№ 111
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от СТ. Й. Й., чрез процесуален представител адв.
М.Т. против решение № 430 от 09.11.2021 г., постановено по т. д. № 1055/2020 г. на
Окръжен съд - Варна, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати солидарно с
„Й.-89“ ЕООД на „Мания тийм“ ЕАД сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка
при разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.02.2014
г., на основание чл. 92 от ЗЗД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на решението.
Навежда подробни аргументи за недължимост на претендираната неустойка от
солидарния длъжник физическо лице, който няма качеството на търговец. Намира за
приложими спрямо него правилата за неустойката по смисъла на ЗЗД и счита същата за
нищожна като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то
от ЗЗД. В подкрепа на твърденията си се позовава на съдебна практика. Сочи, че
липсва уговорен краен срок, докогато неустойката ще се начислява, а от друга страна,
че уговореният размер от 50 000 лв. за всеки от магазините надхвърля почти пет пъти
размера на законната лихва на годишна база. В условията на алтернативност излага
доводи, че солидарният длъжник-нетърговец следва да отговаря за вреди, настъпили
вследствие на неизпълнение на сключения договор, след като отговорността му бъде
съобразена с размера на претърпените вреди. Моли за отмяна на решението в
1
обжалваната част. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото „Мания
тийм” ЕАД – гр. Варна, чрез адв. А.Д., в който се сочат аргументи за
неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Намира за
несъстоятелно сравнението на неустойката с лихва за забава. Счита, че в този смисъл
би могла да бъде обсъждана неустойка за забава, каквато присъдената не е. С оглед
същите съображения сочи, че не е посочен краен срок за разваляне, който се
обезсмисля. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че с оглед на
задължението на ответника да поддържа минимални годишни обороти в магазините в
гр. Смолян и гр. Кърджали, както и с оглед срока на договора, неустойките не са
уговорени в противоречие с добрите нрави и не излизат извън пределите на
нравстеваната допустимост и придадените им по закон функции. Сочи, че дори да се
признае правото на въззивника да иска намаляването на неустойката, поради
прекомерност, то липсват доказателства в тази насока. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В проведеното съдебно заседание на 23.03.2022 г., въззивникът не се явява и не
се представлява. Съдът докладва постъпила молба от неговия пълномощник адв. М.Т.,
с която поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на решението. Представя списък
по чл. 80 от ГПК и претендира разноски.
В открито съдебно заседание за въззиваемото дружество не се явява
представител. Постъпила е молба от пълномощника му адв. А.Д., в която е изложено
становище по съществото на спора. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна при несъответствие с
минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Мания тийм“ ЕАД срещу „Й.-89“ ЕООД
и СТ. Й. Й. искове на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Й.-89“ ЕООД и
СТ. Й. Й. да заплатят на ищеца солидарно следните суми: 47.64 лв. – по фактура №
**********/31.08.2019 г., издадена от „Мания тийм“ ЕАД; 186.65 лв. – по фактура №
**********/31.08.2019 г., издадена от „Мания тийм“ ЕАД; 189.29 лв. – по фактура №
**********/30.09.2019 г., издадена от „Мания тийм” ЕАД, на основание договор за
2
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г., като неоснователни.
Въззивната проверка е ограничена до осъдителната част на решението по
отношение на солидарните длъжници - обикновени другари „Й.-89“ ЕООД и СТ. Й. Й..
В хода на въззивното производство конституираната необжалвала страна „Й.-
89“ ЕООД не се възползвала от предвиденото в чл. 265, ал. 1 от ГПК процесуално
право на присъединяване. При това положение, обжалваният съдебен акт е влязъл в
законна сила по отношение на „Й.-89“ ЕООД в качеството на франчайзополучател.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством обективно и субективно съединени искове
предявени от „Мания тийм“ ЕАД срещу „Й. 89“ ЕООД и СТ. Й. Й., за осъждане на „Й.-
89“ ЕООД и СТ. Й. Й. да заплатят на ищеца солидарно следните суми: 47.64 лв. – по
фактура № **********/31.08.2019 г., издадена от „Мания тийм“ ЕАД; 186.65 лв. – по
фактура № **********/31.08.2019 г., издадена от „Мания тийм“ ЕАД; 189,29 лв. – по
фактура № **********/30.09.2019 г., издадена от „Мания тийм" ЕАД на основание
договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г.; 50 000 лв. –
неустойка при разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от
24.03.2014 г.
В писмените отговори на исковата молба ответниците изразяват идентични
възражения на изложеното от ищеца. Сочат, че процесните фактури не са
осчетоводени от „Й. 89“ ЕООД, както и че не са подписани от лице с представителна
власт. Относно претенцията за неустойка на първо място оспорват всички твърдения,
изложени от ищцовото дружество, че ответникът е допуснал извършване на дейност от
друго дружество, спрял е да ползва софтуера, свалил е всички табели, с което ясно е
изразил нежеланието си да се придържа към ангажиментите му по договора. Оспорват
се още твърденията, че франчайзополучателят не поддържа обозначителните знаци на
марките, посочени в договора и не спазва стандарта за облекло на служителите в
магазина и др. Ответниците считат, че не са налице предпоставките за едностранно
разваляне на договора, доколкото от една страна дори да е налице неизпълнение в
конкретния случай, то същото не е съществено, а от друга неизпълнението следва да
бъде виновно. Във връзка с последното твърдят, че не може да се търси вина при
наличието на „ковид кризата“, поради която магазините са били затворени. В
условията на евентуалност излагат доводи за нищожност на неустойката, поради
противоречие на добрите нрави, с оглед липсата на уговорен краен срок, до който
същата следва да бъде начислявана, а също така и предвид това, че надхвърля почти
пет пъти размера на законната лихва.
3
Ответникът С.Й. твърди, че на основание чл. 147 от ЗЗД неговата отговорност
като поръчител е отпаднала, с оглед на бездействието на кредитора в рамките на
шестмесечен срок от падежа на задължението като към датата на предявяване на
исковата молба са изминали повече от шест месеца от падежа по всяка фактура.
В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото
дружество оспорва твърденията на ответниците. Намира за неоснователно
възражението на С.Й., че за неговата солидарност са приложими правилата за
поръчителството. Сочи, че началото на неизпълнението на договора е краят на лятото
на 2019 г., когато в България все още не е имало Covid-19. Оспорва твърденията за
нищожност на неустойката.
Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към
доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че е
сключен договор от 24.03.2014 г. за франчайзинг и покупко-продажба на стоки,
изменен с последващи анекси, като последният е № 8 от 09.04.2019 г. По силата на
този договор „Мания Тийм“ АД /франчайзодател/ предоставя на „Й. 89“ ЕООД
/франчайзополучател/ използването на франчайз пакет, подробно описан в чл. 2.1. – чл.
2.14.5 от същия. Уговорен е седемгодишен срок на действие на договора /чл. 6. 1./,
считано от подписването на същия, която дата според последния анекс е 09.04.2019 г.
Съгласно чл. 3.6.9, всички стоки, предназначени за продажба, нови и втора употреба в
обекта на франчайзополучателя, задължително се закупуват от „Мания тийм“ АД или
от друг посочен от франчайзодателя доставчик на цени, посочени от франчайзодателя
за всяка конкретна доставка. Франчайзодателят определя и цените на стоките в
магазина. За преотстъпените права съгласно т. 5 е дължима първоначална франчайз
такса, както и месечно франчайзинг възнаграждение в размер на 5% от месечния
оборот с ДДС, реализиран от продавани в магазина стоки различни от стоки втора
употреба /чл. 5.1.2/. Според чл.5.1.3., месечните франчайзинг възнаграждения са
дължими до 15-то число на следващия месец.
За предоставените права на ползване е определен териториален обхват – гр.
Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 74. Като задължения на
франчайзополучателя са уговорени: спазването на наръчника /чл. 3. 4. и чл. 5. 6./,
използване на софтуера / чл.3. 5./, използването на отличителните фирмени знаци /чл.
3. 9. 5./, одобрен персонал от франчайзодателя /чл. 3. 12./, забрана за конкуретна
дейност /чл. 4. 1./, спазването на конфиденциалност /чл. 4. 2./, забраната за
прехвърляне на търговското предприятие на трето лице, преустановяването на
незабавно използване на последните след прекратяване на договора /чл. 4. 7. 3./. Със
следните анекси: № 2/01.10.2015 г., № 4/08.05.2016 г., № 5/30.12.2016 г. и №
8/09.04.2019 г. териториалният обхват е разширяван и намаляван. В последния анекс -
4
№ 8/09.04.2019 г. е добавена територията на гр. Кърджали с адрес на магазина ул. „Г.
Бенковски“ № 17. Този магазин и магазинът в гр. Смолян са останали до края на
действието на процесния договор.
Страните са уговорили и хипотези на прекратяване на договора едностранно от
страна на франчайзодателя при: при открито производство по несъстоятелност,
ликвидация или неплатежоспособност, респективно свръзадлъжнялост на
франчайзополучателя; променена собственост на дружествените дялове или акциите;
основателни опасения, че франчайзополучателят няма да бъде способен да изпълнява
задълженията си по договора; при прехвърляне на права и задължения по договора на
трето лице, без изрично писмено съгласие на франчайзодателя, както и когато се
промени собствеността на капитала в дружеството франчайзополучател или то се
разпореди с цялото си предприятие и във всеки друг случай на неизпълнение на кое да
е задължение на франчайзополучателя по договора /чл. 6.2.1. и чл. 6.2.2./.
Подобна възможност за едностранно прекратяване на договора е уредена в чл.
6. 3. от договора и в полза на франчайзополучателя след изтичане на три години от
подписването на договора с изпращане на писмено тримесечно предизвестие, увеличен
с анекс от 09.04.2019 г. на седем години. Като последица от предсрочното
прекратяване на договора по вина на франчайзополучателя в чл. 6. 4. 3., страните са
определили, че всички задължения на същия стават изискуеми, като франчайзодателя
има право да получи и уговорените неустойки, а за по-големи вреди – на обезщетение
по общия ред без да губи правото си върху неустойките, посочени в договора. В чл.
7.1. страните са уговорили лихва за забава при плащане на някое от задълженията към
франчайзодателя в размер на 1 % от задължението за всеки просрочен ден до
изпълнението, но не повече от 50 % от дължимото плащане. В договора са предвидени
и неустойки, съобразно наръчника за конкретни нарушения, а в чл. 7.4. е страните са
уговорили в случай на неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя
право на франчайзодателя да развали договора без предизвестие и без да дава
подходящ срок за изпълнение, като имаправо на неустойка в размер на 25 000 лв. С
последващи анекси от 01.10.2015 г. и 08.05.2016 г. е разширен териториалния обхват и
е уговорена неустойка, съотвено, в размер на 75 000 лв. и 100 000 лв. при разваляне на
договора, а в случай на упражняване правото на разваляне по отношение на един или
няколко магазина, неустойката е в размер на 25 000 лв. за всеки от магазините. В
последния анекс от 09.04.2019 г. изрично е посочено в чл. 6.3, че в случай, че
франчайзополучателят прекрати договора по-рано от посочената дата, то той дължи на
франчайзодателя неустойка в размер на 50 000 лв. за всеки от магазините, описани в
чл. 3.1. Териториален обхват, както и обезщетение за всички претърпени вреди и
пропуснати ползи, надхвърлящи размера на неустойката.
По силата на чл. 8 от договора СТ. Й. Й. се е задължил солидарно за всички
5
задължения на „Й. 89“ ЕООД, включително и за предвидените в договора неустойки и
др., произтичащи от отговорността на франчайзополучателя.
С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства –
споразумение, ведно с Приложение № 1 и договор за покупко-продажба на стоки,
видно от които пълномощник на „Й. 89“ ЕООД и „Фенси Трейд“ ЕООД е Николай
Радославов Кордов. Представено е и нотариално заверено пълномощно от 12.07.2019
г., съгласно което Е. А. Д., в качеството си на управител и представляващ „Й. 89“
ЕООД е упълномощил Николай Радославов Кордов да извършва упоменатите в
пълномощното действия от името на дружеството. От данните, видни в ТР по
партидата на „Й. 89“ ЕООД, се установява, че ден преди това, т. е. на 11.07.2019 г., е
вписано прехвърляне на дружествените дялове на „Й. 89“ ЕООД от СТ. Й. Й. на Е. А.
Д.. Последният е управител на „Фенси Трейд“ ЕООД, видно от споразумението /л.135/,
а и от данните в ТР по партидата на това дружество.
От съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентна,
обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал и
неоспорена от страните се установява, че на адрес гр. Смолян, бул. „България“ № 74 за
обект „Магазин Мания“ има регистриран касов апарат до 10.09.2019 г. и на адрес гр.
Кърджали, ул. „Георги Бенковски“ № 17 за обект „Магазин Мания“ има регистриран
касов апарат до 09.09.2019 г. В т. 4 от заключението е посочено, че последните
подадени отчетни регистри са за м. 06.2019 г., като за процесния период последната
подадена осчетоводена фактура от „Мания тийм“ ЕАД е от 30.06.2019 г. с предмет на
доставка „Такса франчайзинг м. 06.2019“ с данъчна основа 47.04 лв. и ДДС 9.41 лв.,
подадена в данъчен период м. 06, а последната подадена осчетоводена фактура от
„Текс тийм“ ЕАД, е от19.06.2019 г. подадена в данъчен период м. 06 с предмет на
доставката „стока“, с данъчна основа 3646.67 лв. и ДДС 729.33 лв. Експертът е
установил още, че на адреса на магазина в гр. Кърджали, ул. „Г. Бенковски“ № 17 от
02.09.2019 г. е регистриран касов апарат на дружество „Кордов 6989“ ЕООД за обект
„Магазин фенси пойнт“, а за адрес гр. Смолян, бул. „България“ № 74 от 09.09.2019 г. е
регистриран касов апарат на дружество „Кордов 6989“ ЕООД за обект „Магазин фенси
пойнт“. В т. 6 е посочено, че от информацията,предоставена от НАП всички трудови
договори с работници и служители, наети в „Й. 89“ ЕООД са прекратени като 30 от
лицата имат сключени трудови договори с други дружества. В съдебно заседание
вещото лице представя получена информация от НАП, въз основа на която сочи, че не
променя своите изводи. От същата е видно, че на 03.09.2019 г. са прекратени трудовите
договори на девет служители на „Й. 89“ ЕООД, които по същото време са назначени в
„Кордов 6989“ ЕООД. По същия начин са прекратени трудовите договори на още
двама служители на „Й. 89“ ЕООД, които на 08.10.2019 г. и на 23.03.2020 г. са
преназначени в „Кордов 6989“ ЕООД.
6
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Г.М., чиито показания
съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че работи в „М холдниг“
АД, което е дружество майка на „Мания тийм“ ЕАД и „Текс тийм“ ЕАД. Същият сочи,
че магазинът в гр. Смолян е „поне от 2015 г. и е поддържан от г-н Й. и дружеството „Й.
89“ ЕООД до края на август-началото на септември 2019 г.“. От публикации във
Фейсбук е разбрал, че той вече промотира като място на работа на тези магазини друга
фирма. В тази връзка са изпратили колега на свидетеля да провери на място и се е
установило, че табелите на „Мания“ са сменени, няма обозначения и се работи под
друга форма. Свидетелят твърди, че франчайзодателят не е бил уведомен за тези
действия от ответниците. Допълва, че дружеството франчайзополучател е дължало
пари и 3-4 дни „преди да обърне табелите“ е взело стока, която също е неплатена.
Сочи, че тази стока се е предлагала в магазина от името на франчайзодателя. Излага
твърдения, че и двата магазина в гр. Кърджали и в гр. Смолян, не са продължили да
работят като „Мания“. С оглед политиката на франчайзодателя свидетелят счита, че в
края на септември са фактурирани поръчаните от „Мания тийм“ ЕАД рекламни
материали, които се доставят директно от доставчиците. За да се избегне излишно
транспортиране до „Мания тийм“ ЕАД и след това до магазините, в една част те
директно са отивали до магазините, като „Мания тийм“ ги е фактурирало в края на
месеца. Уточнява, че за стоката не са процедирали така. Сочи още, че не е било
получено „задоволително обяснение“ защо ответникът се е отказал от договора.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
По същество:
Съдът е сезиран посредством обективно и субективно съединени искове с
правно основания чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, предявени от „Мания тийм“ ЕАД срещу
„Й. 89“ ЕООД и СТ. Й. Й., за осъждане на „Й.-89“ ЕООД и СТ. Й. Й. да заплатят на
ищеца солидарно следните суми: 47.64 лв. – по фактура № **********/31.08.2019 г.,
издадена от „Мания тийм“ ЕАД; 186.65 лв. – по фактура № **********/31.08.2019 г.,
издадена от „Мания тийм“ ЕАД; 189,29 лв. – по фактура № **********/30.09.2019 г.,
издадена от „Мания тийм" ЕАД на основание договор за франчайзинг и покупко-
продажба на стоки от 24.03.2014 г.; 50 000 лв. – неустойка при разваляне на договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г.
Предмет на настоящото производство е осъдителната част на
първоинстанционното решение по предявения иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно сумата в размер на 50 000 лв. – неустойка при
разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2019 г.
В производството по делото е безспорно сключването на договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2019 г., по силата на който
7
франчайзодателят „Мания Тийм“ АД предоставя изрично уговорения франчайз пакет
на франчайзополучателя „Й. 89“ ЕООД.
В българското законодателство отсъства легална дефиниция на договора за
франчайзинг. Уредба на договора се съдържа в пар. 1, т. 10 от ЗКПО, в Европейския
кодекс по етика относно франчайзинга, приет от Европейската асоциация по
франчайзинг от 1972 г., в действалия Регламент № 4087/1988 г. от 30.11.1988 г. на ЕС,
относно прилагането на чл. 85, ал. 3 от Договора на ЕО по отношение на категории
франчайзинг, в сила до 1999 г., Регламент № 330/2010 г. от 20.04.2010 г. на Комисията
на ЕС за прилагането на чл. 101, пар. 3 от ДФЕС относно категориите на вертикалните
ограничения към регламента, които не са обхванати от груповото освобождаване от
забраната.
Съобразно характера на франчайзинга, като система от търговски отношения,
същият може да бъде определен като дългосрочен, двустранен договор със смесен
характер, сключван между франчайзодателя и франчайзополучателя и обединяващ
взаимно свързани и взаимозависими елементи от различни видове договори –
лицензионен договор, договор за предаване на ноу-хау, договор за услуга, за продажба
или за наем. Следва да се отбележи, че съществено значение има предаването на права
на интелектуалната собственост /търговски марки, стокови знаци и символи, понякога
лицензии и патенти/, както и ноу-хау. Франчайзът е съвкупност от права на
индустриалната или интелектуалната собственост, отнасяща се до търговски марки,
търговско писмо, фирмени знаци, изработен модел, дизайн, авторско право, ноу-хау
или патент, за да се използва за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги за
крайния потребител.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за франчайзинг е
дистрибуционен /пласментен/ с бизнес формат /съгласно деленето, разгледано в
доктрината Пиперкова. Л., Франчайзинг. Лизинг. Факторинг, 1995, 12 и Т. М.,
Франчайзингът в бизнеса и правото, 2001, 23-26/. В същия е предвидено не само
използването на определена търговска марка или услуга, но и целият успешен метод
на водене на бизнеса, както и осигуряване на съдействие от страна на франчайзодателя
на комплекс от услуги за съдействие на франчайзополучателя. В допълнение на
горните доводи е и предвиденото използване на франчайз-пакет /чл. 2./, включващ
цялата бизнес концепция на франчайзодателя – търговска марка, лого и символи,
отличителен външен и вътрешен дизайн, декор, цветна гама и мебелиране, каталози за
продажба, постоянни стандарти, технология, ноу-хау, организация и търговски опит за
продажба на стоки втора употреба и нови стоки, използване на специален софтуерен
продукт за регистриране и отчитане на продажбите, на складова наличност и
счетоводно управление на материали и парични активи, диференцирано
ценообразуване организационна структура на магазина, фирмена политика и други,
8
съгласно „Оперативния наръчник на добрите практики, организацията и управлението
на магазин „Мания“.
В настоящия случай, франчайзодателят представя на франчайзополучателя
правото да използва франчайз за препродажба на стоки на крайни потребители под
търговската марка и търговското име на франчайзодателя при определено условия.
Анализът на съдържанието на договора показва, че страните са предвидили типични за
договора за пласментен франчайзинг права и задължения - ищецът е предоставил право
на ответника да използва защитените му права на индустриална собственост
/търговската марка и фирменото наименование/ при предвидени гаранции и граници на
това ползване /само в определени търговски помещения/ срещу основното задължение
на ответника да му плаща възнаграждение. Договорът предвижда редица конкретни
задължения на франчайзополучателя за съобразяване с позицията и указанията на
франчайзодателя при осъществяването на франчайзинговата дейност във връзка с
експлоатацията на магазините, кръга на клиентите и начина на плащане, подбор на
персонала, контрол при обзавеждане на обектите, забраната за конкуренция и други.
Типични за франчайзинга, свързани с правото на ползване на търговската марка и
фирменото име, са и допълнителните задължения на ответника - да не ги ползва за
друга цел, освен за изпълнение на договора, да пази търговската тайна и търговския
престиж на ищеца, да продава стоки с търговската марка и под търговското име на
ищеца само в търговските обекти, определени с договора и обзаведени съгласно
определените от страните условия. Уговореният срок на действие седем години
показва дългосрочния характер, присъщ на този вид договори /чл. 6. 1./, което
предполага, че действието на договора не се изчерпва с еднократното предоставяне на
права и изпълнение на задълженията по същия. Този вид правоотношение предполага
съдействие от страна на франчайзодателя за целия срок на договора, а от своя страна
франчайзополучателят следва да извършва дейностите, описани в договора, чрез
своето търговско дружество в съответствие с дадените указания от франчайзодателя,
като не се отклонява от тях и спазва франчайз наръчника.
По силата на чл. 8 от договора е възникнала солидарна отговорност на
ответника СТ. Й. Й. за всички задължения на „Й. 89“ ЕООД, включително за
уговорените неустойки.
От събраните по делото доказателства се установява, че франчайзополучателят
е преустановил дейността си като такъв в края на август – началото на септември
месец през 2019 г. Заключението на ССчЕ сочи, че касовите апарати в двата магазина –
в гр. Смолян и в гр. Кърджали, са дерегистрирани. Освен това всички трудови
договори с работници и служители, наети от франчайзополучателя са прекратени, като
30 от лицата имат сключени трудови договори с други дружества. От представената
допълнителна информация от НАП /л. 203/ е видно, че на 03.09.2019 г. са прекратени
9
трудовите договори на девет служители на „Й. 89“ ЕООД, които по същото време са
назначени в „Кордов 6989“ ЕООД. По същия начин са прекратени трудовите договори
на още двама служители на „Й. 89“ ЕООД, които на 08.10.2019 г. и на 23.03.2020 г. са
преназначени в „Кордов 6989“ ЕООД.
В производството не се твърди, а и не се представят доказателства, от които да
е видно, че франчайзополучателят е уведомил франчайзодателя за преустановяването
на фактическите си действия по договора. Този извод се подкрепя и от свидетелските
показания на свидетеля Г.М., който казва, че от социалните мрежи и от проверка на
място се е установило, че франчайзополучателят промотира като място на работа на
двата магазина други фирми, че липсват обозначения и че се работи под друга фирма в
обектите. Сочи още, че е липсвало предупреждение за извършването на тези действия,
че не е било известно да има някакъв проблем и че няма обяснение защо
франчайзополучателят се е отказал от договора. Гореизложеното представлява
нарушение на правилата, разписани в чл. 3.9.4. от договора за франчайзинг и покупко-
продажба на стоки, от страна на франчайзополучателя. Преустановявайки
изпълнението на задълженията си по договора, ответното дружество всъщност се е
отказало от сключения с франчайзодателя договор, но в несъответствие с клаузите му.
Предвид изведените характеристики на възникналото правоотношение между
страните, включващо съвкупност от организационни, управленски, производствени и
др. търговски дейности, типични за този вид договор, то следва, че е налице
съществено неизпълнение на поетите от ответното дружество задължения.
В продължение на горното разбиране са и останалите предвидени договорни
задължения, вменени на франчайзополучателя - за създаване и поддържане на
ефикасна организация за достигане на стандартите на качество и повишаване на
престижа на търговските марки /чл. 3. 4. 1./, за извършване на продажбите по начин и
стил, определен от франчайзодателя /чл. 3. 6. 1./, забрана за дистрибутиране и
продаване на стоки и извършване на всякаква конкурентна дейност от франчайзодателя
и свързаните с него лица по смисъла на ТЗ /чл. 4. 1./, конфиденциалност на цялата
информация на франчайзодателя /чл. 4. 2./, както и за спазване на принципите за
професионализъм във всяко начинание и работа в екип /чл. 3. 3. 2./.
Отделно от горното, от служебно извършената справка в ТР по партидата на
ответното дружество, се установява, че на 11.07.2019 г. ответникът СТ. Й. Й. е
прехвърлил 100 % от дружествените дялове в „Й. 89“ ЕООД на Е. А. Д.. Не се сочат
данни, нито доказателства, че това е станало със съгласието на франчайзодателя,
каквито са изискванията според разписаните между страните правила по договора за
франчайзинг /чл. 4.3.2/, действащ към този момент, поради което е налице
неизпълнение от страна на франчайзополучателя и в този смисъл.
Отпадането на облигационната връзка между страните настъпва с подаването
10
на исковата молба, в която е направено изявление за разваляне на процесния договор,
поради неизпълнение от страна на ответника. Същата е връчена на 05.03.2021 г., т.е.
тогава изявлението за разваляне на договора е достигнало до знанието на ответното
дружество. Към този момент договорът все още е бил действащ с оглед на чл. 2 от
анекс № 8 от 09.04.2019 г.
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са предвидени предпоставките за
едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на
длъжника, по причина, за която последният отговаря. Предвид диспозитивният
характер на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, страните по договора биха могли да
уговорят и други условия за развалянето му. В конкретния случай е предвидено, че
франчайзодателят има право едностранно да прекрати договора без задължение за
предизвестие, когато франчайзополучателят промени собствеността на капитала в
дружеството-франчайзополучател или то се разпореди с цялото си предприятие и във
всеки друг случай на неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя по
договора. Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че при наличие на е
предпоставките по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на
препис от исковата молба на ответника /решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 60/2010 г., II т. о., ТК; решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г.,
II т. о., ТК;решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1980/2017 г., II т. о., ТК и
др./ Договорът се счита за развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок /решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50183/2016 г.,
IV г.о., ГК, решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г.о., ГК /.
С оглед гореизложеното съдът приема, че процесният договор е развален с връчването
на препис на исковата молба.
В резултат на разваления договор се поражда отговорността за нарушения
негативен интерес по чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД. Неизправната страна дължи
обезщетение за вредите, които е причинила.
Настоящият съдебен състав, по отношение на претендираната неустойка за
разваляне на договора в размер на 50 000 лв., определена в чл. 7. 4 от договора и
увеличена с анекс № 8 от 09.04.2019 г., съобрази по повод противопоставеното
възражение и във въззивната жалба за нищожност на същата поради противоречието й
с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следното :
Неустойката наред с обезпечителната и обезщетителна функция, има и
стимулиращата такава по повод на изпълнението на длъжника под страх, че ще търпи
санкция за неизпълнението, било по силата на постигната в договора уговорка или по
силата на закона. Следователно, неустойката се дължи само когато са налице
елементите на фактическия състав, който я поражда, т.е. за онова неизпълнение, за
11
което е уговорена. Същата размества и доказателствената тежест по повод доказването
на реално претърпените вреди от неизпълнението. Видно от съдържанието на
неустоечната клауза на чл. 7.4. от договора, предвидената неустойка е за
„неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя…”, т.е. има
компенсаторен характер. Едновременно с това е постигнато съгласие тя да е дължима
наред с обезщетение за по-големи вреди.
В производството са инвокирани възражения за нищожността на последната
поради свръхпрекомерност /екзорбитантност/, свързана с противоречието й с добрите
нрави. Доколкото страните по договора за търговци е неприложима разпоредбата на
чл. 309 от ТЗ, касаеща намаляването на неустойката поради прекомерност, което обаче
се различава от наведените твърдения за свръхпрекомерността на същата. На първо
място, съставът на въззивния съд отчита, че за да надхвърли допустимите от
договорната свобода граници, размерът на фиксираното между страните обезщетение
за разваляне на договора следва да осигурява на кредитора такава имуществена облага,
която явно да цели обогатяване, а не компенсация на предвидимите при договарянето
вреди, завишени с известна горница, която да стимулира неизправната страна да
изпълнява задълженията си. В продължение на горното разбиране, добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора
със закона. Същите не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск
за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1/. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2/. дали изпълнението
на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и
др.; 3/. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4/.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди /така т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г., постановено
по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС/.
С оглед на горното и съобразявайки вече посочените критерии, настоящият
съдебен състав намира, че компенсаторната неустойка не е свръх прекомерна
/екзорбирантна/, поради липсата на твърдяното противоречие на същата с добрите
нрави. Оплакването, че неустойката е прекомерна, с оглед на уговорения размер е
12
необосновано, доколкото в случая липсват доказателства, сочещи, че същият
надвишава реално претърпените вреди от франчайзодателя в резултат на
неизпълнението на договора и предпоставя неоснователно обогатяване на същия. В
продължение на горното, съдът съобразявайки стойността на уговорената
компенсаторна неустойка, дължима в случай на разваляне на договора с предвидимите
вреди към момента на сключване на договора и предвид предоставеното използване на
търговската марка, репутация и бизнес модел от страна на франчайзодателя, намира, че
същата не излиза извън присъщите й гореразглеждани функции и не води до извод за
наличие на противоречието й на добрите нрави. Съдът съобразява размера на
уговорената неустойка и поетото от ответното дружество задължение, изведено от чл.
6.2.4. от договора да поддържа минимален годишен оборот за магазините гр. Смолян и
гр. Кърджали, съответно 185 000 лв. и 220 000 лв. без ДДС, както и че
франчайзополучателят може да прекрати едностранно договора след три години от
подписването му, преди изтичането му и с тримесечно писмено предизвестие, като в
противен случай страните са уговорили, че се дължи неустойка за прекратяване на
договора. В заключение, по делото липсват данни, въз основа на които да се направи
извод, че към момента на сключване на договора, единствената цел, с която е
уговорена неустойката, излиза извън присъщите й три функции - обезпечителна,
обезщетителна и наказателна. С оглед на изложеното, вземането за неустойка е
валидно възникнало.
По отношение на възражението за намаляване на неустойката поради
прекомерност, то същото е направено едва във въззивната жалба, поради което е
преклудирано. Прекомерната неустойка поначало е действително задължение, което
може само да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло, при това намаляването
следва да се осъществи чрез предприемане на активни действия от страна на длъжника
в съдебното производство, като в случай на висящ съдебен процес длъжникът може да
противопостави възражение като процесуално средство за защита срещу предявения
иск за присъждане на уговорената неустойка. Възраженията на ответника, в т. ч.
възражението по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за прекомерност на уговорената неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, се преклудират с изтичане на срока за
подаване на отговор на исковата молба. Когато в този срок ответникът не е упражнил
потестативното си право да иска намаляване на неустойката, съдът не може служебно
да изследва въпроса доколко уговорената от страните неустойка е прекомерна в
сравнение с претърпените вреди. При намаляване на неустойката доказателствената
тежест за претърпените вреди е върху длъжника, тъй като установяването на
несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт, който
подлежи на доказване /в този смисъл е решение № 12 от 21.03.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 1056/2009 г., I т. о./.
Вън от горното и само за пълнота, процесният договор за франчайзинг и
13
покупко-продажба на стоки е сключен от търговци и по аргумент от чл. 286, ал. 1 от
ТЗ, следва да се приеме, че същият е търговска сделка. Ответникът С.Й. е съдлъжник
по смисъла на чл. 8 от процесния договор, като представляващ франчайзополучателя,
т. е. придобиването на качеството на съдлъжник към франачайзодателя от физическото
лице е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружество-
франчайзополучател, изразяващи се в осъществяване на управлението на дружеството,
поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е
извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.
Дори да се приеме, че физическото лице е солидарно задължено по смисъла на чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД, то възражението за прекомерност е с недопустим характер в тази
хипотеза. Договарянето на неустоечните клаузи е осъществено между търговци и по
аргумент на чл. 309 от ТЗ уговорената неустойка не може да се намалява. Поетото
поръчителство не променя характера на сключената сделка. При условие, че главният
длъжник не разполага с правото да ревизира неустойката като прекомерна, с такова
право не разполага и поръчителят /решение № 36 от 07.02.2014 г. на Апелативен съд –
Варна по т. д. № 806/2013 г., II състав, ТО/.
С оглед на изложеното, решението на Варненския окръжен съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
направата им, съставляващо дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв.
с ДДС. Претендираният размер е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 430 от 09.11.2021 г., постановено по т. д. №
1055/2020 г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която „Й.-89“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен”, ул. „Ибър” № 27, ет. 1
и СТ. Й. Й., ЕГН **********, адрес: гр. Смолян, бул. „България” № 65, са осъдени да
заплатят солидарно на „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Бивш пивоварен завод,
административна сграда № 2, сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка при
разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.02.2014 г., на
14
основание чл. 92 от ЗЗД.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от „Й.-89” ЕООД и е
влязло в законна сила по отношение на него.
OСЪЖДА СТ. Й. Й., ЕГН **********, адрес: гр. Смолян, бул. „България” №
65 да заплати на „Мания Тийм“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Бивш пивоварен завод,
административна сграда № 2, сумата в размер на 2 436 лв. с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15