РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 09.07.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести
юни
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 278
по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на
16.03.2016 г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Й.К.Г. е сключен Договор за паричен заем с № 2515401 в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Погасителните вноски, всяка в размер на по 66,20 лева, общо 17 двуседмични на брой, ответникът следвало да
плати в периода 30.03.2016 год. – 09.11.2016 год., като освен главницата
вноската включвала и договорна лихва или
общо задължението за главница и договорна лихва било уговорено в размер на 1125.40 лева.
На основание сключения договор, на ответника била начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 лева.
По силата на сключения договор заемателят се задължил в тридневен срок от
подписването на договора за заем да предостави на заемодателя два вида
обезпечение по негов избор, а именно: банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем или поръчителство от две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи
на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите следва да подпишат
договор за поръчителство.
Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 592,79 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 17 равни вноски, всяка в размер на по 34,87
лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем. Така, погасителната вноска, която следвало
да заплаща заемателят, била в размер на
101,07 лева.
Ищецът заявява, че на
основание ЗПК
и в съответствие с разпоредбите на сключения договор,
на Й.К.Г. била начислена лихва за забава в размер на законната
лихва за периода от 26.05.2016 год. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда в
размер на 79,23 лева.
Ищецът признава плащане на сумата 407 лева от страна на ответника,
като твърди, че с нея са погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение- 142,20 лева,
договорна лихва-
49,54 лева,
главница-
215,26 лева.
Тъй като срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска на 09.11.2016
год.,
не е обявяван за предсрочно изискуем.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2016 год.
е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
год.,
сключен между Изи Асет Мениджмънт АД, и Агенция за
събиране на вземания ООД, понастоящем Агенция за
събиране на вземания ЕАД. На ответника било изпратено уведомление за
извършената цесия, но същото не е получено
лично, тъй като не бил намерен на адреса, посочен от него. Ищецът моли
алтернативно да се счита, че уведомлението е връчено на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към него.
Поради липсата на плащане и за събиране на вземането си кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК и въз основа на него била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по
ч.гр.д. № 5941/2017 год. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обусловило правния интерес на ищеца от подаването на
настоящия
иск.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника задълженито
му в общ размер 1435.42 лева. от които: главница 784,74 лева, законната
лихва от датата на входиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва 75,86 лева от 25.05.2016 г. до 9.11.2016
г. (падеж на последна погасителна вноска), неустойка за неизпълнение на
договорно задължение 450,59 лева
за
периода от 25.05.2016 г. до 9.11.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска), обезщетение за забава в размер на 79,23 лева за периода от
26.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, такса разходи в
размер на 45,00 лв. Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В указания
срок ответникът е подал отговор, оспорва иска, прави възражения за недължимост
на законната лихва и лихвата за забава поради неуведомяването му за извършената
цесия, за неоснователност на претенцията за заплащане на неустойка и договорна
лихва за едно и също неизпълнение, за прекомерност на претендираната неустойка,
тъй като не са налице по- големи вреди, които да са настъпили за кредитора,
като моли да бъде намалена.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По гр.д. № 5941/2017 год. по
описа на РС- Русе АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника Й.К.Г. за заплащане на сумите: 874.74
лева- главница, 75.86 лева–договорна лихва от 25.05.2016 год. до 09.11.2016 год., 45.00 лева- такса разходи, 450.59 лева-
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.05.2016 год.
до 09.11.2016 год., 79.23 лева- обезщетение за забава за периода от 26.05.2016
год. до 30.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда- 30.08.2017 год. до
изплащане на вземането, както и 28.71 лева- разноски по делото за заплатена
държавна такса и 50.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице
правен интерес на кредитора да предяви настоящия иск за установяване на
вземането.
Към делото са депозирани договор за паричен заем № 2515401/16.03.2016 год.,
ведно с погасителен план, по силата на който ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕАД предоставя
на ответника паричен заем в размер на 1000.00 лева. Съгласно чл. 3 от договора
сумата е предоставена с цел рефинансиране на текущия заем на заемателя, като
същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен
заем № 2433116 в размер на 866.26 лева. Включено е изявление за прихващане.
Уговорено е, че договорът има силата на разписка. Страните са договорили
кредитът да бъде изплатен на 17 равни двуседмични погасителни вноски от по
66.20 лева, първата от които на 30.03.2016 год. годишният лихвен процент е 35,
като общата стойност на плащанията е 1125.40 лева, от които 1000.00 лева
главница и 125.40 лева- договорна лихва.
Съгласно чл. 2, т. 5 от договора първият падеж е на 30.03.2016 год., а
последният на 09.11.2016 год.
В чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили задължение за заемателя да
представи в тридневен срок след сключването му едно от следните обезпечения:
1)две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания; да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи
по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем. сключен с Изи Асет Мениджмънт АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 ..Редовен“; Поръчителят подписва договор за
поръчителство.
2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7,
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.
В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 592.79 лева. Неустойката се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 34.87 лева.
Вещото лице по допуснатата съдебно- икономическа експертиза установява, че
ответникът е внесъл общо 407.00 лева за погасяване на заема, като е погасил
изцяло първата, втората, третата и четвъртата погасителни вноски с падежи
съответно 30.03.2016 год., 13.04.2016 год., 27.04.2016 год. и 11.05.2016 год.,
както и частично петата вноска в размер на 2.72 лева и падеж 25.05.2016 год.
След тази дата няма плащания по кредита- нито преди, нито след сключване на
договора за цесия.
При извършена от вещото лице справка в счетоводството на заемателя, е
установено, че заемодателят е начислил 5 такси разходи за събиране на
вземането, всяка от по 9.00 лева на основание чл. 9, ал. 1 от договора. Липсва
обаче регламент за тяхното изчисляване в договора за кредит, както и сроковете
за начисляване, не е представена тарифа или общи условия, от които да става
ясен регламентът на тяхното начисляване. Ищецът не е представил и доказателства
реално да е извършил тези разходи.
Според експертизата към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда- 30.08.2017 год. е 1393.42 лева, включващ падежирала и непогасена
главница за периода 25.05.2016 год.- 09.11.2016 год. в размер на 784.74 лева,
начислена и непогасена договорна лихва за
периода 25.05.2016 год.- 09.11.2016 год. в размер на 75.86 лева, неустойка по
чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 450.59 лева, обезщетение за забава в
размер на 82.23 лева за периода от 26.05.2016 год. до 30.08.2017 год. и 45.00
лева- такси разходи за събиране на вземането.
Съдът, след преценка на
доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл. 415 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е
предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на
интерес от положителен установителен иск
е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит
не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от
установяване на вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от договор за
паричен заем № 2515401/16.03.2016 год. Поради
неплащане на поредната вноска с падеж 25.05.2016 год. и изтичане срока на
договора на 09.11.2017 год., по гр.д. № 5941/2017 год. на РРС, ищецът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу
длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК.
По възражението на ответника, че цесията не му е надлежно съобщена, е
налице произнасяне на ВКС в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, според което уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В случая, уведомлението
изхожда от цесионера, но то е изготвено въз основа на изрично упълномощаване от
страна на цедента. В същия смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
В ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в т. 9 е
постановено, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Поради изложеното, е неоснователно възражението на ответника, че не е
надлежно уведомен за цесията, евентуално да се счита уведомен с получаването на
исковата молба от особения представител, като основание за дължимост на лихвите
за забава за периода след това. Такова възражение би имало смисъл и би било
основателно, ако ответникът навеждаше твърдение, че междувременно е платил на стария
кредитор или на овластено от него лице.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно е неоснователен искът,
касаещ неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 450.59 лева, тъй
като наред с нея ищецът претендира и реално изпълнение на падежирала и
непогасена главница за периода 25.05.2016 год.- 09.11.2016 год. в размер на
784.74 лева, начислена и непогасена договорна лихва за периода 25.05.2016 год.- 09.11.2016 год. в
размер на 75.86 лева и обезщетение за забава в размер на 82.23 лева за периода
от 26.05.2016 год. до 30.08.2017 год. Тези три претенции са основателни, тъй
като касаят изпълнение на договорното задължение и обезщетение за забава. Тъй
като в исковата молба ищецът е посочил обезщетение за забава в размер на 79.23
лева и не е направил изменение на иска, съдът е обвързан от този размер, който
и следва да се присъди. Както бе споменато и по- горе, неоснователна е
претенцията за такса разходи в размер на 45.00 лева, тъй като липсва регламент
за нейното изчисляване в договора за кредит, както и сроковете за начисляване,
не е представена тарифа или общи условия, от които да става ясен регламентът на
тяхното начисляване. Ищецът не е представил и доказателства реално да е
извършил тези разходи.
С решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на
разноските за заповедното производство- относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В случая, предвид
отхвърлянето частично на установителния иск, частично следва да бъдат
редуцирани разноските в заповедното производство и частично уважени сторените
от ищеца в исковото. В заповедното производство са присъдени разноски на
кредитора в размер на 28.71 лева- държавна такса и 50.00 лева- възнаграждение
за юрисконсулт. Поради това на заявителя в заповедното производство следва да
бъде присъдена сумата 51.49 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 956.29 лева
за държавна такса, възнаграждение на особения представител на ответника и
възнаграждение на вещото лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт на ищцовото дружество в размер на 200.00 лева. Ответникът не е
направил разноски. Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати
сторените от ищеца разноски в размер на 626.12 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ж.к. Л* **,
бул. Д- р П* Д* № *, офис- сграда Л*, ет. *, офис *, представлявано от
изпълнителния директор Н* Т* С*, ЕГН ********** по отношение на Й.К.Г. с ЕГН **********
за сумите: 784.74 лева-
падежирала и непогасена главница за периода 25.05.2016 год.- 09.11.2016 год., 75.86 лева-начислена и непогасена
договорна лихва за периода 25.05.2016 год.- 09.11.2016 год., 79.23 лева- обезщетение за забава за
периода от 26.05.2016 год. до 30.08.2017 год., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК на 30.08.2017 год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска да
бъде признато за установено вземането на ищеца за сумите 450.59 лева- неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора и 45.00 лева- такса разходи.
ОСЪЖДА Й.К.Г.
с ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ж.к. Л* *, бул. Д- р П* Д* №
*, офис- сграда Л*, ет. *, офис *, представлявано от изпълнителния директор Н*
Т* С*, ЕГН ********** сумата 51.49 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Й.К.Г.
с ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ж.к. Л**, бул. Д- р П* Д* № *,
офис- сграда Л*, ет. *, офис *, представлявано от изпълнителния директор Н* Т*
С*, ЕГН ********** сумата 626.12 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: