Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260024 20.10.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
първи октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 122 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.
448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на Т.М.М., подадена чрез пълномощниците адв. С. и
адв. М., срещу „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, с която се
предявява иск с правно основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ. Ищецът
твърди, че с трудов договор бил назначен на работа в Рудник „Трояново-север“,
клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД на длъжност шофьор на товарен автомобил.
Твърди, че на 24.05.2018 г. по време на работа станал инцидент като почувствал
силна болка в дясното коляно, след което в болнично заведение в гр. Стара
Загора се установил скъсан мениск на десния крак. В тази връзка бил опериран и
му били издадени болнични за 3-месечен срок. Твърди, че между работодателя му в
качеството на застраховащ сключил договор за застраховка с ответното дружество,
за покриване на рисковете „Злополука и заболяване“ на основание чл. 441, ал. 2 КЗ с период на покритие на полицата от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., при
застрахователна сума от 8000 лв. за всяко застраховано лице. Твърди, че
застрахователната премия била изцяло заплатена от застраховащото дружество.
Твърди, че в срока на застрахователно покритие на 24.05.2018 г. получил
травмата и съответно след това ползвал болнични. Твърди, че били издадени
болнични листове за 3 месеца временна неработоспособност, което представлявало
покрит застрахователен риск по застраховката и застрахователят му дължал
плащане в размер на 4 % от застрахователната сума. Поради това иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 320 лв. застрахователно обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Застрахователна компания България
Иншурънс“ АД, чрез юрисконсулт Ушовска, в който твърди, че на дата 26.05.2020
г. заплатили на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка ***., от
които сумата от 320 лв. застрахователно обезщетение и сумата от 50 лв. платена
държавна такса. Твърди, че не превели сумата по посочената в исковата молба
банкова сметка ***, тъй като липсвали доказателства за заплащането на такова
възнаграждение. Твърди, че съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение на ищеца
като минимално предвидено е 300 лв., до който размер следвало да се намали
същото, ако се представят доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С обявения за окончателен с протоколно определение
от 01.10.2020 г. проект на доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявявени за признати и
ненуждаещи се от доказване всички факти, посочени в исковата молба досежно
сключения между „Мини Марица-изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество
България“ АД договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за
„Живот – злополука и заболяване“ за 2017-
В разпоредбата на чл. 441, ал. 1 КЗ е уредена
възможността за сключване на тъй наречената групова застраховка. Разпоредбата
посочва, че с един договор за застраховка „Живот“ (групова застраховка)
застраховащият може да застрахова две или повече лица, чийто брой е определен
или определяем, и които са включени в списък по определени критерии. В този
случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на
застрахованите лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин,
включително чрез посочване на определено тяхно качество. Съгласно ал. 2 на чл.
441 КЗ в случаите, когато работодател сключва групова застраховка, застраховани
лица са неговите служители и/или работници, чиито живот, здраве, телесна цялост
и работоспособност са предмет на застраховката.
С отделеното като признато обстоятелство е видно, че
е сключен между „Мини Марица-изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество
България“ АД договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за
„Живот – злополука и заболяване“ за 2017-
В застрахователната полица /л.15-17/ е уговорено
какви да са покритите рискове – един от тях е „Временна неработоспособност, вследствие
на злополука по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО, професионално заболяване, битова
злополука и общо заболяване“, като предвиденото застрахователно обезщетение е в
размер на 4% от 8000 лв. за срок от 60 дни до 90 дни, и в размер на 6% от 8000
лв. за срок над 90 дни. В груповата полица е посочено, че застраховани лица са
работниците и служителите на застраховащия „Мини Марица изток“ ЕАД /чл. 441,
ал. 2 КЗ/. Макар и представени по делото доказателства /допълнително
споразумение № 4082 от 01.11.2018 г. към трудов договор № 16 от 09.01.1996 г.
на л. 14/, отделен е като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че ищецът
е застраховано лице по полицата, тъй като ищецът е служител на застраховащия
„Мини Марица-изток“ ЕАД, поради което съгласно чл. 441, ал. 2 КЗ се явява
застраховано лице и се ползва от правата по застраховката.
Съгласно чл. 448, ал. 7 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие право на пряк иск към застрахователя има само лицето,
което има право да получи застрахователната сума. Тъй като ищецът е правоимащо
лице, то той се явява лице, което има право да предяви пряк иск срещу
застрахователя, както е в случая.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството досежно настъпилото застрахователно събитие с ищеца – временна
неработоспособност. От писмените доказателства по делото се установява тази
временна неработоспособност да е продължила за периода от 24.05.2018 г. до
25.08.2018 г., тоест за срок от 94 дни /първи болничен за 34 дни, втори и трети
за по 30 дни – виж на л.9-11/. Същата е настъпила поради настъпило „прясно
скъсване на меникса“ и извършено оперативно лечение /виж епикризата на л.12 и
болничните листи/. Поради това се установява, че в случая е приложима
хипотезата за дължимо обезщетение в размер на 6% от ЗС /застрахователната сума
от 8000 лв./ или размерът на дължимото по полицата застрахователно обезщетение
е в размер на 480 лв. Това обстоятелство съдът го констатира въпреки отделеното
като безспорно обстоятелство за дължимо обезщетение в размер на 320 лв., тъй
като при оценка на доказателствата съдът констатира изводи, които може да се
различат от твърденията на страните.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер
на 320 лв. Ответникът с отговора на исковата молба представя платежно нареждане
от 26.05.2020 г. за заплащане на ищеца на сумата от 370 лв. /л.32/ с основание
гр.д. № 122/2020 г. по описа на РС-Раднево, 18020400299_IS. Препис от
исковата молба е връчен на ответника на 19.05.2020 г., а преводът е извършен
след това на 26.05.2020 г. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че
с платената сума покрива главницата по исковата претенция в размер на 320 лв. и
платената по делото сума от 50 лв. за държавна такса.
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД ако лицето, което
има към друго няколко еднородни задължения, не заяви кое от тях погасява с
изпълнението си, което не е достатъчно да погаси всички тях, се погасява
най-обременителното за него задължение. Но по делото се установи, че ответникът
е заявил кое точно от задълженията си към ищеца погасява с платежното нареждане
от 26.05.2020 г. Тази норма в случая е приложима,
защото според същата длъжникът има право да избира кое свое еднородно
задължение към кредитора си да погаси, само ако плаща същото изцяло – разноски,
лихви и главница, а не и когато изпълнението му не е достатъчно да погаси
изцяло нито едно от еднородните му задължения към този кредитор. Това е така,
защото кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части и в
хипотезата на няколко еднородни задължения, макар всички те да са делими
съгласно правилото на чл. 66 ЗЗД (Решение № 294 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 1276/2012 г., IV г.о., Решение № 77 от 10.05.2016 г. на ВКС по т.д. №
3247/2014 г. на II т.о.). Поради това съдът намира, че ответното дружество е
погасило изцяло претенцията на ищеца за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 320 лв., както и платените
разноски за държавна такса в размер на 50 лв., които се явяват признато
задължение от ответника, независимо че към момента делото не е приключило и
разноските не са разпределени.
Поради това искът за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 320 лв. ще се отхвърли като погасен в хода на висящия процес, който факт съдът
следва да отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът следва да заплати
на ищцата сторените разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Както се посочи вече
разноските за платена държавна такса в размер на 50 лв. са вече заплатени от
ответника с посоченото платежно нареждане от 26.05.2020 г., а съдът ще зачете
настъпилото погасяване и не ще ги присъди с настоящото решение.
Ищецът е направил разноски за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 22.01.2020 г. /л.18/.
По повод наведеното от ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК следва да се отбележи, че минималното адвокатско възнаграждение
по делото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 300
лв. Ищецът е заплатил такова в размер на точно 300 лв., което е в размер на
минималното такова по наредбата. Действително, делото не разкрива никаква
правна и фактическа сложност от типичните дела за застраховки от този вид, даже
с оглед плащането и доказването беше опростено до максимум, но съдът не може да
намалява възнаграждението под предвидения минимум в наредбата. Затова ще се
присъдят на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на
висящия процес, предявения от Т.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Застрахователна
компания България Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 83А, осъдителен иск с правно основание чл.
448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ за заплащане на сумата от 320 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпил застрахователен риск „„Временна неработоспособност,
вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО, професионално заболяване,
битова злополука и общо заболяване““, дължимо по групова застрахователна полица
№ 171020400001 от 27.12.2016 г., сключена между „Мини Марица – изток“ ЕАД и „Застрахователно
акционерно дружество България“ АД /с настоящото наименование „Застрахователно
компания България Иншурънс“ АД/.
ОСЪЖДА „Застрахователно компания България
Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
бул. „България” № 83А, да заплати на Т.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в общ размер на 300 лв. (триста
лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: