РЕШЕНИЕ
№ 260037
31.07.2020г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 14.07. 2020г., в следния състав :
Председател
: Милена Даскалова
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Маринела Стоева
При секретар
Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско
дело № 247 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по обща въззивна жалба от Б.И., Д.К., И.Й.
и С.Й. всички чрез адвокат Д. срещу Решение 1924 от 22.12.2019г. по гр.д. 8201/2017г.
на Пернишки районен съд (постановено
във втора фаза на делбено производство) в частите, с които жалбоподателите са осъдени да заплатят
разноски за подобрения в полза на И.М. и са отхвърлени предявените от тях
искове за обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот.
С жалбата се моли решението да бъде отменено в обжалваните
части, като несъобразено с доказателствата по делото. Погрешно била установена
фактическата обстановка, което довело до неправилни правни изводи.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
С молба от
10.07.2020г. пред ПОС въззиваемата М. посочва, че ключовете от делбения имот е
предала на въззивниците на ***г.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно неговата правилност ПОС
е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертизи
ПОС намира жалбата за частично основателна.
ПОС споделя изводите на ПРС, че подобренията в
делбения имот са извършени от Д. К.Й. приживе на общ наследодател. За него, а
по силата на универсалното правоприемство и за преживялата го негова съпруга (М.)
е възникнало правото да получат от другите наследници на имота съответна част
от увеличената стойност на имота. Именно такава е претенцията на И.М..
От показанията на свидетелите И. К. и В. Г. ПОС намира
за установено, че претендираните подобрения са били извършени от Д. Й. с негови
сили и средства. Показанията на двамата кореспондират помежду си и със СТЕ на
в.л. Ц. относно какво е правено и кога и от кого. Тези двама свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото, което не може да се каже за свидетелите В.
Г. и Й. К., тъй като В. Г. е в роднински връзки по сватовство с единия от
ответниците по иска на И. М.. При разпита на Й. К. става ясно, че негов кум
е бил бащата на другите трима ответници
по искането на И. М., а в българската традиция такава връзка е особено силна и
също води до съмнение за пристрастност. Тези свидетели сочат, че средствата за
подобренията били от продаден имот на наследодателите, но по делото няма
никакви доказателства в такава насока, а една продажба на имот винаги се вписва
в имотния регистър и не би имало пречка да се докаже. Й. К. посочва, че банята
била правена ***г-лятото от неговия кум Й. К. (бащата на ответниците по
искането на И. М.). Последния обаче е починал ***г. – видно от удостоверението
за наследници. От една страна твърди, че Д. Й. живеел постоянно с майка си Б.
(обща наследодателка) в старата къща (процесната) от друга посочва, че той бил
отсъствал с месеци. Тези противоречия и изложените свързаности мотивират ПОС да
не кредитира показанията на тези двама свидетели по въпросите, кой, кога и с
какви средства е правил подобренията. Самия свидетел в края на показанията си
посочва, че строежа на банята е правен от Д. (Д. Й.), тоест не от Й. (Й. К.Й.).
Неоснователно е и възражението за давност. Действителната
квалификация на иска на И. М. е по чл. 12, ал. 2 от ЗН тъй като се касае за подобрения,
извършени приживе на наследодател. Това
обаче не води до недопустимост на решението тъй като съдът се е произнесъл по
релевантните за тази претенция факти. При иска по чл. 12 ЗН давност тече от
исковата молба за делба (т. 4б от Постановление
№ 7
от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС; Решение № 127 от 31.XII.1981 г. по гр. д. №
106/81 г., ОСГК) и в конкретния случай не е изтекла.
С оглед на горното и ПОС споделя извода за
основателност на тези претенции на И. М. и решението в тази му част следва да
се потвърди, като и размерите са съобразени със заключението на СТЕ на в.л. Ц.
и квотите на страните в съсобствеността установени с решението по допускане на
делбата.
Жалбата
обаче е частично основателна в частта ѝ, насочена срещу решението за отхвърляне на предявените
от жалбоподателите искове по 31, ал. 2 от ЗС.
ПОС изобщо не споделя изводите на ПРС, че свидетелите
не били установили наличие на покана по чл. 31, ал 2 от ЗС и че И. М. не е
допускала другите наследници в имота. Изобщо не може да се направи извод, че
свидетелските показания сочат на ползване на имота от всички съсобственици и
дори имало разпределение кой какво ще ползва преимуществено. Така св. В. Г. и
Й. К. са казали, че в къщата живее: „… госпожата в дясно от мен…“, като е явно,
че са имали предвид И. М., доколкото другите госпожи-страни по делото са Б.И. и
И.Й., които са довели тези двама свидетели. Св. В. Г. описва и случай при който
е викана полиция. Другите двама свидетели също
са посочили, че И. М. живее в имота. Така св. К.: „…в старата къща в
момента живее И.….не съм виждал там нито Б., нито пък някой друг да живее там.
Освен И. никой друг не живее там. Не съм виждал и други роднини да идват в
имота“. Св. В. Г.: „..Зная, че И. живее в старата къща…“. Последните двама
свидетели са именно доведени от И. М..
На основание
чл. 235, ал. 2 ГПК следва да се
зачете и молбата от името на И. М. депозирана пред ПОС и в която се посочва, че
ключ от имота е предаден от И. М. на другите наследници на ***г., която дата е
след края на процесния период по претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Налице е и нотариална покана от другите наследници за
плащане на обезщетение (л. 134 от делото на ПРС) връчена още на 07.08.2015г.
Веднъж поискано обезщетението повече покани не са необходими.
Предвид горното претенциите на Б.И., Д.К., И.Й. и С.Й. по чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС са
установени по основание. Относно размера до който е основателна всяка претенция
ПОС съобразява неоспореното заключение на вещото лице А. Ц. относно стойността
на наемоподобния доход за процесния период и квотите на всеки в съсобствеността.
Така Б.И. има право на 2/18 от 3501,32 лева или на 389,04 лева, както и Д.К. и И.Й.
имат същите по размер вземания. За разликата над тази сума до предявените от
тях тримата размери по 1733,33 лева исковете им са неоснователни и правилно са
били отхвърлени. С.Й. има 3/18 от 3501,32 или 583,55 лева а за разликата над
тази сума до предявения размер от 5200,00 лева иска му правилно е бил
отхвърлен.
От изложеното следва, че решението в частта му за
отхвърляне на претенциите на тези страни по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще следва
частично да се отмени и исковете им да се уважат до посочените по-горе размери,
като за разликите отхвърлителното решение следва да се потвърди.
Искане за присъждане на законна лихва няма от тези
ищци.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК по исковете по чл. 346 ГПК разноските
се присъждат по реда на чл. 78 ГПК.
Общият материален интерес от обжалването (формиран от
сбора на отхвърлените им искове и сумите за които са осъдени) за всеки от
жалбоподателите Б.И., Д.К. и И.Й. е 2326,66 лева. За С. Й. материалния интерес
от обжалването е 6980,00 лева.
Уважената част от жалбата за всеки от жалбоподателите Б.И.,
Д.К. и И.Й. е в размер на 389,04 лева
или 17 % от общият материален интерес. Следователно те имат право на 17 % от
сторените от тях разноски за въззивното дело по претенциите по чл. 346 ГПК.
Претенцията на С. Й. е уважена до 583,55 или 8 % от материалния
интерес от обжалване и на толкова процента от сторените от него разноски има
право.
За въззивна инстанция тези жалбоподатели са платили
държавни такси, като Б.И., Д.К. и И.Й.
са платили по 54,67 лева, от които следва да им бъдат заплатени от Ив. М. по
9,29 лева.
С. Й. е платил 164,00 лева такса и от нея има право на 13,12 лева.
Видно от договор за правна помощ на л. 26 от делото на
ПОС адвокатски хонорар за въззивна инстанция е платила само Б.И., който хонорар
е 300,00 лева от който И. М. следва да ѝ заплати 51,00 лева.
За първа инстанция по претенциите по чл. 346 настоящите
жалбоподатели не са доказали разноски за адвокатски хонорар.
Допълнителния депозит от 80,00 лева за СТЕ по
претенциите по чл. 346 ГПК е платен само от Б.И. и тя има право на 13,60 лева
от него.
Срещу жалбоподателите не са били присъждани разноски
по претенциите на И.М. по чл. 346 ГПК и не се налага отмяна на решението в
частите по разноските, а само осъждане на И. М. да заплати горепосочените
разноски на жалбоподателите.
Предвид отхвърлянето на жалбата И. М. също има право
на разноски за въззивното дело. И. М. за адвокат е платила сума от 600,00 лева.
Не е посочено поотделно колко е за защита срещу всеки жалбоподател и ПОС
приема, че е по равно или по 150,00 лева.
При отхвърляне на жалбите на Б.И., Д.К. и И.Й. за 83 %
от интереса, всеки от тях дължи на М. разноски в размер на 124,50 лева.
Претенцията на С. Й. е отхвърлена на 92% и той дължи на М. разноски в размер на
138,00 лева.
Водим от гореизложеното пернишкия окръжен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение 1924 от 22.12.2019г. по гр.д.
8201/2017г. на Пернишки районен съд (постановено
във втора фаза на делбено производство)
В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени до размера от 389,04 за всеки претенциите на Б.Й.И. с ЕГН **********, Д.Й.К. с ЕГН **********
и И.Б.Й. с ЕГН ********** за осъждане на И.С.М. с ЕГН ********** да заплати на
всеки един от тях на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
населената и старо-застроена част на ***, с площ от 422 кв. м., за който имот
съгласно плана за регулация и застрояване на селото, утвърден със заповед №
365/02.03.1998 г. на кмета на община П., е отреден парцел ** – 769, в кв. **,
при граници по скица: улица, УПИ * – 760 в кв. **, УПИ *** – 770, в кв. **, УПИ
*** – 774 в кв.** и улица – тупик, в едно с изградената в него ЖИЛИЩНА СТРАДА,
със застроена площ от 72.00 кв. м. КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** и адрес ***30 ДА ЗАПЛАТИ по 389,04 лева на
всеки от Б.Й.И. с ЕГН **********
и с адрес: ***; Д.Й.К. с ЕГН **********
и адрес *** и И.Б.Й. с ЕГН **********
и адрес ***, като обезщетение за
ползване на съсобствения имот описан по-горе в диспозитива на решението за
периода 03.03.2017г.-03.05.2019г.
ОТМЕНЯ Решение 1924 от 22.12.2019г. по гр.д. 8201/2017г. на
Пернишки районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен до размера от 583,55 лева иска на С.К.Й., ЕГН ********** за осъждане на И.С.М. да му заплати
обезщетение за ползването гореописания в диспозитива имот КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** и адрес ***30 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Й., ЕГН ********** и адрес *** сумата от 583,55 обезщетение за ползване на съсобствения имот описан по-горе
в диспозитива на решението за периода 03.03.2017г.-03.05.2019г.
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** да заплати на Б.Й.И.; Д.Й.К.; И.Б.Й.С.К.Й. разноски по делото пред ПОС в размери, както
следва:
На Б.Й.И.
73,89 лева за държавна такса,
адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.
На Д.Й.К.; И.Б.Й.
по 9,29 лева за държавна такса и
13,12 лева на С.К.Й. за държавна
такса.
ОСЪЖДА Б.Й.И. с ЕГН ********** Д.Й.К. с ЕГН ********** и И.Б.Й.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.С.М. с ЕГН ********** всеки от тях по 124,50
лева – адвокатски хонорар за въззивното дело.
ОСЪЖДА С.К.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.М. с ЕГН **********
138,00 лева – адвокатски хонорар за въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Настоящото решение подлежи на обжалване от страните
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му само в частта
по претенциите на жалбоподателите по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В останала си част
решението е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.