Р Е Ш Е
Н И Е
№............/.........06.2020
г.,
гр.
Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията Маркова,
в.т.д. № 278/2020 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх. №
132/02.01.2020 г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от В.В. срещу Решение №
5472/06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 8077/2019 г., на ВРС, XIV
с., с което е прието за установено, че С.Н.М., ЕГН **********, с местожителство
***, не дължи сумата 5206.48 лв.,
представляваща цена за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №
1149818, за обект, находящ се в с. Тополи, ул. „Хр. Патрев“, № 47, за периода
06.03.2019 г. - 01.04.2019 г., обективирана във фактура № **********/05.04.2019
г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
жалбата.
Въззивникът излага, че решението е
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оплакванията по същество
се свеждат до следното: че съдът не е съобразил признанието на ответника
относно броя на живеещите лица в имота – 6 възрастни и 3 деца, който факт се
установявал и от представените по делото доказателства; не е обсъдено и
признанието на ответника, че в имота е имало теч, направено в жалба от 23.04.2019
г. и неизпълнението на задължението на ищеца да отстрани неизправността във
вътрешната водопроводна мрежа не следва да се разглежда в тежест на ответника;
не е съобразено обстоятелството, че водомера на ищеца се намира в шахта, в
двора и изисква зазимяване като отчитането на този вид водомери се извършва два
пъти годишно, а през останалото време се начисляват прогнозно количество и
именно на такова отчитане се дължи разхода на вода от 1680 куб.м.; не е
съобразено, че отчитането на показанието 3453 куб.м. е извършено в присъствието
на съпругата на ищеца – Гинка Михайлова, която е положила подпис и в протокола
за смяна на водомера, с което изискванията на ОУ са били спазени и при
неоспорване на цената на ВиК услугите през 2019 г. вземането на ответника е
доказано по размер; не е съобразено обстоятелството, че в предходния период
ищецът е заплащал стойност на услугите в занижен размер, предвид количествата
отчитани от новия водомер от по 23-26 куб.м., месечно. Сочи практика по в.т.д.
№ 1386/2015 г. на ВОС, ТО. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за две инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна С.М., депозира писмен отговор на въззивната жалба,
в който заявява, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и
мотивирано. Сочи, че ответникът е признал факта, че начисленото за периода
06.03.2019 г. – 01.04.2019 г., количество не е преминало и доставено на абоната
за един месец, а за по-голям период. Счита оплакванията за броя на живеещите на
адреса лица за ирелевантен. Счита, че подписалото протокола за демонтаж лице –
Гинка Михайлова, не е представител на ищеца, тъй като липсвала надлежно
учредена представителна власт. Твърди, че за да бъде консумирано начисленото
количество вода са необходими между 64 и 73 месеца, което не отговаряло на
периода посочен при начисляването. Счита за правилен извода за недоказаност на
вземането на ищеца по размер. По същество отправя искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Претендира разноски. В с.з. не се явява
и не се представлява.
ВОС по
предмета на спора съобрази следното:
Пред ВРС е бил предявен иск с правно
основание и чл. 124, ал. 1 ГПК, с който С.М. е поискал да бъде прието за
установено, че не дължи на „В и К – Варна“ ООД, сумата 5206.48 лв., представляваща
цена за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № 1149818, за обект,
находящ се в с. Тополи, ул. „Хр. Патрев“, № 47, за периода 06.03.2019 г. -
01.04.2019 г., обективирана във фактура № **********/05.04.2019 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от
воденето на иска със следните факти: Твърди, че е титуляр на партида с аб. №
1149818, по която се отчитат ползваните В и К услуги на адрес с. Тополи, ул.
„Хр. Патрев“, № 47. Сочи, че на 12.04.2019 г. е извършена смяна на водомера,
находящ се в имота му с № 085667 и е монтиран водомер с № 041191 като бил
съставен протокол № **********/12.04.2019 г., в който били отразени показания на
демонтирания водомер - 3453 куб.м. Твърди, че протоколът не е подписан от него,
поради което и не го обвързва. Излага, че депозирал жалба № Ж-130/23.04.2019 г.
до ответника срещу начислената стойност на 1680 куб.м. вода, по фактура №
**********/05.04.2019 г., в размер на исковата претенция, която била оставена
без уважение. Твърди, че не е изразходвал остойностеното количество вода за
посочения във фактурата период 06.03.2019 г. - 01.04.2019 г. Твърди, че
ответника не е изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 4 и ал. 9 от ОУ - да
поддържа в изправност СТИ, същото не е сертифицирано съгласно изискванията на
ЗИ. Сочи, че не е бил спазен реда по чл. 23, ал. 2, 3, 4 и 5 от ОУ – установяващи
начина и датите на отчитане.
В срока
по чл. 131 ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът е
потребител на ВиК услуги, които се отчитат на партида № 1149818, че на 12.04.2019 г. е извършен демонтаж
на водомер № 085667 и е съставен
протокол № **********/12.04.2019 г. в който е записано, че
демонтираният водомер е с показания 3453
куб.м., както и, че въз основа на протокола е издадена фактура № **********/05.04.2019
г., на стойност 5206.48 лв. Не оспорва
подаването на жалба от страна на ищеца. Сочи, че след смяната на водомера и
дистанционното отчитане на новото устройство, се установява потребление от 23
куб.м., за период м. май-м. юни, 26 куб.м. за период м. юни-м. юли, поради
което и твърдяното нормално потребление от 10 куб.м., не съответства на
реалното. Сочи, че ищецът сам е посочил,
че в домакинстовото му живеят 6 възрастни и 3 деца, както и, че в имота му е
имало теч от водопроводната инсталация, които обстоятелства обясняват
отчетеното при смяната на водомера, количество вода. Твърди, че водомерът на
ищеца е индивидуален, поради което и последния има задължение да го поддържа в
изправност. Още сочи, че в случая е приложимото правилото на чл. 23, ал. 1, т.
3, предл. Първо от ОУ, тъй като водомерът на ищеца се намира в шахта в двора на
имота му и се извършва отчитане два пъти годишно като през останалата част се
начислява прогнозно потребление. Сочи, че отчитането на водомера е извършено на
01.04.2019 г., чрез електронен карнет, което изключва полагане на подпис от
абоната като показанието 3453 м3 се е потвърдило при смяната на водомера, в
съставения протокол.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е предмет на спор между страните, че ищеца
е потребител на ВиК услуги в имот, находящ се в с. Тополи, ул. „Хр. Патрев“, №
47, които се отчитат по партида с аб. № 1149818. Не е спорно между страните и,
че отчитането е извършвано до 12.04.2019 г. посредством водомер № 085667, а
след тази дата чрез водомер № 041191.
Не е бил спорен между страните и въпросът за
приложимостта в отношенията между страните на Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от „В и К – Варна“ ООД от 11.08.2014 г.,
публикувани на официалния сайт на въззивника.
Установява се от приетия заверен препис от
Констативен-двустранен протокол № ********** за подмяна на индивидуален водомер
от 12.04.2019 г,, че на посочената дата е извършена подмяна на водомера отчитащ
потребените от ищеца В и К услуги в обект на адрес: с.. Тополи, ул. Хр.
Патрев“, № 47. В посоченият протокол са вписани данните на двата водомера –
демонтиран и новомонтиран. Отразени са и показанията на демонтирания водомер –
3453 куб.м.
Представени са карнетни листи по партидата на
въззивника за периода 04.03.2015 г. – 04.02.2019 г., от които е видно, че за
целия период консумираната вода в обекта е средно между 6 и 10 куб.м., месечно.
В показанията си свидетелят Д.Д.Д., (служител
на ответника), сочи че от 28.01.2019 г. е инкасатор в района, където
се намира имота на ищеца. Сочи, че водомерната шахта се намира в гараж, който е
построен върху нея. Сочи, че отчитането на водомера извършил в началото на м.
април 2019 г., тъй като през м. март, двукратно не му бил осигуряван достъп,
поради липса на ключ за гаража и паркиран автомобил върху водомерната
шахта. Излага, че имота представлява къща, в която живеят 9 човека и отчитането
било извършено в присъствие на представител от живущите. Показанията отразил в
електронен карнет още в момента на отчитането. За първите две седмици след
смяната на водомера консумацията била в размер на 15 м3. Сочи, че в района
отчитането извършва ежемесечно, с изключение на зимните месеци, тъй като
шахтите се зазимявали.
В показанията си свидетелят В. С. М. (служител
на ответника) сочи, че той е извършил смяната на водомера, написал
протокола, който бил подписан от него и от абоната. Достъп бил осигурен от лице
от живущите в имота.
По делото са представени 2 бр. справки за
лицата регистрирани по постоянен и настоящ адрес в имота.
Представена е и жалба вх. № Ж-130/23.04.2019
г., както и отговор по нея, изходящ от въззивника от 02.05.2019 г.
Представена е и Справка за недобора на
частен абонат по партидата на ищеца, обхващаща период на потребление м. ноември
2008 г. – м. септември 2019 г., в т.ч. и процесния 06.03.2019 г. – 01.04.2019
г.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се
явява валидно. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане
искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което решението
се явява и допустимо.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест по предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответника, е да установи съществуване на основание за получаване на спорната
сума, т. е. че е налице валидно облигационно правоотношение, както и че са
настъпили юридическите факти, от които произтича задължението за заплащане
процесното вземане. От своя страна ищеца, следва да установи, че липсва
основание за плащане на спорната сума, или че е заплатил задълженията си към
ответника.
Основния спор между страните се свежда до
това дали е изразходвано процесното количество вода. Ищецът не е твърдял факти
и обстоятелства, сочещи на липса на доставка на ВиК услуги на посочения адрес.
От страна на въззивника не се твърди да е
извършван регулярен месечен отчет на измерващото устройство в имота на въззиваемия,
а напротив твърди се извършвано реално отчитане два пъти годишно, при
начислявани прогнозни месечни количества, в хипотезата на чл. 23, ал. 1, т. 3
от ОУ. Тези твърдения кореспондират с показанията на св. Д., който е извършил
годишното отчитане през 2019 г.
Установява се от събраните доказателства, че
констатирането на показания на водомера – 3453 м3 е в резултат на извършено
реално отчитане на 01.04.2019 г. (показанията на св. Д.).
Същите показания са отразени и 12 дни по-късно на 12.04.2019 г., при
извършената смяна на устройството, в съставения за целта констативен протокол
от същата дата. Протоколът е бил подписан на мястото за абонат от Г.М., съпруга
на ищеца (видно от представеното удостоверение за съпруга и
родствени връзки), осигурила достъп до водомера, без
възражения. При това положение, констативния протокол макар и частен
свидетелстващ документ е противопоставим на ищеца, тъй като отразява неизгодни
за него факти, а именно показания на измерващото устройство, в резултат от
които е установена разлика в количеството заплатена вода, в размер на 1680 м3.
В тази насока, следва да бъде посочено, че в ОУ, приложими в отношенията между
страните, не съществува задължение за абоната да се подписва лично или чрез
упълномощен представител, при отчет на водомера или при неговата смяна, а само
да осигури достъп до него. Подписът може да бъде положен от всяко лице,
осигурило достъпа до измерващото устройство, било абоната или друго лице от
домакинството.
Ищецът е оспорил консумирането на цялото
количество вода да е извършено през периода, за който е извършено
начисляването. От събраните доказателства се установява, че действително макар
и начислено за периода 06.03.2019 г. – 01.04.2019 г., количеството от 1680 м3 е
изразходено за по-дълъг период, предвид начина на отчитане на измерващите
устройства в този район. Отделно от посоченото, сам ищецът е посочил в
депозираната жалба, че в имота живеят 6 възрастни и 3 деца, както и, че през м.
февруари или март 2019 г. в имота е имало теч от водомера и захранващата тръба.
Не са налице данни ищецът да е
сигнализирал ответното дружество за аварията, а от друга страна поддържането в
изправност на вътрешната водопроводна мрежа в имота на ищеца е негово задължение,
както и изправността на измервателното устройство.
Неизвършването на ежемесечно отчитане на
водомера, не опорочава като цяло процедурата по отчет на потреблението, тъй
като в случая е налице реален отчет, при който както вече се посочи, е отчетено
цялото количество потребена до този момент вода и нейната цена се дължи от
абоната при всяко положение. Самият ищец с бездействието си е допуснал натрупване
на значително количество вода като въпреки числото на живеещите в имота 6-ма
възрастни и 3 деца, не е проявил активност да предостави данни за консумацията
на инкасатора на района, по телефон или чрез формата за самоотчет на сайта на
ответника, или да инициира отчитането на водомера, а е безкритично е заплащал
начислените в занижени размери прогнозни количества.
Фактът, че сумата е начислена за периода
06.03.2019 г. – 01.04.2019 г., също не може да доведе до опорочаване на
процедурата. Предвид това, че начисляването върви в хронологичен ред и предвид
това, че реалния отчет е извършен на 01.04.2019 г., то от отчетеното показание
3453 м3 е приспаднато последното показание 1773
м3 (видно от представената справка за недобора),
като разликата 1680 м3, е отнесено за последния
хронолотичен период.
В заключение съдът намира, че отразената в
процесната фактура сума, съставлява цена на количества реално потребени В и К
услуги от ищеца, в процесният имот, поради което същия дължи тяхната стойност.
Ищецът не твърди и не ангажира
доказателства да е извършил плащане на задължението, поради което и претенцията
му се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, въззивният състав
на съда приема, че като е достигнал до различни правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което следва да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което искът бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, на ответника
се дължат разноските за първоинстанционното и въззивното разглеждане на спора,
на осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК. Съобразно представения пред ВРС, списък
по чл. 80 ГПК, разноските възлизат на 5.00 лв., държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Въззивния състав намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в средния размер на предвиденото в чл. 25, ал. 1
НЗПП - 200 лв. за първоинстанционното производство, при съобразяване на
правната и фактическа сложност на спора. За въззивното производство съобразно
представения пред ВОС, списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски в размер на
104.13 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Последното
въззивния съд служебно определя в размер на 100.00 лв., на осн. чл. 25, ал. 1
НЗПП. При това положение общият размер на дължимите разноски възлиза на 409.13
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №
5472/06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 8077/2019 г., на ВРС, XIV
с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от С.Н.М., ЕГН **********, с местожителство *** за приемане
за установено, че не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.В., сумата 5206.48
лв. (пет хиляди двеста и
шест лева и 48 ст.),
представляваща цена за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №
1149818, за обект, находящ се в с. Тополи, ул. „Хр. Патрев“, № 47, за периода
06.03.2019 г. - 01.04.2019 г., обективирана във фактура № **********/05.04.2019
г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН **********,
с местожителство *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от В.В. сумата 409.13 лв.
(четиристотин и девет
лева и 13 ст.),
представляваща разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. Чл. 78, ал.3,
вр. Ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в
1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.