Р Е Ш
Е Н И Е
№ 455 12.11.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на тринадесети септември ........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Д.П. .............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............….....................................….....… гр.д. № 1612 по описа
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. 240, ал.1 и 2 вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.79
и чл.92 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
- „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр.София твърди, че в
образуваното заповедно производство ответникът бил уведомен за издадената
заповед при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
длъжника бил подписан Договор за паричен заем № 3030959 от 05.09.2017 г. в
размер на 500 лева, който бил усвоен изцяло, с което заемодателят изпълнил
задълженията си. Заемополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума,
като заплати сумата от 559,92 лева на 6 месечни вноски, всяка в размер на 83,32
лева. Заемополучателят извършил плащания в размер на 155 лева, като дължимата
към момента главница възлизала на 423,35лева.
Дължал и договорна лихва в размер на 43,25 лева. Длъжникът не
предоставил обезпечение, поради което била начислена еднократна неустойка в размер на 291,72 лева.
Поради забавата в плащането били начислени и разходи за събиране в размер на 45
лева, съгласно чл.10а ЗПК. Ответникът
следвало да изплати целия заем на 07.03.2018 г., падежите на всички вноски
изтекли, поради което същият дължал обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на 12,95 лева. Моли след установяване на изложеното, съдът да
постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането
на ищеца по отношение на ответника за сумите: 423,35 лева главница, 43,25 лева
договорна лихва за периода от 08.10.2017 г. до 07.03.2018 г, 291,72 лева
неустойка, 45,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 12,95 лева
мораторна лихва за периода от 08.03.2018 г. до 23.05.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– К.Т.Г. *** призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен
представител на ответника подово отговор и оспорва иска изцяло по основание и
размер. Счита, че не е изпълнено задължението на кредитора да предостави заема.
Ответникът не бил уведомен за извършената цесия. Представеният договор за заем
бил недействителен, тъй като не били спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9,
10 и 11, чл.24, чл.26, чл.33, ал. 2 и други от ЗПК Алетрнативно счита, че
ответникът дължи само сумата от 345 лева, като е внесъл 155 лева и с тях
следвало да погаси единствено главницата. Ответникът не дължал претендираната
възнаградителна лихва, мораторна лихва, както и претендираните неустойки и
разходи и такси, тъй като тези клаузи били нищожни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 31.05.18 г. е образувано ч.гр.д. № 880/18 г. по
описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 501/05.06.2018 г. за сумите в размер на 423,35 лева - главница, 43,25 лева –
договорна лихва от 08.10.2017 г. до 07.03.2018 г., 291,72 лева – неустойка за
неизпълнение, 45,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
12,95 лева - законна лихва от 08.03.2018 г. до 23.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата и 75.00 лева деловодни разноски.
Вземането
произтича: На 05.09.2017 г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
Договор за паричен заем с № 3030959. На 01.05.2018 г. подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло
с всички привилегии. Длъжникът уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането на 03.05.2018 г. Разноски: Внесена ДТ – 25.00 лева и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение – в размер определен от съда.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
На
05.09.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника К.Т.Г. е сключен
Договор за паричен заем № 30330959 по силата на който на заемодателят предава в
собственост на ответника сумата от 500 лева – заемна сума, която заемателят се
задължава да върне при размер на месечната погасителна вноска от 93,32 лева,
срок 6 месеца, бр. вноски 6, при посочени дати на погасителни вноски с първа
вноска 08.10.2017 г. и последна 07.03.2018 г. Посочен е фиксиран лихвен процент
от 40,00 %, ГПР – 47,33 % и обща дължима сума 559,92 лева. Съгл. чл.3 С подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателят изцяло и в брой заемната
сума, като договорът има сила на разписка за предадената, съответно получена
заемна сума.
Според
чл.4 от Договора, заемателят е поел задължение в срок до 3 дни да представи
едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица, 2-
банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение е уговорено, че
заемателят дължи неустойка в размер на 353,40 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в
размер на 58,90 лева. Уговорено е още, че при забава в плащанията на някоя от
погасителните вноски, заемателя дължи на заемодателя законната лихва върху забавената
сума за всеки ден забава. Договорена е възможността за заемодателя да прехвърли
правата си по договора за паричен заем на трето лице.
Представено
е извлечение от Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно която се
начисляват разходи в размер на 9 лева при всяка забава в плащането на вноск с
повече от 30 дни, като общия размер на начислените разходи не може да надвишава
сумата от 45 лева.
На
30.01.2017г. е подписан рамков Договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД – за прехвърляне на ликвидни и изскуеми вземания, произхождащи
от договори за заем и договори за потребителски кредити, които ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към Договора.
Видно
от Приложение № 1/01.05.2018 г. към Рамковия договор, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу К.Т.Г.
по горепосочения договор (т.233 от
приложението) в общ размер от 816,27 лева е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД . Приложено е пълномощно за уведомяване
на длъжниците с право за преупълномощаване на други лица със същите права,
както и потвърждение за сключената цесия.
Към
исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия.
За
изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло. Видно от същото, процесната сума е
предоставена на ответника с подписването на Договора за паричен заем от
05.09.2017 г., като с подписа си заемополучателят установява, че е получил
изцяло и в брой заемната сума, като договора има характер на разписка.
Ответникът е извършил плащане на 31.01.2017 г. в размер на 155 лева, с която
сума са погасени следните задължения: главница -76.65 лева, договорна лихва –
16,67 лева и неустойка 61.68 лева. Към 23.05.2018 г. –датата на подаване на
заявлението остатъчното задължение по пера е: 423,35 лева – главница, 43,25 лева договорна лихва, 291,72 лева –
неустойка, 45,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането,
9,05 лева – мораторна лихва за периода от 08.03.2018 г. до 23.05.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи
процесните си права, а именно фактът, че между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД и ответника К.Т.Г. като заемател, е бил сключен Договор за паричен заем на 05.09.2017 г., по силата на който ответникът получил в заем сумата
от 500 лева за срок от 6 месеца, при съответно уговорени между страните конкретни
параметри по заема - брой на вноските, стойност на месечната такава, начален падеж, лихвен
процент и начин на плащане, както и условия, свързани с дължимите лихви, неустойки, такси
и комисионни. Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя
на ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/01.05.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 30.01.2017г.
В тази връзка
следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението
по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото
производство. С процесния договор за цесия цесионерът се е задължил от името на
цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на
настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. Не се представят доказателства за това, че до длъжника са били изпратени
уведомления за извършената цесия преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
същите да са достигнали до знанието му. Такова уведомление се прилага към
исковата молба, но не може да се приеме, че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на
длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Затова, тъй като
ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното
уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо
ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва
да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,
уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника,
тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила
действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи
от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК.
Ето
защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установена дължимостта
на присъдените със Заповед № 501/05.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 880/2018г. по описа на РС –
Димитровград суми, а именно: сумата от 423,35 лева - главница, 43,25 лева –
договорна лихва от 08.10.2017 г. до 07.03.2018 г., 291,72 лева – неустойка за
неизпълнение, 45,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
12,95 лева - законна лихва от 08.03.2018 г. до 23.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
полза на ищеца не се следват разноски, както за заповедното, така и за
настоящото, предвид отхвърлянето на иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, ет. Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. – управители,
срещу К.Т.Г. ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено дължимостта на присъдените със
Заповед № 501/05.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 880/2018г. по описа на РС – Димитровград
суми, а именно: сумата в размер на 423,35 лева (четиристотин двадесет
и три лв. и тридесет и пет ст.) - главница, 43,25 лева (четиридесет и три лв. и
двадесет и пет ст.) – договорна лихва от 08.10.2017 г. до 07.03.2018 г., 291,72
лева (двеста деветдесет и един лв. и седемдесет и две ст.) – неустойка за
неизпълнение, 45,00 лева (четиридесет и пет лв.) – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, 12,95 лева (дванадесет лв. и четиридесет и пет ст.) -
законна лихва от 08.03.2018 г. до 23.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: