Р
Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. Добрич, 30.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При
участието на секретаря Стоянка Петрова разгледа докладваното от съдията АНД № 314
по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Н.М.
ЕГН ********** ***/28.02.2020 г., издадено от Кмета на Община Добричка, обл. Д*,
с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската
собственост и околната среда /НООРПООС/, на основание чл. 3, ал. 4, вр. ал. 1
от НООРПООС му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. С
жалбата се моли НП като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа изцяло жалбата,
като навежда доводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна
страна.
Въззиваемата страна в съдебното
заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
която констатира следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На * г. в дежурната част на ОД на МВР –
Добрич се получил сигнал за възникнал скандал в с. Л*, обл. Д*. На сигнала се
отзовали св. С.Н.С. и св. П.В.В.. На място те установили жалбоподателя М.,
който бил във видимо нетрезво състояние. Полицейските служители предупредили
нарушителя и го посъветвали да се прибере у дома. След това свидетелите
напуснали селото.
След няколко часа на тел. 112
отново постъпил сигнал за скандал в с. Л* между жалбоподателя и св. С.А. ***.
На място пристигнал полицейски патрул, част от който бил св. В.. Полицейските
служители посетили селото, но не установили жалбоподателят на място, защото
същият вече бил откаран в Бърза помощ в гр. Добрич, тъй като имал наранявания.
Тогава полицейските служители се
отправили към гр. Д*, където установили М. и св. С. в присъствието на св. В.
съставил процесния АУАН.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на производството доказателства, обективирани в
показанията на св. С., св. В., както и от останалите приобщени по надлежния ред
писмени доказателства по делото - АУАН № 255а-76/03.02.2020 г.; Известие за доставяне от 02.03.2020 г.;
Наказателно постановление № 8/28.02.2020 г.; Справка от Второ РУ – град Добрич
с вх. рег. № 10226/23.06.2020 г.; Справка от Второ РУ–Добрич рег. №
255000-516/07.02.2020 г.; Справка от Районен център 112 - Варна с вх. №
11050/02.07.2020 г.; Справка от „МБАЛ – Добрич“ АД, ведно с лист за преглед на
пациент № 2633/03.02.2020 г.; Фиш за спешна медицинска помощ от 02.02.20 г.;
Резултати от образно изследване; Справка от районна прокуратура – Добрич,
относно справка за ДП № 86/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Добрич,
с вх. рег. № 13192/28.07.2020 г.; Протокол за техническа експертиза № * г.
Горната фактическа обстановка и
анализът на събрания доказателствен материал по делото навеждат съда на
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № * г., Серия *, бланков № *. АУАН е съставен
от компетентното длъжностно лице в присъствие на един свидетел – П.В.В. – без
да е посочено дали същият е очевидец и/или е свидетел по съставяне на акта,
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Друг свидетел не е посочен в
АУАН. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал акта.
Със съставения АУАН, на М. е
вменено нарушение, изразяващо се в това, че „На * г. около /не се чете/ часа в с.
Л*, по ул. „*” пред дом № * на ул. „*” пред дома на С.А. предизвиква скандал
като влиза в дома му и започва да чука по прозорците със сила, с което си
поведение е нарушава обществения ред”.
При така извършеното описание на
нарушението, същото е квалифицирано в АУАН по „чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на
общ. Д-ч”.
АУАН е съставен на 03.02.2020 г.,
като в него е описано деяние от 02.02.2020 г. В АУАН има вписан като свидетел
св. П.В., като няма посочен друг свидетел.
От събраните по делото
доказателства – показанията на актосъставителя С.Н.С. и св. П.В. в съдебно
заседание, както и приложените по делото писмени доказателства, не се
установява по безспорен и категоричен начин, че актосъставителят и посоченият в
АУАН свидетел в акта са присъствали или установили нарушението.
Видно от показанията на св. С., с
колегата си са посетили веднъж селото по сигнал през деня на * г. по повод скандал, разговаряли са с нарушителя и са го
предупредили да се прибере и са се върнали в районното. След това са получили друг сигнал, че същият
този човек
/жалбоподателят/ са го отвели в Спешните кабинети за лечение и св. С. и св. В. са отишли направо в болницата и по-късно, след като са събрали
данни в хода на извършена проверка за това, че жалбоподателят е блъскал, чупил вратички и прозорци и т. н., му бил съставен и АУАН.
От своя страна св. В. твърди, че с.
Л* е било посетено и втори път след получен втори сигнал, но нарушителят не е
бил там, а са разговаряли само със св. А.. От там отишли в
бърза помощ, където установили
нарушителя и му съставили процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН законодателят категорично е посочил, че АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При съставянето
на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая
актосъставителят не е очевидец на нарушението, поради което актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. Липсата на втори свидетел по
акта се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, като незаконосъобразно. Липсата на свидетели и съставянето на АУАН при тези условия представлява
грубо нарушение на процесуалните правила. В тази насока е и константната
съдебна практика.
Наред с това в АУАН е направено
зачеркване и поправяне относно часа на извършеното нарушение, като в документа
не е отбелязано кой, кога, в чие присъствие и в какво качество е извършил
поправката, която прави определянето на времето на извършване на нарушението
невъзможно, още повече, че в случая по делото са събрани данни, че описаните от
свидетелите събития се развиват в рамките на няколко часа на границата на
02/03.02.2020 г.
В този смисъл съдът намира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени, поради което правото
на защита на нарушителя е нарушено, което води до наличие на основание за
отмяна на атакувания акт.
В т. см. според
съда АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила и съответно този акт не може да се ползва с установената в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
Въпросът дали НП е
законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са
допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това, дали и доколко те
са пречка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Настоящата
инстанция намира, че наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Доколкото предвид
констатираните съществени процесуални нарушения в съдебното производство
констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. В случая съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да
доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и
вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.
Преди да
издаде процесното НП обаче АНО не е сторил това. От събраните по делото
доказателства не може да се достигне до категоричния извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата се забранява държание или поведение,
нарушаващо морала и добрите нрави. А ал. 4 гласи, че при нарушение на
разпоредбите на предходните алинеи на виновните лица се налага наказание глоба
в размер от 50 до 100 лева.
С Наказателното постановление
жалбоподателят е санкциониран за това, че „на * г. около * часа по ул. „* пред
дома на С.А. предизвиква скандал като влиза в дома му и започва да чука по
прозорците със сопа. С това си поведение се нарушава обществения ред и
предизвиква възмущение у гражданите”. Така описаното нарушение е квалифицирано като
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а на основание чл. 3, ал. 4, вр. ал. 1
от Наредбата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
След анализ на събраните писмени
и гласни доказателства по делото, съдебният състав намира, че вмененото на М.
нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи
основателни съмнения в обвинителната теза по следните съображения:
Съдът намира нарушението за недоказано поради липса на
свидетели, установяващи извършването му. Актосъставителят и свидетелят, посочен в АУАН не дават
еднопосочни показания относно съставомерни признаци от състава на вмененото
нарушение. От показанията им не може да се установи по безспорен начин на коя
дата се е случило описаното в АУАН, с какви точно действия е нарушил
жалбоподателят обществения ред и същите нарушават ли морала и добрите нрави.
В хода на
съдебното следствие беше проведен разпит на св. А., който разказва, че между
него и жалбоподателя възникнал скандал около 19 ч. на 02.02.2020 г. по повод на техни обтегнати отношения. М. бил на спирката в селото и св. А. му ударил
един шамар. След
това св. А. се прибрал в дома си и около 00,05 часа чул, че някой започнал да чука по прозореца на дома му. Св. А. станал и видял жалбоподателя, който носел сопа и нож и чукал на прозореца със сопата. А*излязъл, бутнал М. и той паднал долу
на бетона, след което го набил с неговата
сопа. После дошла полицията.
Съдът
обаче не кредитира показанията на този свидетел като безпристрастни и
достоверни, доколкото очевидно св. А. е евентуално пострадал от действията на
жалбоподателя, описани в АУАН и в тази връзка сведенията му не могат да се
приемат като обективни. Показанията на св. А. не намират опора и в събрания
доказателствен материал, доколкото няма други свидетели очевидци на поведението
на М., тъй като и полицията е пристигнала доста време след полученото обаждане
на тел. 112.
От
приложената справка от РЦ 112 и заключението на назначената и изготвена СТЕ на
записите на постъпилите в Центъра сигнали също не може да се установи по
категоричен начин дали нарушителят е автор на описаното в АУАН и НП нарушение.
В конкретния случай съдебният
състав стигна до извода, че липсата на незаинтерисовани свидетели на
нарушението, респ. на съставянето на акта, липсата на други писмени
доказателства, вкл. и от разпита на актосъставителя, води до невъзможност
описаното в АУАН административно нарушение да бъде установено и доказано по
безспорен начин като време, място и фактически обстоятелства.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление административно-наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно
наказание, без да е установил по безспорен начин налице ли е извършено
нарушение, респективно – кой е неговия автор.
На следващо място, съдът констатира при извършената от него
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление и друго допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като в НП са въведени
други фактически обстоятелства, различни от тези, посочени в АУАН, относно обстоятелството, че с поведението
си нарушителят „е предизвикал възмущение у гражданите”.
Такава констатация се описва за
първи път в НП и същата не намери опора в събрания по делото доказателствен
материал.
Административно-наказващият орган не
разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в
издаваното НП, непосочени в АУАН, тъй като това води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, който не е могъл да упражни правата си по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН. Липсата на яснота относно описание на деянието при посоченото
различие в АУАН и в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което
води до нарушение правото на защита на жалбоподателя. Не би могло да се приеме, че административно-наказващият
орган е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в НП няма изложени мотиви за
това. Посоченото съществено
нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание.
Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС некоректното
отразяване на времето на извършване на административното нарушение и мястото на
извършване се явява съществено
процесуално нарушение и води до
накърняване правото на защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания
административен акт, респективно наказателно постановление.
Не на последно място, съдът установи още едно нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правата на наказаното лице да научи в какво е
обвинен и в тази насока да има възможност да организира в пълен обем защитата
си.
Видно е, че е АУАН нарушението е квалифицирано по „чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на
общ. Д-ч”, а в НП същото нарушение е подведено под правната норма на „чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред, поддържането и
опазването на общинската собственост и околната среда”. Известно на съда е, че
наредба с такова име е издадена както от Община Добрич, така и от Община
Добричка, обл. Добрич. Двата нормативни акта обаче имат действие спрямо двете
отделни общини и разпоредбите им са различни. Ако в АУАН нарушението е
квалифицирано по Наредбата на община Добрич /каквото би могло да означава
съкращението „чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на общ. Д-ч”/, то тогава текста на
посочената разпоредба касае други задължения за гражданите и описаното не
кореспондира цифром и словом. В същото време тази неяснота е задълбочена и в НП
от административно-наказващия орган, който е изписал наименованието на цялата
Наредба, но не е посочил от общинския съвет на коя община е приета същата и на
коя територия има действие. Ето защо, че в резултат на това несъответствие в
изписване на нормативния акт, както за жалбоподателя, така и за съда е неясна
волята на наказващия орган, за да може да се прецени законосъобразни и правилни
ли са поднадзорните АУАН и НП.
С
оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № *
г., издадено от Кмета на Община Добричка, обл. Добрич, с което на С.Н.М. ЕГН **********
*** за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения
ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, на
основание чл. 3, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения
ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя Митева/