Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3736 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника П.В.И. срещу решение от 26.11.2018г. по гр. дело № 38807/2018г.
на Софийски районен съд, 51-ти състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено, на основание чл. 422, ал. 1във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД , че жалбоподателката дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 118. 55 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.10.2014г. –
м.04.2017г. за имот с абонатен № *****, ведно със законната лихва върху сумата
от 09.03.2018г. до окончателното изплащане и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1. 53 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.
– 26.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
16389/2018г. на СРС, 51 с-в.
С решението исковете са отхвърлени до пълните
предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата –
ответник обжалва решението в частта за
уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди, че по делото не е доказано наличие на реално потребена
топлинна енрегия, за която е предявен иска, а не е налице искане за заплащане
на сградна инсталация , за която е уважен иска. Отделно поддържа, че по делото
не е доказана по безспорен начин претенцията за заплащане на сградна инсталация
в уважения размер, тъй като същата заплаща повече от ¾ от сградната
инсталация на етажа. Излага доводи, че не следва да се кредитират заключенията
на приетите СТЕ и ССчЕ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата
като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Б.“ ООД не
заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Първоинстанционното решение
е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 16389/2018 г. по описа на
СРС, 51състав за сумата 118. 61 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за
периода м.май 2011г. – м. април 2013г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и лихва в размер на 184. 60 лв. за периода 30.06.2011г.
– 17.06.2014г.
СРС е уважил частично
исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, като по отношение на иска за главницата е кредитирал заключението на
приетата СТЕ, а по отношение на иска за лихва за забава е приел наличие на
забава за част от претендирания период, съобразно приложимите Общи условия от
2016г., а по отношение на останалата част от периода е приел, че не е налице
доказана забава на длъжника.
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от
2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество. Не е спорно по делото и установено от представения нот. акт
№ 64/2010г. на нотариус Радева, че
ответницата е собственик на процесния имот. Сградата, в която се намира
процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния
период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на
топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства
по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия,
съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на
СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Б.“ ООД, с договор, също
приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание,
представен по делото.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно
счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по
възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за
процесния период в имота е начислявана ТЕ само за сградна инсталация, като в
имота има един брой водомер за топла вода, но за процесния период абонатът не
ползва ТЕ за БГВ. Присъдената сума от 118. 55 лв. съгласно заключението на
приетата СТЕ представлява ТЕ за сградна инсталация, изчислена в съответствие с
чл. 7.2. от Методиката за разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, а имненно – като цялата сума е разпределена между всички
клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект. По делото са
представени главни отчети, съгласно които за процесния период е осигурен достъп, като главните отчети от
12.06.2015г., 10.06.2016г. и 13.06.2017г. са подписани. Съгласно констатациите
на вещото лице, в коридора на 7 етаж, където е разположен процесния имот,
колекторната кутия на ответницата е на разстояние 1.00 – 1. 5 м от входната
врата на жилището, поради което при евентуално включване на отоплението, ще се
губи ТЕ в коридора на стълбището, която ще се отчете от топломера на
ответницата.
От изложеното следва изводът, че
ответницата, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот
топлинна енергия за сградна инсталация, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание и
размер.
Доводите в жалбата, че СРС се е
произнесъл по непредявен иск, са изцяло неоснователни и лишени от правна
логика. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, е един от
компонентите на начисляваната топлинна енергия, ведно с ТЕ, отдадена за
отопление и за БГВ, поради което предявяване на иск за признаване за установено
на дължимост на вземане за доставена топлинна енергия е достатъчно, за да е
налице надлежно сезиране на съда, а обстоятелството дали са налице основания за
начисляване на всички компоненти от претендираното вземане, е въпрос по
основателността на надлежно предявения
иск.
Неоснователни са доводите в
жалбата досежно заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, тъй като същите са
мотивирани и изчерпателни, не са оспорени при приемането им и липсват основания
да не бъдат кредитирани. Доводите досежно заплащането на по-голям размер на ТЕ
за сградна инсталация са правно необосновани, тъй като същата не се определя на
етаж. Установеното от вещото лице, че индивидуалният топломер на ответницата е
на по-голямо разстояние от това на останалите, е без значение за спора.
Предвид изложеното, искът за
главницата е основателен и доказан до уважения размер. По отношение на
акцесорната претенция за мораторна лихва не са релевирани конкретни оплаквания,
поради което и съдът не дължи произнасяне. Извън горното, решението е правилно
и обосновано в посочената част, съобразно приложимите чл. 33, ал. 2 и 3 от
Общите условия, съгласно които е налице доказана забава на ответницата за
периода 15.09.2017г. – 26.02.2018г. върху сумата 33. 36 лв. за отчетен период
м.05.2016г. – м. април 20017г., считано от изтичане на 45 дневния срок от
фактурата от 31.07.2017г.
Предвид изложеното, решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.11.2018г. по гр. дело № 38807/2018г. на Софийски районен съд,
51-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА
П.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕГН *********, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Б.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.