Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260525
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.05.2021 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 2068 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
Серия Г № 0009686, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на „ЗОРНИЦА-90“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район
„Северен“, ул.„Брезовско шосе“ № 176, представлявано от законния представител Д.К.Л.
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр.
чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000/две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.ПЛОВДИВ да
заплати на „ЗОРНИЦА-90“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район „Северен“, ул.„Брезовско шосе“ № 176,
представлявано от законния представител Д.К.Л., сумата в размер на 400 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0009686,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на „ЗОРНИЦА-90“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Северен“, ул.„Брезовско
шосе“ № 176, представлявано от законния представител Д.К.Л. за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.638, ал.4, вр.
чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява управителя. Не се
явява и редовно призования процесуален представител на жалбоподателя – адв.К.У..
По съображения изложени в жалбата и в писмено становище се прави искане за
отмяна на обжалвания електронен фиш /ЕФ/като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, Сектор
„ПП“ редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на имуществена санкция
против „ЗОРНИЦА-90“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район „Северен“, ул.„Брезовско шосе“ № 176, представлявано от
законния представител Д.К.Л. за това, че на 23.10.2019 г. в 10:15 часа в град
Пловдив на кръстовището с бул.“Санкт Петербург“ и бул.“Менделеев“, като
юридическо лице, което притежава МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ***,
регистрирано в Република България и не е спряно от движение, не е сключило
застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било установено и заснето с
АТСС № SD2D0011.
Констатациите били определени като нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2,
вр. чл.461, т.1 от КЗ, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен
фиш, с който на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Установява се от приложената към административнонанаказателната
преписка справка за собственост, че лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ *** е
собственост на дружеството жалбоподател.
От приложената справка от Гаранционен фонд се установява, че лек
автомобил с рег.№ *** не е имало застраховка "Гражданска отговорност"
към датата на нарушението.
Установява се също така от приложения към преписката клип, че
МПС в деня и часа на заснемането е било в движение, т. е. било е управлявано.
С оглед описаната в ЕФ и установена фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение
на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение да сключи договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въведеното императивно задължение за сключване на посочения застрахователен
договор в случая не е изпълнено от дружеството, което обстоятелство категорично
се установява от наличната по делото справка за извършена проверка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност", според която към дата 23.10.2019
г. процесното МПС няма активна застраховка "Гражданска отговорност.
Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда
на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, когато
лицето по чл. 483, ал. 1, т. 1 е юридическо лице. Алинея четвърта на същата
разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е
установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка
"Гражданска отговорност", се налага санкцията по алинея първа.
Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4
от КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на
дееца с електронен фиш по вменения административен състав, следва наказаният
субект да е собственик на процесното МПС, за което да няма сключен валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и да е установено
управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил
неговият водач. Управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП,
респ. по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за
движение по пътищата. Тези съставомерни обстоятелства следва не само да се
установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесния ЕФ, в обстоятелствената му част
изобщо липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил, като на жалбоподателя никъде не се вменява в
обстоятелствената му част налично управление като юридически факт, а се вменява
собственост. Това кореспондира и с правната квалификация на нарушения според
административнонаказващия орган – чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, който предвижда
правило за поведение за собственика на автомобила. В същото време от изричния
текст на нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ следва, че отговорността на собственика
на МПС за несключена застраховка „Гражданска отговорност“ може да се реализира
с електронен фиш, само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по пътната
мрежа, като в противен случай следва да се издаде наказателно постановление.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на изложени твърдения
в ЕФ процесният автомобил да е бил управляван по пътната мрежа, забраната отговорността
на дееца да се реализира въз основа на обстоятелства, установени на етап на
съдебно следствие, които не са надлежно предявени на дееца с електронния фиш и
възможността електронен фиш да се издава за нарушения на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, само ако е заснето управление на процесното МПС, то обжалваният акт следва
да се отмени, доколкото не са налице предпоставките за реализиране
отговорността на дееца по този облекчен процесуален ред.
Допълнително основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен
е установеното от съда неизпълнение на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол
на правилата за движение по пътищата, която разпоредба указва за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол да бъде попълван протокол съгласно
приложението към Наредбата, както и установеното в ал.3 на чл.10 от същата
Наредба задължение за попълване на протокол за всяко място за контрол,
съпроводен със снимка на разположението
на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Нарушението в настоящия казус е установено с
АТСС тип № SD2D0011, което се явява „мобилно“ по своя характер, потвърдено и в
писмото на административнонаказващия орган, с което е изпратена цялата административнонаказателна
преписка. Предвид
на това изготвянето и наличието на протокол по
чл.10 от Наредбата е императивно, и представлява основна гаранция за
законосъобразност и прозрачност на процедурата по установяване на нарушение с
АТСС. В конкретния случай с преписката са изпратени писмени доказателства
релевантни към нея, сред които не е задължителния за използването на средството
за измерване протокол по чл. 10 от Наредбата, за който от изпратено от ОД на
МВР Пловдив, сектор „ПП“ писмо УРИ № 103000-139/2 от 06.01.2021 г. се
установява, че такъв не е изготвен.
Наред с горното не е представена и задължителната в случаите на
ползване на мобилно техническо средство снимка на разположението на уреда,
съпровождаща така съставения протокол за използване на мобилно АТСС, така както
указва разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба. Тази снимка има
за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното
АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. В
случая липсват данни и доказателства за изготвяне на такава. Според настоящият съдебен състав липсата на протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредбата и снимка на разположение на уреда е съществено нарушение на
установените правила за работа с АТСС и води до отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя.
По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор
за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на
жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой
възнаграждение в размер от 400 лв. Липсва възражение за прекомерност от страна
на въззиваемата страна, поради което и следва да бъде присъдена именно тази
сума на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането й.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