ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1657
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501751 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от Т.Т. и Н.Х., чрез
пълномощника им адв.Н.А., против определение № 260378/09.05.2022г. по гр.д.№
10398/2019г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което производството по делото е прекратено поради
заявени от жалбоподателите откази от исковете. В частната жалба се сочи, че обжалваното
определение е постановено въз основа на две молби от 05.05.2022г. от името на
жалбоподателите, със заявени откази от исковете. Адв.Н.А. не бил уведомен, че клиентите
му имат намерение да се отказват от исковете, поради което се свързал с тях и те му
обяснили, че не се изразявали воля за прекратяване на делото. Подписали някакви молби,
представени им от ответника Л.Х., за които той им обяснил, че става дума за уреждане на
отношенията им относно техния съсобствен имот. Тъй като жалбоподателите били
заблудени относно съдържанието на подписаните от тях молби, те своевременно подали
нови молби до съда, с които оттеглили на отказите по чл.233 от ГПК.
От въззиваемия Г. Л. Х. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производство по гр.д.№ 10398/2019г. на ПдРС, ІІ гр.с. е образувано по искова молба
от Г. Н. Х. против Л. Г. Х. и Н. Н. Х.а, с която са предявени осъдителни искове по чл.74 от
ЗЗД, а при условие на евентуалност и иск по чл.59 от ЗЗД. В хода на делото ищецът Г.Х. е
починал, поради което с определение в о.з. на 12.04.2022г. на негово място като ищци по
делото са конституирани наследниците му Т. Л. Т. и Н. Г. Х., а производството по
отношение на Л. Г. Х. е прекратено поради сливане на процесуалните качества на ищец и на
ответник. На 03.05.2022г. по делото е подадена молба от адв.Н.А., с приложено пълномощно
от Т.Т. и Н.Х.. С молбата са потвърдени всички извършени до момента процесуални
действия. На 05.05.2022г. са постъпили молби с вх. № 266130 и вх. № 266131, подадени
лично от новоконституираните ищци, с които са заявявени откази от предявените от
наследодателя им искове. С обжалваното определение на чл.233 от ГПК производството по
делото е прекратено.
Потвърждаването на извършените до момента процесуални действия, заявено с
молбата от адв.А. от 03.05.2022г. следва да се тълкува в смисъл, че новоконституираните
1
ищци- жалбоподатели в настоящето производство, поддържат исковете. Няма пречка в един
последващ момент те лично, без съдействието на своя пълномощник, да заявят откази от
исковете. Видно от двете молби от 05.05.2022г., че те са изготвени на компютър, като
саморъчно са положени само подписите от името на жалбоподателите, както и имената им
под подписите. Поради това е много вероятно съдържанието на молбите да не е изпълнено
от посочените в тях техни автори. Това обаче не означава, че молбите не изхождат от
жалбоподателите, тъй като не се оспорва, че тези документи са подписани от тях. Дали те са
били наясно, какво са подписали, е друг въпрос, но от формална страна са налице валидно
заявени откази от исковете. Подаването на тези молби не би било основание за прекратяване
на първоинстанционното производство само в случай, че жалбоподателите по някакви
обективни причини не са били в състояние да се запознаят със съдържанието на молбите или
да възприемат действителния му смисъл. Такива обстоятелства не се твърдят. Не се твърди
също така, с оглед постигането на какъв друг, различен от прекратяването на делото,
резултат са подписали молбите.
В съдебната практика се приема, че отказите от иск са оттегляеми, но само в случай,
че оттеглянето бъде заявено пред съда преди произнасянето му с определение за
прекратяване на производството по делото. Така например в мотивите към Определение
№804/07.12.2012г. по ч.т.д.№ 644/2012г. на ВКС, І т.о. е записано следното: „Неоттегляеми с
извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично
предвижда това. В новия ГПК от 2007г. изрична забрана за оттегляемост след извършването
му е въведена по отношение на признанието на иска - чл.237, ал.4 ГПК. Нормата е
ограничителна и като такава не може да бъде тълкувана разширително и приложена по
аналогия в случаите, при които е налице отказ от правото на иск. Близостта на двата
института - отказ от иска и признание на иска, като действия /отказ от исканата защита и
отказ от защита срещу иска/, изхождащи от насрещните главни страни в процеса, от една
страна и различният подход на законодателя по отношение на тях, от друга страна, подкрепя
извода, че за разлика от признанието на иска, отказът от иска е оттегляем до десезиращия
акт на съда. Ето защо, настоящият състав приема, че молбата за отказ от иска е оттегляема
до постановяване от съда, на основание чл.233 ГПК, на определението за прекратяване на
производството по делото“. Молба за оттегляне на отказа от исковете е подадена само от
Н.Х. и то едва на 20.05.2022г.. Ето защо, съдът намира, че частната жалба ще следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т.Т. и Н.Х., чрез пълномощника им
адв.Н.А., частна жалба против определение № 260378/09.05.2022г. по гр.д.№ 10398/2019г. на
ПдРС, ІІ гр.с., с което производството по делото е прекратено поради заявени от
жалбоподателите откази от исковете.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3