Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 25.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на тринадесети март две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря М. Симеонова разгледа т.д. № 2142 по описа за 2019 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят В.П. ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми
парични задължения, възникнали от търговски сделки, в общ размер от
173 534,37 лв., както и на публични задължения към държавата в размер на
101 922,20 лв. Поддържа, че търговската му дейност се влошила в резултат
на икономическата криза, затрудненията му са с дълготраен характер, не
притежава достатъчно имущество, както и не може да се разпорежда с паричните
средства в банка поради предприето от НАП принудително изпълнение. Поради
изложеното молителят сочи, че не е в състояние да погаси задълженията си и е
неплатежоспособен. Ето защо моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят е еднолично търговско дружество,
което съгласно вписания предмет на дейност осъществява дейност в областта на
рекламата, производството и търговията с канцеларски материали, а съгласно
данните от данъчните декларации дейността му е свързана с „печат на други
издания и печатни продукти“. От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че към 30.09.2019 г. задълженията на търговеца към
частно-правни субекти (основно доставчици) възлизат на 175 397,94 лв. От
служебно изисканата справка от НАП се установява, че актуалният размер на
публичните задължения (за данъци и осигурителни плащания и лихви върху тях), за
които е образувано изпълнително производство, към 22.01.2020 г. възлиза на
354 609,61 лв. Посочените задължения са от вида, посочен в чл. 608, ал.
1, т. 1 и 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящи момент няма данни да са погасени.
При тези факти следва да се даде отговор на
въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос
съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно (арг.чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия
случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че дружеството
не притежава право на собственост върху недвижими имоти и върху МПС, както и че
е титуляр на банкови сметки в две търговски банки със съответно отрицателно и
почти нулево салдо (36,38 лв.). За периода 2014 г. – 2016 г. дружеството е
имало положителен финансов резултат, а след това е натрупало загуба (към
30.09.2019 г. финансовият резултат е – 61 748,42 лв.). Изследвани са коефициентите
за ликвидност, като този за обща ликвидност (представляващ съотношение между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения) е бил над референтните
стойности за периода 2014 г. – 2018 г., но към 30.09.2019 г. спада до 0,65.
Изложеното сочи, че към настоящия момент е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Съдът счита,
че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието, независимо
от формирания от вещото лице извод, че молителят продължава да осъществява
търговска дейност. Действително, налице са данни за частично събиране на
вземанията на молителя, както и за погасяване на част от неговите задължения
(само към частно-правни субекти), но това съгласно чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ не
може да се самостоятелен извод за липса на неплатежоспособност. От събраните
писмени доказателства може да се заключи, че при наличие на значителен размер
непогасени задължения молителят преустановява своята дейност, насочвайки я към
друго дружество (Веда принт П ЕООД), тъй като е прекратил трудовите договори на
всички свои служители, а лицата, чийто правоотношения са прекратени през месец
април 2019 г., са наети отново по трудово правоотношение с Веда принт П ЕООД.
Липсата на служители, както и на данни за продължаващо към настоящия момент
производство сочи, че установените от вещото лице плащания са свързани с вече
реализирани сделки, а не с текущи. Същевременно след изготвяне на заключението
на СИЕ е постъпила справка относно актуалния размер на публичните задължения и
видно от нея, той надхвърля трикратно размера, ползван от вещото лице при
определяне на коефициента за ликвидност, и съответно би го понижил значително. Тези
факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност
не е временно, а трайно, като обстоятелството дали то е настъпило по обективни
причини или по волята на самия молител, е ирелевантно при преценката относно
необходимостта от откриване на производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му. В настоящия случай – при липса на други доказателства – датата
на неплатежоспособността следва да се определи съобразно датата, на която е
обобщено финансовото състояние за годината, в която коефициентът за обща
ликвидност е под референтните стойности, а именно 30.09.2019 г. Наличието на
непогасени изискуеми задължения преди тази дата не може да обоснове друг извод
поради добрите стойности на ликвидността към датата на техния падеж.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справките от търговски банки. В
указания с определение от 13.03.2020 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на В.П. ЕООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.09.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на В.П. ЕООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на В.П. ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ В.П. ЕООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 2142/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА В.П. ЕООД,
ЕИК ********** да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса,
която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: