РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500636 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Д.
Е. Д., В. Е. Д., А. – М. Д. Д. и В. В. Д. – ответници в първоинстанционното
производство, срещу Решение №38/08.01.24г. постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№2509/21г., с което съдът:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „ВЯНД ОЙЛ” ООД, договора за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.10.2019 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на
08.10.2019 г., с който Д. Е. Д., е прехвърлил на А. Д. Д., всички притежавани от него
дялове от „СХ“ ООД, а именно 15 дяла, всеки от които с номинал от по 100 лв. или
общо на стойност от 1 500 лв., срещу заплащане на цена от 1 500 лв., който договор е с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1984/01.10.2019 г. и с нотариална заверка на
съдържанието с рег. № 1985/01.10.2019 г. на нотариус Милена Илчева, рег. № 257 на
НК.
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „ВЯНД ОЙЛ” ООД, договора за
покупко-продажба на дружествени дялове от 01.10.2019 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на
08.10.2019 г., с който В. Е. Д., е прехвърлил на В. В. Д., всички притежавани от него
дялове от „СХ“ ООД, а именно 15 дяла, всеки от които с номинал от по 100 лв. или
общо на стойност от 1 500 лв., срещу заплащане на цена от 1 500 лв., който договор е с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1986/01.10.2019 г. и с нотариална заверка на
съдържанието с рег. № 1987/01.10.2019 г. на нотариус Милена Илчева, рег. № 257 на
НК.
ОСЪЖДА Д. Е. Д., В. Е. Д., В. В. Д. и А. Д. Д., да заплатят на „ВЯНД ОЙЛ”
ООД, сумата от 2 320,00 лв., представляваща направените от него разноски по делото.
1
Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Излагат подробни съображения, за да обосноват извод, че искът по чл.135 ЗЗД може
да се предяви само по отношение на главния длъжник, не и срещу поръчителите.
Макар че поръчителят отговаря солидарно за същия дълг заедно с длъжника,
отговорността му е акцесорна и има обезпечителна функция. Обосновават извод, че
последната функция съвпада с функцията на иска по чл.135 ЗЗД и това води до
обезпечаване на самото обезпечение – посочват съдебна практика.
Според въззивниците, отговорността на всеки от поръчителите може да
възникне едва при неизпълнение от страна на главния длъжник „Димар Ойл“ ООД.
Към 01.10.2019 г., дата на извършване на процесните сделки за покупко-продажба на
дружествени дялове от капитала на „СХ“ ООД, длъжникът „Димар Ойл“ ООД не е бил
в забава, тъй като падежът на задължението не е бил настъпил. Въззивниците намират,
че отговорността им като поръчители по спогодбата е могла да бъде ангажирана едва
след 01.01.2020 г. - датата, на която е настъпил падежа на задължението по Спогодба
от 22.03.2019 г., сключена между „Вянд Ойл“ ООД, „Димар Ойл“ ООД и дружеството -
длъжник не е погасило задължението си към въззиваемата страна. Заявяват, че като
поръчители са се разпоредили с процесното имущество в един значително по - ранен
момент. Намират, че ангажиране на тяхната отговорност по реда начл. 135 ЗЗД води до
недопустимо ограничаване на правната им сфера.
Въззивниците оспорват като необоснован извода на съда, че към 01.10.2019 г.,
когато са били сключени двата процесии договора, ищецът „Вянд Ойл“ ООД е имал
качеството на кредитор по отношение на прехвърлителите по тези договори - Д. Д. и В.
Д., тъй като с подписването на спогодбата от 22.03.2019 г. двамата са се задължили
като поръчители да отговарят солидарно с „Димар Ойл“ ООД за негови задължения
към „Вянд Ойл“ ООД.
Според въззивниците съдът не е обсъдил всички доказателства по делото.
Намират, че по делото не са ангажирани доказателства приобретателите А. – М. Д. и
В. Д. да са знаели за евентуално увреждащо действие на сделката нито намерението за
увреждане от страна на Д. Д. и В. Д.. Към 01.10.2019г. те не са имали качеството на
длъжници, т.к. задължението по спогодбата от 22.03.2019г. не е било изискуемо; те не
са знаели дали „Димар Ойл“ ООД ще погаси или не задължението си, респ. – дали ще
възникне отговорността им на поръчители.
Въззивниците излагат съображения и за липса на предпоставките на чл.135, ал.2
ЗЗД.
Въззиваемият – ищец „Вянд Ойл“ – ООД представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор. В него излага съображения, с които оспорва аргументите на
жалбоподателя. Въззиваемият се позовава на Тълкувателно решение №2/2017г. На
ОСГТКВКС, според което защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по
отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
Въззиваемият излага хронологията в правоотношенията между „Вянд Ойл“ –
ООД и ответниците Д. Е. Д. и В. Е. Д., лично и в качеството им на управители на
„Димар Ойл“, по повод на които е постигнато споразумение за доброволно плащане на
задълженията, за което е подписана нотариално заверена спогодба от 22.03.2019г., с
която „Димар Ойл“ – ООД е признало съществуващите към „Вянд Ойл“ задължения и
се е задължил да ги заплати до 31.12.2019г. Поради неизпълнение вземанията са били
предявени за съдебно установяване по реда на чл.417 ГПК както срещу дружествата,
така и срещу солидарно отговорните управители. По ч.гр.д.№1675/2020г. е установено
задължение за 300 000 лв., част от главница в общ размер на 1812644,15 лева, а по
ч.гр.д.№2975/2020г.задължението е 1512644,15. лв., част от вземане в общ размер на
1812644,15 лева. Въззиваемият сочи, че се е снабдил с изпълнителни листове и по
двете дела, въз основа на които е образувано е ИД №20207040400397 пред ЧСИ
Иванка Миндова.
Според въззиваемия ответниците Д. Е. Д. и В. Е. Д. са предприели действия по
прехвърляне и намаляване на своето имущество, в т.ч. и тук оспорените сделки.
2
Същите са знаели, че извършвайки горепосочените правни действия, увреждат
интересите на ищеца. Според въззиваемия, за увреждането на интересите му са знаели
и третите лица — техните деца А. - М. Д. Д. и В. В. Д., които са знаели и за водените
производства и резултатът от тях. Въззиваемият споделя извода на съда за
приложимост на нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД и презумпцията за знание, която не е
оборена с представените доказателства.
Въззиваемияат излага подробни аргументи, обосноваващи крайния извод, че
той е кредитор на ответниците, които са извършили сделки с имуществото си в полза
на трети лица – роднини по права линия с цел увреждане интересите на кредитора,
като сделките са извършени по номинална, а не по пазарна стойност.
Според въззиваемия, възражението на ответниците Д. и В. Д., че към този
момент са разполагали с достатъчно лично имущество, което да удовлетвори
кредиторите им, поради което сделките не увреждали кредитора, не е доказано от
събраните по делото доказателства. Голяма част от притежавани от двамата ответници
имоти са с вещни тежести и обезпечават задължения на други кредитори.
Въззиваемият обсъжда изводите на извършените съдебно – икономически експертизи
и обосновава извод, че имуществото, което е обременено с тежести следва да се оцени
под пазарната му стойност, тъй като обезпечението пази вземане на други кредитори,
поради което свободната му реализация на пазара е почти невъзможна- не и без
покриване на задълженията към обезпечените кредитори.
Според въззиваемия, стойността на притежаваното недвижимо имущество от Д.
Е. Д. към дата 01.10.2019г. възлиза на 627560 лв., а на В. Е. Д. на 637602 лв. и то без да
се вземе предвид, че недвижимите имоти се притежават в съсобственост и в СИО,
както и че са с вещни тежести и обезпечават чужди вземания. В същото време към
дата 01.10.2019г. задълженията на двамата ответници спрямо ищеца са солидарно
1704199,09 лв., ведно с неустойки и законна лихва върху главницата до погасяване на
вземането. Към кредитор „Бургойл“ ООД същите дължат солидарно сумата от
1068658,01 лв., ведно с неустойки и законна лихва върху главницата до погасяване на
вземането. Кредитната задлъжнялост на Д. Д. съгласно справка от ЦКР е в размер на
114375 лв., а на В. Д. е в размер на 109645 лв.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че въз основа на представените по делото писмени доказателства и съдебно и
икономически експертизи, първоинстанционният съд е установил релевантните за
спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Първоинстанционният съд е установил качеството“кредитор“ на ищеца „Вянд
Ойл“ – ООД и качеството на длъжници - поръчители на ответниците Д. Е. Д. и В. Е.
Д., на основание договор за спогодба от 22.03.2019 г., сключена между „ВЯНД ОЙЛ“
ООД, длъжника „ДИМАР ОЙЛ“ ООД и поръчителите Д. Е. Д. и В. Е. Д.. Установил е,
че за вземанията по спогодбата са издадени заповеди за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителни листи,
въз основа на които пред ЧСИ Иванка Миндова е образувано изп.д. № 397/2020 г. за
събиране на вземанията на ищеца по тези изпълнителни листи.
Съдът е установил, че с договори за продажба на дружествени дялове от
01.10.2019 г., В. Е. Д. е прехвърлил на сина си В. В. Д. притежаваните от него 15 дяла
от капитала на „СХ“ ООД срещу продажна цена в размер на 1 500 лв., а Д. Е. Д. е
прехвърлил на дъщеря си А. Д. Д. собствените си 15 дяла от капитала на „СХ“ ООД
срещу същата продажна цена.
С помощта на съдебно – икономически експертизи, първоинстанционният съд е
установил пазарната и балансовата стойности стойност на един дял от капитала на
„СХ“ ООД към 01.10.2019 г., както и пазарната стойност на недвижимите имоти –
собственост на Д. Е. Д. и В. Е. Д. към същия момент, предвид и вещните тежести,
ограничени вещни права, възбрани и искови молби, които са били вписани върху тях.
С помощта на експертизите съдът към 31.10.2019 г. кредитната задлъжнялост на Д. Д.
и В. Д., в т.ч. и към като съдружници в „ДИМАР ОЙЛ“ ООД за задължения на това
3
дружество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, изр.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на
страните, и като съобрази Закона намира, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените във въззивната жалба оплаквания, по които
въззивната инстанция дължи произнасяне на осн. чл.269, изр.2 ГПК, следва да се
каже:
Според аргументите, изложени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГТК, „Поръчителството е договор, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице /чл. 138, ал. 1 изр. 1 ЗЗД/. …
Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи -
и дължи това, което последният дължи /"каквото и колкото дължи главният длъжник,
това и толкова дължи и поръчителят"/ - освен ако не е уговорено друго или друго
следва от естеството на дължимата престация. …. длъжникът и поръчителят са
солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси
изпълнение на вземането си /чл. 141 ЗЗД, Тълкувателно решение № 4/18.06.14 по тълк.
д. № 4/13, ОСГТК на ВКС, т. 5 в/ - и не е субсидиарна - длъжникът няма възражение за
предварителен иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както
срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя /независимо от това дали първо се
е обърнал към главния длъжник/, поръчителят няма право да иска от кредитора първо
да насочи иска си срещу главния длъжник, а срещу него -едва ако не бъде
удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник. Тези
характеристики на отговорността на поръчителя - самостоятелност на договорното
отношение, солидарност и липса на субсидиарност - обуславят извода, че със
сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник
на кредитора. … След като кредиторът има двама съдлъжника, той следва да
разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях - т. е. по отношение на
поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи, които гарантират
точно изпълнение на поетото задължение, вкл. и иск по чл. 135 ЗЗД. … Отделно от
изложеното, разпоредбата на чл. 135 ЗЗД борави с понятието "длъжник" като не прави
разграничение между отговорността за лично или за чуждо задължение, респективно
дали качеството "длъжник" е придобито по главно или по акцесорно правоотношение,
каквото е поръчителството. Доколкото в резултат на последното се стига до
възникване на солидарно задължение между поръчителя и главния длъжник по
отношение на кредитора, при липса на специална норма, която да изключва
приложението на Павловия иск, няма основание да се приеме, че понятието "длъжник"
в същата норма не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си
имущество. … По изложените съображения следва да се приеме, че защитата на
кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя
разпоредителни действия“.
Ето защо, макар ответниците Д. Е. Д. и В. Е. Д. да са поръчители на главния
длъжник „Димар Ойл“ – ООД, в качеството им на солидарни длъжници с това
дружеството са материално и процесуално легитимирани да отговарят по иск с правно
основание чл.135 ЗЗД.
Според въззивниците, в първоинстанционното производство не са събрани
доказателства за доказване на законовата презумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД за
предполагаемо знание на приобретателите за увреждащото кредитора действие на
прехвърлителните сделки. Оплакването е неоснователно. Разпоредителните сделки са
сключени между роднини по права линия – баща на син, баща на дъщеря.
Презумпцията съставлява заключение, което законодателят прави в правна норма от
4
наличието на един факт, за друг неизвестен факт или право. Разпоредбата на чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД установява предположението, че знанието на приобретателите – деца на
прехвърлителите, се предполага до доказване на противното, следователно това е
оборима законова презумпция, която обръща тежестта за доказване в процеса. Тази
презумпция следва да бъде оборена от страната, която оспорва този факт. В този
смисъл не ищецът следва да докаже знанието на приобретателите, които са деца на
прехвърлителите по увреждащата сделка, а приобретателите – ответници следва да
опровергаят презумпцията, като докажат, че не са знаели за това действие.
Доказателства в тази връзка не са представени.
Ето защо, въз основа на събраните доказателства следва да се приеме, че
ответниците – поръчители и солидарни длъжници на кредитора „Вянд Ойл“ – ООД, са
се разпоредили в полза на ответниците – техни деца, с дружествените дялове в „Димар
Ойл“ – ООД, като с тази сделка са увредили кредитора, намалявайки имуществото си
и приобретателите са знаели за увреждането. Сделките следва да бъдат признати за
относително недействителни спрямо кредитора. Поради това искът по чл.135 ЗЗД е
основателен.
Решението на Бургаския районен съд, с което е уважен, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Не се представят доказателства и не се претендират разноски от въззиваемата
страна.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №38/08.01.24г. постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№2509/21г.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5