№ 264
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500484 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260046 от 17.01.2021година., постановено по гр.д. №
3323/2019г. Плевенски районен съд е допуснал на основание чл.34 ЗС и чл.69
ЗН да се извърши съдебна делба при равни права/два равни дяла/ между
С.П.М., ЕГН ********** от гр.Плевен и Н. П. М., ЕГН ********** от с.***,
общ. Столична, върху следните недвижими имоти :1.ПАРТЕРЕН и ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ СГРАДА с идентификатор 56722.***.278.1, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.***;
2.СГРАДА с идентификатор 56722.***.278.2, с адрес на имота: гр.Плевен,
ул.***, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.***.278, със
застроена площ 39.00 кв.м., с предназначение: постройка на допълващото
застрояване;3.СГРАДА с идентификатор 56722.***.278.3, с адрес на имота:
гр.Плевен, ул.*** разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.***.278, със застроена площ 104.00 кв.м., с предназначение: постройка
1
на допълващото застрояване.Не е допусната делба на имотите в т.2. и т.3 с
участието на Н.С.М..Като неоснователен е отхвърлен и иска за делба на
втория жилищен етаж с идентификатор 56722.***.278.1, със застроена площ
123.00 кв.м., находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, посторена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, с адрес на имота:
гр.Плевен, ул.***, ведно с таванско помещение с площ 49 кв.м., тъй като е
признато за установено, на осн. чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС, по
отношение на Н. П. М., че имота не е съсобствен, а е собственост на С.П.М. и
Н.С.М., поради изтекла придобивна давност, като С.М. притежава ¾ ид.
части, а Н.М. - ¼ ид.ч./, а също и че имота представлява самостоятелен обект
на собственост.
С решение № 260336 от 28.04.2021г. е отхвърлена молба за
допълване на решението с произнасяне по искането за делба на втория
жилищен етаж, по който въпрос съдът, макар и лаконично се е произнесъл в
основното решение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
Н. П. М., чрез пълномощникът му адв.П. К. Г. от АК-Ямбол. В жалбата се
правят оплаквания, че решението на районния съд, в частта с което е не
допусната делба на втория жилищен етаж от сградата и е уважен ИУИ е
незаконосъобразно и неправилно. Въззивникът счита, че е налице
противоречие в мотивите на РС.Счита за неправилни изводите за
осъществявано от ищците по установителния иск владение, със знанието и без
противопоставянето на другите съсобственици. Твърди, че през 2018г. Н. П.
М. е възразил пред АГКК и пред Административен съд – Плевен срещу опита
на С.П.М. да предизвика изменение на кадастралната карта относно имота,
като бъде отчетено правото му на собственост върху втория жилищен етаж.С
това възражение е прекъснал теклата в полза на С.М. давност. Съображенията
за това са изложени подробно в жалбата. Счита, че едно право не може да
бъде придобито на две различни основания, в сл. или е придобито по дарение
или – по давност.Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и да
постанови друго по същество за отхвърляне на установителния иск и
уважаване на иска за делба и на втория жилищен етаж.Претендира и
разноски.
2
Ответниците по жалбата са взели становище, чрез пълномощника
си адв. С. М. от АК-Плевен, в което заявяват, че същата е
неоснователна.Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и
молят за потвърждаването му. Претендират разноски за настоящата
инстанция.
Подадена е и втора въззивна жалба – срещу решението, с което е
отказано допълване на основното решение с произнасяне по искането на Н. П.
М. по иска за делба на втори жилищен етаж от процесната
сграда.Жалбоподателят Н.М., чрез пълномощника си адв. П.Г. от АК-Ямбол,
заявява че решението относно втория жилищен етаж е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът не е извършил цялостна
преценка на доказателствата, но че не е искал допълването му.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбите са подадени в срок и са счетени за допустими.
Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.П.М. и Н.С.М. с иск
за делба/първоначално/ на съсобствени с ответника Н. П. М. недвижими
имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278, с адрес на
имота: гр.Плевен, п.к. 5800 ул.***, с площ от 352.00 кв.м. и построените в
него първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 56722.***.278.1;
сграда с идентификатор 56722.***.278.2, със застроена площ 39кв.м., с
предназначение: постройка на допълващото застрояване и сграда с
идентификатор 56722.***.278.3,със застроена площ 104кв.м., със същото
предназначение.Ищците се позовават на придобиване по наследство от П.Н.
М., починал на *** и Н.П. М., починала на ***г., дарение и делба на имота.
Ответникът Н. П. М. е възразил, че съсобственици са само той и
ищеца С.М. при равни права. Счита Договора за дарение/нотариален акт №
88, том VII, дело № 2516/1970г. на Нотариус при Плевенски народен съд/ и
Договора за доброволна делба от 15.03.1973г., на които ищците се позовават,
за нищожни.Противопоставя следните твърдения: Старата къща в имота е
3
била съборена и през 1972г. е била построена двуетажна жилищна сграда,
като П.Н. М. и С.П.М. са сключили договор за доброволна делба на
15.03.1973г., с който са разпределили етажите от новопостроената къща.
Твърди, че П.Н. М. не е бил изключителен собственик на имота, а същият е в
режим на СИО със съпругата му Н.П. М.. Поради това ответникът счита, че
дарението с н.а. № 88, том VII, дело № 2516/1970г. на Нотариус при
Плевенски народен съд е нищожно, т.к. в него не е участвала като дарител
съпругата Н. М. и така е дарен отчасти чужд имот.Твърди още, че и договора
за доброволна делба на собствен покрит недвижим имот от 15.03.1973г.
между П.Н. М. и С.П.М. за делбата на двуетажната жилищна сграда е
нищожен, т.к. Н.П. М. не е участвала като съделител, а същевременно С.М. не
е имал права върху имота и не е следвало да бъде страна по договора за делба.
Поискал е да се допусне делба на наследството между страните С.П.М. и Н.
П. М. - наследници по закон на П. и Н. М. съобразно правата им по ЗН, т.е при
равни части.Поискал е, по реда на чл.341,ал.2 ГПК включване в делбата и на
втория жилищен етаж от сградата.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в делото
инцидентен установителен иск от ищците против ответника за признаване на
правото им на собственост върху втория етаж на сграда с идентификатор №
56722.***.278.1, с твърдения, че този етаж е самостоятелен обект на
собственост, придобит от ищеца С.П.М. с Договор за доброволна делба от
15.03.1973г., че този етаж е бил изграден от ищеца със средства, придобити
по време на брака му с П.С. М., поч. на ***г.-майка на ищцата Н.С.М.. Освен
това, с оглед възражението за нищожност, се позовават и на придобивна
давност за периода много по-дълъг от 10 години - упражнявана
самостоятелно фактическа власт върху този втори етаж от 15.03.1973г.
Ответникът е оспорил инцидентния установителен иск за собственост на
втория етаж на сградата, като придобит по давност, като противопоставя
следните насрещни твърдения : През годините след 1990г. ищецът С.М. не е
живял в имота, а е идвал в гр. Плевен само да получи пенсията си и има
регистриран адрес на друго място. В инициирано от ищеца С.М. през 2018г.
производство пред АГКК, СГКК Плевен, впоследствие пред Адм.С-Плевен,
той е твърдял, че е собственик на ½ ид.ч. от дворното място и изцяло на втори
жилищен етаж на процесната сграда, както и по наследство на другата 1/2
4
ид.ч. от дворното място и от останалите сгради в имота.
С определение № 261001/17.11.2020г., след констатация на съда,
че по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.***.278,
доказателствата сочат съсобственик, който не е конституиран по делото –
Община Плевен /за ид.ч. 25.75 кв.м. от правото на собственост/, и с оглед
неконституиране на ответник по делото за делба от нито един от
съделителите в даденият им за това срок, производството по отношение на
поземления имот е прекратено, като предмет на делбата са само жилищната
сграда и другите две сгради с второстепенен характер.
Безспорно е, че общите наследодатели – съпрузите П.Н. М.,
починал през 1997г., и Н.П. М., починала през 2005г., са сключили
граждански брак през 1941г. Техни наследници са синовете им С.П.М./
ищеца/ и П.П.М., починал през 2016г., наследен от ответника Н. П. М..
Безспорно е, че ищецът С.П.М. е сключил граждански брак с П.С. М. през
1969г., починала през 2013г. и оставила за наследници двамата ищци –
С.М./съпруг/ и Н.С.М./дъщеря/.
Безспорно е, а се установява и от събраните от ПРС писмени
доказателства, че: С констативен нотариален акт № 28, том I, дело №
180/1954г. на Плевенски нотариус е признато правото на собственост на П.Н.
М. върху придобит по регулация имот - празно дворно място от 140 кв.м. към
неговия парцел XI-263, стр.кв.511, срещу заплащане на сумата от 840лв.; С
констативен нотариален акт № 77, том IV, дело № 1412/1959г. на Плевенски
нотариус е признато право на собственост на П.Н. М. върху Дворно място в
гр.Плевен, стр.кв.543, парцел II-1234, от 320кв.м., като в н.а. е посочено, че
тази собственост е след направена замяна през 1955г. - П.Н. М. отстъпва
дворно място в гр.Плевен, стр.кв.511, парцел XI, от 440 кв.м. срещу
получения имот - Дворно място в гр.Плевен, стр.кв.543, парцел II-1234, от
320кв.м.; С Нотариален акт № 88, том VII, дело № 2516/1970г. на Плевенски
нотариус, П.Н. М. е дарил на сина си - ищецът С.П.М., 1/2 ид.част от Дворно
място в гр. Плевен, ул. 23 септември 1, цялото от 320кв.м., представляващо
парцел II, пл. № 1234, стр. кв. 543 по плана на града, заедно с 1/2 ид.част от
къщата в това дворно място. При това дарение дареният С.М. е заявил, че
приема с голяма благодарност направеното дарение и декларира, че в
5
двугодишен срок от дарението ще построи надстройка по одобрени
архитектурни планове.
Няма спор между страните, че със строително разрешение № 498
от 15.11.1971г. е разрешено на П.Н. М. и С.П.М. да построят двуетажна
жилищна сграда в парцел II, кв. 543 и тя е била построена в имота.С договор
за доброволна делба от 15.03.1973г., сключен между П.Н. М. и С.П.М., имота
представляващ Масивна двуетажна жилищна сграда, построена от двамата
през 1972г. върху 115 кв.м., състояща се от два напълно еднакви етажа, с
общо стълбище, е поделен като П.Н. М. е получил в дял първият етаж от
сградата, южно избено помещение, южен гараж и южно таванско помещение,
а ищецът С.П.М. е получил в дял втория горен етаж на общата жилищна
сграда, северно избено помещение, северен гараж и северно таванско
помещение.
Спорно е с оглед предмета на въззивно обжалване, основателен
ли е инцидентния установителен иск за собственост на втория етаж от
жилищната сграда и следва ли да се допусне той като самостоятелен обект на
собственост до делба - между кои лица и при какви части.
За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:
Пред районния съд са събрани гласни доказателства, от които се
установява, че свидетелката Е.Й. има непосредствени впечатления от имота и
страните, а през 1987-1989г. е и живяла в една стая на втория етаж, заедно със
съпруга си на квартира у С.. По това време отв. Н.М. е бил заминал с майка си
още когато е бил на няколко месеца. На първия етаж живеели дядо П., баба Н.
и синът им П., който след година-две заминал за с.*** с друга жена. На
втория етаж е живял С. и съпругата му *** до смъртта и. Свидетелката знае от
дядото П., че етажите са строени заедно и горният етаж е изцяло със
средствата на С., а долния на дядо П.. Другият му син П. не е участвал в
строежа, имали са добри отношения с брат си и не е имал претенции за етаж.
Заявява, че ищците винаги са живели в този имот и само при развода на
ищцата *** са заминали за известно време за София, докато приключи
делото. Установява също, че за период от 3-4 години С. е живял при ***,
защото е бил болен и тя се грижила за него. Ищецът С.М. ходел и в с.***,
6
където имал градина и къща, в която не можело да се живее.Св. Р.Д.-съседка,
установява, че познава имота от 22 години, че на втория етаж живеят *** и С..
Преди това на първия етаж са живели баба Н., дядо П., и сина им П., който от
доста време се преместил да живее в с.***. Потвърждава, че братята П. и С.
са били в добри отношения, и П. не е претендирал за дял от втория етаж.
Заявява, че този втори етаж от къщата е строен от С. и сега той и дъщеря му
*** живеят там. Посочи, че там са живеели и с майка и ***, преди да почине.
Установява, че ходят и до с. ***, където си , садели разни неща и ходели от
време на време, но че си живеели в града. Свидетелката уточнява, че си били
направили адресна регистрация в селото заради някакви избори. Не е живял
там постоянно, имал и животни и хора, които да ги гледат и от 5-6 години С.
вече не ходел в селото. Същото се установява и от кмета на с.*** – св. Н.Н..
Представени са писмени доказателства за регистрираните адреси
на ищците, от които се установява, че двамата са с постоянни адреси в гр.
Плевен, ул. ***, С.М. е променил настоящия си адрес от гр. Плевен в с. *** на
16.04.2007г., а ищцата на 29.12.2017г. е променила настоящия си адрес в гр.
София. В удостоверението от ОД на МВР Плевен за установяване на
регистрирани адреси е посочено, че от данните е видно, че през 1983г., при
издаване на паспорт на С.М., е отбелязан адрес на ***, променен през 1995г.
на ***; *** М. е отбелязана на същия адрес при издаване на паспорт през
1991г.; Н.М. е отбелязана на същия адрес при издаване на паспорт през 1985г.
От семейния регистър на Община Плевен от 1956г. е видно, че на адреса са
били регистрирани последователно наследодателите на страните П.Н. М.,
Н.П. М., братята С.М. и П. М., Н. С. М. и П.С. М..
За да уважи инцидентния установителен иск, Плевенски районен
съд е приел, че сградите чиято делба се иска са построени в дворно място,
което е било в режим на СИО между наследодателите П. М. и Н. М., след
влизане в сила на СК от 1968г., който в чл. 13 сочи, че недвижимите вещи и
права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и
служат за задоволяване нуждите на семейството, а чл. 103 от Преходните и
заключителни разпоредби сочи, че правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове,
7
какъвто е бил техния. Съдът е приел, че сключения договор за дарение на ½
ид.ч. от имота е нищожна сделка, но не на соченото от ответника основание, а
поради това, че дарението не е безвъзмездно. Направените от РС констатации
и правни изводи в тази насока се споделят напълно от настоящата инстанция,
която препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.
Изводът на РС за нищожност на дарението е правилен и
законосъобразен, тъй като дарителя, като собственик на имота е направил
изявление само за даряване и постигане на съсобственост върху подареното.
Не е правено изявление за учредяване на право на строеж върху другата ид.ч.
от имота. Приобретателя на имота обаче, освен изявление за приемане на
дарението е направил и изявление, поемайки насрещно задължение в
двугодишен срок да построи надстройка на сградата, което би означавало, че
дарителят по приращение би получи собственост върху ½ ид.ч. от
надстроеното, което сочи възмездност на сделката и противоречи на нейната
същност по смисъла на чл. 225 от ЗЗД. При наличие на възмездност на
дарението, то се явява нищожно на осн. чл. 26 ал. 1 т. 1 от ЗЗД /и в
редакцията му от 01.11.1963г., действаща към датата на сделката/. Поради
изложеното, правилен е крайният извод на съда, че дарението направено на
ищеца С.М., като нищожно, не е породило правно действие, и всички
построени в дворното място сгради, по приращение на осн. чл. 92 от ЗС са
станали собственост на собствениците на земята - П. М. и Н. М. в режим на
СИО. По тази причина и извършената делба на постройката през 1973г.
между П. М. и С.М., на осн. чл. 75 ал. 2 от ЗН е нищожна, като извършена
между собственик и несобственик и без участието на един от
собствениците/Н. М./, и няма характер на доброволна делба. Поради това и
С.М. не е придобил индивидуална собственост въз основа на постигнатата
нищожна договореност.
При това положение, правилно е разгледано другото основание, на
което се претендира придобиване право на собственост – изтекла придобивна
давност за период по-дълъг от 10 години.Макар и получено въз основа на
нищожно основание – договорите за дарение и за доброволна делба,
владението осъществявано от ищеца С.М.и семейството му върху втория
самостоятелен етаж от построяването на жилищната сграда през 1972г. е било
несъмнено, явно и несмущавано. Затова говорят всички доказателства по
8
делото. Никой друг освен членовете на семейството на С.М. не е живял в това
жилище и никой не е оспорвал волята на П. М. този етаж да бъде за сина му
С., който го е строил-нито съпругата му Н. М., нито сина му П. М., които и
след смъртта на П. през 1997г. са продължили да живеят и да ползват само
първия жилищен етаж.Въпреки че няма данни и след това някой от тях да е
оспорил правото на собственост, достатъчно е, че към този момент е бил
изтекъл период от 25 години необезпокоявано владение, за да се приеме, че
жилищния имот е придобит по давност от двамата съпрузи –С. и *** М.
Не води до различни правни изводи обстоятелството, че не е
правено изрично изявление за придобиване на собствеността върху етажа по
давност и владелците не са искали снабдяване с нотариален акт за този имот,
вярвайки че имат такъв който ги легитимира в достатъчна степен като
собственици-договорите за дарение и за доброволна делба. При така
изложеното, без правно значение е обстоятелството, че С.М. е живял за
известен период от време в с. *** през 2007г., а Н.М. през 2017г. - в гр.
София. От една страна те вече са придобили право на собственост и от друга
– няма данни да са губили владението и някой друг да е заживял в имота им.
Противопоставянето/ако имаше такова/ след изтичане на придобивната
давност би било без значение, тъй като позоваването на давността не е
елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС. Никой от другите двама съсобственици – родителите на
ищеца в продължение на 25 години до смъртта на бащата на ищеца не е имал
съмнение, че сина им С. и съпругата му *** владеят втория етаж за себе си и
не са оспорвали придобиването на собственността им. Ето защо правилен е и
извода на РС, че ищцата Н.М. е наследила правото да се позове на давността,
изтекла в полза на нейната майка, като правата на двамата ищци в
собствеността на имота, придобит по давност е както следва: ¾ ид. части за
С.М. и ¼ ид.ч. за Н.М..
Поради изложеното инцидентния установителен иск за
установяване право на собственост на ищците С.М. и Н.М. върху втория
жилищен етаж на сграда с идентификатор № 56722.***.278.1, се явява
основателен и доказан и правилно е бил уважен.Като последица от
уважаването му, не е допусната делба върху него, поради липса на
съсобственост с ответника Н. П. М.. В този смисъл съдът се е произнесъл като
9
макар и лаконично и без изрични мотиви е отхвърлил иска за делба.Поради
това основното решение не се нуждае от допълване и правилно е била
оставена без уважение молбата по чл.250 ГПК.
При така изложените мотиви, съдът намира, че основното
решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено,
както и решението по чл.250 ГПК.При този изход на делото, въззивника
следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемата страна
разноски за тази инстанция в размер на 500лв. съобразно списъка с разноските
и договора за правна помощ на л. 13 от в.гр.д. № 247/2021г., съдържащ
разписка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение №
260046 на Плевенски районен съд от 17.01.2021г. по гр.д. № 3323/2019г. по
описа на съда, в обжалваните му части, с които е уважен инцидентен
установителен иск и не е допусната делба на втори жилищен етаж от
жилищната сграда –предмет на делба.
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение №
260336 на Плевенски районен съд от 28.04.2021г. по гр.д. № 3323/2019г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА Н. П. М., с ЕГН ********** от с.***, общ. Столична,
ул. ***, да заплати на С.П.М., с ЕГН ********** и Н.С.М., с ЕГН **********,
двамата от гр.Плевен, ул.***, разноски по делото пред въззивната инстанция
в размер на 500лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11