МОТИВИ към
присъда № 260001 от 14.12.2022 година по
н.ч.х. дело № 4 по описа на Районен съд – Тервел за 2019 година.
С Тъжба вх.
№ 1759 от 19.08.2015 година е предявено
обвинение от А.М.Х. с ЕГН-********** ***, срещу подсъдимия С.Ю. Р. с ЕГН -**********, роден на ***г***,
понастоящем живущ в Р.Турция, от турски произход, женен, неосъждан, пенсионер,
с адрес в Р. България, село Ж., общ.
Тервел, обл. Добрич, ул. „ Втора“ № 17а, че на 21.06.2015год. около 21.00-21.30
часа причинил на тъжителя А.М.Х. *** с
ЕГН-********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа,
контузия на мозъка, разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки, ръбци от рани на десен лакът, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота, престъпление по чл.129, ал.1,
във вр. с ал.2 от НК.
По делото в
съдебните заседания тъжителя редовно призован се явява за част от насрочените
такива, представлява се от повереникът си адвокат Н.М. ***, редовно
упълномощена.
Тъжбата се
подържа така както е предявена. По отношение вида и размера на наказанията
частното обвинение не взема конкретно становище, но излага, че в случая липсват
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като същият не
проявява никаква критичност към извършеното.
Подсъдимия редовно призован явява се лично и със
защитника си адвокат Х. Х. *** в част от заседанията. В съдебно заседание подсъдимия не даде обяснение по така предявеното
му с тъжбата обвинение.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адвокат Х. Х. моли съдът да признае подзащитния му за
невиновен по предявеното му с тъжбата обвинение, като оправдае подсъдимия.
По искане
на обвинението съдът допусна и разпита в
качеството на свидетели лицата – М.И.Х. – кмет Х.М.Ю. –първи братовчед на
страните Ю М.Х. –съпруга на тъжителя, Т.И.Д. –полицай, С.С.С.-полицай, И.М.М.
-полицай.
По искане
на защитата съдът допусна и разпита в качеството на свидетели: М.Г.Д.
–мед.сестра, Г.Г.В.-лекар, А.М.Х. –съпруга на подсъдимия.
По делото
съдът прие заключението на вещото лице д-р В.Д. по назначената СМЕ.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от заключението на вещото лице по назначената
СМЕ, съдът приема за установено по делото следното от фактическа страна:
Тъжителя и
подсъдимия са братя и са съседи. От
години същите са във влошени взаимоотношения по повод наследствен имот находящ
се в село Ж., който тъжителя придобил по давност, като от своя страна в съседен
недвижим имот, също собствен на наследодателя на страните – къща си е бил построил преди години подсъдимия. По повод придобиването
на наследствения имот от тъжителя на негово име, отношенията между страните са
се влошили до взаимна неприязън и нетърпимост.
И тъжителя
и подсъдимия от години са изселници в Р. Турция, като предимно топлите
месеци на годината прекарват в село
Ж., общ. Тервел.
На
21.06.2015 година вечерта тъжителя, който от около месец преди това бил в дома
си в село Ж., но сам без съпругата си, посетил свой съсед М. М., който живеел в
къщата срещу неговата на отсрещната страна на улицата. Около 21 – 21 и 30 часа,
тъжителя тръгнал да се прибира към домът си. Навън било вече тъмно и нямало
улично осветление, а и пред домът му нямало светната външна лампа. Вече
стигайки до входната си врата тъжителя забелязал, че пред нея го очаквал брат
му подсъдимия С.Ю. Р.. Подсъдимият предварително бил взел със себе си един
метален „Г“ образен винкел с дължина около метър. Подсъдимият обвинил тъжителя,
че му бил стъпкал насажденията с боб и бил оскубал върховете на доматените му
насаждения в неговия двор. Тъжителят заявил, че няма нищо общо с това, но
подсъдимия не му повярвал. Последвало скарване с размяна на обидни реплики и от
двете страни, след което подсъдимият хванал за ризата тъжителя и му нанесъл
удар с ръка в слепоочието. Последвало сбиване между двамата, като в един момент
подсъдимият взел металния винкел и с него нанесъл два удара по главата на
тъжителя. От последните удари, тъжителя паднал на земята в безсъзнание, при
което подсъдимият го оставил да лежи там и се прибрал у дома си. След около
половин час тъжителят се свестил. Видял, че целият е в кръв и от главата му
продължавало да тече кръв. Отправил се към домът на брат си – подсъдимия по
настоящото производство, с цел да му покаже какво му е сторил с тези удари.
Извикал няколко пъти, но подсъдимият не излязъл. Тъжителят се прибрал у дома си
и си направил сам превръзка на главата си, след което си легнал.
На следващият
ден свидетеля Х.М.Ю. узнал от съсед на
тъжителя – свидетеля не назова името на съседа, за станалия предната
вечер скандал между тъжителя и подсъдимия. Св. Ю. узнал, че тъжителя не е
излизал на двора, което и го е
мотивирало да потърси съдействието на кмета на селото – свидетеля М.И.Х.. При
пристигането пред дома на тъжителя
двамата свидетели видели кръв на циментовата пътека до къщата и установили, че вратата на имота е заключена.
На повикванията им да отвори тъжителя не е отговорил, което и е мотивирало
кмета на селото – св. Х. да разбие входната врата на имота за да установи
състоянието на тъжителя - А. М.Х.. При
влизането на св. Х. в домът видял, че тъжителя А.Х., бил прав пред вратата. При
зададеният му въпрос, защо не отварял и не е ли чул виковете отвън, тъжителят
отговорил, че не го направил защото го било срам и плачейки обяснил, какво се е
случило предната вечер. Свидетеля Х. погледнал, какво е състоянието на тъжителя,
и след като установил, че раната на главата му е сериозна, го отвел с автомобил
до ЦСМП гр. Тервел. При прегледа извършен в гр.Тервел дежурния фелдшер заявил
на кмета, че раната е много сериозна и препоръчал отвеждането на пострадалия в
болницата в гр.Добрич. Веднага след това свидетеля Х. отвел пострадалия до МБАЛ гр. Добрич, където на тъжителя бил
направен скенер на главата след което е приет в болнично отделение и започнато
неотложно лечение. Свидетеля Х.,***,
позвънил в Р.Турция на съпругата на пострадалия Х., която същия ден с автобус
пристигнала и поела, като придружител в
МБАЛ гр. Добрич, грижите по съпруга си.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М.И.Х.,
Ю М.Х., Х.М.Ю., Г.Г.В., отчасти от
свидетелката А.М.Х. -
съпруга на подсъдимия, както и от
заключението на вещото лице, изготвило назначената на пострадалия съдебно
медицинска експертиза, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират от съда.
Подсъдимият
отказа да даде обяснения по обвинението в настоящото производство.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебномедицинска експертиза,
на пострадалия А.М. Хрисов
са причинени травматични увреждания:
счупване на черепа, контузия на мозъка, разкъсно контузна рана на меки черепни
обвивки, ръбци от рани на десен лакът,
като контузията на мозъка представлява разстройство на здравето временно опасно
за живота. Разкъсно контузната рана на меки черепни обвивки подлежаща фрактура на черепа представлява проникване в черепната кухина.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В хода на
съдебното следствие се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подробно
описаните в съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д., травматични
увреждания са получени в резултат на силни удари с или върху тъпоръбест предмет
с посока спрямо темето отгоре надолу. Такъв удар, според вещото лице, добре
отговаря да се получи от представеното веществено доказателство Г-образен
винкелен профил с дължина около1-1,2 м. Описаните травматични увреждания представляват
средни телесни повреди по смисъла на НК, както и че същите са получени от не
по-малко от два отделни удара. Вещото лице изключва, травматичните увреждания
да са получени от падане от собствен ръст. Предвид заключението на вещото лице съдът
приема за безспорно доказани травматичните увреждания довели до средната
телесна повреда, на техния характер, както и по отношение на механизма на
причиняването им. Основният въпрос, по който има спор е относно авторството на
деянието и преди всичко дали телесните повреди са били причинени от подсъдимия
по делото на процесната дата, така както е посочено в тъжбата. В насока
авторството на деянието са събраните по делото гласни доказателства. Съдът
намира, че анализа на тези гласни доказателства води до извод и до единствения
възможен отговор, а именно, че авторството на деянието е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Гласните доказателства условно могат да бъдат разделени на
няколко групи. От една страна това са показанията на св.М.И.Х., св.Х.М.Ю. и св.Ю
М.Х.. Тримата свидетели са били разпитани от съда в съдебно заседание
проведено на 06.11.2019 година. И
тримата свидетели разказват пред съда, че частния тъжител им казал, че в
процесната вечер са се скарали с подсъдимия, както и за поводът на това
скарване и наличните влошени помежду им взаимоотношения и по какъв повод. Няма
друг начин по дела от частен характер за приобщаване на веществено
доказателство освен лицето, което твърди в случая тъжителя, че с процесното
веществено доказателство са му нанесени удари да го представи сам пред съда. По
делото е установено, че за случилото се няма образувана полицейска преписка,
прокурорска преписка за да бъде иззето по реда със способите предвидени в НПК
това веществено доказателство. Свидетеля Ю. твърди, че разговора с частния
тъжител, за това кой му е нанесъл ударите, е провел в болница, докато частния
тъжител е бил там и той е отишъл на свиждане. Св.Ю. сочи, че подсъдимия го е
заплашвал във връзка с явяването му пред съда да свидетелства. Този свидетел
категорично заяви, че той всъщност е в недобри отношения и с двамата- и с
частния тъжител и с подсъдимия, поради някакви имуществени спорове, поради
което не би могло да се твърди, че той е заинтересован от даване на показания в
полза на единия брат срещу другия брат. Св.Ю. е именно първия, който е разбрал,
че имало някакъв спор, разправия между частния тъжител и подсъдимия и понеже на
следващия ден не е видял частния тъжител, защото е правил ремонт по това време
в дома си, тогава е отишъл и е съобщил на М.Х.-другия свидетел разпитан в
същото съдебно заседание, кмет на селото. Той казва, че когато е открил частния
тъжител го е откарал първо в здравната служба, след това в Бърза помощ в
Тервел, откъдето обаче са казали, че уврежданията са такива, че следва да бъде
откаран в болницата в Добрич. Пред този свидетел докато го е карал до болница в
Добрич частния тъжител е споделил, че ударите
му са нанесени действително от подсъдимия. Св.Х. също в това съдебно
заседание посочи, че уврежданията на съпруга й са причинени от подсъдимия. Тя
като съпруга на частния тъжител би могла да бъде заинтересована до една или
друга степен от даване на показания в полза на частния тъжител, но в случая,
съдът кредитира и тези показания като обективни, поради това, че всъщност те се
подкрепят от показанията на другите двама свидетели.
Следващата
група свидетели са М.Г.Д., Г.Г.В. и А.М.Х.. Това са свидетели, които са
поискани от защитника на подсъдимия и те са разпитвани в съдебно заседание.
Свидетеля Г.В. ***. От неговия разпит стана ясно, че той е изписал рецепта на
подсъдимия, която е с дата 01.07.2015 година. Тази рецепта е приобщена към
доказателствения материал, представена е от защитника на подсъдимия. С тази
рецепта защитата се опитва да докаже, че на процесната дата и самия подсъдим е
получил някакви увреждания причинени му от частния тъжител, които съдът приема,
че са се получили при първоначалното сбиване между тъжителя и подсъдимия, но
самите увреждания са с характер на лека телесна повреда. От показанията на
свидетелката.А.Х., която е съпруга на подсъдимия се установява, че на
процесната дата двамата братя са се скарали. Подсъдимия е обвинил частния
тъжител, че му е оскубал боба, което разбира се частния тъжител отрекъл и
тогава са се сбили. Това в още по голяма степен подкрепя обвинението, защото
доказва възникналото сбиване между тъжителя и подсъдимия на процесната дата
вечерта, което пък от своя страна подкрепя показанията на първата група
свидетели, че между двамата братя е имало разправия и че е имало сбиване. При
тези събрани доказателства, макар да няма преки доказателства – очевидци на
случилото се, по делото са събрани многобройни косвени такива, които след съвкупната
преценка водят до единствено възможния и безспорен извод относно авторството на
деянието от страна на подсъдимия.
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието
си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК,
От
обективна страна на 21.06.2015 година в
село Ж.,
чрез нанасяне на удари с
твърд предмет в областта на
главата на тъжителя А.М.Х., му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, разкъсно контузна рана
на меки черепни обвивки, ръбци от рани
на десен лакът, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при условията на пряк
умисъл. От анализа на събрания доказателствен материал, се установява, че
същият е извършил целенасочени и съзнателни действия, които обективират пряко
намерението му за нанасяне на увреждане в областта на главата
на пострадалия. Налице е целенасочена дейност от страна на подсъдимия, а
именно изчакване пред домът на тъжителя, последният да се прибере и подготовка
с оръжие за нанасяне на телесната повреда.
По
наказанието на подсъдимия :
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.129, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
Съдът
отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и степента на
засягането им, характера и тежестта на причиненото увреждане, довело до
фрактура на черепа, което представлява
проникване в черепната кухина, но прие, че следва да наложи наказание към минимума,
предвид инцидентния характер на
деянието и не на последно място -
подсъдимия е в родствена връзка
с пострадалия - тъжителя .
В тази
законова рамка съдът счита за справедливо да му наложи наказание от три месеца
лишаване от свобода- на основание чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК, във вр. с
чл.161 от НК и чл.54 от НК, което наказание съдът отлага за изпълнение за срок
от три години на основание чл. 66 ал. 1
от НК .
С така
определено по вид и размер наказание на подсъдимия, съдът намира, че ще бъдат
изпълнени целите на наказанието заложени в чл.36 от НК, а именно да окаже
необходимото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, както върху
самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Водим от
гореизложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: