Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 249
03.04.2023г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове:
Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Н.Т. при Окръжна
прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 80 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.П. ***, подадена
чрез процесуален представител, против Решение №349 от 28.11.2022 г.,
постановено по АНД № 684 по описа на Районен съд – Хасково
за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че както при
съставянето на АУАН, така и на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че от наказателното постановление и от АУАН е видно, че
актосъставителят е посочил две дати на съставяне на АУАН - 26.05.2022г. и
23.05.2022г., като при съставяне на НП е взет предвид АУАН №1970-121, съставен
на 26.05.2022г. Ако се приеме, че АУАН е съставен на 23.05.2022г., то при
издаването на наказателното постановление не е взет предвид същия АУАН, което е
съществено процесуално нарушение. Навеждат се и доводи, че видно от даденото
обяснение, нарушителят е открит на 25.02.2022г., съответно тримесечният срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН не е спазен. На следващо място се твърди, че при издаване на
наказателното постановление не е обсъден и взет предвид чл.39 от ЗАНН, т.е. не
е обсъден въпроса дали нарушението не представлява маловажен случай, тъй като
не става ясно нито от АУАН, нито от НП какво значи „открито носи притежаваната
от него пушка“, при условие, че в обяснението си посочил, че пушката е била в
калъф. Поради това касационният жалбоподател счита, че се касае за маловажен
случай, ако въобще се приеме, че има нарушение. Твърди се също, че при
съставяне на АУАН е допуснато нарушение и на чл.40 от ЗАНН, тъй като актът е
съставен в отсъствие на лицето. Сочи се, че въпреки, че районният съд приема за
установено това обстоятелство, същият счита, че това нарушение не е съществено
и не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Навеждат се доводи, че
този извод е неправилен, тъй като е нарушена императивна разпоредба от ЗАНН и
по този начин още изначално е започнало едно порочно производство. По
изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което да се отмени Наказателно постановление №1970-121/10.06.2022г.
на Началника на РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково, като незаконосъобразно.
Претендира се присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №349 от 28.11.2022г.,
постановено по АНД №684/2022г., Районен съд – Хасково потвърждава Наказателно
постановление №1970-121/10.06.2022г., издадено от Началник на Районно
управление гр. Хасково, с което на Н.П.П., за нарушение на чл.60 ал.1 т.1 от
Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) и на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.185 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена
глоба в размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на последното на процесуално основание. Съдът е приел за установено по
делото, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал
съображенията си. Приел е също, че наказанието правилно е определено в неговия
минимален размер от 500 лева.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и да са основания за отмяна
на същото.
Касационният състав намира за неоснователно оплакването за неяснота
относно датата на съставяне на АУАН, както и възраженията за неспазване на
тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Твърдения в тази насока са били навеждани
и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че не са
налице данни, даващи основание да се приеме, че не е бил спазен срокът по чл.34
ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като последният, според изричното отразяване
в него, е съставен на 23.05.2022г., когато е предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя, а не на 26.05.2022г., която всъщност е датата , на която АУАН е
регистриран във водената актова книга. От
представения по делото акт за установяване на административно нарушение
Серия АД с бл. №140904 действително се установява, че актосъставителят е вписал
23.05.2022г. като дата на съставяне на
акта. На същата дата – 23.05.2022г., лицето, посочено като нарушител е подписал
акта и е получил препис. Отбелязването на дата 26.05.2022г. към регистрационния
номер на акта не внася някакви неясноти в тази насока. С оглед изложеното,
неоснователно се явява оплакването за неспазване на тримесечния срок по чл.34
ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Неоснователни са и възраженията, че при съставяне на АУАН е допуснато
нарушение и на чл.40 от ЗАНН, тъй като актът бил съставен в отсъствие на
лицето. В обжалваното решение районният съд е посочил, че в действителност не е
била спазена нормата на чл.40 от ЗАНН, но последното нарушение не е засегнало
правото на защита на наказаното лице и не съставлява съществено процесуално
нарушение, обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на оспореното НП,
като подробно е обосновал изводите си. Настоящата инстанция споделя изложените
от районния съд мотиви в тази насока и не намира за необходимо да преповтаря
същите.
Наред с горното, изводът на районния съд, че Н.П.П. е извършил
описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение, е
правилен и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
От разпоредбата на чл.61 ал.1 от ЗОБВВПИ е видно, че се забранява откритото
носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна
дейност. Съгласно чл.185 ал.1 от ЗОБВВПИ, който извърши нарушение на чл. 60, ал.
1, т. 1 – 4, 5 и 6, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба от 500 до
2500 лв. В съответствие с всички събрани по делото доказателства районният съд
обосновано е приел, че на посочената в АУАН и НП дата Н.П.П. е извършил описаното
в същите нарушение, правилно квалифицирано по чл.60 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ, за
чиято съставомерност е достатъчно нарушителят само да носи притежаваното от
него огнестрелно оръжие на обществено място, което в случая се установява по
несъмнен начин. Така лицето е осъществило процесното нарушение, което подлежи
на санкциониране именно съгласно разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Наложеното наказание е правилно определено в минималния предвиден в посочената
разпоредба размер.
Неоснователни са наведените възражения, че случаят може да бъде
определен като маловажен, както и оплакванията, че при издаване на
наказателното постановление този въпрос не бил обсъден. С оглед издаването на
наказателното постановление, административнонаказващият орган е достигнал до
заключението, че конкретното нарушение не покрива критериите за маловажност на
административно нарушение. Според настоящия състав, в конкретния случай не са
събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2
изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №349/28.11.2022 г., постановено по АНД №684 по описа на Районен съд –
Хасково за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.