Р Е Ш Е Н И Е № 400
гр. Пловдив, 22.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 22.03.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 668 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 8368/19.03.2018г от С.Н.Д. ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 97/2017г по описа на ДСИ Илиян Миланов при РС – Карлово, против
насочване на изпълнението върху нейно несеквестируемо имущество – запор на пенсията,
чийто размер е под минималната работна заплата.
Жалбоподателят твърди,
че не дължи пари и тъй като няма други доходи, запорът на пенсията следва да
бъде вдигнат.
Ответната страна по
жалбите – С.Х.С. /взискател в изпълнителното производство/, в писмено
възражение излага съображения за нейната недопустимост, евентуално –
неоснователност. Не претендира разноски.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна и с допустим за разглеждане предмет - с нея
се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо. Ако
приеме
наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.
Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта
на парично вземане за пенсия, която е предмет на жалбата, а не само и
единствено на отделни действия на ЧСИ, чиято отмяна се иска, тя е допустима,
като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била
законна последица от извода за несеквестируемост на вземането и не е обвързана
от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е
неговото естество.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Когато паричното
вземане е частично несеквестируемо
(възнаграждение за труд или пенсия), наложеният
запор обхваща само секвестируемата част. В този смисъл е и новата редакция
на чл. 446а, ал. 2 ГПК. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния
изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
Нещо повече, към настоящия момент законодателят в чл. 446а, ал. 4 ГПК изрично е
предвидил, че банката превежда по сметката на съдебния – изпълнител дължимите
суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК причините за
неизпълнението, съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват
доходи от пенсия или възнаграждения за работа. Според ал. 5 в 1 – седмичен срок
от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за
наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за
частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446. Така е и в разглеждания
случай, като третото задължено лице ОББ АД е отговорило по реда на чл. 508 ГПК,
че наличните авоари по банковата сметка на длъжника към датата на запорното
съобщение са с произход пенсия под минималната работна заплата. Точно поради
това ДСИ е уведомил банката да не удържа по запора суми с такъв произход.
Преведената на 09.02.2018г сума от 276 лв има характер на спестявания на
длъжника, тъй като се касае до наличност по сметката преди постъпване на
последното по ред плащане, т.е. удържаната по запора сума е секвестируема.
Безспорно е, че
трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и
пенсията са частично секвестируеми, т.е.
наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Следователно
за несеквестируемата част той не поражда действие и не уврежда длъжника. Така е
и в разглеждания случай, в който длъжникът получава несеквестируемия си доход
от пенсия по банкова сметка. ***, дадени в т. 13 ТР 2/2013г, налагането на
запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми.
Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
„плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част
от последното плащане се определя по съответния законов ред, като в случая няма
спор, че целият размер на пенсията е несекевестируем и върху него не се
изпълнява. Изпълнява се само върху спестяванията на длъжника, който са
секвестируеми съобразно казаното по – горе.
Колкото до довода в
жалбата за недължимост на сумите – предмет на изпълнението, следва да се
посочи, че в настоящия процес материално правен спор за вземането е недопустимо
да бъде разглеждан.
Ето защо жалбата е
неоснователна и ще се остави без уважение.
Ответникът по жалбата не
претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
Вх. № 8368/19.03.2018г
от С.Н.Д. ЕГН **********
– длъжник по изпълнително дело № 97/2017г по описа на ДСИ Илиян Миланов при РС
– Карлово, против насочване на изпълнението върху нейно несеквестируемо
имущество – запор на пенсията, чийто размер е под минималната работна заплата.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: