О
П Р Е Д
Е Л Е Н
И Е №260825
гр. Пловдив 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Чакалов
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 572/21г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД против разпореждане № 1243 от 28.01.2021г. постановено по ч. гр. д. № 17208/2021г. на Пловдивския районен съд, ІV гр.с., с което се отхвърля заявление № 55732 от 22.12.2020г. за издаване на заповед за изпълвнение по чл.410 ГПК на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, сграда 6 против П.Л.А., . за вземанията както следва: 54.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.02.2019г.; 161.54 лева – неустойки по договор за лизинг на мобилен апарат от 09.02.2019г. и 52.47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.02.2019г., със споразумение към него от 16.01.2019г.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Производството по ч. гр. д. № 17208/2021г. на ПдРС, ІV гр. с е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против П.Л. А. както следва: сумата от 54.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.02.2019г. за ползване на мобилен № ***; 161.54 лева неустойка за предоставено за ползване устройствo SAMSUNG Galaxy A9 Dual Bleck на лизинг от 09.02.2019г. и 52.47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.02.2019г. за мобилен № ***;
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по два договора за мобилни услуги, подробно описани в заявлението. Видно от приложените към заявлението заверени преписи от договорите, в тях са налице идентични клаузи, съгласно които в случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти по техния стандартен размер. Уговорено е в допълнение на тази неустойка потребителят да дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Според настоящия съдебен състав е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента, допълнена със сума за възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор абонаменти, а с част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответствата на оставащия срок на договора. които са в по- висок размер, като същият не е указан в договора.
Така формулирана уговорката за неустойка създава неяснота относно размера на задължението. Ето защо не може да се сравни обема на неизпълнението от страна на потребителя с евентуалните вреди, които произтичат от това неизпълнение за доставчика на мобилните услуги.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че е налице обоснована вероятност по смисъла на нормата на чл. 411, ал.2, т. 3, предл. второ от ГПК клаузата за неустойка в посочените договори да е неравноправна по чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите.
По отношение на неустойката за предоставено за ползване на мобилно устройство: Тук заявителят не сочи каква е стандартната цена на мобилното устройство, за да може да се установи основата, от която ще се изчислява размера на неустойката, а само така може да се прецени дали съотношението между търсената неустойка и очакваните вреди е токова, което да обоснове действителност на обсъжданата клауза от договора за лизинг.
Като е достигнал до същите крайни правни изводи е отхвърлил заявлението районният съд е постановил правилно разпореждане, което ще се потвърди.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
1243 от 28.01.2021г. постановено по
ч. гр. д. № 17208/2021г. на Пловдивския районен съд, ІV гр.с., с което се отхвърля заявление № 55732 от 22.12.2020г. за издаване на заповед за
изпълвнение по чл.410 ГПК на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, сграда 6 против П.Л.А., за вземанията в общ
размер на 320.97 лева, от които 54.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 09.02.2019г.; 161.54 лева – неустойки по
договор за лизинг на мобилен апарат от 09.02.2019г. и 52.47 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.02.2019г., със
споразумение към него от 16.01.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.