Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, 26 февруари 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА
ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия К. Василев, в.гр.д.
№ 55 по описа за 2020 година на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по жалба от „Електро разпределение Север” АД, ЕИК ********* против Решение № 4627
от 30.10.2019 година, постановено по гр.дело № 9829/2018 година, по описа на
ВРС, с което е била уважена исковата претенция по чл.79 вр.чл.82 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, т.к. не отчита наличните по делото доказателства, което
същевременно прави и извода незаконосъобразен.Излага се, че ищците не са
съумели да докажат по несъмнен начин причинната връзка между настъпилата за тях
вреда и виновно поведение на ответното дружество; излага се също, че пак те не
са съумели да приложат доказателства относно собствеността върху процесните
вещи и че всъщност проблемите се дължат основно на неизправност в тяхната ел
инсталация.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а иска –
отхвърлен.
По делото е постъпил отговор от страна на
адв.С., като процесуален представител на К.И.И. и от него е видно, че се
настоява за потвърждаване на атакуваното решение, поради правилност и законосъобразност.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
за въззивното дружество се явява ю.к.Н., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемите страни не се явяват,
представляват се от адв.С., която моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите
по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Пред ВРС ищците предявили претенция против
ответното дружество за заплащането на сумата от 1 010.23 лева, като
обосновали същата със следните факти:
Ищеца е заявил в исковата си молба, че е
собственици на жилище, находящо се в град В.,
к-с В.бл.**, вх.*, ап.**.
Той посочил, че в резултат на авариен сигнал, е пристигнал екип на ответното
дружество, които обаче не отстранил възникнал проблем с нулев проводник и в
резултат на това подаваното ел напрежение е станало непостоянно.Липсата на
действия по заземителната шина е причинило щети по различни ел уреди, подробно
изброени в молбата.Ищеца е подал жалба по „Електро разпределение Север” АД, ЕИК
*********, но е получил отговор, че следва да търси причината в своята ел
.инсталация, т.к. действия на самото дружество са били адекватни и
изправни.Било му разяснено, че съгласно чл.51, ал.1, т.1 и ал.7 на ОУДПЕЕЕМ,
Компанията не носи отговорност за щети причинени по независещи от нея причини.
Ответното дружество оспорило исковата
претенция, като заявило, че няма причинна връзка между виновно поведение от
негова страна и настъпилата щета.
От фактическа страна е било установено пред
ВРС, че на 21.10.1992 година, ищеца и съпругата му придобили недвижим имот – апартамент № ** в гр. В.,
ж.к. „В.“ бл. **, вх.*, ет.*., като същия е бил въведен в експлоатация на
06.02.1992 година.
На 27.06.2007г. от „Еон България Мрежи“ АД
/понастоящем „Електроразпределение Север“ АД/ са приети Общи условия, които са
одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007г., а на 06.04.2009г. е одобрено изменение в
ОУ, обнародвани във в. „Янтра Днес“ и в.
„Дневник“.
Също не е спорно, че на 20.01.2016 година К.И.
закупил климатик марка „Мицубиши електрик“, модел M97FH35VE/MUZFH35VEHZ,
който бил монтиран в описания обект.
Не е спорно още, че на 26.02.2018 година в
програма за аварии и сигнали ниско напрежение водена от „Електроразпределение
север” АД били регистрирани два сигнала от Мрежови измервателни
райони /МИР/ 11 и 3 с адреси на подателите гр. В., ж.к. „*.“ бл. ** - вх.*,
ап. ** и вх. *, ап **. На 02.03.2018г. двама служители на „Енерго
про Мрежи” АД извършили проверка по жалба на К.И. и удостоверили в обект представляващ ап.** в гр. В., ж.к. В.**, вх.*, ет.* наличието на повредени ел.
уреди - климатик марка Мицубиши електрик,
модел MSZFH35VE/MUZFH35; AC Adapter /понижаващ трансформатор - батерия и
зарядно/ за компютър Lenovo 220/20; 5 бр.
лед крушки – Lightex 14 W6500К. Установили също така, че ел. инсталацията била
на възраст от 10 до 30г., а електромерът бил в сградата. Ел. инсталацията в
обекта била защитена с автоматични предпазители. На 29.03. и 02.04.2018г.
