№ 175
гр. Разград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200227 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Рики – А Тур“ ЕООД гр. Разград, против наказателно
постановление № 38-0001950 от 05.11.2020г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
и на основание чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0001950 от 05.11.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвП и на основание чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото
1
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 280453/15.10.2020г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В НП е отразено, че на 15.10.2020г. в гр. Русе, при
извършване на комплексна проверка на превозвача “Рики А Тур“ ЕООД с Лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници се установило,
че превозвачът е допуснал превоз на пътници по международна редовна линия от Р
България до Р Турция, видно от Интербус книжка с пътнически ведомости и дигитална
карта на водача И.С.А. за дата 12.09.2020г., който не отговарял на изискванията за
квалификация на водача за съответната категория, видно от справка в информационна
система на ИА „АА“. Прието е, че така е нарушен чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП и обжалващото
дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитан Д. Д. /актосъставител/, който в показанията си сочи, че водачът,
който се сочи в акта нямал карта за квалификация на водача, а извършил визирания превоз.
Приложено е и копие от справка от информационната система /л.7 от АНД №346/2021г. на
РС Русе/, видно от което към момента на превоза лицето не е имало такава карта–
предходна такава била валидна до 23.02.2018г. Вече слез проверката му е издадена нова
карта. На същото лице обаче още преди превоза -на 10.07.2018г. било издадено
удостоверение за професионална компетентност за извършване на обществен превоз на
пътници /копие на л.10 от настоящото дело/. Така изложените обстоятелства не са спорни и
съдът ги приема за доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като при издаването му са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят е наказан на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Този санкционен състав предвижда санкция за този, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Този състав предвижда санкция за нарушение на съответни законови
изисквания, но конкретните законови изисквания не се съдържат в разпоредбата и за
допълване признаците на състава следва да се посочи и конкретно нарушената разпоредба.
Текста който урежда относими правила е чл.7б, ал.1 от ЗАвП. Според същия текст
лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от
категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
2
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица
издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Добавката “…
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат…“ е
въведена с изменението от ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г. Тази добавка обаче не
въвежда ново изискване, тъй като и преди това съответният подзаконов нормативен акт -
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация въвежда такова изискване за водачите
извършващи такива превози /чл.2/. В НП обаче не се сочи кое конкретно изискване е
нарушено и защо е прието, че водачът не отговарял на изискванията за квалификация –
нямал карта за квалификация или не бил отговарял на друго изискване, защото разпоредбата
разделя тези изисквания. Така остава неясно какво е приел наказващия орган и какво
конкретно се вменява на санкционираното лице. Едва от разпита на свидетеля се изяснява,
че се имало предвид липса на карта за квалификация на водача, но такова обстоятелство не е
отразено в НП, а именно последното следва да очертае релевантната фактическа обстановка
в пълнота. При тази неяснота в съдържанието на НП за съда също не съществува конкретен
предмет на проверка и това само по себе си е основание за отмяна на НП на формално
основание. Освен това следва да се каже, че наличието на необходима квалификация
всъщност не се идентифицира с изискването за притежание на карта за квалификация на
водача и в този смисъл изводът, който наказващият орган е направил, че е извършен превоз
от лице, което не отговаряло на изискванията за квалификация на водача според съда е
неправилен. Всъщност самият чл.7б, ал.1 посочва тези две изисквания като отделни. В
изречение второ на същия текст се прави разграничение между действителното наличие на
квалификация и необходимостта от карта за квалификация за нейното удостоверяване.
Водачът не би отговарял на нормативните изисквания по смисъла на чл.96г, ал.1 от ЗАвП
ако няма нужната квалификация, не и ако няма издадена карта за квалификация. Последната
само удостоверява квалификацията, но не се идентифицира с нея. Според чл.7б, ал.7
изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. От
този текст е видно именно, че наличието на квалификация за законодателя е факт и без
издадената карта, удостоверяваща това. Според чл.7б, ал.7 карта за квалификация на водач
се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8.
От този текст също е видно, че наличието на квалификация не се идентифицира с
издадената на карта, а всъщност следва да е налично за да предположи издаването на такава.
А назначеното лице е преминало необходимото обучение и е имало издадено удостоверение
за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници /който въпрос не е
спорен/, т.е. той е отговарял на изискванията за квалификация, съобразно критериите на
чл.7б, ал.7 от Закона. При това съдът намира, че наказващият орган е направил неправилен
извод за извършен превоз от водач, който не отговарял на изискванията за квалификация на
водача. На тези изисквания назначеното лице е отговаряло, поради което превозвачът не е
3
осъществил състава на чл.96г, ал.1 от ЗАвП. Отделен е въпросът вече при евентуално
извършване на превоз от водач, непритежаващ всички необходими документи, но така или
иначе съдът намира, че превозвачът неправилно е санкциониран на основание чл.96г, тъй
като допуснал превоз от лице, неотговарящо на изискването за квалификация, което е
прието като нарушение. Всичко изложено налага отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 38-0001950 от 05.11.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП и на основание чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП на “Рики – А Тур“
ЕООД гр. Разград е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4