№ 3326
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110133838 по описа за 2022 година
Съдът констатира, че посоченият в уточнителна молба с вх. № 192720/16.09.2022г.
период на предявения иск за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва за
забава в размер на 7,98 лева не съответства на периода, посочен в издадената заповед за
изпълнение. Доколкото настоящото производство е продължение на протеклото между
страните заповедно производство, следва да е налице пълен идентитет в основанието и
размера на претендираните вземания. Предвид това, на ищеца следва да се дадат указания да
отстрани констатираната нередовност, като конкретизира периода на предявеното вземане.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„********” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Исканeтo по чл. 190 ГПК на ищеца е допустимо и относимо, поради което следва да
бъде уважено.
Исканията на ищеца за изслушване на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата
молба, следва да бъдат отхвърлени, тъй като целят установяване на факти, които не са
спорни.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да отстрани нередовностите в подадената искова молба, като с уточняваща молба, с препис
за насрещната страна конкретизира периода на предявения иск за установяване
съществуването на вземане за мораторна лихва за забава в размер на 7,98 лева, като
съобрази издадената заповед за изпълнение.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в срок на посочената нередовност,
1
исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „********” ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 21726/2022 г. на СРС, 176 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за изслушване на СТЕ и ССчЕ за отговор на
поставените в исковата молба задачи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач в срок до съдебното
заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната
топлинна енергия и посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА о.с.з за 06.04.2023г. – 9.50 часа, за когато да се призоват страните,
включително и третото лице – помагач.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба и отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията. Претендира разноски и възразява за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Р. М. Е. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател спрямо процесния имот,
респ. твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството
потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва основанието за
начисляване на мораторна лихва, при твърдения, че липсват доказателства да е изпаднал в
забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът Н. М. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, при твърдения, че
другият ответник по делото е открил партида на свое име и се намира в облигационни
отношения с ищеца. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от
ищеца размер. Оспорва твърдението, че е изпаднал в забава. Твърди, че липсва основание за
начисляване на суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорно е и не
подлежи на доказване обстоятелството, че ищецът е доставил топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ до процесния имот, съответстваща на посочената в
исковата молба цена.
По иска по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
2
силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
/доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ и изпадане на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
В тежест на ищеца е да докаже правнорелевантни факти, свързани със спиране или
прекъсване на погасителната давност за процесните вземания.
По реда на чл.155 от ГПК съдът обявява на страните, че ОУ на ********* ЕАД за
продажба на ТЕ за битови нужди в сила от 10.07.2016г. са му служебно известни.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3