Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ... . … . 2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в открито
заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
Членове: РУМЯНА НАЙДЕНОВА
РАДИНА КАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Димитрова в.гр. д.
№ 13050/2020 г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20203207 от 21.09.2020 год., постановено по
гр.д. 3673/2020 год. на Софийски районен съд, II ГО, 163 състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ
предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, пр.2 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр.
чл.86 ЗЗД от Ц.А.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Ю.Б., със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „******и ответникът е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1554,37 лв., представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.02.2017 год. до 01.01.2020 год., получени след преобразуване на
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 24.01.2020 год. до окончателното плащане и сума в размер на
211,54 лева, представляваща лихва за забава за период от падежа за всяко
отделно тримесечие до датата на завеждане на исковата молба 24.01.2020 год., като
ОТХЪВРЛЯ исковете за разликата над 1554,37 лева до предявените 1601,73 лева за
главницата и за разликата над 211,54 лева до предявените 226,38 лева за лихва.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба подава ответника по делото, с която оспорва първоинстанционното решение,
като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Основното възражение на въззивника е относно неприложимост на уредбата,
залегнала в Кодекса на труда и приложима спрямо трудовите правоотношения, към
процесния случай, който има за предмет служебно правоотношение.
Правоотношенията не са сходни и не е налице основание да се допусне прилагането
на правилата по КТ и издадените по приложението му подзаконови нормативни
актове към настоящия случай. Незаконосъобразен е извода на съда за
преизчисляване на часовете нощен труд в часове дневен труд по приетия в атакуваното
решение коефициент. Прави особено искане за спиране на производството. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да
отхвърли изцяло претенциите. Претендира разноски.
Производството е спряно с Протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание на 09.06.2021 год. по в.гр.д. №13050/2020
год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС. И с Определение №266377/10.10.2024
год. производството е възобновено, доколкото е налице произнасяне на СЕС, който
е постановил Определение на Съда (шести състав) от 29.07.2024 год. по дело C – 435/2023 (Главна
дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи срещу BO).
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, с който оспорва подадената
въззивна жалба като недоказана, необоснована и неоснователна. Поддържа изводите
на първоинстанционния съд и крайния извод по отношение на спора между страните,
като не намира основание за промяната и ревизирането му. Оспорва възраженията
на въззивника относно липса на основание за прилагане по аналогия правилата на
КТ и НСОРЗ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, а въззивната жалба
да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с
разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са
направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна
норма.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е спор за дължимост на
възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, включително и нощен такъв,
и на обезщетение за забава при плащането му - искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от
работодателя - ответник превръщане на положен нощен труд в дневен такъв при
коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо правоотношенията със служителите
на МВР.
Страните не спорят относно факта, че ищеца
през процесния период от 01.01.2017
год. до 01.01.2020 год. е в служебно
правоотношение с ответника, по което ищецът полага труд като държавен служител
в СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на неселението“, при работа на смени при сумирано
изчисление на работното време за тримесечен период.
Спорните между страните
въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е
предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред.
преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в
приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към
процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба
№8121з-908/02.08.2018 год. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год. и Наредба
№8121з-36/07.01.2020 год.
В чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е
предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове
положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с идентично уреждане на
правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06, 00ч., за
който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според
чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на
Наредба №8121з-908/02.08.2018 год. и и Наредба №8121з-36/07.01.2020 год.,
съответно чл.9 вр. чл.12 от Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год. служителите в МВР може да полагат труд през
нощта между 22: 00 часа до 06: 00 часа, като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т. е. хипотезиса на
разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Наредбите, обаче, не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с
определен коефициент. Приложими в случая са и издадените от Министъра на
вътрешните работи Заповеди №8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017
г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв.
на час. Твърдението, че за част от процесния период, а именно 11.07.2016 год.
до 29.07.2016 год. действа Наредбата от 2014 год. е ирелевантно за настоящия
спор, доколкото претенцията на ищеца, както е заявена в исковата молба, обхваща
период от 01.01.2017 год. до 01.01.2020 год., началният момент на който е след
твърдения от ищеца период на възстановяване действието на Наредбата от 2014
год.
Нормата на чл. 187 ЗМВР е
специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал. 3 в
редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на по-стария общ
закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в
наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в
сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения,
установени по КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на
служителите от МВР.
Извънреден е трудът, реално
положен от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР лимитира извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2
на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия
закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.
Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В
нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е
предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако
положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа,
то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
Липсва нормативна празнота,
която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с
ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд /НСОР3 с коефицент 1,143. Нормата е
неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и
специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В допълнение може да се посочи и
това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г
на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по
трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа. Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът,
работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този, който е работил през деня/,
а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Следователно
няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради
полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен
извънреден труд, който да се възмездява.
По поставения в
производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и преобразуването му в
дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай
следва да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с
прилагането на правната норма, независимо от досегашната практика на състава по
този въпрос.
Според даденото задължително
тълкуване на ВКС на въпроса: "При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове?". ВКС е възприел по задължителен за
съдилищата ред становището, че "ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото
възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се
прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ". Прието е, освен
това, че ЗМВР не
съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в
МВР, изразено в брой на часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според ТР № 1/2023 г.,
"нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8
часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата
"светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22. 00 часа до 6. 00 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва,
че разпоредбите на ЗМВР
установяват по - голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със
съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ
не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна
власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни".
Становището на ВКС е, че
"прилагането на НСОРЗ към
служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел,
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през
деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага през деня или през нощта." При
разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред
закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компесаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по –
голям основен платен годишен отпуск – чл.189, ал.1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение – чл.234, ал.1 ЗМВР, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл.187, ал.5 и 6 ЗМВР,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия – чл.69, ал.2 КСО.
Решаващият състав на СГС
поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че
изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С Определение от 29.07.2024 г. по
дело № С-435/ 2023г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, образувано по преюдициално запитване
на ОС-Смолян се приема, че член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените
задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
това законодателство и е съразмерна на тази цел. В цитирания акт СЕС е
обосновал извод и че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
на тази цел.
С решение от 24.02.2022 г. по дело
№ С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по
преюдициално запитване на РС-Луковит се приема, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана
с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. Такава цел, по смисъла на горецитираните актове на СЕС, в случая е
установена във визираната по-горе норма на чл. 2, ал. 1 ЗМВР, като
разликата в третирането е съизмеримо с тази цел.
Предвид обстоятелството, че
размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен от работодателя
именно по реда на посочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, искът
по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред.
изм. и доп. ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1601,73 лева,
представляваща разликата над начисленото за положен от ищеца нощен труд,
преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, който
също следва да бъде отхвърлен.
При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново, с
което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право
на разноски има въззивника в размер на 100
лв, съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 78,
ал.8 ГПК.
В случая са приложими
правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят
разноски за възнаграждение за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е
било защитавано от такъв в хода на процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени
доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като
претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение
по трудов договор, а не по договор за поръчка. Възнагражденията за
процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са регламентирани в
Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Въззиваемият претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции,
като съдът смята за справедлив размер сумата от 100 лева.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №20203207 от 21.09.2020
год., постановено по гр.д. 3673/2020 год. на Софийски районен съд, II ГО, 163
състав в частта, с която са УВАЖЕНИ предявените обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 и чл.179,
ал.1, пр.2 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Ц.А.Ц., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ю.Б.,
със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“, с адрес: гр. София, ул. „******и ответникът е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1554,37 лв.,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.02.2017 год. до 01.01.2020 год., получени след
преобразуване на нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.01.2020 год. до окончателното плащане
и сума в размер на 211,54 лева, представляваща лихва за забава за период от
падежа за всяко отделно тримесечие до датата на завеждане на исковата молба
24.01.2020 год., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, пр.2 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр.
чл.86 ЗЗД от Ц.А.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Ю.Б., със съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „******за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1554,37 лв.,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.02.2017 год. до 01.01.2020 год., получени след
преобразуване на нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.01.2020 год. до окончателното плащане
и сума в размер на 211,54 лева, представляваща лихва за забава за период от
падежа за всяко отделно тримесечие до датата на завеждане на исковата молба
24.01.2020 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20203207 от 21.09.2020
год., постановено по гр.д. 3673/2020 год. на Софийски районен съд, II ГО, 163
състав в останалата част.
ОСЪЖДА Ц.А.Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Ю.Б., със съдебен адрес:*** да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. „******сума в размер
на 100 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.