№ 1794
гр. С., 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110117290 по описа за 2022 година
Подадено е на 31.03.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от ЕТ „М.А.М.-Н.М.“ срещу „Д.Е.Е.“ ЕООД.
По така подаденото заявление, съдът е разпоредил и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 17290/2022
г. по описа на СРС, I Г. О., 167 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя следните суми: 5 092,98 лева, представляваща неплатено задължение по договор
за превоз, сключен на 12.01.2022 г., за което задължение е издадена фактура №
*********/20.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 31.03.2022 г. до изплащане
на вземането; 31,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2022 г. до
25.03.2022 г.; 391,00 лева, представляваща обезщетение за пренатоварване на автомобил, за
което е издаден протокол № ***********/14.03.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на
110,30 лева.
На 17.06.2022 г. е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от длъжника „Д.Е.Е.“
ЕООД, в което е посочил, че на 01.04.2022 г. и 15.04.2022 г. е изпълнил задължението за
главница по издадената на 15.04.2022 г. заповед за изпълнение, за което е представил
преводни нареждания за кредитен превод. Посочил е още, че не дължи обезщетение за
претоварване, тъй като не бил уведомен за него от заявителя.
С разпореждане от 25.07.2022 г. съдът е указал на заявителя, че в тридневен срок от
получаване на съобщението може да подаде становище по подаденото от длъжника
възражение по чл. 414а ГПК и приложените към същото доказателства за плащане.
Заявителят е бил изрично предупреден за последиците при неизпълнение на дадените
указания. Съобщението за така постановения съдебен акт от 25.07.2022 г., ведно със
служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на заявителя на 04.08.2022
г., като в предоставения от съда срок – на 09.08.2022 г. е постъпило становище от ЕТ
„М.А.М.-Н.М.“, чрез адв. Б., в което е посочено, че претенцията на заявителя не била
удовлетворена изцяло – останали незаплатени лихвата за забава и обезщетението за
претоварване на автомобила.
С разпореждане от 15.09.2022 г., на основание чл. 415, т. 1 ГПК, съдът е дал указания
на заявителя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на претендираните вземания, в частта, в която длъжникът е възразил, а
именно: 31,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2022 г. до
1
25.03.2022 г.; 391,00 лв., представляваща обезщетение за пренатоварване на автомобил,
както и законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2022 г. до датата на плащане
на вземането в размер на 5092,98 лв. Със същото разпореждане от 15.09.2022 г. съдът е
указал на заявителя последиците от неподаване на искова молба – обезсилване на
издадената заповед за изпълнение в частта относно горепосочените вземания.
Съобщение за разпореждането от 15.09.2022 г. е получено от заявителя на 27.09.2022
г. като в указания срок не са изпълнени указанията на съда, поради което заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена в посочената част, а производството по делото - да
бъде прекратено в тази част, в това число и за разликата над 101,85 лв. до 110,30 лв.,
представляваща държавна такса за заповедното производство.
На 10.11.2022 г. е подадена молба от длъжника, чрез процесуалния му представител, с
която е поискано обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството
по делото, както и присъждане на разноски на длъжника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
С разпореждане от 16.11.2022 г. съдът е указал препис от молбата на длъжника от
10.11.2022 г. да се изпрати на заявителя, с указание за възможността да подаде отговор в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението. Съобщение за разпореждането от 16.11.2022
г. е получено от заявителя на 02.12.2022 г. като в указания срок същият не е изразил
становище.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл
задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
По отношение на сумата в размер на 5 092,98 лева, представляваща неплатено
задължение по договор за превоз, сключен на 12.01.2022 г., за което задължение е издадена
фактура № *********/20.01.2022 г., настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е дал
повод за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като паричната сума в размер на
5 092,98 лв., претендирана със заявлението, не е била своевременно заплатена, а плащането
е настъпило едва след като заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо в тази част на длъжника не се следват разноски, респ. производството
по делото не подлежи на прекратяване в тази част, като с оглед извършеното плащане, с
разпореждане от 15.09.2022 г. съдът е оставил без уважение искането на заявителя за
издаване на изпълнителен лист в частта за сумата в размер на 5092,98 лв.
В останалата част, в която заповедното производство следва да бъде частично
прекратено, след като е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, следва да се приеме, че
заявителят неоснователно е заставил длъжника да направи разноски по делото относно
прекратената част. В този случай длъжникът има право на разноски в тази част на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им, действително е заплатил
уговореният адвокатски хонорар и е представил доказателство за това. Упражняването на
това право не е постановено в зависимост от представянето на списък на разноските по чл.
80 ГПК /арг. чл. 80, изр. 2 ГПК/.
В частност искането за присъждане на разноски е релевирано от длъжника с молба от
10.11.2022 г., а фактът на заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер
на 610 лв. се установява от представените договор за правна защита и преводно нареждане
за кредитен превод от 17.06.2022 г. В предоставения от съда срок заявителят не е взел
становище по искането на длъжника за присъждане на разноски, нито е релевирал
2
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо, съразмерно с прекратената част, на длъжника се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 46,68 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 17290/2022 г. по описа на СРС, I Г.О., 167 състав, в частта, в
която е разпоредено длъжникът "Д.Е.Е." ЕООД, ЕИК: ********, да заплати на заявителя ЕТ
„М. - А. М. – Н. М.“, ЕИК: **********, следните суми: 31,13 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 25.03.2022 г., 391,00 лева, представляваща
обезщетение за пренатоварване на автомобил, за което е издаден протокол №
***********/14.03.2022 г., законна лихва върху главницата за периода от 31.03.2022 г.
до датата на плащане на вземането в размер на 5092,98 лв., както и за разликата над
101,85 лв. до 110,30 лв., представляваща разноски за държавна такса за заповедното
производство, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 17290/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 167 състав, в тази част.
ОСЪЖДА ЕТ „М. - А. М. – Н. М.“, с ЕИК: ********** и адрес: гр. С., ул. „З.С.“ 2А,
общ. С., обл. Х., да заплати на "Д.Е.Е." ЕООД, ЕИК: ******** и адрес: гр. С., бул. „Ц.Ш.“
425, бл.МДЛ, ет.3, ап.29, общ. С., обл. С., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на
46,68 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно с прекратената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3