Р Е Ш Е Н И Е
№2350/17.12.2020г.
Град Пловдив, 17.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 2408 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД Пловдив на НАП
против решение № 260119 от 01.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 3683 по описа
на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е отменено наказателно
постановление № 497706-F533896 от 02.03.2020 г. на директора
на Дирекция „Обслужване“ към ТД Пловдив на НАП, с което на „Индустриален въжен
достъп, обучение и обслужване в открито море – Иратос“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Горолом“ № 8, ет.2,
представлявано от управителя Л.Б.М., на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1 213,96 лева за административно
нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102,.ал.3,т.1, вр. чл.86, ал.1 и 2,
вр. чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС.
Според касатора решението е необосновано и постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в
отговора.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните
съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не покриват минимално необходимите изисквания по
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в тях липсва пълно и ясно описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Според
районния съд основният съставомерен факт, за да възникне отговорността на
жалбоподателя по ЗДДС в процесния казус, е да се установи, че за периода
01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. той е получил услуги на обща стойност
7 283,73 лева, с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за
които данъкът е изискуем от получателя. И в акта за установяване на
административно нарушение, и в наказателното постановление, обаче, е налице
пълна липса на изложение на фактите, от които да се извърши преценка за
получените услуги – стойност, място на изпълнение, облагаемост и дължимост на
ДДС. Според районния съд в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление е следвало да бъдат посочени брой на доставките,
извършени от наказания субект, вид, предмет на доставката и дата на извършване,
а от изложеното не ставало ясно дали действително са били налице доставки на
услуги на обща стойност 7 283,73 лева или са били налице изключенията по
чл.10, чл.10а и чл.10б ЗДДС, дали получените доставки са били действително
облагаеми по смисъла на чл.12 ЗДДС и дали не са били с нулева ставка по чл.28-чл.37 ЗДДС или освободени доставки по чл.38-50 ЗДДС, не е възможно също да бъде
проверено наличието на условията по чл.82 ЗДДС, както и евентуалното приложение
на чл.180а ЗДДС. Според районния съд с неначисляването на ДДС за всяка отделна
доставка се допуска отделно нарушение и изискването на чл.42 и чл.57 ЗАНН за
точно описание на фактическите признаци на нарушението – време, място и
обстоятелства на извършване, безусловно изисква всяка доставка да се
индивидуализира. Липсата на тези факти в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушава правото на
защита на наказаното лице.
Решението е неправилно.
Основателно е възражението на касатора за неправилно
тълкуване на нормите на ЗДДС относно декларирането на доставките по ЗДДС и
особените случаи на освобождаване от задължението за начисляване на ДДС, но
това не са решаващите мотиви за отмяна на наказателното постановление.
Неправилен е изводът на първостепенния съд, че
неначисляването на ДДС за всяка отделна доставка през съответния данъчен период
представлява отделно нарушение, тъй като за нарушения от вида на процесното от
значение е неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС за съответния
данъчен период (общата сума на данъка по всички доставки за периода), а не
неизпълнение на задължението за посочване на данъка в данъчния документ за
всяка отделна доставка.
Това е така, защото съгласно чл.86, ал.1 ЗДДС
задължението за начисляване на ДДС включва три действия: 1) издаване на данъчен
документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2) включване на размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3) посочване на
документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съгласно чл.87, ал.2 ЗДДС данъчният период е
едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в
случаите по глава осемнадесета. А съгласно чл.88, ал.1 ЗДДС резултатът за
данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от
лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е
упражнено правото на приспадане през този данъчен период.
Следователно, изхождайки от механизма на начисляване
на ДДС, изпълнителното деяние по чл.180, ал.1 ЗДДС – неначисляване на данък в
предвидените в този закон срокове – трябва да се разбира именно като невключването
на дължимия и изискуем ДДС, начислен в съответните данъчни документи по
осъществените доставки, в месечната справка-декларация по ЗДДС. В този смисъл
разсъжденията и изводите на първостепенния съд за наличие на отделно нарушение
по всяка една доставка са неправилни и не намират опора в закона.
Необоснован е изводът на първостепенния съд, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат
задължителните реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, защото в
административнонаказателната преписка се съдържа протокол № ********** от 16.12.2019
г. за извършена проверка, констатациите на който са дали основание за
издаването на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление. Този протокол е цитиран както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, и в него в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са описани доставките
за процесния период – февруари 2018 г. – номерата на фактурите, предмета на
доставките и тяхната стойност, които са дали основание за налагане на имуществената
санкция. Т.е., изпълнени са императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН и не е налице такова съществено процесуално нарушение, което да обосновава
незаконосъобразност на наказателното постановление само на това основание. Още повече,
че по никакъв начин не е засегнато правото на защита на дружеството.
Необоснован е изводът на първостепенния съд за липса
на доказателства за извършеното нарушение. Цитираният протокол за проверка №
********** от 16.12.2019 г. представлява официален писмен документ и съгласно
чл.50, ал.1 ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа по приходите
действия и изявления и установените факти и обстоятелства, т.е., този протокол
се ползва с материална доказателствена сила и тази негова доказателствена сила
не е била оборена в хода на съдебното производство.
Противно на приетото от първостепенния съд, в
наказателното постановление са изложени обстоятелствата, поради които
наказващият орган не може да приложи привилегирования състав на чл.180а ЗДДС
към конкретния случай. В този смисъл наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и правилно е приложил санкционната норма.
Допуснатото от районния съд нарушение на материалния
закон не налага връщане на делото за ново разглеждане. Фактите са правилно
установени, по безспорен начин са доказани нарушението и нарушителят, правилно
е квалифицирано извършеното нарушение и е определена санкционната норма, като
размерът на имуществената санкция е в предвидения от закона размер на неначисления данък. Наказателното постановление е законосъобразно, защото е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на
делото и направеното от процесуалния представител на касатора искане за
присъждане разноски за двете инстанции като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 160 лева за юрисконсултско
възнаграждение (по 80 лева за всяка инстанция с оглед правната и фактическа
сложност на делото). Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260119 от 01.09.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 3683 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № №
497706-F533896 от
02.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД Пловдив на НАП, с
което на „Индустриален въжен достъп, обучение и обслужване в открито море –
Иратос“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от управителя Л.Б.М., на основание чл.180,
ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 213,96
лева за административно нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.102,.ал.3,т.1, вр. чл.86, ал.1 и 2, вр. чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Индустриален въжен достъп,
обучение и обслужване в открито море – Иратос“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от
управителя Л.Б.М., да заплати на Националната агенция по приходите сумата 160
(сто и шестдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.