Решение по дело №1579/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.М.Г., EГH **********, чрез адв. Р.Д. срещу Решение № 854/06.06.2023 г., постановено по АНД № 20223110203437/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ЗЖ 13/29.07.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Варна (ОДБХ – гр. Варна), с което на основание чл.469 от Закона за ветеринарномедицинсската дейност /ЗВД/ на В.М.Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

С касационната жалба решението на РС – Варна се атакува като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, а така също и като необосновано. Твърди се, че касаторът – В. М. Г. не е лицето, чиято административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана за неизпълнение в срок на дадените с Предписание № 15/18.05.2022 г. две точки (т. 1 и т. 2), доколкото тя е назначена на длъжност ветеринарен лекар, но няма възложени управленски функции като управител на ветеринарното лечебно заведение – ветеринарномедицинска амбулатория при общински приют за безстопанствени кучета (ОПБК) в. с. Каменар, Община Варна, няма качеството на материално отговорно лице. Изложени са и други конкретни твърдения, които в по-голямата си част са идентични с тези, изложени и във въззивната жалба: че при постъпване на работа на 18.02.2022 г., реално са й представени за подпис две длъжностни характеристики с различно съдържание, като в едната от тях няма възложени управленски функции, докато в другата има възложени такива; че при постъпване на работа наличните във ветеринарната амбулатория ветеринарно-медицински продукти /ВМП/, в т.ч. и наркотични такива, не са предадени с приемо-предавателен протокол; не е запозната със Заповед № 1764 от 25.06.2021 г. за бракуване на ВМП с изтекъл срок на годност, съставена с участието и на ветеринарният лекар, който е бил назначен в приюта в предходен период. На следващо място се оспорва заключението на въззивната инстанция, че от нейна страна не са предприети действия по оспорване на предписанията от 18.05.2022 г., както и не са извършени никакви действия, които да установят наличие на намерение от нейна страна да ги изпълни. В тази връзка към касационната жалба е представен документ - „Искане за съдействие“ с вх. № ЗМ-715/20.06.2022 г. на ОД – Варна на БАБХ, с който В. Г. е поискала от компетентните органи разяснения относно реда за изпълнение на предписанията и съдействие, което искане е останало без отговор. От касатора е представено и Уведомление за съгласувано съдействие (без поставен вх. номер), адресирано до Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна, с което също е поискано съдействие за бракуване на конкретно посочени по вид и количество ВМП с изтекъл срок на годност. Отделно са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното АНП. Сочат се конкретни аргументи. В заключение е формиран петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което процесното НП да се отмени като незаконосъобразно. Алтернативно се настоява касационната инстанция да приложи чл. 63, ал.4 от ЗАНН – счита, че случаят се явява маловажен. Претендира се присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание касаторът В. М. Г. се явява лично и с процесуален представител, поддържа се касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, чрез процесуален представител с депозиран отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и пледира решението на РС - Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия орган, а в случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на ОП – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доводите на страните, изложени в касационната жалба и отговора на същата, настоящият състав на Административен съд – Варна намира следното:

От фактическа страна въззивният съд установил, че В. М. Г. е регистрирана с уникален регистрационен номер /УРН/ ТрУ 9337/2014 и е назначена по длъжностна характеристика като управител на ветеринарно лечебно заведение /ВЛЗ/ с рег. № 03-92-037 Общински приют за безстопанствени кучета /ОПБК/ - Каменар с адрес: Община Варна, с. Каменар, ///. На 18.05.2022 г. в ОПБК – Каменар е извършена проверка от служители на ОДБХ – Варна, при която са констатирани 4 нарушения на ветеринарносанитарните изисквания, подробно описани в изготвеното от проверяващите Предписание № 15/ 18.05.2022 година. Със същото Предписание на д-р В.Г. в качеството на управител на ВЛЗ с рег. № 03-92-037 е възложено да изпълни предписанията по всички 4 точки, между които: 1/ ВМП /ветеринарномедицински продукти/ с изтекъл срок на годност да се предадат съгласно ЗУО на оторизирана форма по договор; 2/ Наркотичните ВМП с изтекъл срок на годност да се предадат съгласно чл. 97 от ЗКНВП на доставчика /ТЕ/.

При връчване на Предписанието В. Г. отказала да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел. С Предписанието е определен срок за неговото изпълнение – 26.06.2022 г. На 01.07.2022 г. във ВЛЗ рег. № 03-92-037 ОПБК – Каменар в присъствието на В. Г. е извършена нова проверка, при която е установено неизпълнение на т. 1 и на т. 2 от Предписание № 15/ 18.05.2022 г. в указания срок. Така описаните факти са квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 469, ал.1 от ЗВМД, за което срещу В. М. Г. е съставен АУАН № 56/05.07.2022 г. В него датата 28.06.2022 г. е посочена като дата на извършване на нарушението. Въз основа на АУАН на 29.07.2022 г. е издадено НП № ЗЖ 13/29.07.2022 г. В него изцяло са възприети както фактите относно извършване и установяване на нарушението, така и неговата правна квалификация. На основание чл. 469, ал.1 от ЗВМД на В. М. Г. е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

За да постанови решението си, въззивният съд, въз основа анализа на всички доказателства е приел, че оспорващата В. Г. от обективна и субективна страна е осъществила състава на вмененото нарушение. Посочено е в мотивите, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от лица, които са компетентни да издават актове от такъв вид. Съставените в хода на производството пред АНО актове съдържат изискуемия по закон минимум от реквизити, с оглед на което същите не страдат от тежки формални пороци, налагащи отмяна на НП като незаконосъобразно. Не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на АНП. След като са обсъдени всички възражения на оспорващата, съдът е формирал извод, че при издаване на НП административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон.

Решението е незаконосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Варна споделя изводите на първостепенния съд досежно компетентността на актосъставителя и на АНО, както и тези относно липсата на формални пороци във формата и съдържанието на АУАН и на НП, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Не се споделят доводите на оспорващата за допуснати в хода на АНП съществени пороци на чл. 42, ал.1, т.7 от ЗАНН, с оглед съставяне на АУАН в присъствието на само един свидетел, явяващ се служебно обвързан с актосъставителя, като същият не е индивидуализиран с ЕГН. Участието на свидетели в административнонаказателните производства е предвидено от законодателя единствено като гаранция за защита правата на нарушителя, ако релевантните факти не могат да се установят по друг начин, освен със свидетелски показания. Аргумент в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН, съгласно която когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай нарушението е установено въз основа на издадено Предписание № 15/18.05.2022 г. от главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна, което е индивидуален административен акт, съответно официален документ и Протокол за проверка от 01.07.2022 г., който също е официален документ, поради което АУАН е било допустимо да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая е съставен в присъствието на един свидетел, на който са вписани трите имена и адрес, тоест следва че може да се индивидуализира. Изложеното налага извода, че при съставяне на АУАН не е допуснато нарушение на чл.47, ал.1, т.7 от ЗАНН.

В случая неизпълнението на т.1 и т.2 от Предписание № 15/ 18.05.2022 г. издадено от главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна не се оспорва от санкционираната Г..

Между страните в настоящото касационно производство липсва спор относно обстоятелството, че Предписание № 15/18.05.2022 г. издадено от главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна по своята същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, чиято законосъобразност е въпрос, който е извън предмета на разглеждания спор. В него е посочено, че В. Г. е отказала да получи предписанието и това е удостоверено с подпис на свидетел, но не е посочена датата на отказа. Жалбоподателката в искане за съдействие вх. № ЗЖ-715/20.06.2022 г. е посочила, че предписанието й е връчено на 20.05.2022 г. и при липса на доказателства за по-ранна дата съдът приема, че на 20.05.2022 г. е извършено връчването. Искане за съдействие № ЗЖ-715/20.06.2022 г. от В. Г. *** не може да се приеме, че е жалба срещу предписанието, защото в него е посочено, че се иска указание и инструкция как да се изпълнят Предписание № 3/19.05.2022 г. и Предписание № 15/18.05.2022 г.

