Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Козлодуй, 28 юли 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи състав в публично заседание на 21.06.2017г.
/двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от
съдията Жаклин Димитрова гражданско дело №
272 по описа за 2017г. на
Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.57, ал.2 СК.
Производството е образувано по исковата
молба на Д.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Е.О. *** против
Н.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която иска ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата от 10 800, 00 /десет хиляди и осемстотин/ лева,
представляваща наем за ползване на 1/ 2 идеална част от недвижим имот, находящ
се в гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.27, ет.5, ап.20 за периода 01.03.2014г. - 28.02.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска, 07.03.2017г., до окончателното й изплащане, с правно основание чл.57,
ал.2 СК. Претендира и направените в процеса разноски.
Към молбата са приложени заверени копия
на следните писмени доказателства: Решение№ 201/08.12.2011г. по гр.дело
№935/2011г. на РС-Козлодуй; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№113, том IX, дело № 529/2001 г. на Валентин
Митов - Нотариус с район на действие PC -Козлодуй;
Молба за вписване на договорна ипотека с вх. рer. 4079/09.11.2015г. на Служба по вписванията — Козлодуй,квитанция
за внесена държавна такса за образуване на делото и адвокатско пълномощно.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът Н.Г., чрез пълномощника си адв.Г. *** е представил такъв на
исковата молба, с който изцяло оспорва иска, както по основание, така и по
размер.
Към отговора на исковата молба са
приложени следните копия на писмени доказателства изходящи от Община град
Козлодуй: покана № 94-00-42/15.08.2016г., приходни квитанции №№
31085/16.09.2016г., 31228/19.09.2016г., 31227/19.09.2016г., 4861/20.02.2017г.
Съдът приема
от фактическа страна следното:
Ищецът Д.Б.Г. твърди, че с ответницата Н.П.Г.
са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 07.01.2006г. бил прекратен със
споразумение, постигнато по реда на чл.51 СК, с Решение № 201/08.12.2011г. по
гр.д.№ 935/2011 г. по описа на Районен съд - Козлодуй. По
силата на това споразумение семейното жилище, находящо се в град Козлодуй,
ж.к.1, бл.27, ет.5, ап.20 е предоставено за ползване на ответницата Г.. Ищецът
твърди, че жилището е негова лична
собственост, тъй като е придобито преди сключване на гражданския брак, в
подкрепа на което прилага копие на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №113, том IX, дело №
529/2001 г. на Валентин Митов - Нотариус с район на действие PC –Козлодуй.
Твърдейки, че споразумението,
сключено по реда на чл.51 СК, включва и клауза, съгласно която ползването на
семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответницата, ищецът счита,
че това ползване не е безвъзмездно
и претендира ответницата да му плаща
наем. Същият смята, че задължението за плащане на определяем наем
възникнало от 08.12.2011г., датата на влизане в законна сила на решението, с
което е прекратен сключеният между страните граждански брак. С оглед на това,
че вземането за наем е периодично такова и се погасява с кратката три годишна
давност, ищецът наемодател претендира такъв за период не по-дълъг от 3 години
преди предявяване на настоящия иск – месец март на 2014г. до месец февруари на
2017г. – 36 месеца.
Ищецът счита, че апартаментът е голям,
118,03 кв.м. и затова месечният наем за цяло подобно жилище е 600 лв. Тъй като
ищецът твърди, че през този период жилището се е ползвало от ответницата Г. и
непълнолетното им дете Д. Димитров Г., то същият моли съдът да постанови
решение, с което ответницата Г. бъде осъдена да му заплати наемът, намален на
половина, т.е. 300 лева месечно за период от 36 месеца - от месец март на
2014г. до месец февруари на 2017г. или общо 10 800 лева, в какъвто смисъл е и
решение № 627/08.03.2011г. по гр.д. № 176/2009г., ІV г.о.
В хода на съдебното следствие ищецът е
направил искане по чл.214 от ГПК и съдът е допуснал намаления на иска, като
същият да се счита предявен в размер на 8 498,16 лева, тъй като от
допуснатата и приета съдебно – икономическа експертиза се установява, че
стойността на месечния наем за такова жилище е в размер на 472,12 лева, като
стойността на ½ от тази сума е 236,06 лева или за 36 месеца е
8 498,16 лева.
Ответницата не спори, че бракът между
нея и ищеца е прекратен с влязло в сила решение № 201 от 08.12.2011г. Признава,
че са постигнали споразумение по чл.51 СК, като твърди, че в него са постигнали
съгласие и са уредили важните последици, касаещи всеки развод, включително и
правото на ползване на семейното жилище, находящо се в град гр.Козлодуй, ж.к.1,
бл.27, ет.5, ап.20, а именно, че същото се предоставя за ползване от съпругата.
Признава че е ползвала жилището заедно с детето до 27.02.2017г. Счита, че искът
е неоснователен, тъй като тя полага грижи за непълнолетното им дете Д. Димитров
Г., което страда от детска церебрална парализа и изисква специални грижи и
допълнителни средства.
Разпитаните свидетели по делото
установяват твърденията на страните.
Съдът, като обсъди представените по
делото доказателства и становищата на страните, въз основа на приложимото
право, намери за установено следното:
Ищецът и ответницата са бивши съпрузи –
бракът им е прекратен с решение № 201 от
08.12.2011г., постановено по гр.д. № 935/2011 г. по описа на Козлодуйския
районен съд, по взаимно съгласие, като съдът утвърдил споразумение по чл.51 СК
относно местоживеенето на родените от брака деца, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката, както и относно ползването на семейното
жилище. Не е спорно, че семейното жилище представлява апартамент, находящ се в град
гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.27, ет.5, ап.20, със застроена площ от 118,03 кв.м, състоящ
се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, който ищецът е придобил преди
сключване на гражданския брака чрез договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 10.10.2001 г., оформен с н.а. № 113, том ІХ, дело № 529/2001 г. на
нотариус Валентин Митов с рег. № 373 по регистъра на Нотариалната камара.
Със споразумението, утвърдено от съда с
посоченото по-горе решение, страните са се съгласили ползването на семейното
жилище да бъде предоставено на ответницата.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.57, ал.2 СК всяка от
страните може да поиска съдът да определи размера на наема за предоставеното на
единия съпруг за ползване семейно жилище. Искането може да бъде направено във
всеки момент до отпадане на основанието за ползването на семейното жилище само
от един от бившите съпрузи, т.е. както до приключване на делото за развод, така
и по-късно с отделен иск (О-196-2014, І г.о.). В случая се поставя въпросът
допустимо ли е да бъде предявен иск по чл.57, ал.2 СК, след споразумение между
съпрузите по въпроса за ползването на семейното жилище по чл.51 СК. Въпреки че
ползването на семейното жилище е задължителен елемент в споразумението, в него
може и да не е указано какво отношение възниква между бившите съпрузи при
ползването на имота – възмездно или безвъзмездно. Вярно е, че в чл.57, ал.1 СК
е предвидено, че наемното отношение възниква само по силата на съдебното
решение, но споразумението между съпрузите също се утвърждава със съдебно
решение. Законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е
налице възмездност, освен ако е уговорено друго. При всяко положение волята на
бившите съпрузи трябва да бъде изложена изрично, за да може да бъде тълкувана.
В тази връзка следва да се има предвид и това, че по правната си същност
споразумението по чл.51 СК има договорен характер и като такова следва да
съдържа съглашение между бившите съпрузи – арг. от чл.8, ал.1 ЗЗД.
Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично
безвъзмездност на ползването, би следвало да възникне наемно правоотношение по
аргумент по чл.57, ал.1 СК (така О-441-2-
С оглед на тези съображения съдът
намира, че възраженията на ответницата относно неоснователността на предявения
иск, както по основание, така и по размер са неоснователни.
Както бе посочено по-горе, съгласно
чл.57, ал.2 СК всеки от бившите съпрузи може да поиска съдът да определи
размера на наема във връзка с възникналото по повод предоставяне на ползването
на семейното жилище наемно правоотношение. Не може да има съмнение, че такова
право има не само собственикът, но и ползвателят. Законът не предоставя
привилегия на правото на ползване на семейното жилище, учредено с
бракоразводното решение, респ. с утвърденото с решението споразумение по чл.51 СК, на единия съпруг, над правото на ползване, учредено или запазено в полза и
на двамата съпрузи. Това решение, респ. споразумението урежда отношенията между бившите съпрузи относно
това кой може да ползва цялото жилище, за което двамата имат право на ползване.
С това решение, респ. споразумение пожизнено запазеното право на ползване не се
погасява в полза на съпруга, комуто е предоставено правото на ползване по СК, а
се концентрира в полза само на този съпруг (Р-561-
Според заключението на вещото лице
средният пазарен наем за апартамент като процесния е 472,12 лв. Детето ползва
една от стаите, както и останалите помещения заедно с майка си, т.е. следва от
сумата от 472,12 лв. да се приспадне половината за ползваната от него жилищна
площ, при което половината от остатъка от 236,06 лв. съставлява наемът, дължим между съпрузите. Вещото лице
правилно при определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част
от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, има предвид, че семейното
жилище е съвкупност от жилищни и сервизни помещения, предназначени да
задоволяват битовите нужди на семейството. В този смисъл жилищна площ е площта
на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в неговия обхват,
независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на
обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете
категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от
ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на
обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за
спалня (Р-123-2013, ІV г.о.).
Ищецът претендира посочената по-горе
сума за 36 месеца – от месец март на 2014г. до месец февруари на 2017г.
Искането е основателно. По принцип, при по-късно определяне на наемната цена
въз основа на самостоятелен иск, следва да се приеме, че наемното
правоотношение възниква с влизане в сила на бракоразводното решение и
следователно наемната цена се дължи от този момент. С други думи задължението
за плащане на наем е възникнало, макар и не с точно определен, но определяем
размер. В случая решението за развод е влязло в сила на 08.12.2011г., а ищецът
наемодател, с оглед на това, че вземането за наем е периодично такова и се
погасява с кратката три годишна давност, претендира такъв за период не по-дълъг
от 3 години преди предявяване на настоящия иск – месец март на 2014г. до месец
февруари на 2017г. – 36 месеца в размер на 8498,16 лева.
По отношение представените доказателства
за платени данъчни задължения към Община Козлодуй от страна на ответницата
съдът не следва да се произнася, тъй като не е направено изрично искане за
същото.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от
иска с оглед направеното изменение чрез намаляване на размера на претенцията, а
именно 340,00 лева за платена държавна такса за образуване на делото върху
сумата от 8498,16 лв. и 200,00 лева за внесено възнаграждение за вещо лице.
По отношение претендирания адвокатски
хонорар в размер на 1200,00 лева съдът намира следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен материален интерес, в случая 8 498,06 лева
/от 5000 лв. до 10000 лв. – 580 лв. + 5% за горницата над 5000 лв./ следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 755 лева. Наред с това
делото не е от изключителна сложност, проведени са само две съдебни заседания,
а съгласно разпоредбата на чл.7, ал.8 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева, какъвто случай
настоящият не е.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с намалената част от иска – 2301,84 лв.,
т.е. в размер на 390 лева за адвокатски хонорар /чл.7,ал.2, т. 2 – при интерес
от 1000лв. до 5000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1000лв./.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.57, ал.2 СК Н.П.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 8 498,16 лв.
/осем хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и 16ст./, представляваща наем
за припадащата се на ищеца част от предоставеното й за ползване семейно жилище
след развода, находящ се в гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.27, ет.5, ап.20, за периода
от 01.03.2014г. - 28.02.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата
на предявяване на иска, 07.03.2017г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.П.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 340,00 лв.,
представляваща направените от него разноски по делото съразмерно с намалението
на иска за внесена държавна такса за образуване на делото, както и 200,00 лв. /двеста лева и 00ст./ за
внесено възнаграждение за вещо лице и 755,00
лв. /седемстотин петдесет и пет лева и 00ст./ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.Б.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 390,00 лв./триста
и деветдесет лева и 00ст./,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с намалението на иска.
Решението
може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2
ВПОПСА в КРС.
Районен съдия:
/Жаклин Димитрова/