Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042
08.01.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5902/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Римпекс
- 16“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Братя Шкорпил“ № 6, представлявано от у. С. В. К., ЕГН: **********, чрез
адв. В.И. против Наказателно
постановление № 59 от 09.09.2020 г., издадено от и. Д. К. Г. – д. на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив, с което на основание
чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 7 000 (седем
хиляди) лева за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО във вр. с чл. 17,
ал. 1 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства (редакция
към ДВ бр. 7 от 25.01.2013 г., ДВ бр. 60 от 20.07.2018 г.).
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради
издаване на наказателното постановление след изтичането на шестмесечен срок от
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Взема
становище по този начин да е нарушено правилото по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. В.И., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от юрисконсулт Г. С., който оспорва жалбата и поддържа
наказателното постановление. Пледира възраженията на жалбоподателя да са
неоснователни. Поддържа да е направено надлежно описание на нарушението, което
да отговаря на изискванията на ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Римпекс -
16“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно
от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.09.2020 г., установено от
приложената по преписката разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена на 15.09.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.05.2017 г. свид. И.И.К. – н.
о. „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ-Пловдив, извършил
проверка съвместно с и. Х. А. А. на обект площадка за събиране и съхраняване на
излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), находяща се в гр.
Пловдив, ул. „Рогошко шосе“. Проверяваният обект бил стопанисван от
жалбоподателя „Римпекс - 16“ ЕООД.
По време на проверката свид. К.
установил, че в обекта се съхраняват излезли от употреба моторни превозни
средства, като забелязал също и разглобени в различна степен автомобили, които
също се съхранявали на посоченото място. По време на проверката и до нейния
край не били извършвани дейности по разкомплектоване на съхраняваните излезли
от употреба МПС. Свидетелят К. също не установил да се извършва такава дейност.
Жалбоподателят „Римпекс - 16“
ЕООД нямал издадено разрешение по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО от директора на
РИОСВ – Пловдив за извършване на дейности по третиране на отпадъци.
Като приел, че жалбоподателят събирал
и съхранявал ИУМПС до извършването на дейност по тяхното разкомплектоване, но
без издадено разрешително, на 30.06.2017 г. свид. К. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) против дружеството
жалбоподател, в присъствието на двама свидетели.
Актът бил съставен в отсъствието
на представител на жалбоподателя, който след покана не изпратил свой
представител.
За връчването на така съставения
АУАН свид. К. изпратил писмо с изх. № 1945/03.07.2017 г. до кмета на район „Южен“
при община Пловдив и писмо с изх. № 2224/07.08.2017 г. до 01 РУ при ОД на МВР –
Пловдив.
На 11.07.2017 г. и на 14.07.2017
г. представители на районната администрация на Община Пловдив, район „Южен“
посетили адреса на управление на „Римпекс - 16“ ЕООД, като залепили предписание
за явяване в двудневен срок в районната администрация. Били съставени съответно
протокол № 1 от 11.07.2017 г. и протокол № 2 от 14.07.2017 г. Изпратените от
актосъставителя екземпляри от АУАН били върнати невръчени от районната администрация.
Изпратените до 01 РУ при ОД на
МВР – Пловдив три екземпляра от АУАН също били върнати невръчени и без да се
приложи доказателство за извършено посещение на адреса или осъществени други
действия по издирване на нарушителя.
Със Заповед № РД-228/25.09.2017
г. на директора на РИОСВ – Пловдив последният постановил спиране на
образуваното административнонаказателно производство.
На 29.07.2020 г. АУАН бил
изпратен за връчване чрез отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
На 11.08.2020 г. АУАН бил
предявен на управителя и едноличен собственик на капитала на „Римпекс - 16“
ЕООД, а срещу разписка му бил връчен и препис от акта.
Със Заповед № РД-198/19.08.2020
г. на директора на РИОСВ – Пловдив било възобновено спряното
административнонаказателно производство.
На 09.09.2020 г. въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. И.И.К.. От тях се установяват времето и мястото на извършената проверка,
както и констатираните в хода ѝ обстоятелства, като в проверявания обект
са се съхранявали излезли от употреба моторни превозни средства. Свидетелят
изяснява, че по време на проверката не се е извършвала дейност по
разкомплектоване на съхраняваните автомобили. Установява се още, е дружеството
жалбоподател не е имало издадено разрешително за извършване на дейности по
третиране на отпадъци. На следващо място показанията на свид. К. са източник на
доказателствена информация и за обстоятелствата по съставянето на АУАН, както и
за извършените след това действия, насочени към неговото връчване. Свидетелят
изяснява, че е потърсил съдействие от районната администрация и от Първо РУ при
ОДМВР-Пловдив, като последните са върнали екземплярите от АУАН невръчени и с
писмо „без да е описано нищо“ досежно извършени действия по издирване на
нарушителя. Установява се и че производството е било спряно със заповед,
издадена от директора на РИОСВ – Пловдив. Свидетелят уточнява още, че АУАН е
бил предявен и връчен, след като е изпратил писмо до отдел „Икономическа
полиция“. Показанията на свид. К. се ценят от съда като подробни,
последователни и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел.
Относно установеното при проверката свидетелят възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел като очевидец и при изпълнение на служебните си
задължения. В останалата част – досежно действията по връчване на АУАН,
показанията изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
По тези съображения съдът дава вяра на показанията на свид. К..
Фактическите си изводи съдът
изгради и въз основа на писмените доказателства по делото – писмо с вх. №
275326/28.10.2020 г. (лист 12 от делото); писмо с вх. № 284792/05.12.2020 г.
(лист 22 от делото); констативен протокол № 0006132/16.05.2017 г.; Заповед №
РД-228/25.09.2017 г. на директора на РИОСВ – Пловдив за спиране на
административнонаказателно производство; Заповед № РД-198/19.08.2020 г. на
директора на РИОСВ – Пловдив за възобновяване на административнонаказателно
производство; писмо с вх. № 0-2415-1/17.08.2020 г. по описа на РИОСВ – Пловдив;
писмо с изх. № 0-2415/29.07.2020 г. по описа на РИОСВ – Пловдив; писмо с изх. №
2224/07.08.2017 г. по описа на РИОСВ – Пловдив; протокол № 1 от 11.07.2017 г.;
протокол № 2 от 14.07.2017 г.; писмо с изх. № 1945/03.07.2017 г. по описа на
РИОСВ – Пловдив; покана с изх. № 1818/15.06.2017 г. по описа на РИОСВ –
Пловдив. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, като същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата
за установена от съда фактическа обстановка.
От Заповед № РД-60/31.03.2017 г.
на директора на РИОСВ – Пловдив се установява, че АУАН е съставен от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. Съгласно ал. 6 на същия текст, когато
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в
акта и производството се спира. По делото има приложена заповед за спиране на
административнонаказателното производство с № РД-228/25.09.2017 г. Същата е
издадена от административнонаказващия орган – директорът на РИОСВ Пловдив. При
тези факти съдът намира, че липсва надлежно спиране на производството на първо
място поради постановяването на акта за спиране от некомпетентен орган. Липсата
на материална компетентност на органа трайно се приеме за основание за
незаконосъобразност на постановения административен акт – в случая на заповедта
за спиране на производството.
При
липсата на детайлна уредба кой и как следва да спре производството преди
връчване на акта за установяване на административно нарушение и при
систематичното тълкуване на нормата и мястото на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН съдът
приеме, че компетентен да извърши спиране на производството е актосъставителят,
тъй като мястото на правната норма е в раздел I Общи положения от глава трета
Производство по установяване на административните нарушения, налагане и
изпълнение на административните наказания на ЗАНН (така изрично Решение № 383 от 13.02.2014 г. по к.а.н.д. №
3681/2013 г. на Административен съд – Пловдив). Правомощията на наказващия
орган да се произнесе по преписката възникват след получаването на последната по
реда на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. В последната разпоредба ясно е посочено, че
наказващият орган се произнася едва след като АУАН е подписан. Този извод пряко
следва и от правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, съгласно което ако установи, че
актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя. Следователно процесуалният закон ясно е очертал правомощията
на наказващия орган и начина, по който той е трябвало да процедира, когато е
получил неподписания АУАН. Правомощията на органите на държавно управление не
могат да се тълкуват разширително и да се извеждат по тълкувателен път. Не може
да се сподели и довод, че не е съществено обстоятелството кой е постановил акта
за спиране. Липсата на компетентност винаги влече незаконосъобразност на
административния акт по аргумент от чл. 146, т. 1 от АПК. Затова, когато
наказващият орган е получил неподписания и непредявен на нарушителя АУАН, той е
трябвало да го върне на актосъставителя, който при преценка за наличието на
предпоставките за това е могъл законосъобразно да спре производството. Вместо
това наказващият орган е надхвърлил законово очертаните граници на
компетентността си и е издал административен акт, за който не е предметно
компетентен. Налага се извод, че издадената заповед за спиране на
производството е незаконосъобразна, поради което срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спрял да тече. Към момента на издаване на наказателното постановление
– 09.09.2020 г., шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН вече е бил
изтекъл, което обуславя отмяната на обжалвания административен акт.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че правният извод на съда за
компетентност единствено на актосъставителя да постанови спиране на
производството по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, но не и на
административнонаказващия орган е изведен не само в практиката на
Административен съд – Пловдив, но и на останалите административни съдилища в
страната - така Решение № 1340 от 12.07.2019
г. по к.а.н.д. № 957/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 576 от 05.03.2012 г. по к.а.н.д. №
484/2012 г. на Административен съд – Варна; Решение № 233 от 21.06.2012 г. по к.а.н.д. № 216/2012 г. на
Административен съд – Кюстендил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. Съгласно ал. 6 на същия текст, когато
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в
акта и производството се спира. Описаният в посочените правни норми ред има
своята логическа и процесуална последователност и за да бъде законосъобразно
спряно производството, преди всичко оправомощените длъжностни лица следва да
извършат всички възможни и процесуално допустими действия за намиране на
нарушителя, като в тази връзка те разполагат и с гарантирана от закона
възможност за съдействие от съответните служби, в това число общинските и
полицейски органи. Определящо за законосъобразността на посоченото процесуално
действие е да се осигури присъствието на нарушителя, за да бъде редовно
предявяването и подписването, а не надлежното отправяне на съобщения. Едва след
установяването на обективната невъзможност нарушителят да бъде намерен, за
административнонаказващия орган възниква възможността да спре производството,
за да не тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Преценката за това кога
издирването е щателно е фактическа и следва да бъде конкретно съобразявана във
всеки отделен случай, като не може да бъде отнесена към осъществяването на
определено действие. В случая установява се, че обемът от действия, предприети
преди спирането на производството, са изпращане на АУАН за връчване чрез
органите на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив с писмо с изх. № 2224/07.08.2017 г. и до
кмета на район „Южен“, община Пловдив с писмо с изх. № 1945/03.07.2017 г. Във
връзка с потърсеното съдействие от 01 РУ при ОДМВР – Пловдив съгласно писмо с
вх. № 275326/28.10.2020 г. на лист 12 от делото се установява, че изпратените
екземпляри от АУАН просто са върнати в РИОСВ – Пловдив невръчени. Не е приложено,
нито изискано или събрано доказателство от органа, постановил спирането на
производството, за конкретно извършени действия по издирването на нарушителя.
Не е приложена докладна записка или какъвто и да е друг документ, от който да
се установява, че е извършено поне едно посещение за връчването на АУАН. Вместо
това трите екземпляра от акта са върнати дори без съпроводително писмо. При
тези факти липсват доказателства за каквато и да е дейност по издирване на
нарушителя, камо ли щателно такова. Въпреки това административнонаказващият
орган, постановил спирането, е приел, че изискването за щателно издирване от
полицейските органи е изпълнено, без да се позовава на никакви доказателства за
това. Досежно съдействието, потърсено от органите на Община Пловдив, по делото
са приложени броя протоколи – протокол №
1 от 11.07.2017 г. и протокол № 2 от 14.07.2017 г., от които се установява, че
на посочените дати е извършено посещение на известния адрес на жалбоподателя. При
запознаване със съдържанието на протоколите обаче се изяснява, че при всяко от
двете посещения единственото извършено действие е било залепването на
предписание за явяване в районната администрация в двудневен срок. Не се
установява да е изследвано дали нарушителят е познат или неизвестен на адреса,
дали временно е отсъствал или адресът е бил напуснат, да е правен опит за
връчване на АУАН на място, дали е имало достъп до помещението или осигурено
лице, което да получава книжа за дружеството. Единствено със залепването на
уведомление, но без да е направен реален опит за връчването на акта на място и
изследване дали лицето е познато на адреса, съдът намира, че не е удовлетворено
изискването за щателно издирване. Предприетите действия и от двете структури са
били повърхностни и недостатъчни да гарантират, че нарушителят не може да бъде
намерен, за да бъде и спирането законосъобразно. Наказващият орган е следвало
да констатира тази непълнота на доказателствата за щателно издирване и да
изиска представянето на допълнителна информация за това извършвани ли са
действия по издирване от полицейските органи, чието съдействие сам АНО е приел
за необходимо да потърси. Още повече, че по делото е доказано АУАН да е бил
връчен на нарушителя именно на известния адрес в гр. Пловдив, ул. „Братя
Шкорпил“ № 6 и то по-малко от месец, след като е бил изпратен за връчване до
отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив.
По
гореизложените съображения съдът приема, че наказващият орган не е изчерпал
всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя
преди издаването на акта за спиране на производството, което води до материална
незаконосъобразност на извършеното действие. В резултат не може да се приеме,
че на 25.09.2017 г. е извършено законосъобразно спиране на производството.
Съдебната практика на касационната инстанция е последователна в разбирането си
за изискванията към предприетите процесуални действия, за да се приеме за
изпълнено изискването за щателно издирване на нарушителя. Следователно на 09.09.2020
г., когато е издадено обжалваното НП, 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е бил изтекъл, с което е погасена възможността да бъдат реализирани
правомощията на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо (в този смисъл Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд).
По приложението на материалния
закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на посочените в НП време и място – на 16.05.2017 г. в гр.
Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ на обект площадка за събиране и съхраняване на
излезли от употреба моторни превозни средства, жалбоподателят „Римпекс - 16“
ЕООД е съхранявал отпадъци от излезли от употреба на моторни превозни средства.
Доказано е по делото и че жалбоподателят е нямал издадено разрешение от
директора на РИОСВ – Пловдив по чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 67, ал. 1 от ЗУО за
извършването на дейности по третирането на отпадъци от излезли от употреба МПС.
Установява се още от фактическа страна, че към момента на проверката в обекта
са се съхранявали неустановен по делото брой излезли от употреба на моторни
превозни средства, но не е констатирано извършването на дейност по тяхното
разкомплектоване. При така установените по делото факти съдът намира, че
правилното приложение на материалния закон е обусловено от преценката дали на
процесната площадка е извършвана дейност по събиране
на излезли от употреба моторни превозни средства или по третиране, осъществено чрез дейност по оползотворяване, на отпадъци
от излезли от употреба МПС. Както събирането, така и третирането на отпадъците
са правни квалификации, с които общо и абстрактно се обозначават определени
действия от обективната действителност. И двете понятия са легално дефинирани в
допълнителните разпоредби на ЗУО.
Съгласно
§1, т. 41 от ДР на ЗУО събиране е натрупването на отпадъци, включително
предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел
транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. По делото
категорично се доказа, включително от показанията на свидетеля очевидец К., че
на процесната площадка са се съхранявали излезли от употреба моторни превозни
средства. За дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на
§ 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на ЗУО обаче разрешение по чл. 35,
ал. 1, т. 1 от ЗУО не се изисква – така изрично чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Дейността
по събиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО е подчинена на
регистрационен, а не на разрешителен режим. Това е така, защото в чл. 35, ал. 3
от ЗУО е постановено, че за извършване на дейностите по чл. 35, ал. 2, т. 2 - т.
5 от ЗУО се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета,
раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV от ЗУО. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – така Решение № 1362 от 20.06.2019 г. по адм. дело № 559/2019 г. на XXIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2730 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 1062/2019 г. на XIII
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2399 от 21.11.2019 г. по адм. д. № 2031 / 2019 г. на II
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 948 от 05.10.2018 г. по адм. дело № 482/2018 г. на
Административен съд София – област; Решение
№ 6 от 06.01.2020 г. по адм. дело № 1222/2019 г. на Административен съд София –
област; Решение № 155 от 02.07.2019
г. по адм. дело № 173/2019 г. на Административен съд – Ямбол.
Съгласно
§1, т. 44 от допълнителните разпоредби на ЗУО третирането на отпадъци са
дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване
или обезвреждане. От своя страна оползотворяването е всяка дейност, която има
като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на
други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна
функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в
производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа
неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване (така § 1, т. 13 от ДР
на ЗУО). В наказателното постановление е формиран извод, че жалбоподателят е
извършвал дейност по оползотворяване на отпадъците, тъй като е съхранявал ИУМПС
(дейност с код R13)
до извършването на дейност по разкомплектоването на автомобилите (дейност по
предварително третиране с код R12). В тази връзка, както се посочи, в приложение № 2 към
§ 1, т. 13 от ДР на ЗУО се съдържа неизчерпателен списък на дейностите по
оползотворяване. Посочената в НП дейност с код R13 представлява съхраняване на
отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1-R12, с изключение
на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до
събирането им. В случая е прието, че съхраняването на отпадъците е било до
извършването на дейност с код R12. Същественото обстоятелство от гледна точка на
приложението на материалния закон е, че когато събирането и съхраняването на
отпадъците от ИУМПС е до извършването на дейност по разкомплектоване, ще е
налице хипотеза на третиране под формата на оползотворяване на отпадъците, за
която се изисква разрешение по чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 67, ал. 1 от ЗУО от
директора на РИОСВ – Пловдив.
Имайки
предвид тези изходни съображения, се налага извод, че преценката дали
жалбоподателят се е нуждаел от издадено разрешение от директора на РИОСВ – Пловдив
за извършваната от него дейност зависи от това дали дейността попада в първата
или във втората разгледана хипотеза, т.е. дали се квалифицира като събиране или
като третиране на отпадъци. Само по себе си съхранението на отпадъците, но като
фактическо действие, а не като правно такова по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
ЗУО, не е достатъчно да обоснове извод за извършване на дейности по третиране
на отпадъците от страна на жалбоподателя. Съхраняването би могло да бъде
елемент от дейността по събиране на отпадъци по § 1, т. 41 от ДР на ЗУО, или
т.нар. предварително съхраняване. Съгласно фактическите рамки на вмененото на
жалбоподателя административно обвинение действията по събиране и съхраняване на
ИУМПС трябва да са осъществявани до извършването на дейност по разкомплектоване
на автомобилите (едва тогава и деянието би било съставомерно, тъй като ще
надхвърли рамките на събирането на отпадъци и ще е налице тяхното
оползотворяване поради извършването на дейност с код R13).
Доказателствената тежест в процеса е върху административнонаказващия орган,
като същевременно административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по
делото не е доказано по категоричен и несъмнен начин, изключващ всяка друга
възможна версия, че процесните излезли от употреба моторни превозни средства са
събирани и съхранявани именно с цел тяхното разкомплектоване. Действително по
делото е налице важна индиция в подкрепа на този извод, поради установените на
площадката разглобени автомобили. Този факт обаче не води до единствен възможен
извод, че жалбоподателят е осъществял дейност по разкомплектоване на излезли от
употреба МПС. В показанията си свидетелят очевидец К. ясно заяви, че не е
възприел, нито е установил да се извършва дейност по разкомплектоване. Това
обстоятелство наказващият орган би могъл да установява не само с показанията на
актосъставителя, но и с всички други допустими в процеса доказателства –
показанията на други свидетели или писмени доказателства. По делото обаче не са
ангажирани никакви други доказателства, поради което фактическият извод на АНО,
че ИУМПС са били съхранявани до извършването на дейност по разкомплектоване,
остава недоказан и необоснован. Няма нито едно пряко доказателство за
извършването на разкомплектоване, а единствено едно косвено доказателство,
което не е достатъчно да удовлетвори критерия за изключване на всяка друга
възможна версия. Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН и не е разследвал спорните обстоятелства, а празнотата в
доказателствата е запълнил с предположения, с което е проявил недопустима
предубеденост. По този начин издаденото от него наказателно постановление е
необосновано. Този порок се явява самостоятелно основание за неговата отмяна.
В
заключение следва да се посочи, че в наказателното постановление при правната
квалификация на нарушението е направена привръзка с разпоредбата на чл. 17, ал.
1 от Наредба за излезлите от употреба
моторни превозни средства в редакцията ѝ към ДВ бр. 60 от 20.07.2018 г.,
следователно след датата на нарушението, за което е прието да е извършено на
16.05.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Посоченото изменение не представлява и по-благоприятен закон за нарушителя.
Следователно приложима е била редакцията на разпоредбата, действаща към датата
на извършване на деянието, т.е. правната квалификация по АУАН. В НП е дадена
различна квалификация, като една от посочените разпоредби, е приета за нарушена
съгласно своя редакция след довършването на деянието. Налице е съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 530 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Липсва направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претенцията
на жалбоподателя за обезвреда на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. Същевременно претендираната сума от 530 лева не надвишава
минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не
би могъл да присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. За
заплащането на разноските следва да бъде осъдена насрещната страна в процеса РИОСВ
– Пловдив, която е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно
чл. 2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции
по околната среда и водите (Обн. ДВ бр. 49 от 12.06.2018 г., изм. и доп. ДВ бр.
54 от 16.06.2020 г.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 59/09.09.2020
г., издадено от и. Д. К. Г. – д. на Регионална инспекция по околната среда и
водите - Пловдив, с което на „РИМПЕКС - 16“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Шкорпил“ № 6, представлявано от
у. С. В. К., ЕГН: ********** на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от
Закона за управление на отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 от
Закона за управление на отпадъците във вр. с чл. 17, ал. 1 от Наредба за
излезлите от употреба моторни превозни средства (редакция към ДВ бр. 7 от
25.01.2013 г., ДВ бр. 60 от 20.07.2018 г.).
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – ПЛОВДИВ да заплати на „РИМПЕКС - 16“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Шкорпил“ № 6 сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.