Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1903 Година 14.12.2015 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
петнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Й.Б.
Прокурор
Георги Дуков
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 619 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И.Н.Г.
*** против принудителна административна мярка от 25.02.2015г., за репатриране
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег.№ ****. С жалбата се прави
искане да се отмени като незаконосъобразна обжалваната принудителна
административна мярка и да му се заплати обезщетение за претърпените от него
вреди в размер на 43,20 лева за репатриране на автомобила, за неимуществени
вреди и пропуснати ползи 500,00 лева и разноски по делото в размер на 17,00
лева. В съдебно заседание, подържа жалбата и прави искане да се отмени
наложената принудителна административна мярка и да му се присъди претендираното
обезщетение.
Ответникът
– Старши специалист в отдел “Общофункционален контрол” при дирекция “Управление
при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас – Е.А.П., редовно
уведомен, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение.
Ответникът
- Община Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява мотивирано
становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд гр.Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид становищата на страните и съобрази приложимите разпоредби на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е възражението на ответниците за
недопустимост на производството, поради просрочие на жалбата.
Съгласно определение № 6810/09.06.2015г., постановено
по адм.дело № 5367/2015г. по описа на Върховния административен съд, с което е
отменено определение № 786/03.04.2015г. постановено по настоящото дело, принудителната
административна мярка е доведена до знанието на жалбоподателя на 25.02.2015г. и
на основание чл.140, ал.1 от АПК, срокът за нейното обжалване е удължен на два
месеца, в който срок е подадена жалбата. Действително по делото в проведеното
на 24.11.2015г. открито съдебно заседание е разпитана като свидетел Стоянка Н.,
която е съставила описания акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя, но от нейните свидетелски показания не се установява на
жалбоподателя да му е указано пред кой орган и в какъв срок може да подаде
жалба срещу наложената му ПАМ. От свидетелката се сочи, че „След съставянето на акта, запознавам
гражданите нарушители със самия акт, обяснявам какво съм написала и че в 3-дневен
срок от получаването на препис от акта може да се входират писмени обяснения и възражения в община Бургас.
Отделно им казвам, че в 7-дневен срок от получаването на самота наказателно
постановление може да го обжалват и в 14-дневен срок може да се обжалва самата
такса за репатрация, която се плаща на паяка.“, тоест дори и да се приеме,
че тя е указала срока за обжалване на ПАМ, а не на „таксата за репатрация“, не
се твърди и не се установява да е указано пред кой орган може да се обжалва, за
да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.140, ал.1 от АПК.
С
оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима, като подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен
съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.149, ал.1, във връзка
с чл.140, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 25.02.2015г.
в гр.Бургас, главен специалист в Дирекция „УКОРС“ при Община Бургас е наложил
ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач на паркиран лек автомобил марка
„Опел“, с рег.номер ****. За репатрирането е съставен протокол, съгласно който
МПС е паркирано „върху тротоар, който е
извън определените от администрацията за целта места, с което пречи на
останалите участници в движението – пешеходците !“
На И.Н.Г. е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0067939 на 25.02.2015г.,
за установено нарушение на чл.94, ал.3, предл.второ от ЗДвП, за това, че на 25.02.2015г.,
в 15,10 часа, в гр.Бургас, е паркирал личния си автомобил на ул.“Цариградска“ №
9, върху тротоар, който е извън определените от администрацията места. В
последствие е издадено и наказателно постановление № НП-2720/06.03.2015г., с
което за нарушение на чл.94, ал.3, предл.второ от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.3, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30,00 лева.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Процесната
принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията
на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
По силата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за
издаването и́ в писмена форма, поради което същата може да бъде
разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да
приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен
по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
В случая, за
длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на собствения на
жалбоподателя автомобил, са представени доказателства, удостоверяващи компетентността му за налагане
на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед №
3032/14.11.2012г. на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите
от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” на длъжност:
началник отдел, главен специалист, старши специалист и специалист да съставят
АУАН и налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП; допълнително
споразумение към трудов договор № ЧР1056/30.07.2012г. сключен с Е.А.П. на
длъжност главен специалист – общинска отговорност, с място на работа Община
Бургас, Дирекция „УКОРС”, отдел „Общофункционален контрол”; длъжностна
характеристика за длъжност главен специалист в отдел „ОФК” към Дирекция „УКОРС”
при Община Бургас и график за разпределение на работното време на служителите
от отдел „ОФК” от 23.02.2015г. до 01.03.2015г.
Видно от
изложеното налице е нарочна заповед на кмета на Община Бургас, с която той е
определил лицата, които имат правомощия да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно са и старшите
специалисти от Дирекция „УКОРС”.
От представения
трудов договор се установява, че Е. П. се намира в трудово правоотношение с
община Бургас и е на длъжност „главен специалист” в отдел „ОФК” към Дирекция
„УКОРС” при Община Бургас. Съответно от представената длъжностна характеристика
на главен специалист, в отдел “ОФК”, се установява, че служител на тази позиция
има задължение да осъществява контрол по спазване на закона за движение по
пътищата, а съгласно заповед № 3032/14.11.2012г. на кмета на община Бургас, му
е възложено прилагането на ПАМ по ЗДвП.
С оглед на
изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на
длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия
автомобил на жалбоподателя.
Мярката
е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, като
неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон.
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на
които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Съгласно
чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към
момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.
Съгласно
§ 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник
в движението”
е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Съгласно
чл.107 от ЗДвП, „пешеходец“ е всеки участник в движението, който се намира на пътя
извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя, като за пешеходци
се считат и лицата: 1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или
друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет и 3. които са с трайни
увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством
тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.
Съгласно
§ 6, т.6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар”
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци.
От
направените при налагането на мярката снимки се вижда, че автомобила е бил
паркиран върху част от тротоара, в нарушение на нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП,
съгласно която, за престой и паркиране в населените
места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, като в нормата е предвидено и изключение,
което допуска престой и паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. С
така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно
преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на
пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което
разстояние в случая не е било налице, видно от снимковия материал. Ето защо, след
като жалбоподателя е паркирал личния си автомобил върху тротоар, в нарушение на
изискванията на чл.94, ал.3 от ЗДвП и по този начин е направил невъзможно
преминаването на пешеходците по него, законосъобразно е разпоредено
преместването на автомобила, без негово съгласие, на основание чл.171, т.5,
б.”б”, предложение трето от ЗДвП.
Обстоятелството, че автомобилът е бил спрян върху тротоара не се
оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са относно посочения в
протокола административен адрес, като твърди, че ул.“Цариградска“ № 9 не
съществува от 1985г., автомобила се е намирал от страна на четните номера на
улицата и на две пресечни разстояние от посочения № 9. В представена по делото
молба вх.№ 8730/2015г., от процесуалния представител на Община Бургас не се оспорва,
че адресна регистрация на ул.“Цариградска“ № 9 не съществува, като се твърди,
че описаното място на нарушението съответства на тротоарен участък находящ се
между административен номер 8 и административен номер 12, като в подкрепа на
изложеното се представя извадка от схема на административните адреси в обхвата
на ЦАУ Приморие.
Действително от представените по делото доказателства се
установява, че автомобилът не е бил паркиран пред посочения в протокола от
25.02.2015г. административен адрес – ул.“Цариградска“ № 9, но това не е
съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на наложената
мярка. В случая, след като не е налице спор по делото, че автомобилът е бил
паркиран на посочената улица „Цариградска“, неточното посочване на номера пред
който е бил паркиран, не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като от една страна той лично е паркирал автомобила и е знаел от къде е
репатриран, а от друга страна номера на улицата не е от елементите на
фактическия състав за налагане на процесната мярка, тъй като тя е наложена за
това, че автомобилът е бил паркиран на тротоара и е пречел на движението на
пешеходците, а не за това, че е спрян точно на улицата пред номер 9. В този
смисъл е без значение и дали на улицата, на страната от която е бил паркиран
автомобилът е имало пътен знак В27 или не, след като мярката не е била наложена
на основание чл.171,
т.5, б.”б”, предложение първо от ЗДвП - когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Направените възражения за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение са неотносими към предмета на настоящото производство
и не следва да бъдат обсъждани. Те касаят законосъобразността на издаденото въз
основа на акта наказателно постановление и са предмет на разглеждане в
производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед неоснователността на
жалбата и на основание чл.207, ал.2 от АПК, предявения иск за обезщетение се
явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по
делото в тази му част прекратено.
При този изход на спора в полза
на жалбоподателя не следва да се присъждат направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр. Бургас, десети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Г.
*** против принудителна административна мярка наложена на 25.02.2015г., по силата на която паркирания лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ****, е преместен без негово
знание и съгласие, по разпореждане на Старши специалист в отдел
“Общофункционален контрол” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и
сигурност” в Община Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения от И.Н.Г. ***, с правно
основание чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, с който се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на наложената
принудителна административна мярка в размер на 43,20 лева и обезщетение за
неимуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 500,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: