№ 651
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501966 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.5 и сл ГПК и чл.258
ГПК и сл.ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба на ЕРХ. ИДР. АПТ. –
ответник,подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. против Решение №97 от
27.09.2021г.постановено от Районен съд – гр.Несебър по гр.д.№ 924/2021г. по описа на
същия съд, с което съдът е уважил молбата на С. Р. АПТ. за издаване на заповед за защита
срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от въззивника ЕРХ.
ИДР. АПТ., чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на ЕРХ. ИДР. АПТ. да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Р. АПТ., ЗАБРАНА за ЕРХ. ИДР.
АПТ. да приближава жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих на
съпругата си С. Р. АПТ. за срок от 18 месеца,ОПРЕДЕЛЯНЕ временно местоживеенето на
детето ЕЛИС Е.И. при неговата майка С. Р. АПТ. на адрес:с.Р,община
Несебър,ул.“Дунав“№22 за срок от 18 месеца, наложил е глоба на нарушителя в размер на
500 лева.
С въззивната жалба решението на НРС е оспорено като незаконосъобразно и
неправилно.На първо място се оспорва като невярна констатацията на НРС,че жилището в
с.Р,ул.“Дунав“№22 е собственост единствено и само на молителката,твърди се,че това е
семейното жилище и този факт не се променя от настъпилата след въпросния ден
11.07.2021г.фактическа раздяла между съпрузите. Счита,че НРС се е произнесъл по въпрос с
който не е сезиран- т.е.по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН и решението в тази част е недопустимо и
настоява за обезсилването му. На второ място,при условията на евентуалност се прави
довод,че причината да се атакува решението е необосновано дългия период от 18 месеца на
наложените забрани,които ще доведат до лишаването на бащата от контакт с детето за 18
месеца,тъй като поради малката възраст на Елис контакт с нея бащата няма как да
осъществява без да наруши забраната за доближаване на майката и нейното жилище.Счита
също така,че определянето на този максимален срок е и необосновано от съда,тъй като
въззивникът има чисто съдебно минало,няма противообществени прояви,нито други дела за
1
домашно насилие. Моли за отмяна на решението на НРС при условията на евентуалност и
намаляване на срока на забраната по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН от 18 месеца на 3 месеца,както и
размера на наложената глоба от 500 лева на 200 лева . Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Въззиваемата С.А. чрез адв.К. е подала в срок отговор на въззивната жалба,в който
оспорва същата като неоснователна. Счита,че районният съд е установил правилно и в
съответствие със закона фактическата обстановка по делото,като е тълкувал и приложил
правилно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН.Посочва,че използвайки думата
„жилище“,законодателят е имал предвид мястото,където живее молителят,независимо дали
същото е семейно или не,независимо чия собственост е. Заявява,че не е поискана мярка по
чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН,тъй като след последния инцидент на 11.07.2021г.извършителят не живее
в семейното жилище.Счита,че определеният от съда срок на забрана от 18 месеца е
обоснован,с оглед системното извършване от въззивника на актове на домашно насилие
спрямо молителката,детето Елис е много малко и всеки нов акт на домашно насилие би се
отразил недобре на психиката му. Моли решението на НРС да бъде потвърдено.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от
адв.Н.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови
доказателства.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от
адв.К. ,който оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение,а решението
на НРС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.Не претендира разноски.
При служебната проверка за валидност и допустимост на съдебното решение БОС
намери,че същото е валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на жалбата съдът намери следното:
Молителката е сезирала НРС с молба за защита от домашно насилие,като е
приложила и декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Изложените в молбата и декларацията
обстоятелства сочат на твърдения за осъществен акт на физическо и психическо насилие от
въззивника ЕРХ. ИДР. АПТ. спрямо въззиваемата С.А. на 11.07.2021г. Правилно и
законосъобразно НРС е приел,че изложените в молбата и декларацията обстоятелства се
подкрепят от събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен и
обоснован извод,че молбата за защита от домашно насилие е основателна .
Молителката С.А. е поискала от съда да да наложи мерки за защитата и от домашно
насилие,като задължи извършителя Е.А. да се въздържа от извършване на домашно
насилие;да забрани на извършителя да приближава жилището,местоработата и местата за
социални контакти и отдих на молителката при условия и срок,определени от съда;да
определи временно местоживеенето на детето ЕЛИС Е.И. при неговата майка С. Р. АПТ. при
условия и срок,определени от съда.В молбата си за защита молителката е изложила
твърдения,че до датата на посочения от нея акт на домашно насилие,осъществен от съпруга
и Е.А.,двамата са живели в съвместно обитаваното жилище,находящо се в
с.Р,ул.“Дунав“№22,заедно с малолетната им дъщеря Елис Е.И. и по-голямата дъщеря на
молителката от предходен брак.
Видно от изложените мотиви в обжалваното решение,НРС не е изследвал въпроса
дали жилището в с.Р,ул.“Дунав“№22 е собственост на С.А.,дали представлява семейно
жилище по смисъла на СК и дали молителката има друго собствено жилище. Нарушителят
Е.А. не е оспорил пред НРС твърденията на молителката,че на 11.07.2021г.след
осъществения от него акт на домашно насилие е напуснал съвместно обитаваното жилище в
с.Р,ул.“Дунав“№22 и не живее вече там.Именно защото нарушителят е напуснал сам
съвместно обитаваното с молителката жилище не е била поискана от съда мярка за защита
2
по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН- отстраняване на нарушителя от съвместно обитаваното жилище. От
изложените мотиви и диспозитива на оспореното съдебно решение се установява безспорно
и непротиворечиво,че съдът не е налагал мярка по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН.Поискани и наложени
от НРС са мерки за защита по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН,една от които –забрана на извършителя да
доближава жилището на пострадалата С.А.,находящо се в
с.Р,ул.“Дунав“№22.Оплакването,че районният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е
бил сезиран е неоснователно.
Неоснователно е оплакването,че съдът необосновано е определил максимален срок
на мерките по чл.5 ал.1 т.3 и т.4 ЗЗДН .Интензитетът на осъществения акт на домашно
насилие е висок, насилието е осъществено в присъствието на двете малолетни деца,а Елис е
стресирана допълнително от баща си,който я е извел от къщи и се е наложила намесата на
полицейските органи,за да бъде върнато детето на майката.Освен това нарушителят не е
проявил никаква самокритичност,като дори не се е явил в съдебно заседание пред първата
инстанция.Пред въззивната инстанция се излагат само доводи,че въззивникът е с чисто
съдебно минало и няма наложени мерки по други производства по ЗЗДН,които твърдения са
останали без доказателствена подкрепа.Неоснователно е оплакването,че като резултат от
наложените мерки за защита на молителката,въззивникът ще бъде лишен от възможност да
осъществява личен контакт с детето си Елис Идриз за много дълъг период от време -18
месеца.Въззивникът разполага с възможност да поиска определяне на режим на лични
отношения с детето си по реда на СК ,който би могъл да бъде съобразен с наложените
мерки.
По гореизложените съображения и при пълно споделяне на мотивите на НРС,към
които препраща на основание чл.272 ГПК, БОС намери,че решението на НРС следва да бъде
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Право на присъждане на разноски възниква за въззиваемата страна С.А.,но тъй като
искане за присъждане на разноски във въззивното производство не е направено,съдът не
присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №97 от 27.09.2021г.постановено от Районен съд – гр.Несебър
по гр.д.№ 924/2021г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3