В Предписание № 15/18.05.2022 г. не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което на основание чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване е бил два месеца. Не е подадена жалба, поради което на 21.07.2022 г. предписанието е влязло в сила. В Предписанието е посочено, че следва да се изпълни до 26.06.2022 г., следва, че административния орган – главен инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна е допуснал предварително изпълнение на административния акт по чл.60, ал.1 от АПК, което не е било оспорено и Предписаното е подлежало на предварително изпълнение от посочената в него дата – 26.06.2022 г.

Видно от съдържанието на акта, негов адресат е санкционираната д-р В. М. Г., за която е посочено, че е управител на ВЛЗ рег. № 03-92-037 в ОПБК с. Каменар. След като предписанието е влязло в сила, в настоящото производство не може да се извършва преценка на законосъобразността му относно лицето, на което са вменени задълженията. Правилно са констатациите на АНО и на първостепенния съд, че в указания от контролните органи срок – 26.06.2022 г. предписанията по т. 1 и по т. 2 не са изпълнени, с което формално е осъществен състава на посоченото в НП административно нарушение на чл. 469, ал.1 от ЗВМД.

Независимо от горното, решението е неправилно.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да се ангажира отговорността на нарушителя, следва кумулативно да са налице всички разписани в нормата материални предпоставки, една от които е вината. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. В разглеждания случай като се има предвид, че с оспореното НП е наложена глоба на физическо лице, то е следвало да бъде обсъден въпросът за наличието или липсата на вина, при извършване на нарушението. Такива доказателства не са събирани в хода на АНП, а съществуващите такива не са коментирани в мотивите към НП.

Както АНО, така и въззивната инстанция не са съобразили, че неизпълнението на Предписание № 15/18.05.2022 г. не се дължи на виновно противоправно поведение на санкционираната В. Г., а на факта, че същото се явява обективно неизпълнимо с оглед на обстоятелството, че в предписанието (т. 1 и т. 2) ВМП и наркотичните ВМП, с изтекъл срок на годност не са описани коректно – с конкретно посочено наименование, партиден номер, количество и др. индивидуализиращи ги белези. Този извод се подкрепя от представеното с касационната жалба Искане за съдействие вх. № ЗМ-715/ 20.06.2022 г. на ОД – Варна на БАБХ, което недвусмислено сочи, че санкционираната не е бездействала в указания срок, а е търсила съдействие от компетентните органи, каквото не е получила. Последното навежда на извод, че не е налице противоправно неизпълнение от страна на санкционираната В. Г. на т. 1 и т. 2 от Предписание № 15/18.05.2022 г., а липсата на изпълнение в разглеждания случай е резултат от неясно формулираното предписание, което обективно препятства изпълнението му. Следователно липсва вина от страна на санкционираната В. Г., което сочи, че деянието не е осъществено от субективна страна. Липсата на субективния елемент вина обосновава извод за несъставомерност на деянието за извършване, на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на В. М. Г..

Изложеното води до извод за материална незаконосъобразност на НП. Като е достигнал до противоположен извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени ведно с потвърденото с него НП.

Относно исканията за разноски:

От жалбоподателката в производството пред РС – Варна е претендирано присъждане на възнаграждение за адвокат, приети са от съда два договора за правна защита и съдействие за сумите от 400 лева и 350 лева. Направено е възражение за прекомерност от ответника. Въпреки, че производството в РС – Варна е приключило след провеждане на четири съдебни заседания с участие на адв. Василева съдът приема, че делото не е с фактическа и правна сложност, и предвид материалния интерес по спора в размер на 200 лева, дължимото възнаграждение за адвокат следва да се определи в предвидения минимум от 400 лева, съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г., като не следва да се заплаща допълнително възнаграждение за явяване на адвокат след второто по делото заседание. В касационното производство е представен договор за правна защита и съдействие за сумата от 400 лева и от ответника е направено възражение за прекомерност, но същото не следва да се уважава, по арг. на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, защото възнаграждението е в предвидения минимум. ОДБХ – гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателката обща сума за възнаграждение за адвокат в двете инстанции в размер на 800 лева на основание чл. 63д, ал.1 вр. чл.143, ал.1 от АПК.

Предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 854/06.06.2023 г., постановено по АНД № 20223110203437/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ 13/29.07.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Варна, с което на основание чл.469 от Закон за ветеринарномедицинската дейност на В.М.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, да заплати на В.М.Г., ЕГН **********, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: