Решение по дело №851/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 907
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20204520100851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Русе, 13.07.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 24 юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа  докладваното от СЪДИЯТА  гр.д. 851 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.50 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът А.Г.З. твърди, че на 11.01.2020 г., около 12.30 ч., със семейството му преминавали през дървен мост над една от изкуствените водни площи в Лесопарк „Липник“, когато дъските на моста под него се счупили и той пропаднал във водата. В резултат на това получил охлузвания и натъртвания по лявата подколенница и по гърдите. След инцидента ищецът успял да излезе от водата с помощта на съпругата си и веднага тръгнал към автомобила си, за да се предпази от премръзване. Температурата на водата в езерото била около 1 градус, а тази на въздуха около 6 градуса. След като се прибрал в дома си, той се обадил на тел.112, за да подаде сигнал за опасното съоръжение. В резултат на обаждането кметът на с. Николово се свързал с него и му обяснил, че Лесопарк „Липник“ е собственост на Община Русе и че веднага ще уведоми Общината за инцидента. Същият ден ищецът подал сигнал за инцидента и на страницата на Община Русе в социалната мрежа Фейсбук. На 12.01.2020 г. поради засилената болка в подколенницата на левия крак, А.З. отишъл на преглед в Спешно отделение при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, където, след извършена рентгенова снимка се установило, че имал само оток без фрактура на левия крайник. Насочен бил към общопрактикуващ лекар за по-нататъшно наблюдение и лечение. На 13.01.2020 г. ищецът посетил личния си лекар, който, след извършен преглед установил, че имал насинявания и хематоми по лявата подколенница и по гърдите без данни за фрактури. На 16.01.2020 г. А.З. ***, по време на която получил извинение за инцидента от Димитър Недев - Заместник кмет по комунални дейности, който го уверил, че мостът е ремонтиран веднага, като всички дъски били подменени.

Заявява, че Община Русе не е изпълнила задължението си да поддържа и ремонтира техническото съоръжение, каквото се явявал дървеният мост, в нарушение на чл.64, ал.3 от ЗУТ. Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумите:  1 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие получени насинявания и хематоми по лявата подколенница и по гърдите, както и премръзване при пропадане на 11.01.2020 г. във водите на изкуствен водоем на територията на Лесопарк „Липник“, вследствие счупване на дъски при преминаване през дървен мост над водната площ, ведно със законната лихва от 11.01.2020 г., 25 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицинска услуга - медицински преглед по повод горния инцидент, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното й заплащане, както и разноските по делото.

          Община Русе депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е могъл да премине покрай водната площ по пътечка с каменни плочи, вместо по видимо неремонтираното мостче. Евентуално възразява и за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди и моли същата да бъде намалена на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, прие следното:

          Свидетелката Г.З. – съпруга на ищеца изнася данни, че на 11.01.2020 г. решили да се разходят в Лесопарк Липник с децата, тъй като времето, макар и студено, било слънчево. Стигайки до заледеното езеро, дъщеря им пожелала да мине по мостчето, което изглеждало в добро състояние. Навсякъде било мокро, тъй като мястото там било усойно. Пръв тръгнал по мостчето ищецът и само след секунди гредата поддала и той паднал във водата. С помощта на съпругата си успял да излезе и веднага тръгнали към колата, за да се стопли. На следващия ден посетил личния си лекар, тъй като при падането му във водата си охлузил левият крак под коляното, имал и синини по гърдите. Кракът му бил мораво червен, доста го болял и не можел да стъпи на него. По-леко го наболявали и гърдите. Лекарят му изписал лекарство за мазане. В началото болката било остра, но след около месец постепенно отшумяла. Всички били изплашени и в шок от случилото се. Децата се разревали, затова побързали да си тръгнат по най-бързия начин. Прибирайки се в къщи, А.З. позвънил на тел.112, за да съобщи за моста. Два дни по-късно бил поканен на среща в Община Русе, на която нейни представители изразили съжаление за случилото се.

