Р Е Ш Е Н И
Е № 149
Гр. Сливен, 18.12.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Галя Райкова - Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 139 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 69 по описа на Районен
съд – Котел за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 45 от 19.09.2023
г., постановено по АНД № 69/2022 г. по описа на Районен съд – Котел, е отменено
Наказателно постановление (НП) № 22-0287-000071 от 05.04.2022 г., издадено от
Началник РУ – Котел в ОД на МВР – Сливен, в частта, с която на З.А.М., с ЕГН **********,
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 години, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и е потвърдено
НП в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Началник РУ – Котел
при ОД на МВР – Сливен, който чрез упълномощен представител го обжалва в срок в
частта, с която е отменено НП, като в жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства е установено и доказано нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП – отказ на водача на МПС З.А.М. да бъде изпробван за употреба на н. в. и
т. а. Посочва, че: въз основа на събраните по делото доказателства се
установявало, че на 10.03.2022 г. в 02.00 ч., в ***, З.А.М. в качеството на
водач на МПС – л.а. „Опел Зафира“, с рег. №
********, е отказал да бъде изпробван за употреба на н. в. и т. а. с
тест; на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0037819, който му
бил връчен срещу подпис; М. не бил изпълнил предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване, като е отказал да даде кръвна
проба за изследване. Касаторът счита, че НП отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а словесно-правното обвинение напълно съответствало на
фактическото: 1. Лицето е отказало изрично да бъде проверено с тест; и 2.
Издаденият талон за химико-токсикологично лабораторно изследване не е изпълнен;
който факт потвърждавал извършването на административното нарушение по чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чрез двете му форми на изпълнително деяние. Счита, че
НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила и при точно
прилагане на материалния закон, като първоинстанционният съд е извел неправилни
изводи, мотивирали отмяната му. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени като неправилно решението на Районен съд – Котел в обжалваната част и да
реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно НП № 22-0287-000071
от 05.04.2022 г. на Началник РУ – Котел в отменената част.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
В постъпило по делото писмено становище, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа жалбата при идентични доводи, като моли съда за отмяна
на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че
такова бъде претендирано.
В с.з. ответникът
по касационната жалба З.А.М., редовно
призован, се явява лично и с адв. Д.Д. ***, който оспорва жалбата и излага
становище по същество. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд -
Котел като правилно и законосъобразно.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за основателност на касационната
жалба, като счита, че съдебното решение в оспорената част следва да бъде
отменено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са
наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по
делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 10.03.2022 г., около 02:00 часа, в ***, ***, била извършена проверка
от органите на реда, при която се установило, че ответникът по касация
управлява лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ********, с. на А. З. М.. В
хода на проверката, възникнало съмнение за употребени н. от страна на водача,
който бил поканен в управлението да му
бъде извършено тестване с дрегер „Дръг чек 3000“. Водачът отказал да бъде
изпробван с дрегер „Дръг чек 3000“ за употреба на н. в. или т. а. Издаден му бил
талон за медицинско изследване № 0037819, който му бил връчен срещу подпис.
Водачът не представил КТ към СУМПС.
Установеното при посочената по – горе проверка било възпроизведено в
съставен на 10.03.2022 г. Акт за установяване на административно нарушение №
110529, като актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В АУАН било отразено, че е било отнето като
доказателство Свидетелство за управление на МПС № *********. АУАН е надлежно
предявен, връчен е лично на М. на същата дата - 10.03.2022 г., с отбелязано
възражение, че е бил в спряно положение на изгасен двигател. Писмено възражение
пред АНО по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било подадено.
Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление № 22-0287-000071
от 05.04.2022 г. от Началник РУ – Котел в ОД на МВР – Сливен, с което на З.А.М.,
с ЕГН **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП; за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183,
ал. 1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
За да отмени Наказателното
постановление по отношение нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, Районният съд
е приел, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно издадените заповеди, в кръга на техните функции, по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Приел за
установено по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място З.А.М. е
управлявал процесния автомобил, поради което е имал качеството на водач на МПС;
безспорно се установявал заявеният категоричен отказ на М. да бъде изпробван за
употреба на н. в. и т. а. Едновременно с това е констатирал липса на
яснота за рамката на нарушението, изпълнителното деяние, с което се счита за
реализирано, както и относно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното
неизпълнение на предписания, като същите не били конкретизирани нито в акта,
нито в НП. Приел, че е допусната съществена неяснота до степен на липса на
основен реквизит на АУАН по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и на НП по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Формирал е извод, че са налице и двете изпълнителни деяния за
нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, като се касае за две отделни
нарушения, за които е следвало да се отмерят две отделни административни
наказания, а не едно - както е посочено в НП. При тези мотиви Районен съд –
Котел е отменил обжалваното наказателното постановление в тази му част.
Решението на Районен съд – Котел
е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на Районния съд не се споделят
от настоящата инстанция.
Видно от
съдържанието на процесното наказателно постановление, ответникът по касацията е
санкциониран на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лева. Нормата е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на
активни действия. Съставомерен е отказът на лице, което следва да притежава
качеството „водач“ на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
По отношение на
възражението, направено пред районния съд, че санкционираният не е имал
качеството „водач“ на процесното МПС, следва да се има предвиди следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 10.03.2022 г.,
около 02:00 часа, в ***, ***, З.А.М. е управлявал посочения в АУАН и в НП лек
автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ********, което е възприето
непосредствено от контролните органи и се потвърждава от изслушаните пред
районния съд показания. Именно като водач на МПС той е бил помолен от
полицейските служители да бъде изпробван с тест за установяване употребата на
н. в. или т. а. и съответно е отказал да му бъде извършена такава проверка,
което е описано в АУАН и в НП.
Видно от
съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение при
фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи
осъществяване на хипотезата за отказ за проверка с тест за употреба на н. в. В
издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени двете форми
на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Доколкото от
събраните по административнонаказателната преписка доказателства е установено,
че талон за медицинско изследване е издаден на ответника по касация, но той е
отказал да даде биологична проба, формулираното описание на нарушението не е
довело до неясното в повдигнатото обвинение.
Съдът счита, че не
е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното
административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано
като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Наказателното постановление е обосновано от фактическа и правна страна, в
необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява
възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респективно
съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Административното обвинение е
формулирано по начин, който позволява формиране на еднозначни правни изводи за
волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като
обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
включително на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.
Нормата на чл. 174
ал. 3 от ЗДвП е била предмет на анализ в Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, като е прието,
че отказите на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този
случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. Следователно отделно нарушение е
отказ за извършване на проверка за наличие на алкохол и отделно нарушение е
отказ за извършване на проверка за наличие на н. в кръвта на водача. В случая
се касае за отказа на ответника по касацията за извършване на проверка с тест
за установяване употребата на н. в. или т. а., както и за вземане на проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на н. в. или т.
а., т.е. касае се за едно и също нарушение, а именно - отказ от проверка за
наличие на н. в кръвта на водача. Отказът да бъде извършен тест за употреба на н.
в. или т. а. е допустим, съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В този случай, за да се приеме, че е
налице отказ по смисъла на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, следва проверяваното лице да
откаже да даде биологична проба за медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. При наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл. 3а
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на н. употреба се извършва
посредством медицинско и медико-токсикологично лабораторно изследване.
Въведената от законодателя алтернативност цели от една страна обективност на
резултата, т. е. изключване на субективния фактор, а от друга - предоставя
възможност на нарушителя да избере сам начина, по който да бъде установена употребата
на н. в. - при изразен отказ да бъде тестван, като му бъде направено
лабораторното изследване. (В този смисъл Решение № 83 от 28.02.2023 г. на ВКС
по н. д. № 26/2023 г., I н. о., НК) В случая административно нарушение
представлява отказът на водача да бъде изпробван с тест за употреба на н. в.
или т. а. с тест, както и даде проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, за което е и привлечен към административно-наказателна отговорност.
При тези
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено
при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на
материалния закон, като са наложени предвидените от законодателя две кумулативни
наказания, в указания от нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП фиксиран размер.
Правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (съгл. действащата редакция, ДВ, бр. 28 от 2017 г.). Според посочената
норма, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(чл. 174, ал. 3 ЗДвП) се отнемат 12 контролни точки.
По изложените
по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП в
процесната му част, Районен съд – Котел е постановил неправилен съдебен акт,
който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което
следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който
се потвърди НП.
При този изход на
делото се явява неоснователно искането на ответника по касацията за присъждане
на разноски, заявено пред районния съд.
Основателно е и
следва да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение направено пред районния съд. Същото следва да се определи
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева
Водим от горното и
на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал.
1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 45
от 19.09.2023 г., постановено по АНД № 69/2022 г. по описа на Районен съд –
Котел в ЧАСТТА МУ, с която е отменено Наказателно постановление №
22-0287-000071 от 05.04.2022 г., издадено от Началник РУ – Котел в ОД на МВР –
Сливен, в частта, с която на З.А.М., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 22-0287-000071 от 05.04.2022 г., издадено от
Началник РУ – Котел в ОД на МВР – Сливен, в частта, с която на З.А.М., с ЕГН **********,
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години.
ОСЪЖДА З.А.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР-Сливен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. за производството пред Районен съд – Котел.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.