РЕШЕНИЕ
№ 1524
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
.надесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110114320 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПКГ. Д. Д. срещу „Кр.
Ин. Ин.“ ЕАД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 10014.69 лева, представляваща
главница по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед
№1868/08.04.*г. по ч.гр.д. №3826/*г. по описа на ВРС , въз основа на който е
образувано ИД №2*711040** по описа на ЧСИ №711- Даниела Янкова,
поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се излага, че съгласно ИЛ, издаден на основание
чл.410 ГПК въз основа на Заповед №1868/08.04.*г. по ч.гр.д. №3826/*г. по
описа на ВРС ищецът бил осъден да заплати на „Кр. Ин. Ин.“ ЕАД сумата от
10 014.69 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано
от 06.04.*г. , като и сумата от 780.66 лева – разноски. Вземането произтичало
от Договор за потребителски кр. №1082722, сключен от ищеца и „**“ЕАД,
вземането по който било ц.рано на ответника. Издаденият ИЛ послужил за
образуване на ИД №2*711040** по описа на ЧСИ №711- Даниела Янкова
през *г. Ищецът узнал за образуваното изпълнително производство от
справка за образувани изпълнителни дела, издадена на 08.09.2021г.
Твърди се, че вземането е погасено по давност. До датата на образуване
на настоящото дело не били предприети никакви действия по събирането му,
нямало никакви валидни изпълнителни действия за период повече от 5
години.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Кр. Ин. Ин.“ ЕАД е
депозирало отговор, в който е изразено становище за неоснователност на
1
иска.
Излага се, че ИД е образувано на 02.09.*г., като с молбата за образуване
да били възложени на съдебния изпълнител правомощия по ч.18 ЗЧСИ, което
било основание за прекъсване на погасителната давност. На 20.09.*г. по
делото бил присъ.нен взискател ТА на НАП относно публични задължения на
длъжника, което било действие, което също прекъсвало давността. На
16.05.2017г. била депозирана молба за извършване на справка в ел.регистър
на БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника, което довели до
изпращането на запорно съобщение до „**“ АД на 13.07.2017г. на
02.04.2018г. била депозирана молба с искане за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, като такъв бил насрочен на
26.04.2018г. , като на длъжника била изпратена призовка за принудително
изпълнение. Предприемането на изпълнителни действия продължило и през
2019г. като на 17.06.2019г. била депозирана молба за справка в регистъра на
БНБ за нови банкови сметки на длъжника и съответно искане за налагане на
запор. Банкови сметки не били открити, поради и което на 23.09.2019г. с
молба било поискано насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника. Опис бил насрочен на 29.10.2019г, като била изпратена и призовка
до длъжника. На 28.10.2019г. била подадена молба с искане за извършване на
справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника. В
условията на евентуалност бил поискан опис на движими вещи на длъжника.
Описът бил насрочен за 15.11.2021г., за което отново му била изпратена
призовка.
Твърди се, че всички гореизброени действия са прекъснали течащата
относно вземането погасителна давност.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Изискан е и е приложен по делото препис от ИД №*711040**, от който
е видно, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по
заповед за изпълнение №1868/08.04.*г. по ч.гр.д. №3826/*г. по описа на ВРС
по молба на взискателя „Кр. Ин. Ин. БГ“ЕАД от 19.08.*г. В молбата е
отправено искане за извършване на справка за трудови договори и имущество
на длъжника.
Съобразно текста на ИЛ заповедта за изпълнение е влязла в законна
сила на 15.06.*г.
По ИД са извършени следните изпълнителни действия :
-Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в „**“АД с
Постановление от 13.07.2017г., който е потвърден от банката с уведомление
2
от 09.08.2017г.
-Насрочвани са опис и оценка на движимо имущество на длъжника,
които не са реализирани.
С молба от 17.06.2019г. взискателят е отправил искане за извършване
на справка за банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да се
предприемат изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
С молба от 10.10.2019г. взискателят е отправил искане за насрочване
на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да
оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението,
че вземането по същото е погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от
влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г.,
постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение
№325/13.01.*г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за
прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от
значение .нствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №3862/*г. по описа на ВРС въз основа
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. От данните по приложеното
изпълнително дело се установява,че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила на 15.06.*г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът
3
на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата
съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение.
До приемане на ТР №2/2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК е действало
Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС,
съобразно което погасителна давност на тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането т.е. за периода
от влизане в сила на заповедта за изпълнение 02.11.2012г. до 26.06.2015г.
погасителна давност за вземането не е текла.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г.,
постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъ.няването на кр.ора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Последното извършено изпълнително действие е налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника в „** “АД от 13.07.2017г. Наложеният
запор е проявил своето действие и е прекъснал давността като в този смисъл
е решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о.,
съобразно което дори и да е настъпила перемпция съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни поискания нов способ, като същият следва да
образува искането в ново дело, като новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
което с нищо не вр. на кр.ора, нито ползва или вр. на длъжника. Перемпцията
е без правно значение за давността. В цитираното съдебно решение е
посочено,че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
4
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кр.ора – тя не
се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кр.ора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган пр. изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кр.ора, давността се счита прекъсната с искането.
След налагането на запор върху банковите сметки на длъжника от
13.07.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е
прекъсната с подадените от взискателя молби за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника от 17.06.2019г. и впоследствие с молбата за опис
и оценка на движими вещи от 10.10.2019г., предвид и на което вземането на
ответника не е погасено по давност към датата на подаване на исковата
молба в съда 04.10.2021г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения
ИЛ за присъдената главница не е погасено по давност, поради и което
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл.78,ал.3 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 360 лева, на основание чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“**“ №230, вх.8, ет.4,ап.13 срещу „Кр. Ин. Ин. БГ“ЕАД,
ЕИК:**със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“П. Вл.“21, Бизнес
център Люлин -6, ет.* иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 10 014.69 лева, представляваща главница по издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед №1868/08.04.*г. по ч.гр.д. №3826/*г. по описа на
ВРС, въз основа на който е образувано ИД №2*711040** по описа на ЧСИ
5
№711- Даниела Янкова, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ж.к.“ **“ №230,
вх.8, ет.4,ап.13 да заплати на „Кр. Ин. Ин. БГ“ЕАД, ЕИК:**със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“П. Вл.“21, Бизнес център Люлин - 6, ет.*
сумата от 360/триста и шестдесет/лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6