№ 130
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000892 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по
т. дело № 418/2020 г. по описа на П.О.С. решение.
С него ЗАД „О.-З.“, АД ЕИК *********, **** е осъдено да плати на Б.
Н. Ш., ЕГН ********** , **** следните суми:
- 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 416, 05
лв. за претърпени имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 21.11.2019г. на АМ „Т.“ 62 км. + 600 м. посока гр.С. при
управление от страна на Е.Ш.Ш. ЕГН ********** на МПС, рег. № ** **** **,
марка „М.“, модел * *** ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника,
- 1249, 62 лв. обезщетение за забавено плащане на главниците в размер
на законната лихва за периода от 13.01.2020 г. до сезиране на съда на 07.07.
2020 г., ведно със законната лихва върху сумите за обезщетение от сезиране
на съда до изплащането им,
- 2798, 27 лв. направени по делото разноски по съразмерност.
Съответно исковете за разликата между претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от 60 000 лв. до присъдените 25 000 лв. и за разликата
между претендираното обезщетение за забава от 2970, 46 лв. и присъденото
такова от 1249, 62 лв. са били отхвърлени.
1
Едната въззивна жалба е подадена от Б. Н. Ш. и с нея решението се
обжалва в частите отхвърлящи исковите й претенции за неимуществени вреди
и респ. акцесорната такава за обезщетение за забава.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната част от решението, иска се отмяната му
и постановяване на друго уважаващо исковете в пълния им размер.
Другата жалба е подадена от ЗАД „О.-З.“ АД и с нея решението се
обжалва в частта уважаваща исковете на Б.Ш..
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо исковете в пълния им размер.
Всяка от страните излага становище за неоснователност за жалбата на
другата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 07.07.2020 г. в ПОС е постъпила изходяща от Б. Н. Ш., ЕГН
**********, **** искова молба против ЗАД „О.-З.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21. 11. 2019 г.
около 14, 20 ч. на АМ „Т.“ на 62 км. лицето Е.Ш.Ш. управлявайки лек
автомобил „М.“, рег. № ** **** ** в посока гр.С. предизвикало ПТП. За
същото бил съставен Констативен протокол № 2019 – 037 – 630 за ПТП с
пострадали лица. В тази връзка се сочи, че ищцата, която се возела на
задната дясна седалка в автомобила получила вследствие на инцидента
травматични увреждания. Тя била транспортирана с линейка в „МБАЛ - П.“
АД, където били установени счупвания на пубиса закрито, фрактура на дясна
ишиядична кост, фрактура на горното рамо на срамната кост в дясно. По
повод на същите била извършена операция на 22.11. 2019 г. под местна
анестезия за закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. Била й
назначена терапия с изписване на множество лекарства. Те били купувани в
периода от 26.11.2019 г. до 26.12.2019 г., като общата им стойност била 416,
05 лв.
По- надолу в обстоятелствената част на ИМ се твърди, че ищцата
непосредствено след произшествието изпитала в областта на счупванията
болки и страдания с голям интензитет. Първоначалните предписания на
лекарите били да бъде обездвижена на легло след операцията не по - малко от
40 дни, но поради множеството фрактури на таза обездвижването продължило
до края на април, т.е. за период около 4 месеца. Тя започнала да прохожда с
помощни средства – патерици и проходилка едва през май на 2020 г. Болките
на мястото на фрактурата продължавали, макар и не толкоз интензивни. Сочи
се и че до подаване на ИМ тя не може да се обслужва сама и за нея се грижат
изцяло съпругът й, сестра й и майка й. Това й създавало огромен психически
стрес и я травмирало. В подкрепа на това е споменато, че тя преди инцидента
2
била работоспособна и жизнена, като живота и ежедневието й протичали по
друг начин. Излагат се и доводи, че наред с болките и стреса от травмите, тя
изпитала огромен уплах и психическо обременяване от изживяното по време
на произшествието и от настъпилите за всички участници последици, от
които не може да се освободи и до момента.
Така изложеното се свързва с възникване в патримониума на виновното
за инцидента лице-водачът на лекия автомобил „М.“ за обезщетяване на
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
В тази връзка се споменава, че в Констативен протокол № 2019 – 037 –
630 за ПТП с пострадали лица било посочено, че за лекият автомобил имало
валидно сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество. Прави се извод, че с оглед
разпоредите на КЗ тя може да претендира заплащане на обезщетението и
пряко от застрахователя.
По този повод твърди, че му е изпратила на 13.01. 2020 г. искане за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Той по
повод на същото завел щета № 0411-470-0001-2020. С писмо от 14.01. 2020 г.
поискал допълнителни документи, с друго такова от 13.04. 2020 г. с оглед
непредставянето им отказал плащане на обезщетение.
На тази база е направено и заключение, че вече е налице интерес
обезщетението да се претендира по съдебен ред. Отправено е искане за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 60 000
лв. за претърпени неимуществени вреди и 416, 05 лв. за претърпени
имуществени вреди ведно със законната лихва от 13.01.2020 г.
По повод на последното искане ПОС е поискал да се уточни размера на
същата за времето до завеждане на исковата молба и е уточнено, че
обезщетението за забава в размер на законната лихва е 2 970, 46 лв. за
периода от 13.01.2020г. до 07. 07. 2020 г.
По повод на тази искова молба съдът е постановил определение № 1563
от 30.07.2020 г., с което на основание чл. 369 от ГПК е разпоредил спорът да
се разглежда по общия исков ред. Постановил е също препис от същото,
ведно с исковата молба и уточнението към нея да се изпрати на ответника,
като му е указал, че с оглед съдбата на това определение /отмяна или влизане
в сила/ допълнително ще му се определи срок за подаване на отговор.
Препис от определението, ведно с ИМ и уточнението е връчено редовно
на ответника на 20.08.2020 г-
Този акт на ПОС не е бил обжалван и с разпореждане от 02.09.2020 г. на
ответника даден 1 м. срок за отговор.
Същото му е връчено редовно на 16.09.2020 г.
На 30.09.2020 г. е подадена молба от ответника за връчване на препис
от ИМ и доказателствата към нея. Съдът е разпоредил същият да се уведоми,
че такива са му връчени на 20.08.2020 г. Уведомление в тази насока му е
връчено на 23.10.2020 г.
3
След същото е подадена молба от 30.10.2020 г., в която се сочи, че на
20.08.2020 г. е връчено определение№ 1563 от 30.07.2020 г., в което се
сочело, че срок за отговор ще де определи допълнително.
На тази база е посочено, че уведомлението от 23.10.2020 г. се счита от
ищеца като такова подаване на отговор. В тази връзка с молбата е представен
и отговор на исковата молба.
Във връзка с молбата съдът е постановил разпореждане № 262594 от
03.11.2020 г. В него на първо место е посочено, че на ответника е даден срок
за отговор с разпореждането от 02.09.2020 г. Посочено е че то е връчено на
16.09.2020 г. и срокът е изтекъл на 16.10.2020 г. без да е подаден отговор.
Разпоредено е ответникът да се уведоми, че следва да предприеме
процесуални действия във връзка с пропускането на този срок.
По повод на това разпореждане ответното дружество е подал нов
екземпляр от подадения вече отговор придружен с доказателства за
актуалното състояние на упълномощеното адв. држество.
Съдът е изготвил проекто доклад по делото, в който е посочил, че
ответникът не е подал отговор в срок и не е взел становище по предявените
искове, т.е. изложеното в споменавания до тук отговор не е било обсъждано.
В първото по делото заседание пълномощникът на ответника е заявил,
че не възразява по изготвения проекто доклад и че намира исковете за
неоснователни. Съответно е признал съществуване на валидна застраховка за
автомобила , с който е настъпило ПТП-то. Не е отправил искания за събиране
на доказателства.
Така съдът след събиране на поисканите от ищеца и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е изразено становище, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е
формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е 25 000 лв. и искът следва да се уважи за тази сума, а в
частта до 60 000 лв. да се отхвърли.
По отношение претенцията за обезщетяване на имуществените вреди е
прието, че същата е доказана по основание и размер с оглед представените
фискални бонове за закупени с тях продукти и факта, че закупуването им е в
рамките на едни месец след изписване на ищцата от болницата. Така този иск
е уважен в пълния му размер.
По отношение на обезщетението за забава в размер на законната лихва
е прието, че лихва се дължи от по-ранната дата измежду тази на уведомяване
от страна на застрахования за настъпване на застрахователното събитие и
4
тази на подаване на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение от пострадалия. В случая началният момент е определен на
13.01.2020 г., като за времето до завеждане на иска същото е определено на
1249, 62 лв., а за разликата до пълният предявен размер претенцията е
отхвърлена.
Недоволни от решенето са останали и двете страни и са подали жалбите
станали причина за започване на настоящето производство.
Б.Ш. обжалва решението в отхвърлителната му част като излага доводи
за определяне на имуществените вреди в нарушение на залегналия в чл. 52 от
ЗЗД принцип на справедливост и в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал досежно изживяванията на ищцата и периода й на
възстановяване. Съответно по- големият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се свързва и с по- голям такъв на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху
същото.
От страна на застрахователното дружество решението се обжалва в
осъдителната му част, като основните доводи за незаконосъобразност се
свързват с наличие на съпричиняване и несправедливо определен размерна
обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
5
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е изпратила претенция за заплащане на обезщетение имуществени и
неимуществени вреди до ответното дружество по пощата на 13.02.2020 г. С
писмо от 14.01.2020 г. застрахователят е поискал още доказателства. Такива
не са представени и с писмо от 13.04.2020 г. е отказано изплащането на
6
обезщетение.
Така изложеното сочи наличието на интереса у ищцата за предявяване
на иск по чл. 432, ал.1 от КЗ. Именно такъв е бил разгледан от
първоинстанционния съд , като предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
7
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая видно от изложеното по- горе решението се обжалва изцяло от
двете страни и съдът дължи отговор за налачието на всички елементи от
описания по- горе фактически състав.
По повод на същия следва да се посочи, че по делото не се спори за
наличието на валидно сключена застраховка по риска гражданска отговорност
на автомобилистите за процесиня автомобил. Не се спори и че водачът
управлявал същия в момента на настъпване на ПТП - то е от кръга на
застрахованите лица по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ.
Това налага да се даде отговор на въпроса дали същия е отговорен с
оглед разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД по отношение на ищцата за претърпените
от същата вреди.
По въпроса за вината в случая е приложима разпоредбата на чл. 45, ал.2
от ЗЗД, т.е. същата се предполага до доказване на противното, а по делото
доказателства изключваща такава на водача не са представени.
По въпроса за противоправността на неговото поведение следва да се
посочи, че от разпитания по делото свидетел пътувал в катастрофиралия
автомобил и от данните в приетата по делото САТЕ се установява, че
причина за произшествието е управление на МПС със скорост несъобразена с
пътноклиматичните условия – дъжд, мокър път, което е довело до явлението
аквапланинг и загуба на контрол върху автомобила. Това от своя страна е
нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДП.
Следствие на настъпилото ПТП видно от събраните по делото
доказателства е пострадала ищцата, който е получила травматични
увреждания по тялото си. В исковата молба се твърди, че те са свързани със
счупвания на пубиса закрито, фрактура на дясна ишиядична кост, фрактура на
горното рамо на срамната кост в дясно. От приетата по делото СМЕ обаче се
установява, че вследствие на катастрофата е получено единствено счупване на
8
горното рамо на дясната срамна кост/пубиса/, както и увреждане на гръдния
кош от поставения в момента на ПТП-то предпазен колан. Експертът сочи, че
тези травматични увреждания са в пряка причинна връзка с катастрофата.
Така изложеното води до извод, че са налице предпоставките за
ангажиране гражданската отговорност на застрахованото лице/водачът на лек
автомобил „М.“/, респ. тези за отправяне на претенция за заплащане на
дължимото обезщетение пряко от ответното дружество застраховател.
По тази причина следва да се извърши преценка за това какъв е размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и дали направените от
ищцата имуществени разходи за лекарства, са обусловени от получените
травматични увреждания.
По повод на последните в самата искова молба се споменава, че
лекарствата са закупени с оглед назначената на ищцата при изписване на
болницата медикаментозна терапия. По този повод следва да се посочи, че с
исковата молба единствено е представена издадената от болницата епикриза.
В нея се упоменава за издадена рецепта за АНТИКАЛГУЛАНТИ, т.е. извод
за нужда от терапия с много лекарства не може да се направи. В показанията
на разпитания по делото свидетел /Н.Ш./ съответно се говори,че ищцата е
била на инжекции и хапчета, без да е уточнен техния вид, като по-надолу в
показанията си говори за приемане на обезболяващи 3 месеца. Това и данните
в СМЕ за силни болки в период от 15-20 дни с постепенно намаляване сочи,
че може да се направи извод, че вследствие на счупването ищцата е следвало
да извършва разходи за антикалгуланти и обезболяващи.
За установяване на тези разходи по делото са представени 11 на брой
фискални касови бона. От тях този този на стр. 40 от делото и този намиращ
се на стр. 45 са идентични, т.е. с един и същ номер , една и съща дата, част на
издаване, издател и сума. По тази причина единият следва да се изключи при
преценката за размера на извършените имуществени разходи във връзка със
счупването.
Наред с това боновете приложени на стр. 40-47 вкл. по делото на ПОС
издадени от ЕТ „А.Ш.-А.“, с К. не съдържат индивидуализация на
продадената стока - изписано е само „лекарства“. Има изписване и на стоката
„козметика“, „хр. добавки“, „консумативи“ и т.н.
В тази връзка на първо место следва да се посочи, че няма как при
изложените по - горе данни да се свърже нуждата от закупуване на козметика,
хр. добавки и консумативи с процесното счупване.
При липса на конкретизация за вида закупен медикамент няма как да се
свърже и това, че удостовереното с тези бонове закупуване на лекарства също
е свързано с процесното счупване. При формиране на тези си изводи съдът
изходи и от странното обстоятелство, че 5 от боновете са издадени на
26.11.2019 г., в часовия пояс 13, 57 ч., 17, 44 ч., 19, 46 ч., 19, 56 ч. , 19, 59 ч.,
т.е. за ПАС няма логика близките на ищцата да са притичвали до аптеката за
закупуване на лекарства през целия ден, а в определени моменти да са
излизали и веднага да се се връщали в аптеката с нови поръчки.
9
Три от представените фискални бонове са от различни аптеки, като при
тях вече е налице индивидуализация на закупените продукти. Във връзка със
същата следва да се посочи, че в бона на стр. 50 един от закупените
медикаменти е „ПРОСАТОМЛ УНО“, а на състава на ПАС с оглед
изобилието от реклами в средствата за масова информация е известно, че
същият не е предназначен за лечение на здравословни проблеми на лице от
женски пол. Бонът на стр. 49 съответно удостоверява закупуване на
„Тонзилотрен“, за който по същите причини е известно, че е предназначен за
лечение на възпаление в гърлото, т.е. няма връзка с процесното счупване. С
тези бонове също се удостоверява закупуване на „Лопедиум“, който пък
медикамент предназначен за лечение на разстройства. Закупувани са и
пробиотици, които на база изложеното по- горе също не може да се свържат с
процесното счупване. В интерес на истината във тези фискални бонове има и
група медикаменти, които не са широкоразпространени и широко
рекламирани, т.е. за тях на състава на ПАС не е известно за какво се
използват. Тук обаче следва да се посочи, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, че те са предназначени за лекуване на
последиците от процесното счупване.
В тази група за ПАС не попадат закупените на 04.12.2019 г./ф.б. на стр.
48/ „Аулин сашета“ за 04, 54 лв. и закупения видно от ф.б. на стр. 49
медикамент „Тромбо, табл. 100 мл.“ аа 2, 83 лв., които са свързани с
предпазване от образуване на тромби и обезболяващи.
На база изложеното следва извод, че искът за обезщетяване на
имуществени вреди е основателен за сумата от 7, 37 лв. и следва да се
отхвърли за сумата от 408, 68 лв.
По отношение на претенцията за обезщетяване на неимуществените
вреди следва да се посочи, че според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено
и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично
състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в
страната.
От изслушаната и приета по делото медицинска експертиза, както се
спомена и по- горе се установява, че вследствие на произшествието ищцата е
получила единствено счупване на горното рамо на дясната срамна
кост/пубиса/, както и увреждане на гръдния кош от поставения в момента на
ПТП-то предпазен колан. От медицинска гледна точка експертът сочи, че
счупването е съпроводено със значителни болки и страдания първите 15-20
10
дни, които впоследствие намаляват. Самото лечение според експерта
продължава месец и половина, два, в който период се случва зарастването на
счупената кост и настъпва пълно възстановяване. През същия следва да има
покой и ненатоварване на десния крайник. Този покой видно от обясненията
на експерта при приемане на заключението му обаче не е свързан с лежане и
неставане, а с извършване на действия по раздвижване, предвижване с
помощни средства, без да се стъпва на увредения крайник и т.н. Според
експерта възстановяване над посочения от него период на заздравяване е
възможно само при поява на усложнения, а данни за такива по делото
липсвали.
Така изложеното от експерта се разминава донякъде с изложеното в
показанията на св. Н.Ш., която споменава за възстановяване от 6 месеца, от
които първите три ищцата била неподвижна и на легло. По повод на това
разминаване ПАС не счита, че Нуршен излага неверни дан. По - дългият
период на пролежаване явно е факт, но той не е свързан пряко с
възстановяването на ищцата от медицинска гледна точка, а с нейни лични
възприятия за травмата. Те обаче за ПАС няма как да са пряка и
непосредствена последица от същата, поради което при определяне размера
на обезщетяване следва да се вземе предвид посочения от експерта период за
пълно възстановяване, още повече, че по делото няма данни за усложнения.
При определяне на това обезщетение следва да се вземат предвид и
данните съдържащи се в приетата психологична експертиза. В нея експертът
говори за изпитан остър стрес и траурна реакция от ПТП-то, които обаче не
са довели до развиване на посттравматично стресово разстройство. Реално
след инцидента ищцата е имала период на тревожност, безсъние и болков
синдром, които в рамките на 3-4 месеца са отшумели. В този период е и
отшумяло чувството, че е в тежест на близките си.
На тази база за ПАС дължимото обезщетение за травматичните
увреждания отшумели за период от около 2 месеца и за психичните такива
отшумели за период от около 4 месеца следва да бъде 25 000 лв.
В случая от страна на ответника е направено и възражение, че
дължимите обезщетение следва да бъдат намалени поради намалени на
съпричиняване.
Тук следва да се посочи, че това възражение не е разгледано от ПОС
11
поради подаване на отговора извън определения 1 м. срок.
По този повод интересното е, че в първото по делото заседание не е
извършено оспорване на извода за изтичане на срока, нито пък е
преповторено направеното в отговора възражение за съпричинявне поради
неправилно поставен предпазен колан. Това от своя страна би следвало да
доведе до извод, че възражението като неподадено в срок правилно не е било
разгледано.
От друга страна за яснота е нужно да се спомене, че по делото са
ангажирани доказателства за наличие на поставен колан, което съотнесено с
лисата на данни за неправилно поставяне на същия изключват извода за
съпричиняване.
От така изложеното следва извод, че на ищцата се дължи сумата от 7, 37
лв. за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди и сумата от
25 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди.
Върху тези обезщетения се дължи и законна лихва. Във връзка със
същата е нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено
е че същите се дължат при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази
алинея пък е предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на
лимита на отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или тази на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая момента на уведомяване е 13.01.2020 г. и от тази дата се
дължи, а и се претендира обезщетение в размер на законната лихва. За
времето до завеждане на исковата молба ищецът е конкретизирал дължимото
му се обезщетение за забава начислено върху исковата претенция на 2970, 46
лв. Тя обаче видно от изложеното не ще бъде уважена изяло, т.е. обезщетение
се дължи за горния период върху сумата о 25 007, 37 лв. То при съотнасяне на
законната лихва върху тази основа за споменатия период е равно на -1041, 95
12
лв., като при изчисляване на същата съдът се съобрази с текста на чл. 6 от
ЗМДВИП в редакцията му до 09.04.2020 г.
На база изложеното следва извод, че решението на ПОС следва да се
потвърди в частта присъждаща обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лв. и в частта отхвърляща тази претенция до пълния
предявен размер от 60 000 лв.
То следва да се потвърди и в частта присъждаща обезщетение за
имуществени вреди в размер на 07, 37 лв. и респ. да се отмени в частта
уважаваща иска за разликата между 416, 05 лв. и 07, 37 лв. и да се постанови
друго отхвърлящо го за същата.
То следва да се потвърди и в частта осъждаща ответника да заплати на
ищцата сумата от 1041, 95 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва начислена върху присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди за периода от 13.01.2020 г. до сезиране на съда на
07.07. 2020 г., както и в частта отхвърляща същата за разликата между
претендираното с ИМ обезщетение за забава от 2970, 46 лв. и присъденото
такова от ПОС в размер на 1249, 62 лв.
Съответно решението следва да се отмени в частта осъждаща ответника
да заплати сумата от 207, 67 лв. представляващо обезщетение за забава за
периода 13.01.2020 г. до сезиране на съда на 07.07. 2020 г. начислено върху
сума, която ПОС е приел за дължима, а ПАС счита за недължима такава.
Решението на ПОС следва да се отмени в частта присъждаща на ищеца
и разноски в размер на 65,09 лв.
Съответно за производството пред ПАС, ЗАД „О.-З.“ АД дължи на Б. Н.
Ш. разноски по съразмерност в размер на 304, 47 лв., а тя на дружеството
такива от 1491, 83 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 418/2020 г. по описа на
П.О.С. решение в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е
осъдено да плати на Б. Н. Ш., ЕГН ********** , **** следните суми:
- 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2019г. на АМ
13
„Т.“ 62 км. + 600 м. посока гр.С. при управление от страна на Е.Ш.Ш. ЕГН
********** на МПС, рег. № ** **** **, марка „М.“, модел * *** ***, с
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, издадена от ответника,
- 07, 37 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени
на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2019г. на АМ „Т.“ 62 км. +
600 м. посока гр.С. при управление от страна на Е.Ш.Ш. ЕГН ********** на
МПС, рег. № ** **** **, марка „М.“, модел * *** ***, с валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ответника
- 1041, 95 лв. обезщетение за забавено плащане на главниците от
25 007, 37 лв. в размер на законната лихва за периода от 13.01.2020 г. до
сезиране на съда на 07.07. 2020 г., ведно със законната лихва върху сумите за
обезщетение от сезиране на съда до изплащането им.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 418/2020 г. по описа на
П.О.С. решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Н. Ш., ЕГН
********** , **** против ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** искове за
заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 21.11.2019г. на АМ „Т.“ 62 км. + 600 м. посока гр.С. при
управление от страна на Е.Ш.Ш. ЕГН ********** на МПС, рег. № ** **** **,
марка „М.“, модел * *** ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, както следва:
- 35 000 лв. неимуществени вреди равняващи се на разликата между
претендираните 60 000 лв. и дължимите 25 000 лв.,
- 1720, 84 лв. обезщетение за забавено плащане на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди равняващо се на разликата между
претендираното от ищцата такова от 2970, 46 лв. и дължимото според П.О.С.
такова от 1249, 62 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 418/2020 г. по описа на П.О.С.
решение в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД ЕИК *********, **** е осъдено
да плати на Б. Н. Ш., ЕГН ********** , **** следните суми:
- 408, 68 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени на
ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 21.11. 2019 г. на АМ „Т.“ 62 км. +
600 м. посока гр.С. при управление от страна на Е.Ш.Ш. ЕГН ********** на
МПС, рег. № ** **** **, марка „М.“, модел * *** ***, с валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ответника, равняващи се на разликата между присъдените от
П.О.С. 416, 05 лв. и дължимото такова според Пловдивския апелативен съд
такова от 97, 37 лв.,
- 207, 67 лв. обезщетение за забавено плащане на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди за периода за периода от 13.01.2020 г.
до сезиране на съда на 07.07. 2020 г. равняващи се на разликата между
присъденото такова от ПОС в размер на 1249, 62 лв. и това, което се дължи
според ПАС в размер на 1041, 95 лв. ,
14
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. Ш., ЕГН **********, **** против
ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** искове за заплащане на обезщетения
за претърпени от ищцата вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2019г.
на АМ „Т.“ 62 км. + 600 м. посока гр.С. при управление от страна на Е.Ш.Ш.
ЕГН ********** на МПС, рег. № ** **** **, марка „М.“, модел * *** ***, с
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, издадена от ответника, както следва:
- за сумата от 408, 68 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди
причинени на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2019г. на АМ
„Т.“ 62 км. + 600 м. посока гр.С. при управление от страна на Е.Ш.Ш. ЕГН
********** на МПС, рег. № ** **** **, марка „М.“, модел * *** ***, с
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, издадена от ответника, равняващи се на разликата между
присдените от П.О.С. 416, 05 лв. и дължимото такова според Пловдивския
апелативен съд такова от 97, 37 лв.,
- за сумата от 207, 67 лв. обезщетение за забавено плащане на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода за периода
от 13.01.2020 г. до сезиране на съда на 07.07. 2020 г. равняващи се на
разликата между присъденото такова от ПОС в размер на 1249, 62 лв. и това,
което се дължи според ПАС в размер на 1041, 95 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 418/2020 г. по описа на П.О.С.
решение и в частта, с която ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, **** е
осъдено да плати на Б. Н. Ш., ЕГН ********** , **** сумата от 65, 09 лв.
разноски равняваща се на разликата между присъдените такива по
съразмерност от 2 798, 27 лв. и дължимите от 2 733, 18 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК *********, гр. С., *** да заплати на Б.
Н. Ш., ЕГН ********** , ****, УЛ.* сумата от 304, 47 лв. разноски по
съразмерност за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА Б. Н. Ш., ЕГН ********** , ****, * да заплати на ЗАД „О.-
З.“ АД, ЕИК *********, гр. С., *** сумата от 1491, 83 лв. разноски по
съразмерност за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16