          Свид.А. С. – старши юрисконсулт в Община Русе излага твърдения, че в края на месец октомври 2019 г., разхождайки се в местността «Текето», той и приятелката му възприели въпросното мостче като в недобро състояние – дъските били изгнили, в някои части самото дърво се ронело, поради което заобиколили мостчето, като минали по една пътека.

          По данни на ответника, два дни след инцидента всички дъски на мостчето били подменено, като бил поставен и знак «Внимание!!! Преминаването по моста е опасно».

          Ищецът представя амбулаторни листи за извършените му медицински прегледи, както и фискални бонове от 13.01.2020 г., удостоверяващи заплащането на 2,90 лв. потребителска такса и 25 лв. такса медицински услуги.  

          От приложения Акт за публична общинска собственост № 9541/18.11.2019 г. е видно, че поземленият имот, който се намира в местността «Текето», е собственост на Община Русе.   

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл.50 ЗЗД. Отговорността по този текст не е за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира.

В разглеждания правен спор се търси обезщетение  за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени от вещ – мост, находящ се в имот, публична общинска собственост. Съгласно представения Правилник за организацията, дейността и управлението на общинско предприятие „Паркстрой-Русе“, последното е създадено за осъществяване на конкретни дейности, една от които е обособяване и поддържане на зони за отдих и туризъм, включително на съществуващи такива като местността „Лесопарк Липник“, с.Николово, общ.Русе.

Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че мостчето, на което се е случил инцидентът с ищеца, е било в неизправно състояние от дълго време и за това обстоятелство не е имало указателни табели.

Още при стъпването си на него с два крака първата дъска се чупи и ищецът пропада до гърди в ледената вода на езерото. Освен уплаха на цялото семейство, А.З. е претърпял силни болки в левия крак и гърдите, продължили близо месец и премръзване от съприкосновението си с водата. Същият поучил контузия на лява подколенница /като не можел да стъпва на крака си/, насинявания и хематом на гърдите.

Съдът, като се ръководи от критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ГПК, съобразявайки претърпените болки, страдания и дискофморт и тяхната продължителност намира, че необходима за репарирането на причинените неимуществени вреди е сумата от 1 000 лв., с оглед на което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Съдът не споделя възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е предпочел да мине през моста, вместо по околната пътека от каменни плочи. Изграждайки различни съоръжения за преминаване над водната площ, собственикът на имота дава възможност на всеки посетител да избере откъде да мине. В случая въпросното мостче видимо е било цяло, без счупени дъски по него, поради което детето на ищеца е пожелало да мине именно през него. Ако действително мостчето видимо е било в недобро състояние, както твърди свидетелят на ответника - А. Стефанов, то ищецът, като родител на две деца, не би предприел такова опасно преминаване през моста. От друга страна, недопустимо е от собственото си противоправно поведение, от бездействието си да поддържа съоръженията от техническата инфраструктура в изправно състояние, ответникът да черпи права. В случай, че е бил наясно с «видимо» лошото състояние на моста, общинското предприятие не само не е подменило изгнилите дъски, но дори не е поставило указателна табела, каквато се е появила на мястото два дни след инцидента, когато мостът вече е бил подновен.   

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи и законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на инцидента - 11.01.2020 г., до окончателното й изплащане.

Налице са и претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатената такса от 25 лв. за извършения на ищеца медицински преглед по повод пропадането му в ледената вода на Лесопарк Липник. Сумата се дължи със законната лихва от датата на заплащането й – 13.01.2020 г. 

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в на ищеца следва да се присъдят и направените от него деловодни разноски в общ размер от 400 лв., от които 100 лв. внесена държавна такса и  300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Община Русе, пл.»Свобода» 6, представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, да заплати на А.Г.З., с ЕГН **********,***, сумите: 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие пропадане на 11.01.2020 г. във водите на изкуствен водоем на територията на Лесопарк „Липник“ поради счупване на дъски при преминаване през дървен мост над водната площ, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2020 г. до окончателното й заплащане, 25 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицинска услуга - медицински преглед по повод горния инцидент, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 г. до окончателното й заплащане, както и 400 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: