Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….11.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на седми ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 889 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Н.П.В. с
ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощник адв.А.Г.,***“ АД ЕИК
********* със седалище гр. София,
район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.,
с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в
резултат на ПТП от 06.07.2016г. в гр.Варна по вина на Л.Р.М.като водач на МПС „***“
с рег.№***, изразяващи се в счупване на 2, 3 и 4 предходилни
кости на лявото стъпало, обусловило трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, и изгаряне I-II степен в областта на лявата
предмишница ведно с
лихвата върху главницата, считано от 03.06.2019г. - датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се излага, че на 06.07.2016г. в гр. Варна на кръстовището на ул.
„Девня" с ул. „Ал. Дякович" при маневра ляв завой Л.Р.М., управляващ
автомобил „***" модел „***" peг. № *** отнема
предимството на Н.П.В., управляващ автомобил „***" модел „***" peг. №***.
Застрахованият при ответника автомобил е бил управляван с висока скорост и
водачът му не е спрял в кръстовището, преди да предприеме маневра „завой
наляво". При причиненото от М. ПТП е пострадал ищецът Н.П.В. - получил е
три фрактури на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото стъпало, както и изгаряне I-II степен в областта на лявата предмишница. Счупването
на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото стъпало е обослувило трайно затруднение
в движението на долен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца.
Впоследствие с присъда № 240/19.9.2018г. ВРС, 37 състав по
н.о.х.д.№5448/2017г., влязла в законна сила на 5.2.2019г., съдът е признал Л.Р.М.за
виновен в това, че на 6.7.2016г. в гр. Варна при управление на МПС - л.а.
"***" с per. № ***, нарушил
правилата за движение - чл. 37, ал.1 ЗДвП: "При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.П.В., изразяваща се в
счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото стъпало, което е обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
2-2.5 месеца, престъпление по чл. 343, ал.1, б. "Б", преда. 2 НК, поради
което и на основание чл. 78А, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност
и му налага административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лв. На основание
чл. 78А, ал. 4 вр. с чл. 343Г, вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 НК е лишил подсъдимия Л.Р.М.от
правото да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
Твърди се, че наличието на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени.
Сочи се, че пострадалият
е търпял интензивни физически болки и страдания поне 3 месеца, а с по-малък
интензитет значително по-дълъг период, вкл. и до днес. Допълнително са му
причинени психични неудобства от стреса от катастрофата, от невъзможността да
се предвижва, да не може да управлява автомобил, да бъде зависим от близки и
познати, принудителна изолация от личен, професионален и обществен живот.
Търпял е неудобства и от изпитвано неудовлетворение, безсилие и фрустрация от
създалата се ситуация на обездвижване. Не се е чувствал пълноценен съпруг, баща
и дядо.
Твърди се, че с покана от 21.09.2018г.,
получена на 25.09.2018г. до ЗД "БУЛ ИНС" АД ищецът Н.П.В. е заявил
заплащане на застрахователно обезщетение. Последват два отказа за плащане, като
на 24.04.2019г. ответното дружество изплаща на пострадалия обезщетение в размер
на 3000 лева.
Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач е налице действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № 02116000915476 с ЗД "БУЛ ИНС" АД,
със срок на действие до 23.03.2017
год., поради което
насочва прекия иск срещу застрахователя.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Счита исковата молба за
нередовна. Сочи, че размерът на
претенцията е прекомерно завишен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както
и причините за настъпването му. Излага, че процесният пътен инцидент не е
настъпил по изключителна вина на Лазар М.. Оспорва и твърдението за
продължителността на лечебния и възстановителен период на ищеца. Оспорва иска
за неимуществени вреди по размер, както и акцесорния иск за лихва досежно
началния момент, от който същата се претендира.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в ПТП Н.В.,
като навежда твърдения, че при осъществяване механизма на ПТП, произшествието е настъпило по
изключителна вина на ищеца, тъй като същият виновно е нарушил разпоредбите на
Закона за движение по пътищата, изразяващо се в нарушение на регламентираното в
ЗДвП задължение да спазва разпоредбата на чл.21 от ЗДв., като се движи със
скорост, разрешена за съответния пътен участък. Настоява се за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че фактическият състав
за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което се явява
дължимо претендираното застрахователно обезщетение. Оспорва възражението за
съпричиняване на вредите и завишен размер на обезщетението.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от ответника ЗК „Лев инс“ АД,
в който се поддържат направените възражения в отговора на исковата молба.
Правната
квалификация на предявения от ищеца иск : основание чл.432, ал.1, вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца
е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от Л.Р.М., настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически
страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид
на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до
доказване на противното.
Ответното
застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че последният е проявил
поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Влязлата в сила
присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в
чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това : дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното :
По делото се установява наличието на настъпило
застрахователно събитие, причинено от Л.Р.М.с ЕГН ********** от гр.Варна,
застрахован при ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
С влязла
в сила на 05.02.2019г. присъда №240 от 19.09.2017г., постановена по н.о.х.д.№
5448 по описа на Варненски районен съд за 2017г., Л.Р.М.с ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 06.07.2016г. в гр. Варна при
управление на МПС - л.а. "***" с per. № ***, нарушил правилата за движение - чл. 37, ал.1 ЗДвП: "При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на Н.П.В., изразяваща се в счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото
стъпало, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, престъпление по чл. 343, ал.1,
б. "Б", преда. 2 НК, поради което и на основание чл. 78А, ал.1 НК подсъдимият
е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лв. На основание чл. 78А, ал. 4 вр. с чл.
343Г, вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 НК съдът е лишил подсъдимият Л.Р.М.от правото да
управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Не се спори и от
извършаната проверка в електронната система на Гаранционен фонд, се установява,
че към момента на извършване на деянието МПС с ДК номер В 0727ВА, има активна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективирана в полица № BG/02/116000915476 със срок на валидност от 00:00 ч.
на 24.03.2016г. до 23:59 ч. на 23.03.2017г.
Видно от
амбулаторен лист /АЛ/ №1123 от 11.07.2016г. Н.П.В. е с основна диагноза
счупване на метатарзалната кост поради претърпяна на 06.07.2016г. травма на ляв
долен крайник, обработен в спешен кабинет и поставен гипс за 30 дни.
В АЛ №1165 от
18.07.2016г. е отразено, че пациента добре понася гипса, пръсти топли,
подвижни. Насочен е за контролен преглед след 7 дни. В АЛ №1072/21.07.2016г. е
отразено идентично обективно съС.ие, при което В. понася добре гипса, с топли
подвижи пръсти. В АЛ № 6996 от 10.09.2016г. е отразена палпаторна болезненост в
областта на дясно стъпало; ограничени активни и пасивни движения; оток в
същата. Назначена е терапия : имобилизация на крайник с ортеза и мнение за временна
нетрудоспособност за 15 дни от 10.09.2016г.
Съгласно
представени по делото болнични листи № Е20164689892/07.07.2016г., №
Е20166305640/21.07.2016г. и № Е20166329878/12.09.2016г. ищецът е бил в отпуск
по болест поради счупване на метатарзална кост общо 59 дни през периода
07.07.-20.07., 22.07-20.08. и 10.09.-24.09.2016г.
Вещото лице по
СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира като мотивирано и обосновано,
докладва, че в деня на ПТП – 06.07.2016г. ищецът е прегледан в спешно отделение
на МБАЛ „Света АНН“ и след направени рентгенови изследвания е поставена
диагноза - Счупване на 2,3 и 4
предходилни /метатарзални/ кости. След наместването на счупените кости е
поставена гипсова имобилизация под формата на ботуш. Въз основа на дА.от
медицинско удостоверение № 574/2016г., подписано от д.р Демиров, съдебен лекар,
прегледал ищеца на 07.07.2016г. е направен извод за получено травматично
увреждане под формата на изгаряне I-II степен на лявата
предмишница. Според специалиста счупването на 2,3 и 4 предходилни кости на ляво
стъпало е обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
повече от 45 дни, а изгарянето I-II степен на лявата
предмишница – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото
лице докладва, че счупването е лекувано с наместване и гипсова имобилизация за
45 дни, като след свалянето й В. е носил ортеза за 15 дни. Периода на
възстановяване е около 3-4 месеца. Относно лечението на изгарянето липсва
медицинска документация, но принципно изгаряне от тази степен отшумява за около
15-20 дни, като се сменят превръзки; при изгаряне от първа степен няма нужда от
превръзка, а се нанася само мазило-крем за изгаряния, обикновено дефламол. При
прегледа на ищеца, извършен на 28.10.2019г. вещото лице установява лек оток в
предния отдел на ляво стъпало в областта на счупването, по-силно изразен в
областта на втора предходилно–фалангена кост. Движенията в ставите на ляво
стъпало са в пълен обем. В съдебно заседание пояснява, че отока представлява
пашкул, образуван при срастването на костта, леко по-твърд в областта, с оглед
незначителното разместване на втора кост. Според вещото лице най-вероятно той
ще остане, тъй като са минали вече двете години на костно срастване, през които
организма първо натрупва хаотично кост, а в последствие започва да строи
гредички, като маха излишното. В конкретния случай липсват дА. по делото
оздравителният процес да е протекъл извън обичайния срок.
Освен болките в
резултат на телесните увреждания, ищецът получава и психическа травма. Съгласно
заключението на вещото лице по проведената и приета съдебно-психиатрична
експертиза към момента на интервюто ищецът е психомоторно спокоен; поддрържа
очен и словесен контакт; цялостно ориентиран; отрича наличието на психично
заболяване; не се установяват нарушения на възприятно-представната сфера.
Мисловният процес протича с нормален темп, правилно структуриран, без
доминантни идеи, апсихотичен. Нормално емоционално съС.ие с нормална волева активност; памет и
интелект – в норма при обикновено клинично изследване. Пред вещото лице ищецът
е изнесъл, че след
инцидента е усещал
психичен дискомфорт, свързан със затрудненията, които изпитвал при изпълняване
на ежедневни дейности, а също и с факта, че се е чувствал в тежест на околните.
Споделил е,
че около година след инцидента е избягвал преминаването през кръстовището,
където се е случил инцидента. Същевременно не е споделил симптоми, които да са налагали нуждата от
специализирана психиатрична или психологична помощ. Същият не е търсил или
провеждал консултации или лечение от специалист по психично здраве. Вещото
лице заключава, че към
настоящия момент у ищеца Н.В. не се установяват
психопатологични феномени, т.е. той е психично здрав. Не се налага
провеждането на медикаментозно или психотерапевтично лечение. Няма дА. за
настъпили трайни негативни последици в резултат на инцидента от 06.07.2019 г.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпита на ищцовите свидетели – Е.В.В.,
съпруга, и К.Т.Д., приятел на ищеца.
Преценявани при
условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост на свидетеля В. от
изхода на спора, съдът изцяло кредитира показанията й, предвид обстоятелството,
че същите кореспондират със събрания в хода на производството писмен
доказателствен материал и проведените експертизи. В показанията си св.В. изнася, че трамвите са
били комплексни – както на физическо ниво, така и на психическо. Сочи, че в
резултат на ПТП съпругът й е бил със счупени костици на крака и в резултат на
отварянето на еърбега е имал изгаряния и цялата му ръка била охлузена.
Първоначално кракът бил в гипс, през което време се налагало ищецът да лежи.
Затруднено било обслужването му в банята, тъй като следвало кракът да се пази,
а В. и не можел да стъпва на него.
Изгарянето на ръката било лекувано с дефламол и арника около 20 дни.
След свалянето на гипса на два пъти ищецът извършвал рехабилитационни
процедури. През целият оздравителен и възстановителен период ищецът бил
придружаван от съпругата, както и от дъщерите си. Травмите създали силен
дискомфорт и в професионално отношение. Според свидетеля поради продължителният
болничен престой у дома се наложило ищецът да смени работата си. Освен това по
същото време В. трябвало да се явява на конкурс, за който се подготвял
едновременно с грижите за здравето си. Обстоятелствата около явяването му също
били тежки, тъй като провеждането на конкурса се извършвало в Шумен и София
като организирането на транспорта и придвижването до там се извършвало с
помощта на негови приятели и близки. Св.В. изнася, че ангажиментите, породени
от здравословния проблем, попречили на семейството да обгрижва през лятната
ваканция внучката си. Занемарена била и зеленчуковата градина, която двамата
със съпруга й обработвали през лятото. Според свидетелката понастоящем често
пострадалото стъпало отичало. Св.В. споделя, че съпругът й е посещавал училищен
психолог; както и, че е пил успокояващи и обезболяващи медикаменти.
Св.Д. изнася пред
съда, че няколко пъти е помагал на ищеца като го е водил до болницата, когато е
бил с гипсиран крак, както и след махането на гипса – за извършване на
рехабилитация в център Спартак. Съпругата му също била до него. Ищецът бил
изнервен поради това, че не може да се обслужва сам, както и че не може да бъде
полезен на семейството, което повлияло на самочувствието му.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и
предвид компетентните и неоспорени експертни заключения, се налагат следните
правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по н.о.х.д.№
5448/2017г. по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и
вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието
на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпилите за него болки и страдания от причинените травми, техния характер,
степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки,
дадени с Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение,
съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай ищецът е здрав човек в
работоспособна възраст, който е полагал труд по договор. Травмите, получени в
резултат на ПТП, са възпрепятствали осъществяването на нормална трудова
дейност, поради принудителен отпуск по болест за срок от 59 дни. По делото
липсват дА. В. да е страдал от хронични или тежки заболявания преди инцидента,
бил е активен, участвал е в семейния живот като е помагал при обгрижването на
внучката си; през летните месеци е бил зает с грижа и в зеленчукова градина.
Установява се, че в резултат на получените увреждания така подредения ритъм се
променя и през целия летен сезон ищецът е бил в процес на лечение. Това е
възпрепятствало и спокойното участие в конкурс, свързан с професионалното му
развитие. Според вещото лице и към настоящия момент, когато вече е приключил
оздравителния процес, е налице лек оток в областта на счупването; движението в
ставите на пострадалото ходило са пълен обем. Доказа се наличието на травми на
психиката, доколкото след инцидента ищецът е изпитвал психически дискомфорт,
свързан със затрудненията при изпълняване на ежедневни дейност, а също с факта,
че се е чувствал в тежест на околните.
Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват дА. оздравителния
процес да е продължил по-дълго от обичайното, както и да настъпили усложнения
по отношение на увредения орган, а също и факта, че по делото липсват дА. за
симптоми, които да са налагали нуждата от специализирана психиатрична или
психологична помощ. В продължение на една година ищецът е отбягвал преминаване
през мястото на ПТП, но е успял да преработи преживяното, доколкото се
установява, че продължава да бъде активен шофьор. Липсват медицински дА. за
неправилно зараснала кост, отокът представлява хаотично натрупана кост.
Изгарянето е излекувано за 20 дни, като не се твърдят последици. По делото
лисват конкретни дА. за вида и продължителността на твърдяната рехабилитация.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна по
степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея болки
и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със
сумата от 45 000 лева, от които следва да бъдат приспаднати изплатените от
застрахователя на 24.04.2019г. 3000 лева, при което като основателен и доказан
искът следва да бъде уважен за сумата от 42 000 лева, а за разликата над
42 000 лева до първоначално предявения размер от 100 000 лева –
отхвърлен.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване,
обосновано с твърдения за движение със скорост, превишаваща разрешената за
съответния участък.
Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД,
регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и
достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос. Ответникът
не ангажира доказателства с оглед установяване основателността на въведеното
възражение, поради което приносът на ищеца за причиняване на резултата -
настъпилите травматични увреждания - остава недоказан.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в общ размер от 42 000 лева съдът
намира за основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г.
на ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
С оглед изхода от
спора по иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт суми в
размер на 1680 лева – държавна такса и 210 лева общо – за СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода от
спора по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски. Доколкото същото е договорено при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА предвид уважения размер на иска застрахователят следва
да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение в размер на 1482.60 лева.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на
2456.88 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на договорено
възнаграждение. Възражението е основателно, тъй като по делото са заявен и
разгледан иск, възнаграждението по защитата на който с оглед паричния интерес
възлиза на сумата от 3530 лева /чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище гр. София, район Лозенец,
бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С. С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.В. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 42 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в
резултат на ПТП от 06.07.2016г. в гр.Варна по вина на Л.Р.М.като водач на МПС „***“
с рег.№***, изразяващи се в счупване на 2, 3 и 4 предходилни
кости на лявото стъпало, обусловило трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, и изгаряне I-II степен в областта на лявата
предмишница ведно с
лихвата върху главницата, считано от 03.06.2019г. - датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 42 000 лева до първоначално
претендирания размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София, район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К., да заплати на адвокат А. А. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1482.60 лева.
ОСЪЖДА Н.П.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище гр. София, район
Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87 сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2456.88 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.
да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса и разноски в размер на 1890 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: