№ 150
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от търговско дружество „КП М.“ ЕООД, като се
твърди, че дружеството има парични задължения към Държавата, а именно публични
задължения към НАП в размер на 295 375,05 лв. и че не може да изпълни същите, тъй като
не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му
затруднения не са временни. Твърди се, че дружеството е във фактическа
неплатежоспособност, като не разполага с имущество, прекратило е и осъществяването на
търговска дейност. Предвид горното се претендира постановяване на решение за откриване
на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 от ТЗ. В хода на
производството и в проведеното съдебно заседание молителят поддържа молбата си чрез
процесуалния си представител – адв. С. като претендира постановяване на решение по чл.
632 от ТЗ, с начална дата - датата на подаване на молбата.
Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени
доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ,
намира за установено следното:
С молбата са представени списък на кредиторите, който включва само НАП, списък
на активите, каквито няма описани, подробна справка за задължения на дружеството към
НАП / стр.7-13/, които към 23.11.2011г. са в общ размер на 295 375,05 лв., включващи
242 506,40 лв. – главница и 52 868,65 лв. – лихви и включват основно задължения по
декларации обр.6 и здравно осигуряване, както и данък върху доходите, като първите
непогасени задължения са за период януари –март 2014г., с падеж – 30.04.2014г. в общ
1
размер на 334,19 лв.
Представени са счетоводен баланс към 31.10.2021г. / стр.20 от делото/, в който като
активи не са отразени никакви суми, а в пасива са включени 215 хил. лв. задължения,
отразени като дългострочни, а именно над 1 г., с характер осигурителни. Представен е и
счетоводен баланс към 31.12.2020г., в който единствените отразени активи са 69 хил.лв.
като парични средства – касова наличност в лева, отразена е загуба в размер на -197 хил.лв.
и задължения в общ размер на 197 хил.лв., отразени като краткосрочни, включващи
осигурителни задължения в размер на 182хил.лв. до 1г., и към персонала в размер на 15
хил.лв. Представено е ОПР към баланса, видно от който има отразени 173 хил. лв. приходи
за 2020г. от оперативна дейност, от услуги.
На стр.35 и следващите молителят е представил счетоводен баланс към 31.12.2019г.,
видно от който дружеството към горепосочената дата няма ДМА, нито са отразени други
активи с изключение на парични вземания под формата на касови наличности в лева в
размер на 69хил. лв. В пасива са отразени краткосрочни задължения в размер на 69 хил.лв.,
от които 51 хил. – осигурителни и 18 хил.лв. – към персонала. В ОПР към този баланс е
видно, че за 2019г. са отразени приходи в размер на 148 хил.лв. от услуги.
От направената справка от АВ / стр.25 от делото/ е видно, че няма вписванията,
отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството.
Съгласно постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ с вх.
№32200/09.12.2021г. няма данни за актуална собственост върху МПС.
С писмо с вх.№32979/13.12.2021г. съдът е уведомен от НАП за подадените ГДД,
като са приложени такива за периода от 2016г. до 2021г.
С писмо с вх.№35139/23.12.2021г. от зам.директора на ТД на НАП София съдът е
уведомен, че срещу дружеството молител има наложени обезпечителни мерки, които са по
приложеното постановление от 21.11.2017г. от публичен изпълнител по изп.дело
№22150043034/2015г. за събиране на вземане в общ размер на 31 766,46лв. е наложен запор
върху банкови сметки, вещи и други в описаните банки. В съдебно заседание процесуалния
представител на молителя не оспорва образуваното изпълнително дело на публичен
изпълнител и че сумите по него не са платени.
С молба от 15.02.2022г. молителят е представил инвентаризационни описи със
сравнителни ведомости за 2018г., 2019г. и 2020г., по които всички активи и материални
запаси са с нулева стойност.
Съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, но въпреки намаления депозит
и многократно дадената възможност на молителя за внасянето му, не е внесен и същата е
заличена.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ
2
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от
13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ
представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е
недостатъчно за да покрие задълженията му. Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност
може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само
вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се
предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно
изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това
може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При
този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от
тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната
практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по
т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията
си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност
за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да
изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При
извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се
изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че
краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните
/текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от
тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи
се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции,
облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични
парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите
в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив
3
да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С
оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност:
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност
се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви
/задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.
Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се
приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите
текущи задължения с всички краткотрайни активи.
По делото безспорно се установи, че дружеството молител е търговец и има
неизплатени парични задължения към свой кредитор – Държавата, като вземанията са
публично правни и по справка към дата 23.11.2011г. са в общ размер на 295 375,05лв. –, а
съгласно междинен счетоводен баланс към същия период -31.10.2021г. дружеството е
отразило активи с нулева стойност, а задълженията, макар и отразени като дългосрочни са
215 хил.лв. Очевидно е, че няма никакви активи, с които задълженията да бъдат погасени,
макар да не се спори, че задълженията, които са публични са с настъпил падеж и би
следвало да бъдат отразени като краткосрочни, както са били отразени към 31.12.2020г.
тогава в размер на 197 хил.лв., а като активи са отразени вземания – парични средства като
касови наличности в лева в размер на 69 хил.лв., а към 31.12.2019г. са съответно 69 хил.лв.
Прави впечатление, че по счетоводни баланси към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г. са
отразени активи – парични средства по касови наличности в лева, но същевременно в
представените инвентаризационни описи към тези дати всички активи и материални запаси
на дружеството са с нулева стойност. С оглед горното и като се съобрази, че дружеството
няма никакви активи към момента, а тези към 31.12.2020г. са касови наличности в лева в
размер на 69 хил.лв., но без да са надлежно установени при проверка на касовата наличност,
а същевременно към същата дата изискуемите задължения са 197 хил.лв. е очевидно, че е
налице състояние на неплатежоспособност. Към 31.12.2020г. коефициентът на обща
ликвидност на ответното дружество е съотношението между краткосрочните активи / 69
хил.лв. парични средства/ и краткосрочните задължения – 197 хил.лв. или същия е 0,35,
което е значително под възприетия като норма коефициент на обща ликвидност единица,
при който дружеството има възможност с наличните си текущи активи да покрие
задълженията си. Съгласно данните към тази дата не са били покриваеми с активите на
дружеството близо 2/3 от задълженията. Към датата на молбата по последен междинен
баланс текущите активи са вече 0, а задълженията, които не се спори, че са същите от
предходен период и непогасени, които трябва да са краткосрочни, са 215 хил.лв., т.е.
коефициентът е вече 0, тъй като няма как да е отрицателен, но сочи категорично на извод,
че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност. Съдът намира, че
дружеството е и свръхзадължено, тъй като няма никакво имущество по последния отчет. С
4
оглед горното, макар и да не е изслушана експертиза от данните за налични публични
задължения, които са непогасени, фактът, че е образувано изпълнително дело от публичен
изпълнител през 2015г., по което са наложени обезпечителни мерки с представеното
постановление от 21.11.2017г. за изискуеми публични задължения, които към онзи момент
са били 31 хил.лв., но няма никакво погасяване на публичните задължения, датиращи
още от 2014г., съдът намира, че е налице и презумпция за неплатежоспособност,
включително и поради спиране на плащанията, а и неплатежоспособността се извлича като
обективно състояние още от данните по счетоводния баланс.
По отношение на началната дата на свръхзадължеността съдът не е длъжен да
възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по
делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на
търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и
възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, респ. друго от кръга
на относимите, а именно публичноправно вземане, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение.
В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г.,
Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата
решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице
състояние на неплатежоспособност, респ. двръхзадълженост, не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, но и длъжникът да не е в състояние да го
изпълни. Съдът намира, че към ноември 2017г. размерът на публичните задължения на
дружеството видно от представеното ПОМ възлиза на 31 хил.лв., но съгласно ГДД и
отразените в балансите активи – парични средства и с оглед отчетени приходи от продажба,
не е била налице обективна невъзможност същите да бъдат погасени предвид размера им.
Такава безспорно е налице по счетоводния баланс към 31.12.2020г., когато активите са само
69 хил.лв., а задълженията – 197 хил.лв., поради което съдът намира, че това следва да е
началната дата на неплатежоспособността.
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 29.11.2021г., вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ под №3928, т. 71, с което е определил начални разноски за
привнасяне от кредиторите на дружеството и срок за това. Срокът е изтекъл и няма данни да
са привнесени разноски. Предвид горното съдът намира, че решението следва да е с
диспозитив по чл. 632 от ТЗ. Доколкото производството е образувано по молба на молител,
съгласно чл. 620, ал.1 от ТЗ не се събира предварително държавна такса, но тя се дължи от
масата на несъстоятелността, поради което следва дружеството да бъде осъдено да я заплати
по сметка на СГС, като същата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
5
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „КП М.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“*******, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
Й ДАТА – 31.12.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „КП М.“ ЕООД, ЕИК
*******.
ОБЯВЯВА „КП М.“ ЕООД, ЕИК *******, в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието.
НАЛАГА ОБЩ ЗАПОР И ВЪЗБРАНА на имуществото на дружеството.
СПИРА производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 620 от ТЗ, „КП М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул.“*******, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
с адрес – гр. София, бул.“Витоша“№2, сумата от 250 лв. / двеста и петдесет лева/,
представляваща държавна такса по делото, платима от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Делото да се докладва след изтичане на една година от вписването на решението в
ТР.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6