„Вимакс клима“ ООД издал на К.И. 2
фактури за извършена услуга по ремонт и доставка на части за климатик марка
„Мицубиши електрик“, модел
MSZFH35VE/MUZFH35 на обща стойност 912,73 лв. На 02.03.2018г. „Флай систем“ ООД предало на К.И. зарядно за
компютър Lenovo 220/20 3,25, 65 W на стойност 55 лв.,
а „Керамик груп“ ЕООД 5 бр. лед крушки – Lightex 14 W6500К на стойност 42.50
лв.
Пред ВРС е била изслушана и неоспорена
Съдебно техническа експертиза, според която повредите в техниката са вследствие
на високо пренапрежение подадено по захранващата мрежа, което не е отговаряло
на допустимите по БДС отклонения. Теоретично са възможни случаи, в които
пренапрежение се образува в обекта на потребление при неправилно изпълнение на
инсталация, при липса на заземление или така наречената „лоша нула”.Експерта
сочи, още, че пренапрежението може да се дължи и на самата захранваща
електропреносна мрежа - при ремонтни и аварийни дейности в подстанциите или при
други къси съединения, при самите изводи.Той обръща внимание, че на практика е
възможно без планово или непланово изключване по съоръженията да е имало
пренапрежение, което не е регистрирано в
дневниците на снабдителното дружество.
Според приетото заключение по допуснатата
ССчЕ, се установява, че въз основа на
изследваните приложени по делото счетоводни документи, и посещение при
дружествата – доставчик на части и кредитна институция, установените разходи
направени за закупуване на унищожени електроуреди и поправка на увредените са
общо 1010.23 /хиляда и десет и двадесет и три/лева.
Пред първата инстанция е бил изслушан
свидетеля И. Р. И.– съсед на ищеца, като той сочи, че на 26.02.2018 година е
възникнал проблем с електрозахранването, което е било преустановено.Свидетеля е
посочил още, че са дошли техници на ответното дружество и са възстановили ел
захранването, но напрежението е било много силно.По – късно служители на
дружеството описали щетите и констатирали още, че проблема е бил прекъсване на
нулата в таблото на втория етаж, като е имало захранване само на първи етаж, а
от втори нагоре нямало. След това го отстранили - как не може да каже. П
отношение на ищеца заявява, че го познава и че живее в жилището си с дъщеря си
и зет си, както и че той има имал лаптоп и климатик, които след аварията с
тока изгорели.Излага, че наблюденията му
са лични.
При
тези данни становището на съда е следното:
Въпросът
за правната квалификация на иск, предявен от потребител срещу енергийно
предприятие за вреди, произтичащи от доставка на некачествена електроенергия е
разрешен в Тълкувателно
решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГТК на ВКС,
съгласно което отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие,
когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия
към договора е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна. Между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието
основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа
енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е
породено от сключен между страните договор, като без значение е как е сключен
договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи
условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор.
Съобразявайки изложените от ищците
обстоятелства и заявения петитум - ищците твърдят неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответното дружество, настъпили следствие на същото
имуществени вреди и претендират обезщетяване на претърпените загуби, съдът
намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са претенция с
правно основание чл. 79, ал.2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
За да възникне задължение за плащане на
обезщетение за договорно неизпълнение, е необходимо да се установи наличието на
следните предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение, от
което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение - пълно или
частично, на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението;
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, по смисъла на чл.154 ГПК, ищците е следвало да
проведат пълно и главно доказване по отношение на фактите, от които възниква
претендираното от тях право на обезщетение, а именно: неточното изпълнение,
вредите и причинната връзка между неизпълнението и вредите. В разглеждания
случай и настоящата съдебна инстанция, подобно на първата, намира, че такова
доказване е успешно проведено.
Между страните не е спорно, че са в
договорни отношения по повод преноса на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електро разпределение Север” АД, ЕИК
********* при общи условия. Установи се, че ищеца
се явяват собственик на недвижим имот – град В., к-с В.бл.**, вх.*, ап.**, поради което и има
качеството на потребител на електрическа енергия, съгласно §1, т.42 от ДР на ЗЕ.Като
такъв той се намира в договорни отношения и с въззивното дружество, явяващо се
енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ.В
настоящия случай ищеца се позовава на неизпълнение на задълженията на ответника
по смисъла на чл. 14, т.2 от общите условия - да осигурява на ползвателите
електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност,
приети от ДКЕВР. Сочат, че съгласно чл. 47, т.4 от условията дружеството носи
отговорност за щети, нанесени на ползвателя при неправомерно прекъсване преноса
на електрическа енергия, при пренос на енергия в мястото на присъединяване с
показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба.
По делото се установи и то на базата на Съдебно
Техническа експертиза, че във всички повредени уреди са дефектирали електронните
платки за управление на системите и захранващите блокове, като причина за
подобна авария на всички еднотипни функционално блокове е високо напрежение, подадено по захранващата мрежа. Разпитан
експерта сочи още, че няма друга причина за повредата, т.е. не е налице нито
неправилна експлоатация; неправилен монтаж; повреда на вътрешната инсталация;
фабричен дефект.Т.е., касае се до хипотеза на лошо изпълнение, доколкото се твърди и
установява изпълнение по сключения договор, което се отклонява от установените
изисквания да обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на
електрическата енергия /чл. 14, т.2 от ОУ и чл. 89, ал.1, т.2 от ЗЕ/.
Следователно дължимия от ответното дружество - длъжник резултат не е бил осъществен,
респективно правото на ищците /кредиторите/ е останало неудовлетворено.
Съдът намира за неоснователно наведеното
от ответното дружество възражение, че няма вина за лошото изпълнение, по
смисъла на чл. 81, ал.1 от ЗЗД.
Въпросната норма указва, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във
вина.Съдържанието на понятието "небрежност" обаче се определя от
неполагането на дължимата грижа, а неговата същност - от разминаването между
дължимото и извършеното. Законът с нормата на чл. 79 от ЗЗД урежда вината
във формата и на небрежност при договорната отговорност с оборима презумпция,
тъй като предпоставя вземането на кредитора за обезщетение само от
неизпълнението на задължението и причиняването на вреди. Следователно
небрежността се предполага до доказване на противното. Именно в тежест на
претендирания длъжник е да обори тази презумпция и то по реда на пълно и главно
доказване.В разглеждания случай релевираното възражение на ответното дружество
е останало недоказано. По делото липсват надлежни доказателства досежно
наличието на такива условия.Българският законодател е възприел като общ модел
за поведение на длъжника в хода на изпълнението грижата на добрия стопанин - чл. 63, ал.2 от ЗЗД, а
когато сделка е търговска за длъжника /какъвто е разглеждания случай/,
последния трябва да полага грижата на добър търговец - чл. 302 от ТЗ - т.е., в този
случай грижата на търговците е по-висока, с оглед естеството на дейността,
условията за извършването и лицата, които я осъществяват.Няма нито твърдения,
нито доказателства за други причини за неточното изпълнение на задължението за
доставка на качествена електроенергия, които да са били непредвидими или
непреодолими, за да бъдат третирани като обективна невъзможност.Следователно не
са налице предпоставките, визирани в чл. 81 от ЗЗД.
Настъпилите за ищеца вреди са в
правнорелевантна причинна връзка с неточно изпълнение от страна на ответното
дружество – подаване на захранване с високо напрежение, извън определения за
това БДС.Ето защо възникналата вреда за тях е в резултат на противоправното
виновно поведение на дружеството – ответник, което налага ангажиране на
отговорността на последното за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 82 от ЗЗД.
Законосъобразен и подкрепен с
доказателства е и извода на ВРС, досежно липсата на повреда в ел. инсталация на
ищцовата страна.В тази връзка съвсем резонно ВРС се е позовал на Протокол от 02.03.2018 година,
съобразно които не е
установена неизправност или несъответствие с нормативните изисквания при
изграждането на ел. инсталацията за захранване на обекта след описаната граница
на собственост.Ето защо, също правилно решаващия съд е приел, че причината за
подаденото пренапрежение е в ответника, който е доставчик на електроенергията.
С оглед на горното, ВОС намира, че
атакувания съдебен акт се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
С
оглед изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4627 от 30.10.2019 година,
постановено по гр.дело № 9829/2018 година, по описа на ВРС, четиридесети
състав.
ОСЪЖДА „Електро разпределение Север” АД, ЕИК
********* да заплати в полза на К.И.И.,
ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи съдебно – деловодни
разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: