Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 20.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                 І-6 състав

в публичното заседание на двадесети април

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                         гр. дело № 8522 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба, подадена от С.И.Н., с която е предявила срещу Столична община обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв.-обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от получено травматично увреждане, сумата от 1 950 лв.-имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатеното лечение за полученото увреждане, които вреди се намират в пряка причинна връзка с претърпян на 04.06.2020 г. от ищцата инцидент в гр.София, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на деликта 04.06.2020 г. върху главницата за неимуществени вреди и от датата на последния разход 10.06.2020 г. върху главницата за имуществени вреди до окончателното изплащане и на двете главници. Претендира разноските по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че на 04.06.2020 г. около 13,30 часа, в района на кръстовището образувано между бул. „Цар Б. ***, е претърпяла инцидент, при който пострадала. Ищцата твърди, че инцидентът е настъпил на острова на спирката на градския транспорт МГТ 0644 „Лагера“, която обслужва трамвайното трасе по линия № 5 и е разположена по протежение и между главното и спомагателно платно на бул. „Цар Б. ІІІ“. Твърди, че настилката в района на спирката е била във видимо неподдържан вид-формирана е от няколко вида различни по вид тротоарни плочи и капаци на комуникационни шахти, като всички посочени елементи са с различна височина на полагане, поради което са налице ръбове и неравности. На места липсват плочи от настилката или същите са изпочупени. Външният ръб на пешеходния остров откъм локалното платно е висок не по-малко от 40 см спрямо пътното платно, като за пешеходците са предвидени две стъпала, които са разбити и неравни. Ищцата твърди, че пострадала при опита си да слезе от спирката-остров, за да пресече спомагателното платно в посока ул. „Софийски герой“, тъй като стъпила в неравност непосредствено преди стълбите, в резултат на което глезенната става на крака й е подала, а тя паднала на лявата си страна по самите стъпала. Изпитала остра болка. Ищцата твърди, че е приета за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е установено множествени счупвания на подбедрицата-закрито-вляво. Още същият ден ищцата претърпяла оперативна интервенция-кръвна репозиция на счупените кости, с поставяне на фиксиращи метални импланти-плака и винтове на ляв фибуларен малеол и сублуксация на лява глезенна става и на ляв медиален малеол и на заден триъгълник на лява тибия. Ищцата твърди, че болничното лечение продължило една седмица, след което била изписана за домашно лечение, като през първите два месеца от същото била в пълна невъзможност да натоварва крака си, което й причинило битови неудобства и несгоди, свързани с посрещане на елементарни битови потребности като личен тоалет и обличане. Имала нужда от чужда помощ. Ищцата твърди, че за лечението на получените от инцидента травми е направила разходи в размер на сумата от 1950 лв. за закупуване на медицински изделия, използвани при оперативното й лечение и за заплащане на такса за престоя в лечебното заведение.

         Ищцата твърди, че ответникът носи отговорност, тъй като не е осъществил необходимата дейност по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява спирката на МГТ 0644 „Лагера“, както и за това, че не е изпълнил задължението да осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по нея.

         В законоустановения едномесечен срок на 26.11.2020 г.-пощенско клеймо е постъпил отговор от ответника Столична община чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

         Счита предявените искове за допустими, но ги оспорва изцяло, а в условията на евентуалност моли съда да намали претендирания размер на обезщетението. Ответникът твърди, че поддръжката и стопанисването на прилежащата инфраструктура към спирките на градския транспорт на територията на СО се извършва от централно звено Дирекция „Транспорт“ в централната администрация на града. Поддържа, че процесното място, на което е настъпил инцидента е включено в планов ремонт. Оспорва размера на претенцията с твърдението, че същият е несъразмерно висок.

         Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Ищцата поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния си представител така предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски съобразно представен списък за адвокатско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва предявените искове. Моли съда да ги отхвърли, евентуално уважи в по-нисък размер. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля В.И.М., който установява, че живее на съпружески начала от седем години с дъщерята на ищцата. Очевидец е на инцидента. Свидетелят установява, че преди около година, началото на юни месец, С. била на гости на дъщеря си. Тримата излезли заедно да се разходят, пресекли кръстовището на бул. „Цар Б. *** и ул. „Мъглен“, пресекли булеварда и след това трябвало да пресекат трамвайната линия. Между трамвайната линия и локалното платно има островче на трамвайната спирка, което било в изключително лошо състояние-разбито. За да се пресече локалното платно, трябва да се слезе по няколко стълби, които били много високи, може би над 10-15 см и самото слизане е над половин метър. В момента, когато тръгнали да пресичат локалното в посока „Софийски герой“, С. стъпила на една от разбитите стълби с левия крак, изкълчила го и паднала на земята. Мястото се намира срещу хотел „Форум“. Островчето е широко около метър и половина в посоката си на пресичане към тротоара и е с абсолютно смесена настилка-разбити плочки, разбити стълби, разбит асфалт. Има разлика между терена, който е на островчето и локалното платно около половин метър. От едната страна има рампа, от другата страна са разбити стълби. С. се намирала пред свидетеля и той я видял как стъпва на разбитите стълби. Още с първата си крачка тя стъпила накриво и се строполила на земята, падайки на лявата си страна. Кракът я болял много и не можела да помръдне. Ищцата паднала точно пред стълбите, между стълбите и локалното платно.

При разпита си свидетелят установи идентичност на мястото на произшествието с мястото заснето с фотоснимка, намираща се на л. 35 от делото, представена с отговора на ответника.

Свидетелят установява, че към момента, мястото на настъпване на инцидента е отремонтирано. Мястото, времето и начинът на настъпване на инцидента се установяват и с показанията на разпитаната свидетелка М.Ю.Н.-дъщеря на ищцата и също очевидец на случилото се.

След инцидента ищцата е приета за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с болки и ограничени движения на лява глезенна става. От заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от инцидента, ищцата е получила фрактура в областта на лявата глезенна става, засягаща и двете кости на подбедрицата-тибия /голям пищял/ и фибула /малък пищял/, съпътстваща от сублуксация на самата става.

Установява се, че в деня на постъпване в болничното заведение, на ищцата е извършена кръвна репозиция на счупените кости, като същите са фиксирани с метални импланти-плака и винтове-на ляв фибуларен малеол и на ляв медиален малеол и на заден триъгълник на лява тибия.

От приетите по делото писмени доказателства-фактура № **********/05.06.2020 г., фискален бон от същата дата и фактура № **********/10.06.2020 г. и фискален бон от същата дата, се установява, че за закупуване на необходими импланти (1/3 плака за фибула комплект с винтове ф3.5) ищцата е заплатила сума в размер на 1250 лв., а за престоя си в клиниката по ортопедия и травматология от седем дни-700 лв.

Вещото лице установява, че извършената оперативна интервенция, е била абсолютно необходима, за да се възстановяват анатомичните параметри на счупените кости, а оттам и интегритета на ставата с цел отстраняване комплексната увреда на глезена, както и че всички извършени от ищцата разходи, са в причинно-следствена връзка с получената от нея фрактура на левия глезен по време на процесния инцидент и са били абсолютно необходими за провеждане на правилното и адекватно лечение на пострадалата.

След едноседмичен болничен престой, в рамките на който е проведена активна медикаментозна терапия, ищцата е изписана за продължаване на лечението в домашна среда при спазване на щадящ режим и прием на обезболяващи и противосъсирващи медикаменти. 

От разпита на дъщерята на ищцата-свидетелката М.Ю.Н., се установява че домашното лечение на ищцата продължило в дома й в град Видин. В тази връзка свидетелката също се прибрала с майка си, за да може да я гледа, предвид лекарската забрана да стъпва на крака 60 дни. Ищцата не е била на постелен режим, но не можела да отиде сама и до тоалетна. За всичко се грижели съпруга и дъщеря й-свидетелката Н.. През деня съпругът на ищцата ходел на работа и свидетелката се грижела за нея. Така за да иде до тоалетна, свидетелката я бутала с един стол на колелца до тоалетната, след което я надигала, за да може да седне на стола, помагала й да седне, да отиде до тоалетната, след което отново я вдигала, слагала на стола, за да я върне в леглото. Това продължило до 60-ия ден. В този период ищцата се нуждаела денонощно от чужда помощ. След това като започнала да стъпва по малко и по леко, но все още се нуждаела от помощта на близките си. В началото ищцата използвала помощни средства. Първоначално със стол на колелца вместо инвалидна количка, тъй като нямало пространство за такава в дома им. След това, след като лекарят й позволил да стъпва, ищцата използвала проходилка около 3-4 седмици и след това-патерици. Първо с две, после с една, като същевременно ходела на рехабилитация, за да засили процеса на възстановяване. Кракът я болял много и все още я боли. Надува се много. В момента ищцата все още не може да слиза по стълби, трудно й е. При качването също изпитва трудност. Не може да кляка. Все още при по-голямо натоварване изпитва болка в крака. Понякога все още оттича.

Това, че ищцата е ходела на рехабилитация се потвърждава и от приетите по делото физиопроцедурни карти от 14.08.2020 г. и 28.08.2020 г.

От заключението на СМЕ се установява, че от гледна точка на фрактурната морфология, процесната фактура може да се характеризира като прясна, закрита, трималеоларна фрактура със сублуксация на глезенната става и голям фрагмент от дорзалния тибиален малеол, засягащ почти 50% от ставната повърхност на тибиалния плафон в сагиталната равнина. Тази фрактура е довела до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник. Установява се, че болките и страданията на ищцата са били най-силни в периода между настъпването на фрактурата на лявата глезенна става и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. Вещото лице установява, че вследствие на получената травма, не са налице увреждания, които трайно или до живот ще съпътстват ищцата.

Установява се, че към момента е налице пълно зарастване на счупването с остатъчно ограничение на обема на движенията в ставата, както и съобщените от ищцата болка и дискомфорт. Целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на пет-шест месеца. Работоспособността на ищцата е възстановена напълно, в стандартните за този тип счупвания срокове.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители. Ищцата претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Столична община е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява спирката на МГТ 0644 „Лагера“, както и за вреди от бездействието им и не изпълнение на задължението да бъде осигурен нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по нея.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявените искове за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди са доказани по своето основание.

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно  чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от ЗП/. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Съгласно чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на съответната община. Това свое задължение общините, в конкретната хипотеза ответникът, осъществяват чрез своите служители и/или други лица, на които са възложили съответната дейност по поддръжка. Т. е. поддръжката на пътното платно, върху който е станал инцидента, в това число в района на процесната спирка е в правомощията на ответната община.

Съгласно  чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, а съгласно т. 14 на ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като на основание § 6, т. 28 от ДР на Закона за движението по пътищата, участници в движението са и пешеходците.

При тези обстоятелства е налице виновно противоправно поведение-бездействие, на лица, на които ответната община е възложила поддържането на общинските пътища, в това число в района на спирка МГТ 0644 „Лагера“. Това установено в процеса виновно противоправно поведение, предвид механизма на увреждането, е в пряка причинно-следствена връзка с него, респективно с претърпените от ищцата болки и страдания от настъпилото вследствие на падането от стъпване на разрушени стълби, счупване на крака й. Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на съответния пътен участък. Безспорно е налице неизпълнение на възложената работа-на задължението за поддържане на общинския път в мястото на процесната спирка на градски транспорт. Предвид изложеното фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника е налице и претенцията е основателна.

По размера на предявения иск.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за жена на 52 години към момента на инцидента, която е претърпяла тежко счупване (фрактура) в областта на лявата глезенна става, засягаща и двете кости на подбедрицата-тибия /голям пищял/ и фибула /малък пищял/, съпътстваща от сублуксация на самата става, довело до трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за около 60 дни, период през който ищцата се е нуждаела и е била напълно зависима от чужда помощ за обслужване на елементарни битови нужди. За лечението на счуването, ищцата е постъпила за болнично лечение, където претърпяла оперативна интервенция, изразяваща се в кръвна репозиция на счупените кости. Провеждала е рехабилитации. Ищцата следва да бъде обезщетена за претърпените от нея болки и страдания, които са били най-силни в периода между настъпването на фрактурата на лявата глезенна става и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява установеното в процеса, че вследствие на получената травма, не са налице увреждания, които трайно или до живот ще съпътстват ищцата, както и че към момента е налице пълно зарастване на счупването с остатъчно ограничение на обема на движенията в ставата, както и съобщените от ищцата болка и дискомфорт. Съобразява и обстоятелството, че към настоящият момент работоспособността на ищцата е възстановена напълно, в стандартните за този тип счупвания срокове, т.е. пет-шест месеца.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.

Искът за имуществени вреди е основателен и доказан, съобразно обсъдените по-горе писмени доказателства и заключението на СМЕ, неоспорено от ответника, поради което същият следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 1950 лв.

Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се дължи от деня на деликта, поради което и върху главницата за неимуществени вреди, съдът присъжда законна лихва за забава, считано от датата на деликта 04.06.2020 г., а върху главницата за имуществени вреди, така както е претендирана от датата, на която е извършен последния разход-10.06.2020 г. до окончателното изплащане и на двете суми.

По разноските:

Ищцата е направила общо разноски в размер на 2928 лв., от която сума: 1678 лв.-заплатена държавна такса, 250 лв.-депозит вещо лице и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с договор за правна защита и съдействие 878799 от 02.04.2021 г.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 1000 лв. С договора страните са уговорили адвокатско възнаграждение общо за делото, не за всеки иск поотделно.

При това положение и при материален интерес от 41 950 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1788,50 лв. Очевидно заплатеното от ищца е под този размер и не се явява прекомерно.

От сумата от 2928 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1183,07 лв., която сума е съответна на уважената част от иска /16 950 лв./.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв., от която сума му се дължи сума в размер на 178,78 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /25 000 лв./.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Столична  община, гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 33 да заплати на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.И.Н., ЕГН **********,***«****, със съдебен адрес:***, адвокат Л.Л. сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени на 04.06.2020 г. в гр.София, в пряка, причинно-следствена връзка с противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в не поддържане на публичната общинска собственост-спирка на МГТ 0644 „Лагера“ и не изпълнение на задължението да бъде осигурен нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по нея, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане, да заплати и сумата от 1950 лв. /хиляда деветстотин и петдесет лв./-имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечението на получените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и направените от ищцата разноски в размер на 1183,07 лв. /хиляда сто осемдесет и три и 0,07 лв./.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН **********,***«*****, със съдебен адрес:***, адвокат Л.Л. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Столична  община, гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 33 разноски в размер на 178,78 лв. /сто седемдесет и осем и 0,78 лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

СЪДИЯ: