Р Е Ш Е Н И Е
Номер 633 /14.11. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На първи октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01431 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-001605/07.05.2019г.,
изд. от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на В. Д. Д. ***
е наложено административно наказание глоба, в размер 100 /сто/ лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 26.04.2019 г., в 21.30 часа, в гр. Перник, като водач на МПС – л.а.
„Опел кадет“ с рег. №****, движейки се по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в
посока към ул. „Бяла Слатина“, на кръстовището с ул. „Батак“ приближава, навлиза
и преминава кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от В.Д., с която моли за отмяна
издаденото наказателно постановление.
В съдебното производство в
обясненията си жалбоподателят твърди, че фактическите обстоятелства по случая
са оценени неправилно от контролните органи, както и че отговорността му е
ангажирана за нарушение, което не е извършил. Отрича да е навлязъл и преминал
през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, твърди, че е
навлязъл в него при светеща зелена светлина, която се е сменила с жълта в
момент, в който вече се е намирал в кръстовището. Поддържа искането си за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 26.04.2019г.
свидетелите М.С.К. и Н.С.З. – полицаи в Сектор “Пътна полиция” при ОД МВР -
Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на
територията на 01 РУ – Перник. Около 21.30
часа се движели със зачисления им служебен автомобил по ул.„Св. Св. „Кирил и
Методий“ в посока от магазин „Била“ към
ул. „Г.С. Раковски“. Достигайки кръстовището от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
и ул. „Батак“ /кръстовище „Шахтьор“/ светлинният сигнал на светофарната уредба за посоката им на движение
бил червен, поради което свид. К., като
водач на автомобила, спрял в лентата за завиване наляво, изчаквайки подаване на
зелена светлина. След като светнала секцията на
светофара със зелена светлина за посоката им на движение, свид. К.
потеглил с намерението да извърши маневра завой наляво. В същия момент вдясно спрямо тях, в момент в който вече
светела червена светлина за движещите се
направо и надясно, без да намали и спре, в кръстовището навлязъл и преминал
л.а. „Опел кадет“ с рег. №****. Възприемайки
ясно поведението му служителите на МВР го последвали с включена светлина
и звукова сигнализация на патрулния автомобил. Настигнали го след
следващото кръстовище, където водачът
завил в ляво, а малко след това сам спрял в началото на ул. „Радомир“. Полицейските
служители установили самоличността му – В.
Д. Д., който бил сам в автомобила, и го уведомили, че за извършеното нарушение,
ще бъде съставен АУАН.
За
констатираното нарушение на място срещу него било образувано административнонаказателно
производство с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0719935/26.04.2019г.,
като актосъставителят – свид. М.К. приел, че В.Д. е нарушил разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта нарушителят не направил възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН В.Д. депозирал писмено възражение, рег. №115800-5873 от 30.04.2019г.,
в което изложил подробно тезата си.
На 07.05.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, отхвърляйки направеното възражение, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на В.Д. Д. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: отчасти обясненията на
жалбоподателя, показанията на свидетелите М.С.К. и Н. С. З., съставеният
АУАН серия Д, №0719935/26.04.2019г., заверено
копие на заповед № 8121-з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът не констатира нарушения на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство. Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено
от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Възражения в тази насока не е
направил и жалбоподателят.
По същество :
Именно в тази насока са възраженията на В.Д., чиято теза е за неправилно
установяване на фактическите обстоятелства по случая, а оттук - за необоснованост
на формираните фактически и правни изводи за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна.
По делото не се спори, че на
посочените дата и час жалбоподателят В.Д. е управлявал автомобила си, както и че на
посоченото място бил спрян за извършване на полицейска проверка. Спори се
действително ли по време на движение е нарушил светлинната сигнализация, с
която е било регулирано движението на процесното кръстовище, навлизайки и
преминавайки на червен, забраняващ преминаването светлинен сигнал .
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението, наказващият орган е
формирал въз основа констатациите в акта за установяване на нарушението и
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, предвиждсаща, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Законовата презумпция обаче,
не обвързва съда в производството
по оспорване на издаденото наказателно постановление, тъй като съгласно
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН доказването в съдебното производство се осъществява
чрез средствата и способите за доказване
предвидени в НПК и се основава на принципите разписани в него. В този смисъл,
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички
допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е
вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е
станало това, особено когато констатациите отразени в акта се оспорват от
наказаното лице, каквато е позицията на сочения като нарушител и в настоящото
производство.
По данни на актосъставителя - свид. К.,
при съставяне на акта Д. не е изразил несъгласие с вмененото му нарушение, поради
което в съответното поле в съдържанието на документа отразил, че няма
възражения. Действително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени такива са подадени,
като жалбоподателят остава последователен
в заетата на този етап позиция и в съдебното производство, като твърди, че е приближил
и навлязъл в кръстовището на зелена светлина, а сигналът се е сменил с жълт в
момент, в който се е намирал в самото кръстовище, поради което преминал без да създава пречки за други участници в движението.
Оттук поддържа, че не е извършил вмененото му нарушение.
В
подкрепа на така очертаната фактология В. Д. не е ангажирал доказателства, но следва да се отчете, че не
е и можел да посочи свидетели на пътната
ситуация, тъй като е пътувал сам – обстоятелство, което и актосъставителят е отразил
в обстоятелствената част на акта.
При това положение, въпросите предмет на доказване следва да бъдат решени в
контекста на показанията на свидетелите, които са установили нарушението и дадените от
жалбоподателя обяснения.
В
показанията си свидетелите М.С.К. и Н. С. З. – полицейските
служители, установили конкретното нарушение, потвърждават констатациите
обективирани в АУАН и категорично
твърдят, че водачът е навлязъл и преминал през
кръстовището на светеща червена светлина за посоката му на движение. Двамата заявяват, че помнят конкретната
пътна ситуация, съобщават релевантните за нея обстоятелства последователно, с необходимата
конкретика и изчерпателност, без противоречия помежду си, което убедително
мотивира заключение, че възпроизвеждат по обективен начин свои действителни
възприятия. Свидетелите уставновяват, че по време на движението им със
служебния автомобил ясно са възприели преминаването на процесното МПС, водачът
на който, без да спре на светофара с подаден в момента червен сигнал, преминал
през кръстовището отдясно на служебния им автомобил, продължавайки движението
си направо по ул. ”Св. Св. Кирил и Методий”. Посочват, че са имали отлична видимост
към секторите на светофарната уредба, тъй като сами са се намирали пред
стоп-линията в лентата, предназначена за завиване наляво, изчаквайки зелена за
тях светлина, а движението в този час не е било интензивно. Категорични са, че в
същия момент, когато за тях бил подаден сигнала разрешаващ преминаване, в
дясната лента покрай тях, без да намали скоростта си, преминал автомобила на жалбоподателя при подадена вече
за него червена светлина. Именно това явно извършено нарушение ги мотивирало да
променят посоката си на движение и да последват водача до мястото на спирането
му с включена светлинна и звукова сигнализация.
Съдът приема, че предвид местоположението
на автомобила на МВР, с който са пътували свидетелите К. и З., на кръстовището,
същите са имали възможност за точна преценка спрямо възприетото действие на
жалбоподателя. Свидетелите дават сведения и за мястото, на което водачът на автомобила
впоследствие е спрян, за обстоятелствата, при които е протекла проверката спрямо
него и за поведението му. Всичко това
сочи за наличие на ясен спомен за случая, което мотивира кредитиране
показанията на свидетелите с пълно доверие.
Съдът не намира основания за съмнение в обективното и
правилно установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване
от страна на служителите на МВР, които са изпълнявали обичайните си служебни
задължения по контрол на пътното движение. Самият факт, че са пътували в посока,
различна от тази на жалбоподателя, убедително мотивира
заключение, че е възникнала конкретна причина за тръгването им след него, при
това включвайки светлинна и звукова сигнализация, което Д. потвърждава, и тази
причина е била възприетото негово неправомерно действие. Затова съдът дава вяра
изцяло на показанията на свид. К. и З., приема ги за логични, обективни и
добросъвестно дадени. Именно на тях основава изводите си от фактическа и правна
страна и приема, че доказателствената им стойност не е разколебана от
оспорването на констатациите им в съдебното производство от страна на
жалбоподателя, чрез дадените от него обяснения.
Твърдението му, че е пресякъл стоп-линията, навлизайки в
кръстовището на зелена светлина, е в противоречие с показанията на двамата свидетели
и съдът го отхвърля като защитно, особено след като подобно възражение не е
направил на място, при съставянето на акта. Изложената причина в тази
насока - че е бил стресиран от
настояването на полицай М.К. да се обръща към него в учтива форма, е
несъстоятелна. В случай, че твърдението на
жалбоподателя бъде кредитирано, то следва да се отхвърлят като неистинни
показанията на служителите на МВР, основания за което съдът не установява по
вече изложените причини. Затова приема, че отразените в обстоятелствената част
на акта фактически обстоятелства, които свидетелите възпроизвеждат и
утвърждават по убедителен начин, съответстват на действителното положение, формирани
са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП
е действително извършено, доказано е по несъмнен начин, поради което и
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя по административен ред.
По отношение вида и
размера на наложеното административно наказание:
За констатираното
нарушение – преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.183, ал.5, т.1 (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), предвиждаща точно фиксирано по вид и размер
наказание – глоба от 100 лв., обвързващо наказващия орган при реализиране
отговорността на нарушителя и изключващо възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно
такова наказание е наложено на В.Д. и
предвид законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в тази му част.
По тези съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-001605/07.05.2019г., изд. от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на В. Д. Д.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба, в размер 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