Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр. Велинград, 24.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА
КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 187 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на ищеца В.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Джуна Тупева -АК-Пазарджик, със
съдебен адрес ***, против С.К.З., ЕГН********** ***.
Предявен е иск по чл.31, ал.2 от ЗС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3 827,80 лева, в това
число 3 352,0 лева – главница представляваща обезщетение за периода от
10.11.2018 г. до 04.03.2020 г. за
лишаване от лично ползване на собствените на ищеца ¾ ид.части от
съсобствените имоти, а именно: 260 кв.м. от дворно място с площ от 501 кв.м,
представляващо УПИVIII 4883 в кв.382, 59 кв.м. от построена в него жилищна сграда на ЗП от 79 кв.м., както 20 кв.м. от гараж
със ЗП от 27кв.м.; сумата от 475,80лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 10.11.2018г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва от подаване
на искова молба – 05.06.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на основание НА №78/31.07.2014г за
продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка сестрата на
ищцата - К.Г. Загорчева,ЕГН:********** й
е прехвърлила собствените си 3/4 идеални части, представляващи нейна
индувидуална собственост от Дворно място с площ от 501 кв.м, представляващо
УПИVIII 4883 в кв.382 по действащия кадастрален план на гр.Велинград,с пълен
кадастрален №502.4883, Ведно с 3/4 идеални части от построените в имота Едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 502.4883.1 със застроена площ от 79 кв.м.и и Едноетажна
сграда с идентификатор 502.4883.1 със застроена площ от 27 кв.м. с
предназначение - хангар,депо,гараж; при съседи на имота: наследници на Никола
Карпачев,наследници на Александър Колчагов и улица. Ответника по иска бил
собственик на другата 1/4 идеална част на основание наследствено
правоприемство, като наследник на баща си Костадин Загорчин -починал
2009г.
Твърди
се също така , че ответника е осиновено дете, а преди смъртта на осиновителя
Костадин Загорчин, той не проявявал нужното уважение към осиновителите си и ги
бил подложил на непрестанен психически и физически тормоз. След смъртта на
Костадин Загорчин, ответникът
започнал да се отнася към
осиновителката си още по зле, поради което сестрата на ищцата й прехвърлила собствената си идеална част от
имота -за да я гледа и издържа. Ответника живеел на семейни начала с лицето Ива
Христова Маринкова, която била нанесла на сестра на ищцата -К.З. лека телесна
повреда и била осъдена по НЧХД №435/2013г. по описа на РС-Велинград. Впоследствие
ответника предприел действия и по
образуваното гр.д.№872/2014г. по описа на РС-Велинград, осъдил ищцата да му заплати разноски за ремонт на покрива,
който не бил извършил, защото покрива все още течал, за желязна врата, която е
поставил на входа на етажа, за да няма достъп до него, както и за ограда ,
която била поставена още от покойния Костадин З.-осиновител на ответника.
Ответника продължавал да нанася психически тормоз върху ищцата, като с
арогантно отношение целял да ги отстрани
от избеното помещение и на К.З., която е
91 годишна жена, поради което било образувано гр.д.№715/2019г. за домашно
насилие. По това дело била издадена Заповед за защита N913 от 14.10.2019г, с
която на ответникът било заповядано да се въздържа от домашно насилие върху К.З.,
като и бил отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от 18 месеца.
Въпреки издадената Заповед за защита, ответникът обитавал съсобствения им имот с Ива Христова Маринкова, с която живеел
на семейни начала. Обърнали се към служителите на РУ-Велинград за защита. При
извършената проверка ответника заявил, че самият той не ползва имота, а го е
дал под наем на въпросната Ива Христова Маринкова. Настоява се на това, че от
прехвърлянето на имота и до настоящия момент, ответника ползвал целия етаж,
състоящ се от 3 стаи, кухня и коридор и тераса на етажа с дължина 3м. и ширина
2м. От избата, ответника ползвал едната стая за мазе и банята, както и целия
таван. Също така ползвал едноетажната сграда за гараж и ищцата нямала достъп до
нея. Докато, ищцата като собственик на
3/4 от сградите ползвала ,само две помещения от избата, където живеят със
сестра си.
Твърди
и, че в началото на прехвърлянето на имота ищцата взела прехвърлителката при
себе си в апартамента й на 5 етаж, но тя не се чувствала добре -страхувала се
да стои на терасата поради височината. Затова изявила желание да я настани в
къщата, за да се радва на двора и природата. Но ответника не позволил сестрата
на ищцата да се настани в стаите на етажа, които ползвала преди прехвърлянето.
Затова ищцата я настанила в избено помещение. Целия имот се ползвал от
ответника, като градината в задния двор от 300 кв.м се ползвала от него за
засаждане на зеленчуци, в част от двора си складирал дървата за огрев, кошарата
в която сестра й отглеждала кози, ответника я използвал за отглеждане на куче,
както и ползвал външната тоалетна. Ищцата ползвала само място където складира 5
кубика дърва и пътека за преминаване до къщата.
С
нотариална покана от 15.11.2018 г. ищцата отправила към ответника искане да й
заплаща обезщетение за ползване от което била лишена като съсобственик в общата
вещ в размер на 200 лева на месец, ведно с лихвата върху главницата , считано
от датата на връчване на нотариалната покана до окончателното изплащане.
Въпреки че ответника получил поканата на 30.10.2018г., с която ищцата го
приканила за среща при нотариуса, за да уредят извън съдебно спорните проблеми,
ответника не се явил на уговорената среща пред Нотариуса и до настоящия момент
не предприел действия за заплащане на обезщетение за ползване на имота. С оглед
на изложеното за ищцата се явява правния
интерес за предявяване на настоящия иск.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
съдът да постанови решение с което
да се осъди ответника С.К.З., ЕГН:**********
***, на основание 31,ал.2 от ЗС, да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3
352,0 лева – главница представляваща обезщетение за периода от 10.11.2018г.
до 04.03.2020г. за лишаване от лично
ползване на собствените на ищеца ¾ ид.части от съсобствените имоти, а
именно: 260 кв.м. от дворно място с площ от 501 кв.м, представляващо УПИVIII
4883 в кв.382, 59 кв.м. от построена в
него жилищна сграда на ЗП от 79 кв.м.,
както 20 кв.м. от гараж със ЗП от 27кв.м.; сумата от 475,80лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 10.11.2018г. до 04.03.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на искова молба – 05.03.2020г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, в който оспорва
изцяло исковата претенция, по следните съображения: Претенцията с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС - обезщетение „за лично ползване" за периода
11.10.2018г.- 04.03.2020 г. и е в размер на 3 353 лв. като главница. В
Молбата-уточнение на искова молба ищцата
е изменила срока за претендираното на обезщетение, като новият срок бил от
10.11.2018г. до 04.03.2020г. Не е изменила обаче, размера на своята претенция,
която следваше да бъде намалена за по-краткият срок на претендирано
обезщетение. Претендирало се също неясно... „ведно със законна лихва за забава
до окончателното плащане”, без да е
конкретизирана парична сума за изтекли законни лихви, които законни
лихви обаче, не са формулирани като отделна искова претенция и не са посочени в
цената на иска и в петитума на Исковата молба, а нямало внесена и ДТ. Тъй като
ищцата не уточнила тази си претенция и в Молбата-уточнение, то и счита, че
Съдът не следва да се произнася по тази претенция.
По същество на спора счита, че исковите
претенции на ищцата В.К. - като главница, така и законни лихви, са НЕДОПУСТИМИ
и производството по Исковата молба следвало да се прекрати, ищцата да бъде
осъдена да заплати съдебно-деловодните разноски, след което същата ИМ се върне
на ищцата, заедно с приложенията към нея.
На първо място намира исковата претенция на
ищцата за недопустима, защото ищцата не притежавала ограниченото вещно право на
ползване върху целия имот /жилищна сграда, гараж, дворно място, съответно на процесиите
¾ ид.части от тях. Видно от съдържанието на Нот.акт №78/31.07.2014 г.,
по алеаторния договор с нейната праводателка - сестра й К.З., приобретателката В.
Канева е придобила само „голата собственост” върху прехвърлените й срещу
задължение за гледане и издръжка по ¾ ид.части от дворното място, от
жилищната сграда и от гаража. Това било така, тъй като според пункт 2-ри от
същия Нот.акт №78/2014г. прехвърлителката К.З. си била запазила безвъзмездното
и пожизнено ограничено вещно право на ползване върху идеалните части от
имотите, описани в предходния пункт. Следователно, титуляр на вещното право на
ползване върху процесиите имоти в пълния обем от 3/4 идеални части, докато е
жива е само прехвърлителката К.З., която живеела и към настоящия момент в имота
и упражнявала обем права в размер на по ¾ ид.части от това ограничено
вещно право, както върху дворното място, така и върху двуетажната жилищна
сграда и гаража.
Настоява се на това, че чл.31, ал.2 от ЗС урежда
отношенията относно ползването на съсобствен имот само между съсобственици,
които притежават пълния обем ограничени вещни права върху съсобствения имот: на
владение, ползване и разпореждане. Ищцата В.К. не била титуляр на ограниченото
вещно право на ползване, затова не можела да претендира и обезщетение за ползи,
от които е лишена. В тази връзка допълва, че по силата на сделката, извършена с
Нот.акт №78/2014г., заради учреденото в полза на прехвърлителката К.З.
ограничено вещно право на ползване върху прехвърлените идеални части от
имотите, приобретателката В.К. не би могла и да се разпорежда, без съгласието
на прехвърлителката К.З. с придобитите от нея идеални части. Единствено К.З.
била активно легитимирана да предяви евентуални претенции за обезщетение,
заради накърнен от ответника някакъв обем от общо притежаваните от нея права на
ползване. Същата обаче до сега не е претендирала писмено претенции за
обезщетение към ответника, най-вече защото нямала основание. Ищцата В.К. не
била активно легитимирана и нямала правен интерес от предявяването на настоящия
иск, който поради това и бил недопустим.
Иска се
да се имат предвид и следните му
възражения: Ищцата не можела да черпи никакви права от обстоятелството, че
ответникът не е уважил Поканата й да се
яви при Нотариус във връзка с нейната нотариална покана за месечно обезщетение
в размер на 200 лв., тъй като както възразил по-горе, тя не е титуляр на
ограниченото вещно право на ползване. Поради това и писмената й покана не
пораждала правни последици. Ответника не
бил длъжен да се отзовава на неоснователни покани за поемане на задължение за
обезщетение, каквото не дължал. Освен това своевременно, чрез Писмо, получено
от ищцата чрез български пощи, оспорил неоснователните претенции на ищцата В.К.,
но тя недобросъвестно не излагала обстоятелства за този негов отговор, нито
представяла писмото му, заедно с пощенския плик и пощенското клеймо, като
доказателство към нейната ИМ. Не било вярно и обстоятелството, че жилищната
сграда е едноетажна. Същата била двуетажна, като праводателката на ищцата К.З.,
в качеството й на собственик на 3/4 ид.части от целия имот, вкл. от настоящата
двуетажна сграда, като собственик, притежаващ повече от половината вещ с
мнозинство в Общото ни събрание, много преди да прехвърли имота на ищцата през
м.юли 2014 г., определила как те реално
да ползват с нея съсобствения им имот. След смъртта на съпруга й, който е
осиновител на ответника и е негов законен наследник, К.З. предпочела за себе си
целия първи етаж, който е самостоятелен жилищен апартамент, отговарящ на
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ, тъй като съдържал жилищни помещения, кухня
и санитарен възел /вътрешна тоалетна с баня/. Вторият жилищен етаж не
притежавал нито кухня, нито санитарен възел, а се обслужвал от външен- изграден
на разС.ие от сградата, клозет. Този втори етаж нямал баня. Освен това, К.З.
избрала за себе си най-голямата стая от този втори етаж, която била обзаведена
от нея и е заключена от нея, като
ответника не ползвал и не можел
да ползва тази стая. В този втори жилищен етаж ответника ползвал само двете стаи, които му определи
реално да ползва съсобственичката му с по-голям дял К.З., с всичките неудобства
да не ползва баня, а само външен клозет. Общоизвестни били неудобствата,
свързани с обитаване на жилищни помещения, които не отговарят на изискванията
за самостоятелни жилища, съгласно СПН на чл.40, ал.1 от ЗУТ, съответно чл.110,
ал.1 от Наредба №7, особено когато се налагало да се ползва външната тоалетна
при лоши атмосферни условия и през зимния период. Определяща за размера на
обезщетенията по чл.31, ал.2 от ЗС била пазарната стойност на наемите за
съответните жилища, като пазарната стойност на наемите не се определяли
единствено от тяхната чиста вътрешна площ, а най-вече от тяхната функционалност
и съответствие с изискванията на СПН за жилищата. Ищцата умишлено премълчавала
тези обстоятелства, подвеждайки съда, че била лишена от правото на ползване на
..”59 м2 жилищна площ”, което нито било вярно, нито й давало право на обезщетение.
Не било важно дали ищцата живее и ползва нещо в съсобствения им имот, а било
съществено какво ползва нейната праводателка К.З., която видно от нот.акт
№78/2014 г., си е запазила правото на безвъзмездно пожизнено ползване върху
прехвърлените 3/4 ид.части от целия имот. Пазарната стойност на наема на
самостоятелния жилищен апартамент плюс наема на стаята от втория етаж, заемаща
приблизително 1/3 от площта на втория етаж, бил много по-голяма от
съотношението 3:1, каквито са правата им на ползване, като както вече възразил
по-горе. Пазарната стойност на наема на двете стаи, които ползвал ответникът
като жилище, бил много по-малка за м2 чиста площ, най-вече защото помещенията
не се обслужвали от тоалетна с баня в непосредствена близост, а и баня
липсвала. Затова К.З. нямала основание да претендира обезщетение от ответника,
защото той не накърнявал правата й на ползване в обем 3:1 и дори бил ощетен. И
след сделката между К.З. и В.К. от 31.07.2014 г. не променяла първоначалните
квоти на собственост, които са определящи за обема на правата на ползване,
които да дават основание титулярката на правото на ползване К.З. да промени
определеният от нея начин на реално ползване, който продължавал между тях
повече от 10 години. Не било вярно, че само
ответника ползвал гаража, тъй като в него и ответника
и К.З., съхранявали движими вещи
и той бил общо складово помещение. В гаража се съхранявал земеделски инвентар
на К.З. /маркуч за поливане, мотики, лопати и т.н./, а ответника
съхранявал стар автомобил „Лада”, който не бил в движение и не
задоволявал функции на движимо МПС и реално нямал пазарна стойност. Този
автомобил не пречел на К.З. да съхранява в общия им гараж своите вещи. Освен
това ответникът въобще не ползвал дворното място, още повече да бил съдебно
отстранен от имота за срок от 18 месеца, които изтичал в края на настоящата
2020г. Единствено К.З. била разкопала и насадила част от дворното място за
отглеждане на зеленчуци.
По същество на спора, намира, че дори и да е
допустима, претенцията на ищцата В.К., то тя била неоснователна и по размер,
тъй като е поискала в Поканата обезщетение на месец, а не за дни и би могла да
претендира само за пълните месеци - от м.декември 2018г. до м.февруари 2020г.,
или за 15 месеца. Въобще не била конкретизирала в Нот.покана защо иска месечно
обезщетение в размер на 200 лв., колко е размера на наема за всяка вещ от
имота, какъв е обема на конкретните накърнени права за всяка част от имота,
изчислена по пазарната стойност на наема за всяка съсобствена вещ и най-вече
защо ответникът трябва да заплаща обезщетение в размер на 200 лв. месечно. Нито
в Нотариалната покана, нито в ИМ ищцата била изложила обстоятелства каква е
пазарната стойност на обезщетението за месец, каква част от него в паричен
еквивалент са процесиите 3/4 ид.ч. , с какви идеални части, намаляващи обема на
%-те ответникът е накърнил правата на ползване, примерно с 1/8 или 1/10, защото
примерно ползвам не 1/4, а 1/3 и т.н. Тези липсващи съществени обстоятелства,
които следвало да са неразделна част от обстоятелствената част на ИМ и
съответно да са конкретизирани в петитума на ИМ, представлявали неотстранени
пороци на ИМ, като само те са достатъчно основание да се върне ИМ на ищцата,
доколкото не били отстранени в едноседмичният срок по чл. 129, ал.2 от ГПК.
Така, както било поискано ответникът да заплаща месечно обезщетение в размер на
200 лв., би следвало да се предполага, че ищцата В.К. е определила месечен
размер на наема за целия имот в размер на 2000 лв., което абсурдно с оглед
конкретния имот и пазарните цени на наемите в гр. Велинград. По тези
съображения се иска отхвърляне на иска.
Съдът е намерил за неоснователни възраженията
на ответника досежно недопустимост на предявените искове, поради липса на
активна легитимация на ищеца, тъй като не бил носител на правото на ползване,
поради следното: Дали ищеца, като собственик на имотите е и носител на правото
на ползването им е въпрос, на който може да се отговори само с оглед
доказателствата по делото. При което и това е по същество на спора , а не по
допустимост на същия. Неоснователни са и възраженията на ответника за
нередовност на искова молба. Ето защо и тези възражение са оставени без
уважение, като и към момента съдът не намира причина да промени това си
становище.
С
определение от 07.07.2020г. съдът е конституирал К.Г.З., ЕГН ********** ***,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, по негово искане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
искова молба от помагача К.Г.З., в който изразява следното становище: На
основание договор за покупко - продажба срещу гледане и издръжка,
материализиран в нотариален акт № 78, от 31.07.2014г. прехвърлила на сестра си В.Г.
Канева собствените си 3/4 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 501 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 502.4883 по КККР
на гр.Велинград, ведно с 3/4 идеални части от едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 502.4883.1 със ЗП от 79 кв.м., ведно с едноетажна сграда с идентификатор
502.4883.2 със ЗП от 27 кв.м. с предназначение гараж, като не била наясно с
това, че нотариуса е включил клауза за запазване пожизнено право на ползване
върху целия имот.
Ответникът по иска С.К.З. бил собственик на
останалата 1/4 от описания имот на основание наследяване от съпруга й.
Настоява се на това, че ответникът от дълги
години, още приживе на съпругът й, упражнявал върху тях психически и физически
тормоз. Категорично заявява, че съпругът й се поминал благодарение на тормоза,
който им нанасял осиновения им син, който ограбвал средствата им. След смъртта
на съпругът й отношението на ответника към нея станало още повече непоносимо.
Сестра й - В.К. не издържала да гледа как я тормози. Затова и за да я дистанцира
от него, се наложило да я заведе в старчески дом. Но на нея не й харесала
обстановката в домът и принудила сестра си да я върне в къщата й. За нанасянето
върху нея на физически и психически тормоз, свидетелствали приложени към
исковата молба на сестра й В.К. доказателства за образувани съдебно
производства по Наказателния кодекс и по Закона за защита от домашно насилие.
Твърди, че действително, както било описано в
исковата молба на В. Ковачева, ответникът да ползвал целия редовен етаж от
жилищната сграда, като нея бил принудил да живее в избено помещение -без
достатъчно светлина и въздух, а влагата, която била там й създавала и
здравословни проблеми. Ответникът ползвал също така и целия двор и целия гараж,
което той сам признавал в отговора на исковата молба, като заявявал, че в
гаража държи лек автомобил, който не е в движение и заема целия гараж.
Ответникът ползвал и целия двор, от който част бил засадил като зеленчукова
градина, а на задната част складирал дърва за огрев, куче отглежда и ползвал и
външната тоалетна. Невярно и абсурдно намира твърдението на С.Загорчин, че тя
ползва в пълен обем правата си, както и твърдението, че е разкопала и насадила
двора със зеленчуци.
В тази връзка сочи, че е на 90 години, едва
става на краката си и дори и за себе си не може да се грижа, което я принудило
да прехвърли имота срещу гледане и издръжка на сестра си, тъй като ответникът
не само не проявил морал и отношение към нея, но и й оказвал физически и
психически тормоз, въпреки да го отгледала и му е дала възможност да израсне в
семейство. Така въпреки, че осиновила дете, то се оказало неблагодарно и
агресивно към нея, като не я допускал да ползва и живее в имота си, а я
принудил да живея в мазе и не я допускал пълноценно да упражнявам правата си
върху имота. Настоява се и на това, че получава минималния размер пенсия,
средства от която не достигат за закупуване на лекарствата. Поради това и
сестра й била поела цялата издръжка
-както финансова, така и морална.
Твърди още, че с Декларация се е отказала от
учреденото в нейна полза с приложения нотариален акт право на ползване, тъй
като при прехвърлянето на имота и двете с ищцата не били наясно за какво и защо
е вписана тази клауза.
Предвид изложеното и това вещно право на
ползване върху недвижимия имот да се упражнява неоснователно от ответника С.К.З.,
се иска да бъде осъден последния да предаде владението върху съответните 3/4
идеални части от имота, които е завзел и ползва, като и да заплати сумата 200
лв. на месец, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на описания
имот, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периодите
описани в исковата молба. Претендира и присъждане на сторените в производството
разноски.
В о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си
адв.Тупева подържат изцяло исковете си, с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът лично и чрез пълномощника
си адв.Хрисчев, подържа възраженията си с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. трето лице помагач на ищеца - К. З.,
чрез пълномощника си адв.Деспотски, подържат изцяло исковете си, с подробни
съображения в писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответника, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят по обстоятелството, че имотите
Дворно място с площ от 501 кв.м, представляващо УПИVIII 4883 в кв.382 по
действащия кадастрален план на гр.Велинград, с идентификатор №502.4883, Ведно с
построените в имота Едноетажна жилищна сграда с идентификатор 502.4883.1 със
застроена площ от 79 кв.м.и и Едноетажна сграда с идентификатор 502.4883.1 със
застроена площ от 27 кв.м. с предназначение – гаражи , са съсобствени между тях,като
ищеца е собственик на ¾ ид части от тези имоти, а ответника на останалата ¼ ид. част.
От видно от НА №78/31.07.2014г за продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане е, че К.Г. Загорчева,ЕГН:********** й е прехвърлила собствените си 3/4 идеални
части от гореописаните имоти – дворно място, жилищна сграда и гараж,
представляващи нейна индувидуална собственост на ищцата, нейна сестра - В.К..
В съответствие с твърденията на ответника, се
установява, че по силата на въпросния НА №78/31.07.2014г., иконкретно т.2 от
него, прехвърлителката К.Г. Загорчева е запазила за себе си пожизнено
и безвъзмездно ограниченото вещно право на ползване върху прехвърлените
¾ ид. части от имотите.
Страните не спорят и по обстоятелството, че
ищцата е изпратила до ответника Ст.Загорчин Нотариална покана /л.10-11/, за
заплащане на обезщетение от по 200лв. месечно за ползване на процесния имот.
Тази покана е връчена на ответника на 30.10.2018г. срещу подпис в разписка
/л.12/.
Не спорно и това, че ответникът е отказал да
заплаща каквото и да било обезщетение за ползване на имотите на ищеца, с свое
писмо от 31.10.2018г. /л.40 по делото/, като е обосновал този си отказ с
обстоятелствата, че той ползва само толкова колкото е неговата квота в
съсобствеността в жилищната сграда, а останалото се ползва от майка му К.З., която е и носител на правото на
ползване.
Страните не спорят по обстоятелството, че
между тях е водено дело за делба, а между сестрата на ищеца К.З. и ответника
дело за домашно насилие., а исъщото се установява от представените изпълнителен
лист от 29.01.2020г. и Заповед за защита по ЗЗДН от 14.11.2019г.
От представената от помагача К.З. Декларация от
07.08.2020 г. за отказ от вещно право на ползване върху процесния недвижим имот,
се установява да е направен такъв отказ, която и декларация е с нотариална
заверка на подписа, вписана в служба вписвания като Акт № 173, т.1 от
10.08.2020г.
Въпросната Декларация за отказ от правото на
ползване, обаче няма отношение към спора, тъй като претенцията на ищеца е за
заплащане обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода от 10.11.2018г.
до 04.03.2020г., а отказа от това право
е с дата 07.08.2020 г. и от тогава
произвежда действието си, тоест след процесния период.
От приетата по делото и неоспорена от
страните комбинирана СТЕ и ССЕ изготвена от в.л.Б., която и съдът кредитира
като компетентна и безпристрастна, се установява следното: Вариант 1 -
дължимото обезщетение за ползване на ¾ ид части от процесния имот през периода 10.11.2018г. до 04.03.2020г. възлиза на сумата от 3030,73лв., в това число:
1334,42лв. за незастроената част от дворното място; 1350,22лв. за жилищния етаж
на сградата / при месечен наем от 102,70лв./ и 346,09лв. за гаража. Вариант 2 -
дължимото обезщетение за ползване на ¾ ид части от процесния имот през периода 10.11.2018г. до 04.03.2020г. възлиза на сумата от 2351,15лв., в това число:
1334,42лв. за незастроената част от дворното място; 670,64лв. за владяната част
от жилищния етаж на сградата без една стая и 346,09лв. за гаража.
Освен това видно от ССЕ в нея са изчислени и
лихви за забавено плащане върху определените по-горе размери на обезщетенията
по чл.31,ал.2 ЗС, което за периода от 20.11.2018г. до 25.08.2021г. е в размер
на 841,87лв. по Вариант 1 и в размер на 653,10лв. по Вариант 2.
Като свидетел на ищцовата страна е разпитан
Илия Джоклев – съсед. Този свидетел твърди, че ответникът живее със семейството
си на първия етаж от жилищната сграда, като има обособен собствен вход за него
от към терасата от задната част на къщата. За етажа имало и врата от към
стълбището, но тя била винаги заключена от ответника и ищцата и сестра й К.
нямали никакъв достъп до етажа. Твърди също, че ищцата живеела в свое жилище на
ходящо се на пети етаж от жилищна сграда. В процесния имот живеела сестра й К.,
която обитавала приземния етаж, който тъй като бил вкопан в земята се явявал
избен. Във въпросния приземен етаж имало стая за живеене, баня и тоалетна и още
една стая. К. ползвала стаята за живеене и тоалетната, а другата стая се
ползвала от ответника. В двора имало външна тоалетна, която същи се ползвала от
ответника. Имало и гараж, който бил заключен с катинари. В гаража се намирала
колата на ответника и инструментите, които му били оставено от баща му.
Свидетелят твърди също, че цялата част на дворното място, която се намирала зад
къщата се ползвала от ответника и неговото семейство, като там си садели
различни култури. Пред къщата също имало
част от двора Там сестрата на ищцата си садяла някой неща, но ответникът ги бил
отскубвал и не й разрешавал да сади нищо. Имало и лозница, която ответника
поливал и си обирал гроздето от нея.
Като
свидетел на ищцовата страна е разпитана Ива Маринова – съпруга на ответника.
Този свидетел твърди, че с ответника и детето им живеят на етажа от сградата от
както са се оженили през 2012г. Тогава живеели заедно с родителите на съпруга
й, като те си имали собствена стая на етажа.В последствие и след когато баща му починал, а майка му отишла да
живее при сестра си, тази тяхна стая останала заключена, тъй като в нея били
вещите на родителите му – две легла и гардероб, които стояли там и до момента.
Така ответника и семейството му ползвали само останалите две стаи. Между етажа
и приземния етаж имало врата, която била поставена от ищцата и майката на
ответника. Само те имали ключ за тази врата и тя постоянно била заключена. Приземния
етаж бил направен за обитаване. Там живеела майката на ответника –К.. В
приземния етаж имало и баня с тоалетна, а на етажа нямало тоалетна и баня.
Първоначално ответника и семейството му ползвали банята с тоалетната в
приземния етаж, където сменили и стария бойлер с газов такъв. Но поради
разправии с К. – кавги и скандали, спрели да ползват тази баня и тоалетна и
започнали да ползват тоалетната на двора, а къпане ходили на обществена баня. В
гараж стояла колата на ответника която не била в движение, но той имал две
врати- една от пред и една от зад. На предната врата имало катинар с код, който
код знаели само ищцата и сестра й, тъй като сменили кода през 2019г. Ответника
ползвал входната врата, която е отзад, за която само той имал ключ, но от там
неможел да изкара колата. Гаража бил общ и се ползвал и от майката на
ответника, която си слагала там градински пособия. Ответникът бил изнесъл
колата и я бракувал през м.04.2021г., когато му била отключили предната врата
на гараж. По отношение на дворното място свидетелката твърди, че те с ответника
не били ползвали нищо от него, като единствено си складирали дърва за огрев зад
къщата. Цялото пространство от двора пред къщата, което било с широчина 3 или5
м. се ползвало от майката на ответника, която там си садяла цветя. Двора зад
къщата бил голям, но тревясъл. Не го били ползвали, а и неможели да го ползват,
тъй като там имало поставена оградна мрежа започваща от гаража и стигаща до
страничната регулация на парцела, на която ограда имала поставена врата от
дясно на къщата. Тази врата не била заключена, но от там нямали достъп до двора
зад къщата.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна дъсът формира и правните си изводи:
Искът намира основанието си в нормата на на
чл. 31, ал. 2 ЗС, според която когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Макар и в исковата молба да са
изложени твърдения ответникът да собственик на 1/4 ид. част от имотите, а ищеца
на остналите ¾ ид. части, то се установи ищеца да не тяхен ползвател, а
това да е сестра й К.З., въз основа на запазено
в нейна полза вещно право на ползване. Правото на ползване по чл. 56 ЗС е вещно
право и включва в съдържанието си две от трите правомощия на собственика -
владение и ползване. В случаите, в които вещното право на ползване е учредено
върху идеална част от имот, а останалата част от правото на собственост
принадлежи на друго лице, именно титулярите на вещното право на ползване са
носители на правата по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС, които са проявление
на общия принцип за забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект
за сметка на друг. Правата по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС са
облигационни и са свързани с правомощията владение и ползване, а не и с
правомощието разпореждане от съдържанието на сложното субективно право на
собственост, поради което и именно титулярите на правото на ползване са
носители на правото на иск за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС към
останалите съсобственици, съпритежаващи правомощията владение и ползване, а не
притежателят на "голата собственост".
Това е така, тъй като независимо по
съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота – може да се упражнява лично или чрез
другиго и включва всяка форма на фактическо и правно използване на имота
съобразно неговото предназначение и без да се изменя субстанцията му – чл. 56
ЗС. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно
субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато
собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на
надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва
правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си.
Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия
собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от
страна на новия собственик /съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение,
с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в
противоречие със закона и добрите нрави.
При разпоредителна сделка с идеална част от
имота, когато прехвърлителят си запази правото на ползване за тази идеална
част, то приобретателят по сделката и гол собственик на тази идеална част. Не
на голия собственик се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС от друг
съсобственик, а на носителя на ограниченото вещно правото на ползване, тъй като
именно той търпи вредите от това, че не
ползва в пълен обем тази част от имотите на които има право на ползване, дори и
да живее в имота заедно с другия съсобственик.
В този ред на мисли при запазено право на
ползване титулярът на това право – сестрата на ищцата по делото - К.З. има
правомощие да владее и ползва процесния имот. Дори и за ответникът С.З. да не
съществува основание, оправдаващо упражняването от него фактическа власт върху
процесния имот, то такова основание е липсва и за ищеца поне в процесния период
от 10.11.2018 г. до 04.03.2020 г. и до
м.08.2020г. когато е вписан отказ от правото на ползване от неговия носител К.З..
При което не е налице елемент от фактическия състав на правото на обезщетение
по чл.31, ал. 2 от ЗС, а именно ищецът да не само собственик на имотите, но и
да е носител и на правото на ползването им. Поради което искът е неоснователен
и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода на спора ищецът и трето лице
помагач на ищеца нямат право на разноски, а направените от тях такива остават
за тяхна сметка.
С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски, представляван е от адвокат и е представил
доказателства за нпаревни разноски в размер на 100лв. Тази сума ще си осъди
ищецът да заплати на ответника за разноски.
Мотивиран от горното РС Велинград, граждански състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на В.Г.К., ЕГН **********,***,
против С.К.З., ЕГН********** ***, по чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 3 827,80 лева, в това число 3 352,0 лева –
главница представляваща обезщетение за периода от 10.11.2018 г. до 04.03.2020 г. за лишаване от лично ползване
на собствените на ищеца ¾ ид.части от съсобствените имоти, а именно: 260
кв.м. от дворно място с площ от 501 кв.м, представляващо УПИVIII 4883 в кв.382,
59 кв.м. от построена в него жилищна
сграда на ЗП от 79 кв.м., както 20 кв.м.
от гараж със ЗП от 27кв.м.; сумата от 475,80лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 10.11.2018г. до 04.03.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на искова молба – 05.06.2020г. до окончателното плащане, като
неоснователен.
О С Ъ Ж
Д А В.Г.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на
СТОЯН К.З., ЕГН********** ***, СУМАТА от 100,00лв.
/сто лева/ -разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от
него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)