н. Р. Д. е починал на 07.07.2021г.,
като е оставил за наследници по закон Р. И. Р. /съпруга/, С. Н. Р. /дъщеря/ и Р. Н. Р.
/син/. При липса на доказателства в противна насока съдът приема, че процесният
имот е бил еднолична собственост на наследодателя, която съгласно чл.5, ал. 1 ЗН и
чл. 9, ал. 1 ЗН след неговата смърт е преминала към наследниците му по закон, като
всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от него. В качеството си на собственици на
процесния апартамент, ответниците са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
4
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
От приетото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела и щранг - лира в банята, а
топла вода не е ползвана. От същото се изяснява, че дължимата от ответниците сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 1192,56 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи. С оглед
диспозитивното начало и съгласно гореизложените мотиви относно собствеността на
имота, ответникът Р. И. Р. дължи 1/3 от посочената сума или сумата от 397,52 лева,
ответникът С. Н. Р. – Ковачева дължи 1/3 от посочената сума, като следва да отговаря
до заявения с исковата молба и уточнителната молба от 02.05.2023г. размер - за сумата
198,76 лева и ответникът Р. Н. Р. дължи 1/3 от посочената сума, като следва да отговаря
до заявения с исковата молба и уточнителната молба от 02.05.2023г. размер - за сумата
198,76 лева. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и
исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
5
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период.
По делото се установява, че за исковия период от м.11.2019г. до м.04.2021г.
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
е в размер на 41,18 лв., от която всеки от ответниците дължи съобразно квотите в
съсобствеността – по 1/3, като същевременно при съобразяване на диспозитивното
начало ответниците отговарят както следва: Р. И. Р. – сумата от 13,72 лева, С. Н. Р. –
Ковачева – сумата от 6,86 лв. и Р. Н. Р. – сумата от 6,86 лв.
Същевременно по делото безспорно се установява, че ответницата С. Н. Р. –
Ковачева е заплатила претендираните спрямо нея задължения с платежно нареждане от
20.07.2023г., поради което и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземанията на
ищцовото дружество са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Видно от представени с молба на ответника Р. Н. Р. от 18.06.2024г. платежни
нареждания от дати: 11.10.2023г., 09.11.2023г., 15.11.2023г., 07.12.2023г. и 19.12.2023г.,
потребителят е заплатил в полза на ищеца сумата от общо 472,54 лева, с което на
практика е погасил в пълен размер претенцията спрямо него, което обстоятелство
следва да бъде съобразено от съда като настъпил в хода на производството нов факт,
съответно исковете по отношения на ответника Р. също следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното основателни се явяват осъдителните искове срещу
ответника Р. И. Р., при съобразяване на притежаваните права в съсобствения
топлоснабден имот, а именно за сумите: 397,52 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
за сумата 13,72 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
20.12.2022 г. до изплащане на вземането, като за горницата до пълния размер на
претендираните от ищеца суми, исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
6
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г.
и 2021г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете по отношение на ответниците С. Н. Р. – Ковачева и Р. Н. Р., поради
извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се
основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния
процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато
страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая
се установи бездействие на ответниците въпреки изпадането им в забава, довело до
пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса
плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга,
но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответниците са дали повод
за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата
молба, същите следва да понесат отговорността за сторените разноски. Дължимите
7
разноски в настоящото производство са в общ размер на 1050 лв., от които платена
държавна такса в размер 600 лв., депозит за СТЕ – 350 лева и юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, за които
ответниците отговарят съобразно притежаваните права в съсобствеността.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата
397,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и за сумата 13,72 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 795,04 лв.,
иска за заплащане на услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 27,45
лв., както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
135,68 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020г. до 30.11.2022г. и за сумата от 6,22 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.12.2019г. до
30.11.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу С. Н. Р. – Ковачева, ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 198,76 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 33,92 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 30.11.2022г.;
сумата от 6,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., както и сумата от 1,55 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2019г. до
30.11.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Р. Н. Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 198,76 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 33,92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.; сумата от 6,86 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
8
01.11.2019г. до 30.04.2021г., както и сумата от 1,55 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. Р., ЕГН **********, С. Н. Р. –
Ковачева, ЕГН ********** и Р. Н. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, по 1/3 от сумата 1050 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9